Ефектът "Бангаранга" и Евровизия в България 2027

До сега нито съм писала, нито коментирала победата на Дара по простата причина, че конкурса Евровизия е последното нещо от което се интересувам. Отдавна това не е конкурс за песен, превърнали са го в конкурс за това кой и как ще демонстрира по-голямо извращение и по-зрелищна бесо́вщина.

Чух част от песента по телевизията докато прецъквах с дистанционното и се опулих ей така когато разбрах, че това е българската песен за конкурса. Изсмях се с глас и не можех да спра да се смея , та чак ММ дойде да види на какво толкова се смея. Накарах го да остане и да я чуе и той. .
И двамата бяхме категорични, че това не е сериозно и граничи с идиотия, но пък добре се посмяхме. А моите думи бяха, че песента е идиотска и като нищо ще вземе да спечели с нея.
Е, оказах се права, и либето ме поздрави, че може би съм единствената познала, ама да бях и заложила за нея, та поне некой лев да взема.

Разбрах, че Дара е спечелила на следващия ден. Зарадвах се разбира се, както бих се зарадвала за всеки успял. Радвам се за нея и личния ѝ успех, на нейният талант, желязна дисциплина и силата ѝ да успее да издържи на това самоубийството напрежение. От сърце ѝ желая да успее да се съхрани и занапред.

Лично мен това не ме кара да се чувствам нито повече българка, нито горда. Това не е моята победа, и не, не победихме "ние", нито България - Победи Дара!
Смешно е да си присвояваме успеха на едно момиче изнесло всичко на собствените си плещи.

Sysly, ако беше изгледала цялото представяне можеше да ахнеш от възхищение и да се почувстваш горда, че това момиче е българка.

Победи Дара с дисциплина и талант и харизма, но зад нея стоят десетки хора екип. Така че е победа и за всички тях. А и за тези, които финансово подкрепиха подготовката й. Следователно можем да кажем, че победи България с представител Дара. Правилният човек с нужната подкрепа.

Естествено, че България победи, нали се състезават представители на държави. Това пък ще за нелепост е...

Можеше. И щеше да се класира някъде около англичанина.
Още когато се чу, че България ще участва тази година, бях писала каква песен може да е успешна. Нито с фолклор, нито с кахърни балади можем да впечатлим отегчената и преситена публика. Нито пък с песни, чиято цел е да покажат колко силни гласове имат изпълнителите.
Единствената печеливша формула (извън политиката), е песента да бъде бърза, жива, танцувална, провокативна, да се превърне в летен хит в дискотеките и клубовете. Само така щяхме да имаме реален шанс за някое от по-първите места. (Никога не съм си и въобразявала, даже до последно не вярвах, че ще ни пуснат до първото място. Очаквах да се повтори ситуацията с Кристиян Костов и психически се подготвях за голямото разочарование.)
Когато обявиха песента на Дара, че ще е нашето участие, с удоволствие установих, че отговаря на всички важни (според мен, да подчертая) условия. Какво от това, че не съм ѝ фен и че не слушам такава музика. Просто песента се набива в главата, особено това „Бангаранга“, че нямаше начин хората да не я харесат. Точно от такава песен имахме нужда, за да ни дръпне нагоре.
Е, може бабичките пред блока да кълнат и да я обявяват за сатанистка, защото така казало отчето в църквата. (Макар че 83-годишната ми майка много я хареса и цяла нощ не е спала от радост, че Дара спечели. И беше не по-малко възмутена от обидите и това,че много малко от колегите ѝ музиканти я подкрепиха, въпреки че сега бързат да твърдят друго.) Чичаците (да не кажа друга думичка с Ч) пък псуват и обиждат, защото знаят, че колкото и да точат лиги, такова горещо маце никога няма да могат да доближат и до метър. Трети завиждат и беснеят „защо тя, а не аз“. Хора всякакви.
Важното е, че Дара спечели, натри носовете на хейтърите и си проправи път до световната сцена. Вече знае коя е печелившата формула и ако продължи в този дух, да не изневери на себе си, може само да расте нагоре.
Пожелавам ѝ го от все сърце!

А, щях да забравя. Фактът, че спечели бяла, хетеросексуална, даже и омъжена жена, от малка и пренебрегвана страна, вече е голямо събитие, особено на фона на участниците в Евровизия от последните години. Може би това също грабна зрителите, освен всичко друго. На хората наистина започна да им писва.

Никаква “бесовщина” (каквото и да значи това), камо ли извращение нямаше в представянето на Дара. Както и на много от участниците. Ама друго си е да пратим всички извратеняци под ножа, за да се покажем колко сме извисени…в тесногръдието. Дали ни харесва или не песента няма общо.

