🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-43

Снощи, след като изгледах епизода останах с усещането за истинска трагедия.
Не защото някой е умрял.
А защото почти всички герои загубиха нещо.
Ешреф загуби три месеца от живота си и това да види как дъщеря му расте в корема на майка си.
Нисан загуби свободата си и преживя бременността си като пленница.
Кадир загуби мечтата си за нормален живот с Чийдем.
Чийдем загуби бъдещето, което си е представяла.
Сираците загубиха света, който познаваха.
Най-силна за мен обаче е промяната в Ешреф.
В началото на сезона той мечтаеше за семейство.
После научи, че ще става баща.
После разбра, че Нисан е дъщерята на Стареца.
После я загуби.
После загуби и детето си.(засега)
И въпреки всичко, когато се събуди след трите месеца, първият му въпрос не беше за Сираците. Не беше за отмъщението.
Не беше за войната със Стареца
Беше "Къде е Нисан?"
Според мен това казва всичко за него.
Мен също ме впечатли изобретателността на Нисан с шишенцето.
Защото дори затворена и наблюдавана, тя продължаваше да се бори. Не със сила.
Не с оръжие. С информация.
Точно както Ешреф винаги е правил.
Все едно двамата вече мислеха като един отбор.
А сцените с Чийдем ми се сториха невероятно тъжни.
Може би за първи път тя видя живота такъв, какъвто е - без илюзии.
И точно тогава изпрати Кадир при Ешреф.
Сякаш най-накрая разбра кое е по-важно от собствените и желания.
Колкото до финала...
Според мен най-важното не е дали Старецът ще умре.
Най-важното е, че той вече направи това, което винаги е правил. Превърна хората в заложници. Само че този път заложникът е бебето. И това е грешката, която вероятно ще го унищожи.
Защото досега Ешреф се бореше за любовта си. Сега се бори за дъщеря си.
А това е съвсем различен човек.
Има нещо много символично в последния кадър.
Старецът държи бебето и казва, че няма да го даде на никого, защото е красивото му внуче.
А в същото време Нисан и Ешреф стоят заедно за първи път от месеци насам.
Все едно сериалът ни зададе последния въпрос преди финала
"Кой има право над едно дете?
Човекът, който го притежава?
Или хората, които са готови да умрат за него?"
И мисля, че именно около този въпрос ще се завърти последният епизод.
Разбира се, не съм изцяло за безднадеждния, трагичен край, но не искам и хипи енд, тип  "и заживели щастливо ".
Сцената с момичето и Ешреф на скалата ми е най- любимата в целия епизод.
Мисля, че Етем се справи страхотно с нея и със символиката, която носеше. И, ако наистина са му попречили да представи историята, така, както я е написал, мога само да съжалявам.

Добро утро!
Изглежда, че снимките са приключили.
Инстаграм стори на Неджип
И край
@eşrefryadizitv
Свършва
Благодаря на целия екип за упоритата работа и всеотдайност, вие сте най-добрите!

Има и изтекли кадри от снимачната площадка

Разбира  се, всички знаем какво може да  означава това

Но, прочетох и интересна теория при Only Çağatay Ulusoy: че всичко това може да се окаже халюцинация на Ешреф, заради куршума в главата му. Твърде възможно е. И както си говорихме по- рано смъртта да е само за Ешреф Тек, мафиотския бос, а не за Ешреф, човека.
Много ми хареса начина, по който Нисан говореше на бебето в корема си
"Липсва ли ти баща ти?
Да ти разкажа ли още една история за баща ти? Искаш ли? Хайде, да видим.
Споменах ли как се запознах с баща ти? Нека ти кажа.
Имало едно време един мъж, наистина благороден и много красив мъж, който преобърнал Истанбул с главата надолу. Целият град се страхувал от него.
Но зад очите му винаги имало тъга.
И имаше едно момиче в другия край на града. Момичето се опитвало да се докаже чрез песните си.
И един ден пътищата им се пресякоха в стар хотел. Тя омагьосала мъжа, когато видял момичето, но той винаги  имал нещо друго в ума си.
Момиче на име Рюя. Тя беше като призрак от миналото, който отказваше да си тръгне.
Тя усещаше това. Защото една жена винаги може да почувства, когато в сърцето на мъжа, когото обича има сянка на друга жена.
И все пак не можели да стоят далече един от друг. Всеки път, когато момчето проговаряло, момичето се приближавало до него
И всеки път, когато момичето се усмихнело, момчето забравяло малко от мрака.
И тогава един ден тя била изненадана. "Рюя", която баща ти преследва от години... Това бях аз наистина. Оказа се, че човек понякога обикаля цял град, само за да стигне там, където гледа.
Съдбата първо разделя двама души, а след това ги събира.
Тази приказка в началото ни раздели, а след това ни събра отново заедно. И ето защо твоето име ще бъде Рюя, дъще. Защото когато татко ни намери отново, мечтата на всеки ще се сбъдне."
Малката също е била на сета до късно.


