Чух част от песента по телевизията докато прецъквах с дистанционното и се опулих ей така
когато разбрах, че това е българската песен за конкурса. Изсмях се с глас и не можех да спра да се смея
, та чак ММ дойде да види на какво толкова се смея. Накарах го да остане и да я чуе и той.
. И двамата бяхме категорични, че това не е сериозно и граничи с идиотия, но пък добре се посмяхме.
А моите думи бяха, че песента е идиотска и като нищо ще вземе да спечели с нея.Е, оказах се права, и либето ме поздрави, че може би съм единствената познала, ама да бях и заложила за нея, та поне некой лев да взема.

Разбрах, че Дара е спечелила на следващия ден. Зарадвах се разбира се, както бих се зарадвала за всеки успял. Радвам се за нея и личния ѝ успех, на нейният талант, желязна дисциплина и силата ѝ да успее да издържи на това самоубийството напрежение. От сърце ѝ желая да успее да се съхрани и занапред.
Лично мен това не ме кара да се чувствам нито повече българка, нито горда. Това не е моята победа, и не, не победихме "ние", нито България - Победи Дара!
Смешно е да си присвояваме успеха на едно момиче изнесло всичко на собствените си плещи.
Дамиано сигурно ги е накарал да се заврат под леглото...