С какво ви дразнят свекървите? – 173

  • 28 155
  • 763
# 285
Ако партньорът работи толкова много и не му остава време, би трябвало да може да се наеме външен човек за помощ.
Аз, не бих причинила подобно нещо на човека, който обичам. Как ще знам, че родителят ми си излива злобата върху него и ще поискам той да полага грижи.
Виж целия пост
# 286
Да не ни идва до главата, както се казва...
Виж целия пост
# 287
Скрит текст:
Ако партньорът работи толкова много и не му остава време, би трябвало да може да се наеме външен човек за помощ.
Аз, не бих причинила подобно нещо на човека, който обичам. Как ще знам, че родителят ми си излива злобата върху него и ще поискам той да полага грижи.
Точно.
Още повече, че е възможно да има и други варианти да помогнеш на мъжа си, без да се налага да влизаш в ролята на психическа боксова круша. Мъжът, ако се интересува как се чувстваш, би трябвало да предложи/приеме такъв вариант.
Написах какво направих, когато ми дойде до главата.
Поех изцяло домашните задължения на мъжа ми. Той нямаше абсолютно никакво задължение вкъщи. Всичко беше изчистено, беше сготвено, детето беше обгрижено...
Така хем помагах на мъжа ми, хем не бях "психическа боксова круша".
Аз предложих този вариант, мъжът ми се съгласи.

А и в общия случай, и двамата ходят на работа, т.е. могат да ходят при свекърва/свекър след работа. Какъв е смисълът жената да ходи при родител на мъжа, а мъжът да си стои вкъщи вместо да е при родителя си? Същото се отнася и за почивните дни.
Виж целия пост
# 288
При свекървата ходя много рядко вече.
Имаме болногледачка през седмицата,но жената почива в неделя.
Тогава ходи мъжът ми.Ако се случи той да не е в града ,тогава ходя аз.И да,заради него ходя.Тя като ме види и пита ,,Ти защо си дошла,, И аз и отговарям ,,Благодари се,че дойдох ,защото иначе ще стоиш гладна и жадна,няма кой да ти отвори вратата,, Оставям на шкафчето и храна и вода и си тръгвам.
Тя е на легло и не е с акъла си на моменти.
Между другото още първите години забелязах,че ако остана спокойна докато тя дрънка простотии,тогава се вбесява много.
Избягвала съм директен конфликт,доколкото мога.
Например ,когато бях бременна и тя научи,че ще раждам със секцио ми беше дала да чета статия в някакъв вестник за жена починала след секцио.Ами ухилих се ,казах и ,,Хич не се надявай,, и хвърлих вестникът на мъжа ми да го прочете.Той седеше до мен на масата.Изпокараха се двамата,аз нищо не казах.

Най-хубавото е,че не живеем заедно и че мъжа ми винаги е бил на моя страна.

Виж целия пост
# 289
Признавам си, че е много вероятно да спра да обичам човек, който ме поставя в ситуация, да се грижа за "отровния" му родител. Изобщо нямам капацитет, да мълча и да гледам, как се бил вбесявал, евентуално или как родител и син се изпокарват.
Виж целия пост
# 290
Според мен трябва да сме малко по-смирени, защото както остаряването е привилегия, така и не се знае какво може да ни се случи с годините - и на по-възрастните родители, а и на нас самите.
Неслучайно е онзи израз - никога не казвай никога...
Каквото и да съм направила за моята свекърва е било заради мъжа ми - за радост жената все още е сравнително добре, грижи се сама за себе си, единственото, с което съм се занимавала е да ѝ меря кръвното, да купя нещо от магазина или аптеката, или да проследя дали си пие хапчетата, когато има по-сериозен здравословен проблем от редовните, като хипертонията ѝ.
В момента е със значително повишена кръвна захар. Опитах се да ѝ обясня каква диета да пази - тя не желаеше. Обясних ѝ, че състоянието ѝ е преддиабетно и това е много опасно. Сякаш се стресна. Надявам се да е възприела за нейно и наше добро.

Виж целия пост
# 291
Ясно е, че е заради мъжа – това го писахме н-пъти. Хайде още веднъж – на мъжа се помага заради мъжа.
Говорехме, че може да се помага на мъжа и без жената да става психическа боксова круша. Стига мъжът да се интересува от такъв вариант, разбира се. Ако не се интересува от чувствата на жена си... Лошо.
И какво общо има смирението с нежеланието да си изтривалка?
Нали през цялото време говорим за свекърва/свекър, които са се отнасяли зле със снахата, да направя това уточнение. Не говорим за тези, които са се променили с възрастта, но преди това са се държали нормално, не говорим и за тези, които винаги са се отнасяли добре. Говорим за тези, които винаги са се държали зле. Че има начини при това положение хем да помогнеш на мъжа си, хем да не влизаш в ролята на изтривалка.
Мъжът ще се чувства ли добре, ако някой от родителите му се отнася зле с жена му, той може да ѝ го спести, но не го прави?
Виж целия пост
# 292
Не е нужно да се хиперболизира. Боксова круша?! Изтривалка?!

