💛 Юнски бебета 2024г. - Тема 9 💛

Нашите си лягат заедно - между 20:00 и 20:30. Сутрин стават около 6:30.
Баткото тръгва за училище в 7:10 и трябва да се е наспал

И аз съм за 2 часа обеден сън. Даже и час и половина, но е много изкушаващо да не будиш детето като сладко си спи 😀 Обаче това ще ми коства вечерта. В яслата не знам колко спят, но не мисля, че е повече от 2 часа. Докато заспят всички, после някой пък се събуди. Не виждам как ще спят повече. Ето сега сме сами, баща й го няма, много обича да я разсънва преди лягане. Измих дупето, почистихме носа, измихме зъбите, четохме/гледахме книжки за 10 Мин, за 15 Мин заспа.

Лина, ти нали беше логопед? Има ли смисъл да й се прави обследване преди 3 г? В яслата ще имат и обследването е безплатно, но се чудя има ли смисъл да я занимават. После да не я изкарат, че изостава, да ми набият филм, че трябва да посещава логопед и да се терзая само😀 Според мен добре си върви с говореното. Много думи знае и когато поиска повтаря, но само, ако не я караш на сила 😀

Моя по принцип си е поспалив, така си е бил винаги, като баща си. Ако го събудя следобяд е кисел, да не говорим че по 30 мин го ръчкам и продължава да ме игнорира и да си спи 😂 Не винаги спи по 3 часа, понякога 2, понякога 2:30, случвало се  да стане и след час и половина, рядко, но не се  е наспал и му личи
Мен ми е горе-долу ок да заспива межжу 22 и 22:30 (оптимално ще ми е 21:30-22ч), защото пък ако излезнем на гости или друго, и няма кой да го гледа, имам някакъв аванс, не тичам в 21ч да съм вкъщи.  А и ако ляга прекалено рано, ще става рано..аз още съм по майчинсвто, моля ви 😂😂😂
Но  все пак той не ходи на ясла и си спи сутрин до 8:30-09:00ч. Като тръгне, вече ще е друго.

Ваня, какво е това обследване? Дай повече подробности, моля.
В нашата ясла за момента няма логопед и това е проблем за нас, защото аз се притеснявам, но и синът ми определено изостава спрямо връстниците си в това отношение..

Обследване казват на първоначален преглед. Логопедът е платен, само обследването е безплатно. Случва се в яслата, не пред родител. После дава насоки на родителя. Това ми обясниха. Едната “леличка”, която ги гледа е завършен логопед (не знаех до вчера) и си спомням, че все ми казва, че много е започнала да говори (което и аз виждам). Но все пак логопеда не е само дали говори детето, а и правилно ли развива речта.
Защо мислиш, че изостава? Майките сме способни да си измислим неща, които не са така.

Ваня, нека я видят. Няма да навреди. Не зная колегата какво точно смята да обследва, но вероятно ще бъде дали могат да произнасят звукове. Ако едно дете на 2г има междузъбен сигматизъм ( езика е между зъбите при с,з,ц) , то той няма да изчезне от само себе си и е хубаво да се има предвид наличието му. Защото то е следствие от някой вреден орален навик и най-малкото което е може да се направи е той да се отстрани. Има деца, които заменят звукове , напр С ( защото е труден) с к или т ( защото са лесни). Което също би могло само да вземе предвид и да се работи съвсем леко фонетично.

Дете от нашата група в яслата на дъщеря ми има силно изразен междузъбен сигматизъм, толкова, че само от разминаване на вратата го видях. Ама спи с биба дори в яслата🤷♀ предполагам, че майката не знае за връзката между двете неща

Обследването може да се нарече първоначалната оценка при логопед, ерготерапевт, т.н. Дори обследване по-често се нарича цялостна екипна оценка на детето от различни специалисти. Оценката от един специалист може да трае една сесия, но по-често е в рамките на няколко сесии, за да може специалистът да предразположи детето и да се види дали нещо е наистина характерно, а не случайно. Обикновено се заплаща, защото си е времеемко и трудоемко. Също така включва разговор и снемане на данни за бременността и общото развитие на детето до момента.