Аз си мисля и още нещо- Нисан разказваше на бебето си, как Ешреф винаги я е спасявал от всякакви неприятности. И вярваше, че и този път ще е така.
Но в този епизод те, двете- Нисан и неродената Рюя спасиха Ешреф.
В следващ пост ще ви споделя повече мисли по този въпрос.


Желая ви прекрасен ден!

Ще споделя усещанията ми за сцената на скалата, докато все още ме държат емоциите.
Все се връщам към сравнението на Тина, с "Ефекта на пеперудата"
Тук имахме обратният „Ефект на пеперудата“.Детето, което спасява бащата.
​Обикновено бащите спасяват децата си, но тук сценаристите объртаха полярността по невероятен начин. Неродената малка Рюя се яви като ангел-пазител на Ешреф в неговия подсъзнателен свят.
​Действието и, това, че го бута от скалата, е метафора на бруталното завръщане към реалността. Земята, скалата и падането са символ на болката и живота. Тя го изтласка от спокойствието на отвъдното (където няма болка) и го върна обратно в ада на земята, защото знае, че мисията му не е завършена. Майка и има нужда от него.
Беше изключително красиво. Самото момиче, беше красиво като видение.
Ешреф беше между живота и смъртта. На място, където сякаш можеше да остане завинаги. А там го чакаше едно момиче, което му предлагаше спокойствие, щастие и край на болката. Но когато той каза, че трябва да се върне, защото майка и го чака и е дал обещание, всъщност направи своя избор. Избра живота.
Най-силни за мен бяха думите на момичето „Ще се видим, когато му дойде времето.“ И поиска от ниго обещание. Сякаш му казваше „Не сега. Твоето време още не е дошло.“
И тогава  го бутна от скалата.
Първоначално изглеждаше като жест, който го изпраща към смъртта. Но аз го видях точно обратното, тя го бутна към живота. Към Нисан. Към дъщеря им. Към бъдещето, което все още го чакаше.
Адмирации за Етем и тази символика!
През целия сериал Ешреф беше човекът, който спасяваше другите. А в най-трудния момент именно неговата неродена дъщеря го спаси. Не с оръжие, не със сила, а като му напомни защо трябва да се върне. Помагна му да направи избора да остави зад себе си призраците на миналото и да се върне при хората, които го чакат.
И може би има нещо много красиво в това, че човекът, който цял живот е преследвал една Рюя, беше върнат към живота от другатя Рюя- неговата още неродена дъщеря.
Това, което Рюя му каза („Ще се видят, когато му дойде времето“) и искането на обещание,  според мен беше най-голямата следа за финала. То потвърди, че малката Рюя ще се роди жива и здрава (както и стана в края на епизода) и, че тя ще има живот на тази земя. Може би, заради този куршум в главата, Ешреф ще има съвсем малко време на този свят, но срещата им е неизбежна. Времето му ще дойде, след като изпълни обещанието си към Нисан.
Ешреф прекара 20 години в търсене на своята детска любов Рюя. И точно в момента, в който беше на косъм от смъртта, неговата нова, бъдеща Рюя (дъщеря му) го върта към живота, за да спаси жената, която и е дала това име. Момичето от миналото му го направи мъж, а момичето от бъдещето му го направи баща и му даде сили да се бори.




Страхотно! Браво Етем Йозъшик! :