На мен също на “първи прочит” преди месеци песента не ми допадна. Стори ми се морално остаряла и подходяща за Евровизия 2005г. Но тогава беше със старата визия и старата хореография от клипа. С новия екип и начина, по който поставиха песента на сцената, тотално преобразиха посланието и енергията. Не случайно публиката полудя.

Точно.
Шокиращо чак. Но и положително.
Макар че се пише на места, че освен сатанист била и травестит.
Не се спряха.

Това е проект е планиран и осъществен с идея и цел да спечели точно този конкурс.
Песента влиза под кожата, става viral самата дума и заедно с Дара и много труд е гаранция за победа.

Ако се върнем назад - Gangnam style взриви света не със смислен текст , гласови умения и традиционна култура.

То даже и отчетата в църквата не са казали, че е сатанистка, а някакви чичаци, дето играят хоро в Рилските езера и презастрояват София и лелки под руско хибридно влияние.
Аз лично след победата на Дара попаднах поне на 3 поста на духовни лица и институции, които я поздравяваха.

В България да се говори за сатанизъм, при преливащия ни от езически обичаи фолклор, е смешно. За суеверията, да не говори . Тия, дето се пишат големи християни, редовно чукат на дърво, плюят три пъти през рамо и леят куршум против страх.

Ако някой се чуди кой пуска сатанистките глупости:
https://offnews.bg/sviat/lavrov-evrovizia-se-prevarna-v-satanist … nkurs-867082.html

Имам класация на песните от Евровизия преди да видя сцените и България е пета. И наистина, останалите 4 песни съм ги слушала повече и се доближават повече до обичайния ми вкус.
Но финалният продукт Bangaranga с хореография, заснемане, изпяване и прочие, ми е категоричен фаворит. Написах го веднага след първия полуфинал, че за мен е едно от най-силните представяния на Евровизия някога и то най-вече заради факта, че освен нещо невиждано, имаме и сцена, която на 100% допълва песента и не би могла да се постави на друга песен.

И независимо дали тази песен е от България или примерно Испания ,мнението щеше да ми е такава. Просто фактът, че това е постигнато от името на моята държава, ме умилява и ме кара да се гордея - ако беше го направил испански изпълнител просто щеше да ме впечатлява.

Няма лошо песента да не се харесва, но да се отрече факта колко добър краен продукт е направен, вече не е изразяване на мнение, а чисто критикарство, да не кажа друго.

"Изкарай Гано говедата", нали?
Песента е писана от Дара и румънски композитор Monoir. Това, че в по-нататъшната обработка участват чужденци, няма значение. Между другото Monoir стои зад "Вечерай Радо" на 4Magic. Тогава всички се прехласваха по българското.

Ей, няма спиране.

Monoir има много повече кариера в България, отколкото в Румъния, какво значение има къде е роден.

Всички знаем откъде дойде тоя сатанизъм и кого повтарят нашенските блюстители на... не знам и аз на какво. Толкова е нелепо, че, да се изразя  на (не)разбираем за тях език "Нарочно не придумаешь"... Едно време обявяваха рока за сатанински, сега и зад танцувален летен хит  им наднича сатаната...
Представям се как са се кръстили, когато спечелиха любимите ми Лорди Дамиано сигурно ги е накарал да се заврат под леглото...

За Евровизия няма значение рок ли е,  поп, хип хоп, или етно. Всякакви стилове са печелили и ще печелят конкурса. Просто трябва да се направи песен, която да се хареса на  повече хора, толкова е просто... Тази година очевидно сме го направили ние.

Още като удари показалеца над 500 точки, еуфорията започна, а после зазвуча музиката и Дара буквално  за части  от секундата докато вече пееше  намери стол в импровизираното кафене и затанцува хореографията, докато танцьорите й дори още не се бяха сбрали около нея. Гръцкият певец зад гърба й скачаше и се радваше все едно  той е спечелил (Евала  на момчето)  Тука стана очевидно че се случва нещо което не беше репетирано,   няма въртяща сцена а трябва да има пърформанс, всичкосе решаваше в движение. Дара подкара "отбора си", после слезе по стълбите (виждаше се как между стълбите скачат и се кефят на песента работниците по реквизита) и се разходи по светеща пътека като истинска Дива.  Без притеснение , със приятно за очите самочувствие. Осъществи със зрителите контакт, като им подвикна. Това момиче вече имаше уменията на звезда от международна класа.