Редно е да се прави само с родителско съгласие. По различни програми може да се направи безплатно общ скрининг на цялата група да кажем в първа група на детската градина или преди първи клас. Скринингът е от специалист и се прави с всички деца за по-явни или по-скрити затруднения и отново е редно да е с родителско съгласие. Иначе неформален скрининг правят педагозите непрекъснато, защото им правят впечатление някакви неща и насочват родителите към съответните специалисти.

Ваня, не я карай нищо да повтаря насила. Повтарянето на думи не е говорене. Предразполагай я да говори и тя ще откликне. Моето дете никога не е казало чао на никого, ако му кажа да каже чао, че ми става неудобно от хората (саво им маха). Но чудесно ми казва чао и ме праща да мия чиниите, за да си играе с баща си.

И, да, логопед ще види много повече неща от самото говорене (разбиране и произвеждане на реч), включително обща и фина моторика, общо орално развитие и хранене, някои психо-емоционални и поведенчески модели и т.н.

Да, като провеждаме разговор и я карам несъзнателно да отговаря, го прави с желание и естествено. Примерно никога не съм я карала да казва “Здрасти”, но явно толкова го е чувала, че го повтаря и на непознати. Същото е и с “Наздраве”. Като тя кихне и винаги й казвам и тя сега си го казва сама като кихне “Наздаве” 😀

Ще попълня декларация за съгласие да я обследват, та ще видим какво ще кажат. То е информативно и без задължение да продължаваме работата с логопед.

Моят син не е записан на ясла и не знам в тукашните дали правят подобно посещение от логопед толкова рано. Големият в детската като беше имаха логопед, може би в 4 група чак, определени звуци  не ги произнасяше добре и всяка седмица логопеда се занимаваше с него и още няколко деца. Пари не са ми искали, посещенията бяха безплатни,  нямам спомен да съм подписвала и съгласие за това. При завършване на градината логопедката ни даде клип с провеждано занятие, за занимание и трениране вкъщи, тъй като е заета и нямаше възможност извън градината да го вземе. Неправилото произнасяне на звуците рефлектира естествено и на правописа в първите класове. За щастие с времето се изчистиха и от говор и от правопис проблема.

По-добре е още в началото логопедът да въвлече родителят в терапията. А и родителят също трябва да се самовъвлече - с един или два часа седмично няма да се постигне бърз резултат, ако изобщо се постигне. Дори да е нещо супер специфично родителят пак може да помогне или поне да знае какво да прави, за да не пречи.

Тази практика децата да се терепевтират и профилактират в дг и училище и родителят да научава постфактум, знаете, е от нашето детство. Имам чувството, че сме били деца на държавата - моите родители нищо не са знаели за кварцови лампи, флуоридни хапчета и манту. Сега, доколкото разбирам, трябва сами да обикалят/ме за манту на 7 години... Не че на 7 месеца не обикаляхме пак сами... 7-месечни и 7-годишни се водят тук в ТУБ диспансера, просто....

Голяма доза от родителската психоза им е била спестена. Но децата стават наистина малко като държавна собственост. Не знам кое е по-добре... С нашите избори... аз лично се психирам...

И аз това съм си мислила. Аз сега седя и се чудя коя паста за зъби да избера и все се съмнявам в избора си. И така за милион неща дневно. Да не говорим, че родителите ни не са прекарвали свободното си време да се съобразяват с нас. Мъкнеха ни по места за възрастни и ние трябваше да се съобразяваме, спях по ресторанти и гостита. И ги молех да си ходим, че ми се спи и отговора беше “ още една цигара маме и тръгваме”. 🙄 и заклевам ви се, майка ми не е идиот😂 такива са били времената. В момента е много специфично да си родител. Поне по нашитите ширини досега предните поколения не се отдаваха по този начин. Но те пък са имали други трудности, съвсем не за подценяване.

Нямало е фб и интернет. Първо, че да чуят един милион мнения, второ че от домакинска работа не ти остава време да скролваш безцелно и да четеш съвети от знайни и незнайни. Нямали са толкова уреди като нас, които да ни помагат, няма ли са и памперси, переш всеки ден. Евентуално някоя перла 05 да имаш. Като цяло - работа, грижи по децата и дома. Единственото им забавление е да са на гости или на ресторант. Това им е бил социалният контакт. И разбираемо да си го търсят. Ние всяка седмица бяхме на гости или имахме гости. Аз сега не изпитвам такава нужда. Да, ходим и каним гости, но не всяка седмица.

Едни от неособено приятните ми спомени от детството ми са как лятото ме оставяха на село при едните дядо и баба. Не знам за колко време е било, най-вероятно за няколко седмици, но ми се струваше цяла вечност. Ужасна скука, нямаше деца, нямаше никакви забавления, най-очакваното нещо за деня беше майка ми да се обади по телефона да се чуем за 2 минути и “Дързост и красота” в 17ч. На село все бях със сърбящи обриви - яли са ме бълхи - установих го много години по-късно, когато се потвърди, че алергии нямам - наште все обясняваха, че обривите са алергия. Мистериозно алергията изчезваше с прибирането в София. И за толкова години никой не се е сетил да ме заведе на лекар…Общо взето така са ни гледали, че ми се струва абсолютно скандално от сегашна гледна точка. Разбирам, че животът през 90те години в България е бил тежък, времената са били съвсем други и едва ли им е било по-лесно, но поне не са се самообвинявали и съмнявали в себе си като ние.

Колко много се е променил животът за 20-30 години... Когато бях бременна и преди това по време на ваксинацията от Ковид празнувахме нова година в Сърбия... И аз която не пуша от 15 години и хора пушачи около мен, бяха изумени как навсякъде се пуши и хората влизат с количките с бебета в затворено и задимено пространство... Просто сме забравили... Вкъщи постоянно ни къдяха... Тази година твърдо отказах да си го причиня, заради малкото дете, баткото скоро все ще пропуши нали ...

Постоянно мозък ми върти дали направих това добре, дали купих най-добрите обувки, дали не трябваше детето да е в частна ясла... Толкова сме презадоволвни... Ужасно е... Страдаме сами от цялото имане и удобство... Макар, че майка ми казва, че е ужасно стресиращо да отглеждаш деца в тези времена с хиляди вируси... Постоянно ми напомня, че сме се разболявали веднъж през зимата и веднъж през пролетта. Имахме прекрасно детство... Много голяма семейна компания, много деца, гостите, къпаха ни заедно по 5-6 във вана, после ни слага да спи кой където намери в детската стая... Имаме приятели с три деца а с голяма разлика, всички си живееха в една стая щастливо... Сега се говори за лично пространство още от няколко годишно дете...

И на мен не ми липсва постоянно да комуникирам със себеподобни семейства, но това е защото се страхувам децата да не лепнат нещо... Понякога се страхувам да отида на театър в закрита зала за да не занеса нещо удома... Не луда, а не знам как да се нарека...

Толкова сме “презадоволени”, че трябва да ходим до Гърция на ваксинационен туризъм, защото в прекрасната ни родина някой пак не си е свършил работата и не е поръчал противогрипни ваксини…С пластмасови боклуци и пластмасова на вкус храна сме презадоволени действително, почти всичко качествено и важно както винаги тук е в дефицит.

По темата за пушенето в Сърбия. Тази година по изключение бяхме в Северна Гърция - изобщо не я харесвам по принцип защото е фраш със сърби и македонци. Плажът беше пълен с фасове от тежки дебели цигари, каквито в България вече не се пушат вече масово. Станах свидетел и на отвратително грозна гледка. Млада майка, с малко бебе в количка и детенце на 2г се разхожда по плажната алея с децата, пушейки. Фасът замина на пясъка на плажа…