🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-43

Аз имах предвид ако не се случи. Защото те много наблегнаха на това, че в него има добро. Но постъпката му е непростима.

Аз също смятам, че в него има добро.
Кадир е човек, който се лута, а ние видяхме две от най-мрачните му крайности. Кадир, покварен от завист към Ешреф и убиец на Якуб Баба.
Но той има и друго лице и просто трабва някой да му помогне да го покаже.

дравейте!
Нося ви и превода на Нерон.
https://neronbgbezplatno.blogspot.com/2026/06/46-neron-angelov-nov.html

Аз нямам търпение да разбера стареца какво разказва. И защо се е превърнал в това чудовище.

Май не сме имали чак толкова дълъг епизод досега. Остават ми около 40мин до края, но ще мога да ги изгледам доста късно вечерта, а така и така ви прочетох. До предложението на Кадир съм и си помислих как Чийдем може да посегне на живота си, такова усеща получих, ако е така, не ми казвайте. Очаквам всеки да получи заслуженото си и нейният край да е самоубийство би имало много голяма тежест и смисъл. Сякаш ще осъзнае всичко, което е сторила, а и има склонност към това.
И за Рибаря се изненадах колко бързо приключи.
Ще пиша по-късно като изгледам и останалото.

На мен ми изглеждаше като ето аз съм далеч и нямам нищо общо.

https://www.instagram.com/reel/DZKedpVNN-Z/?igsh=djEybGozZzlseGRq
А това момиче вси повече ми харесва. Аз мислех, че е оперна певица, тя се оказа достойна и за танцьорка. Тя, Джерен и Бюшра са най-красивите жени в този сериал. Не мога да ги подредя. Всяка има нещо красиво и запомнящо се. Но това момиче какво тяло има камо. И каква пластика.

Успях да гледам целия епизод. Много ми хареса! Бих го нарекла един от най-хубавите епизоди. Сценаристите буквално ни изцедиха емоционално! Кое ми направи най- силно впечатление. Първо възкръсването на Ешреф след три месеца кома.Макар и с куршум в главата, той се върна към реалността, воден единствено от мисията да спаси семейството си. Второто, което ме впечатли е Кадир. Той най-накая намери моралния си компас и застана като истински брат до Ешреф. Също така ми хареса и грижата му към Чийдем, която получи най-жестокото възможно наказание, да живее като заложник в инвалидна количка. И не на последно място Нисан, която се оказа невероятен тактик и с това шишенце, даде голям коз на Ешреф и останалите. Жалко само, че Старецът превърна победата им в ад, като взе бебето и избяга.
Нези, съгласна съм за итрата на Чаатай и Бюшра, но съм впечатлена и от играта на Стареца- не знам името на актьора.

Този анализ ми попадна в Туитър.


Мисля, че трябва да започна да приемам края сега, иначе се влошавам... Ще напиша последна дълга статия за сериала, искам да кажа всичко, което е в мен... Първо, всеки път, когато погледна плаката, сериалът крещи „Аз съм висококачествен“, моето възхищение от това е съвсем друг въпрос. Що се отнася до сценария, първият сезон продължи без да се променя, според мен всички епизоди бяха много добри.
Обаче, от момента, в който този сезон започна, нещо започна да ми липсва... Първо, Ешреф загуби цялата си сила... След като къщата и хотелът му попаднаха в ръцете на Кадир, цялата магия изчезна... и дори когато Ешреф си върна къщата и хотела, не можех да изпитам същото чувство... Това, което направи Ешреф такъв, какъвто беше, беше неговата сила... Логичен, интелигентен, хитър човек с планове, този сезон той е безпомощен, разбит, неспособен да се измъкне от беда и най-лошото е, че макар никога да не е молил за помощ от никого освен от приятелите си, изведнъж дори се нуждае от помощта на Чигдем... Второ, Нисан... Кариерата ѝ, която беше доста добра в началото на този сезон, бавно изчезна... От момента, в който се замеси в доносничеството и проблемите, свързани с миналото на Нисан, животът на Нисан внезапно се промени... Всъщност, животът на Нисан... Добре, че се е задълбочила в миналото му, но какъв беше смисълът да се отказва от кариерата си? Например, в момента, в който научи истинското лице на Динчер, можеше да спре да работи с него и да си намери някой по-добър, и кариерата ѝ нямаше да приключи. Това е огромен проблем и доведе до края на сериала. И накрая, ето я любовната история на Ешреф... В началото на сезона недоверието на Нисан към Ешреф поради смъртта на сестра ѝ честно казано не ме зарадва особено. Постоянното ѝ проклинане на деня, в който са се запознали, наистина ме притесняваше. Постоянният страх на Ешреф от Чигдем и Динчер и слабостта му към тях, спазването на дистанция от Нисан, бяха напълно погрешни. Това бяха най-големите проблеми, които разклатиха любовта им... Въпреки всичко, можеха да се срещнат тайно, например. Обикновено Ешреф не можеше да понесе да е без Нисан; той щеше да намери начин. В епизод 14 Ешреф хитро планира бягство от затвора и отива да види Нисан. По някаква причина Ешреф дори не става от къщата си, за да наблюдава Нисан отдалеч. Непоследователността тук наистина ме притеснява... Това, че Нисан е разказвала на Динчер, който по това време е бил просто някой друг, за любовта на Ешреф към Руя, е съвсем друг въпрос. Обикновено Нисан не би направила това; Руя беше специална за Ешреф. Беше нелепо за нея да разкаже на непознат за връзката им... Разбира се, Ешсан щеше да се сблъска с трудности. Никога не съм очаквала безпроблемна, прекалено сантиментална връзка; просто исках да запазя величието и красотата на любовта им. Щяха да се карат, щяха да им се случват лоши неща, бях добре с това, но исках любовта им винаги да остане безопасна и сигурна... Въпреки всичко, имахме много красиви сцени с Ешсан; имаше много сцени, в които усетих емоциите до дъното на душата си. Разбира се, имаше и епизоди, които излъчваха атмосфера от първи сезон, но като цяло никога не беше толкова детайлно и педантично, колкото първия сезон. Това, което ме радваше в този сезон, беше колко красиво бяха обработени емоционалните, страстни и драматични сцени на Ешсан. Много съм щастлива от това.🥹🤍

Като цяло, можем да преброим най-хубавите неща на пръстите си, но никога не бих могъл да довърша изброяването на недостатъците... Дори екшънът загуби своята привлекателност този сезон. Разбира се, имаше добри сцени, не мога да отрека това... Просто никой от злодеите този сезон не беше толкова приятен, колкото в първия сезон. Ешреф, който постоянно тичаше навсякъде, беше нелепо. Трябваше да управлява нещата от мястото си, а не просто да се бие с всеки, а само с враговете си. Що се отнася до историята-мечта, тя беше основната тема на сериала, но изведнъж беше отваряна и затваряна като всяка друга тема, какъв беше смисълът? Все още не разбирам... Толкова съм разочарован от това, че дори не мога да намеря думи, за да кажа каквото и да било. Накратко, това беше сезон, в който останахме непълни във всеки аспект, това е най-големият ни проблем. Ако сюжетните линии бяха обработени правилно, можехме да се сбогуваме със сериала красиво, без да се чувстваме непълни или неудовлетворени. Нямаше да е сбогуване, изпълнено с такова разочарование.