Lale, и аз съм така и със сигурност след известно време ще си направя едно гледане на Eşref Rüya от- до.
Съгласна съм и за Стареца и актьора. Заслужаваше си чакането!
Старецът го видях като бащата чудовище, който си е мечтаел за семейство. И иска да остави империята си на някого. Загубл шанса да бъде баща, ще се опитва да бъде дядо. И точно тук е парадоксът, защотж той е човек, който цял живот е искал семейство, но е унищожавал всичко, до което се е докосвал.
Намери дъщеря си твърде късно. И вместо да спечели доверието и,  я е затвори. Вместо да я опознае, я е превърна в пленница. Вместо да бъде баща, остана Старецът, когото тя ненавижда.
И сега ще направи същата грешка с внучката си.Той си въобразява, че може да поправи миналото чрез бебето. Че ако не е успял с Нисан, ще успее с детето. Че ще остави империята си на своя кръв и така животът му ще придобие смисъл.
Само че има един проблем-децата не наследяват любов чрез кръвта.
Те я наследяват чрез отношенията.
А Старецът не разбира разликата между „мое е“ и „обича ме“.Той мисли като владетел. Той дори не го крие, сам каза на Ешреф, че всички, около него са там заради страха си.
Но, Ешреф и Нисан мислят като родители.
Затова аз не вярвам, че планът му ще успее.
Може временно да държи бебето. Може да контролира ситуацията. Може дори да си представя, че започва нов живот като дядо.
Но човек, който е изградил цяла империя върху страх, трудно ще получи любовта, за която тайно е мечтал.
И тук пак има нещо много символично-
Старецът иска да остави наследник на империята си.
А Ешреф  иска точно обратното. Той  не иска дъщеря му да наследи този свят. Иска да я спаси от него. Така че според мен истинският конфликт във финала няма да е само кой ще държи бебето в ръцете си.
Ще бъде сблъсък между две представи за наследство- Старецът иска да остави на внучката си своята империя, а  Ешреф и Нисан искат да и дадат свобода.
И ако сериалът остане верен на посланията си досега, мисля, че именно това ще се окаже победата накрая. Не унищожението на Стареца, а провалът на мечтата му да превърне още едно дете в част от своя свят.
Много показателно е и отношението на Гюлюмсер към Стареца.
Тя го е обичала, преди да влезе в затвора, съответно тук отново имаме човек, чието минало е повлияло на живота му и го е направило такъв, какъвто е в момента.
И тук отново има символично противопостаняне между него и Ешреф. При Ешреф любовта е била нещото, което го е крепяло и оформило като човек, докато при Стареца и любовта не е могла да го спаси.
За Ешреф любовта (първо към детския спомен за Рюя, а после към Нисан) винаги е била неговият морален компас. Дори когато е бил затвора мисълта за това момиче го е държало буден. Любовта при него действа като котва, тя не му позволи да се превърне в безмилостно чудовище. Да не говорим пък, когато разбра, че ще става баща- той веднага поиска да спре цикъла на насилието. При Ешреф любовта е пречистваща сила, затова и тя го извади от гроба и го върна към живота на онази скала.
При Стареца виждаме абсолютната трагедия на егото. Той е имал любовта на Гюлюмсер(Айсел) преди затвора, имал е шанса за различен живот, за чисто човешко щастие. Но затворът или собствената му жажда за власт са пречупили нещо в него завинаги. Старецът е избрал тъмнината пред светлината. При него любовта не е била спасение, защото неговата нарцистична природа е по-силна от всичко. Той не умее да обича по друг начин, освен чрез контрол и притежание (точно както сега се опитва да „притежава“ Нисан и бебето, наричайки го „свой наследник“).
​Любовта на Гюлюмсер е била безсилна пред неговата амбиция да бъде властва. Може би заради властния баща, който е имал.
Но така или иначе, Старецът е доказателство, че ако сърцето ти е от камък, дори най-чистото чувство не може да те размекне.
И тук пак ще поздравя Етем Йозъшик и ще кажа, че ако не бяха поискали от него да разтяга историята за повече серии ( аз вярвам в това) щяхме да имаме една наистина страхотна история!
Но, той си показа какво може в този епизод, надявам се, че ще направи същото и с последния!

Гери, малко буквално си ме разбрала. Аз имах предвид, че според мен бяха заложени доста странични сюжетни линии, с цел да продължи още сериала и накрая, за същинската история остана съвсем малко време. А тя щеше да е интересна, ако имаше още малко подробности около нея. Освен това ми допада писането на Етем Йозъшик в момента и виждам доста голяма разлика между този и предишни епизоди. Това е всичко.

Попаднах на интересна анкета:
" Ще има ли нова  снимка на Чаатай и Демет за финала"

За тях не знам, едва ли, но ето някои ново публикувани снимки.





С този, който май е фризьор Чаатай си играеше табла в караваната


Чачо все още пуши същите цигари


За тази казват, че е от сета


И от Mevcut

Попаднах на този коментар, който говори всичко!


-------------------------------------------------------------------------------
Ей, тия лудите фенки на оная не спират да хейтят по Чачо и феновете му.