Ето давам ти пример - ММ се налагаше да ходи командировка по 15 дни през месец-два, а понякога и всеки месец. И аз трябваше да му кажа - виж к'во, дарлинг, оправяй се! Ми, нали заради това сме се взели - да си помагаме. Туй-то.
Виж целия пост
# 293
Психическа буксова круша, да.
Понеже тръгнахме от ситуацията при Вени, а аз помня някои изцепки на нейната свекърва, за които е писала в темата, и затова държа на този израз, не е хипербола. При такова отношение, не бих ходила при свекървата.

П.П. Трябваше да сложа "боксова круша" в кавички, защото става въпрос за психическо насилие, а не за физическо. Ако мъжът ми ме поставя в ситуация да бъда обиждана и да ми се крещи, не заслужава да ми е мъж.
Виж целия пост
# 294
Достатъчно тежко е човек да се грижи за болен човек, а когато този човек допълнително те тормози, обижда или психически те изтощава дори на смъртното си легло, всичко става още по-тежко. И докато цялата тази ситуация приключи, е напълно възможно психически да приключиш и ти.
Виж целия пост
# 295
Може би щях да ходя при свекъра ми, ако преди това имахме нормални отношения. Не изключвам такъв вариант. Но нямахме такива. При това положение остана вариантът да помагам на мъжа ми от нас и така направихме. Сега, ако някой каже, че да се прибереш от работа, всичко да е изчистено, да е сготвено, детето да е обгрижено, за теб да остане само да вечеряш, не е помощ, няма да му повярвам.
Виж целия пост
# 296
Ако болният човек, се е променил заради болестта, но преди това е бил възпитан и добронамерен е едно и бих проявила съпричастност. В другия случай съм на мнението на milenaka. И някак си, очаквам освен обич от мен към партньора ми, да има и от него към мен и да не ме подлага на тормоз от страна на родителите си.
Виж целия пост
# 297
Milenaka, аз още тогава ти написах, че това е голяма помощ за мъжа ти. А може би ако се беше наложило инцидентно да отидеш, както на Вени се налага, сигурно и това шеше да направиш. Ни ми се вярва някой да остави болен човек.
Аз разказах за нашето семейство. Преди да се разболее баба ми не харесваше баща ми, но не се е държала така невъзпитано. След като се разболя, нямаше друг вариант освен да живее с нас, такива бяха обстоятелствата тогава.
Виж целия пост
# 298
Milenaka, аз още тогава ти написах, че това е голяма помощ за мъжа ти. А може би ако се беше наложило инцидентно да отидеш, както на Вени се налага, сигурно и това шеше да направиш. Ни ми се вярва някой да остави болен човек.
Аз разказах за нашето семейство. Преди да се разболее баба ми не харесваше баща ми, но не се е държала така невъзпитано. След като се разболя, нямаше друг вариант освен да живее с нас, такива бяха обстоятелствата тогава.
Инцидентно може би щях, да. Но мъжът ми и деверът ми бяха намерили една студентка по медицина, приятелка на едната дъщеря на девера ми, с която бяха говорили да ходи, ако никой от тях двамата не може и момичето ходеше. Плащаха ѝ някаква малка сума, защото наистина беше съвсем инцидентно – буквално за няколко месеца се беше наложило да отиде само няколко пъти. Но ако и тя не можеше да отиде в даден ден, тогава щях да отида, но наистина говорим за огромно изключение.

Скрит текст:
Milenaka, аз още тогава ти написах, че това е голяма помощ за мъжа ти. А може би ако се беше наложило инцидентно да отидеш, както на Вени се налага, сигурно и това шеше да направиш. Ни ми се вярва някой да остави болен човек.
Аз разказах за нашето семейство. Преди да се разболее
баба ми не харесваше баща ми, но не се е държала така невъзпитано.
Скрит текст:
След като се разболя, нямаше друг вариант освен да живее с нас, такива бяха обстоятелствата тогава.
За мен това не би бил сериозен проблем. Всеки има пълното право да не ме харесва. Проблем би било, ако обижда, вика... Такива неща.
Виж целия пост
# 299
Баба ми, когато се разболя, започна да обижда майка ми и не искаше дори да я вижда. Въпреки това мама се опита да се грижи за нея, макар че ѝ беше свекърва. Когато стана ясно, че нещата няма да се получат по този начин, дойде леля ми — дъщерята на баба ми, а мама пое домакинската работа. И до днес ми е останал споменът как мама влиза в стаята и казва на леля: „Како, сготвила съм, ела да ядеш“, „Како, има ли дрехи за пране, дай да ги изпера“, а в същото време баба ми казваше: „Тая какво прави тука?“ или „Марш от стаята ми“.
И беше много тежко и неприятно за всички. На мен ми беше мъчно и за мама, защото виждах колко се старае въпреки отношението, но ми беше жал и за баба, защото и нея много обичах. Обаче почувствах облекчение, когато леля ми замени мама в грижите. Предполагам, че и мама е почувствала същото.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия