🌸 Градината на Демет Йоздемир - Тема № 16 за обсъждане 🌸

Вижда му се краят:

Тази сряда отново "С кого танцуваш" по StarTV - любим филм от 2017-та с участието на Демет и Ураз:
https://ok.ru/video/2521330420392

Не знам за кой път поред го пускат вече https://x.com/startv/status/2058930068143984871 Тази сряда Нисан и Бозо може да почиват, но Айсел и Селим ще са на линия




"Нисан Акьол с кожено яке може да ни накара да направим всичко."




Зейнеп Еронат е споделила снимката на Демет (с надпис "Другата ми майка") и е добавила: "И да те бях родила аз, пак щях така да те обичам (т.е., че няма накъде повече да я обича)."


Ново интервю с Ебру Айтемур https://www.posta.com.tr/galeri/-esref-ruyanin-goncasi-ebru-ayte … bulanir-2996160/2, публикувано вчера. Слагам го цялото, въпреки че е дългичко, защото на мен поне ми беше интересно



Ебру Айтемур (Гонджа от „Eşref Rüya“): „В реалния живот токсичните връзки ми се гадят“

Разговаряхме с успешната актриса Ебру Айтемур, която привлече голямо внимание с ролята на адвокат Гонджа в много обсъждания сериал на Kanal D „Eşref Rüya“. Говорихме за любовта, връзките, личния ѝ живот, актьорското ѝ пътуване и дебатите около сцените с насилие в сериалите. Казвайки „В реалния живот токсичните връзки ми се гадят“, Ебру разказа и как упорито е преследвала актьорството въпреки волята на семейството си.

Скъпа Ебру, идването на това интервю се превърна в истинско приключение и за двете ни. Пътищата бяха блокирани заради трафика покрай мача. Истанбул понякога наистина изтощава човека… Но ти, въпреки цялата му бъркотия, все още ли си влюбена в този град?

Въпреки всичките му капризи и кокетство, все още много обичам Истанбул и май никога не мога да се откажа от него. Нито мога без него, нито мога да бъда напълно щастлива в друг град. Разбира се, докато вършиш тази работа, темпото на Истанбул понякога става наистина много затормозяващо. Имам много приятели, които казаха „Стига толкова“ и си тръгнаха. Особено такива, които избягаха към спокоен живот в някое градче по Егейското крайбрежие… Честно казано, много им завиждам благородно, но след това на човек пак започва да му липсва онова движение, онази енергия. Мисля, че не бих могла да свикна с напълно спокоен живот. Защото малко обичам и този хаос.

Никога ли не си имала мечта да се преселиш в някое Егейско градче и да оставиш всичко зад гърба си?

Как да не съм… Имам много приятели, които отидоха и се установиха далеч. Когато отида там, си казвам: „А дали и аз не мога да го направя?“. Това спокойствие, тази тишина много привличат човека. Но мисля, че не бих могла, защото след един момент отново ти се приисква градската енергия. Аз съм малко хиперактивен човек. Искам постоянно да създавам нещо, да се движа, да бъда в центъра на нещата. Актьорството само по себе си е динамичен живот. Извън него в живота ми винаги има и други неща. Не мога напълно да се откъсна от сцена, светлини и темпо. Например в момента танците са огромна част от живота ми. Много съм активна, танцувам постоянно.

С ролята на Гонджа в „Eşref Rüya“ бързо се превърна в една от най-обсъжданите теми. Как започна твоята история и включването ти в този проект?

Включих се в проекта веднага след първата кастинг среща. Защото в онзи период образът на Гонджа все още не беше напълно избистрен. Всъщност бях там от самия старт на проекта, но образът ми се оформи впоследствие. Много исках този проект още от първия миг. Защото още докато седяхме на масата, видях потенциала на тази работа.

Когато прочете сценария за първи път, как усети Гонджа? Какво ти хрумна първо?

Усетих нещо много ясно… Веднага видях, че между Гонджа и Гюрдал ще има много токсична връзка. И да си призная честно, знаех, че това много ще привлече зрителя. Защото между тях има наистина огромна, токсична обвързаност.

Според теб в тяхната връзка кое надделява – любовта или фиксацията (обсебването)?

Мисля, че има и от двете. Не може да се обясни само с фиксация. Преживели са толкова големи неща заедно… Но въпреки това, тази токсична страна ми се струва много отблъскваща, чак ми се гади. В реалния живот никога не бих приела такава връзка. Токсичните отношения не са за мен.

Но любовта понякога не заслепява ли човека? Когато обича, човек може да си затвори очите за някои неща…

Не, не съм съгласна с това. Идеята, че „в името на любовта всичко е позволено“, не ми се струва правилна. Човек не трябва да се отказва от себе си, само защото е влюбен в някого. В реалния живот аз не бих могла да изградя такава връзка. Затова мога да разбера тези отношения единствено през погледа на персонажа си.

Значи казваш, че в твоята дефиниция за любов границите все още са важни…

Абсолютно да. Според мен любовта не трябва да оправдава всичко. Да обичаш истински е едно, а да се изгубиш в една токсична връзка е съвсем друго нещо.

Според теб Гонджа наистина ли е влюбена жена, или нейното чувство е по-скоро фиксация?

Мисля, че при Гонджа има голяма фиксация. Имам чувството, че в живота ѝ винаги е имало нещо недостигащо, нещо, до което не е могла да достигне. Особено в семейния ѝ живот… Сякаш е жена, която никога не е получила любовта или спокойствието, които наистина е искала. Тя е успешна в работата си, силна и здраво стъпила на краката си, но в личния си живот винаги е изпитвала празнота. И сега вярва силно, че може да запълни тази липсваща част чрез мъжа срещу себе си. Впрочем, отсрещната страна също я кара да се чувства така, но в същото време постоянно я манипулира. Поради тази причина връзката отива в много опасна посока.

Излиза, че любовта понякога може да завлече човека на много тъмно място… Смяташ ли, че любовта е опасно чувство?

Разбира се, че е опасна. Ако се отпуснеш напълно, можеш да направиш неща, за които в нормални обстоятелства си казвал „Аз никога не бих го направил“. Любовта е чувство, което подлага на изпитание границите на човека.

А Ебру оставя ли се напълно на любовта? Или винаги запазва една част от себе си защитена?

Ако ме бяхте попитали това преди 4-5 години, щях да ви отговоря по различен начин. Но сега мисля, че съм малко по-контролирана. Имам своите щитове. С годините човек май започва да изживява нещата по-различно. Вместо да се предаваш напълно, се научаваш да се пазиш малко повече.

Когато прочете за първи път за образа на Гонджа, какво те впечатли най-много?

Мисля, че фактът, че изобщо не прилича на мен… Гонджа не е персонаж, който е близък до мен. И точно затова да я изиграя ме развълнува невероятно много. Защото понякога, когато играеш някой много далечен от теб, правиш много повече открития.
Гонджа е много импулсивна и реактивна. В един момент може да стане много груба, а в следващия внезапно да се отдръпне. Емоциите ѝ са пълни с възходи и падения. Този неин колеблив и вълнообразен характер много ме привлече като актриса.

Ти в реалния живот по-спокоен човек ли си?

Мога да кажа, че съм по-контролирана. Разбира се, и аз имам своите възходи и падения, но не съм човек, който се лашка насам-натам като Гонджа. Аз съм по-скоро от страната на тези, които се опитват да запазят баланса. Много точен и ясен човек съм. За мен нещата са или „да“, или „не“. Не мога да остана дълго в сивите зони. В момента, в който усетя, че нещо става неясно, дърпа ме надолу или отива към манипулация, казвам „Добре, чао“ и дотам. За мен нещата приключват там.

Особено онази сцена с детето… Мисля, че това беше един от най-тежките моменти за сезона. Затрудни ли те и психологически?

Много ме затрудни. В тази сцена беше наистина много тежко да се съпреживее емоцията на Гонджа. Когато се замисля, мога да кажа, че това беше една от най-трудните сцени, които някога съм играла. Защото чувството там не беше просто емоция за пред камерата… Чувството за загуба е нещо много тежко. Като човек, преживял загуби и в реалния живот, знам това усещане. Но въпросът, свързан с дете, удря човека от съвсем друго място. Затова наистина много ме засегна.

Ако в реалния живот пред теб се изпречеше мъж като Гюрдал, какво щеше да направиш?

Щях да избягам. И то без изобщо да поглеждам назад. Защото в този мъж присъства всичко, което днес наричаме „червени флагове“. Има женкарство, има манипулация, има насилие… Налично е всичко, което не трябва да съществува в една връзка.

А какво е усещането да се работи с Демет Йоздемир и Чаатай Улусой?

И двамата са много сладки, много прекрасни хора. Наистина съм много щастлива, че се запознах с тях. Енергията на Демет е съвсем различно нещо. Тя е човек, който живее живота си на пълни обороти. Също така много обича да танцува, дори танцувахме заедно. Бяхме заснели едно много забавно видео.

Ако те попитам с кого се забавляваш най-много на снимачната площадка?

Определено с Демет Йоздемир. Наистина много се забавляваме, енергията ни напълно съвпада. В същото време тя зае специално място и в личния ми живот. Прекарваме си много хубаво заедно както на сета, така и извън него.

Завършила си икономика… Къде в тази история се появи актьорството? Как влезе в живота ти?

Всъщност актьорството беше детската ми страст. Винаги го носех в себе си, но за семейството ми ситуацията беше малко по-различна, разбира се. Първо искаха „да имам диплома в ръцете си“. В онзи период на актьорството не се гледаше като на професия, както е днес. Сега всеки иска детето му да стане актьор, но преди не беше така.
Затова си казах да завърша училището, без да ги разстройвам. Учих икономика с мисълта „да имам златна гривна на ръката си, за да имам професия, към която да се върна при нужда“. Макар че те и икономиката не намираха за достатъчна – искаха да бъда лекар или инженер. Но мисля, че оттам щеше да е много по-трудно да избягам към актьорството (смее се). След като взех дипломата, се върнах към своя собствен път и послушах гласа на сърцето си.

Значи си тръгнала по пътя на актьорството въпреки семейството си… Трудно ли им беше да те приемат след това?

В началото, особено за майка ми, това беше малко разочароващо, разбира се. Защото те искаха да избера по-„сигурна“ професия. Но след като взех дипломата, аз тръгнах по своя път. Сега са щастливи, защото виждат с какво огромно желание го правя.

След като си завършила икономика… Как си с финансите? Можеш ли да управляваш парите си?

Управлявам ги добре, всъщност. Не съм стисната, но съм контролирана. Мисля, че моята контролирана страна от личния живот се задейства и тук. Нямам мания по лукса, но обичам комфорта. Предпочитам да харча толкова, колкото е необходимо.

В какво семейство израсна?

Израснах в голямо и много топло семейство. Имам двама по-големи братя, аз съм единственото момиче. С братовчедите бяхме постоянно заедно, рамо до рамо. Къщата ни винаги беше пълна, винаги беше оживено. Затова мога да кажа, че детството ми премина много весело.

Майка ти с какво се занимаваше?

Майка ми беше домакиня. Но според мен домакинството е една от най-трудните и най-великите професии в света. Това е наистина огромен труд. Да отгледаш деца, да въртиш къща, да насмогнеш на всички… Освен това, това е труд, който изобщо не се вижда. На домакините категорично трябва да се отпуска заплата. Те са най-големите труженици. Разбира се, не трябва да забравяме и родителите, които влизат в ролята и на майка, и на баща.

Кате, ! "Демет е човек, който живее живота си на пълни обороти."

Много обичам да гледам този филм! Star TV ще компенсира зрителите заради липсата на Нисан и Бозо.
И изобщо не се страхува от Ешреф Рюя - точно на финалния му епизод ще излъчи премиерата на новия си сериал:
https://www.instagram.com/p/DYxSOytiarl/?hl=bg

Катя, отново ни изненада приятно!
Благодаря ти за превода на интервюто с Ебру Айтемур. Това са достоверните източници на информация, които разкриват истинските достойнства на интервюираните актьори.

От Рут: "Жена, която предефинира елегантността и красотата във всеки аспект и ги издига на още по-високо ниво 🦢"  
https://www.instagram.com/p/DYw8V2gyIXk/?hl=bg

Днес е последният снимачен ден за екипа на "Ешреф Рюя".



От Айлин до Нисан - едни 13 години пътешествие и все така отдадената на работата си Демет Чакам с любопитство следващата спирка

Момичета, благодаря ви за всичко споделено. ❤️
Кате, интервюто с Ебру беше много интересно за четене, благодаря ти за превода. ୧⍤⃝💐



Нямам търпение да науча следващото име, на което Демет ще вдъхне живот.🥰




При Нисан преобладаваха тези емоции, които наистина се чудя, в коя школа се учат и усвояват до такава степен?

Поплаквах си стабилно с Нисан, страдах когато тя страдаше и се ядосвах когато и тя...Няма да забравя Нисан, благодарение на Демет.❤️

Bebè, това не се учи в школи - имаме примери пред очите си.
Нейното е талант, Нисан при смъртта на Афра е достойна за световното кино, Демет е абсолютен феномен, трябва й само добър режисьор и Вейсел.


От испанките: „Демет Йоздемир и нейният кинематографичен поглед“

"Силата на Демет Йоздемир в портретната живопис произтича не само от чертите ѝ – които са хармонични, изразителни и фотогенични – но и от начина, по който изглежда. Погледът ѝ има три слоя, които се повтарят в нейните изображения:

- Контролирана интензивност — Това не е отворен или преувеличен поглед; това е поглед, който мисли, който задържа нещо.
- Имплицитно повествование — Изглежда сякаш току-що е чула нещо, спомнила си нещо или е решила нещо. Винаги има подтекст.
- Емоционална близост — Тя не гледа „в камерата“, тя гледа „някого“. Това създава непосредствена връзка.

🎬Защо погледът ѝ се усеща „кинематографичен“
Защото тя съчетава три елемента, които във филма функционират като емоционални спусъци:

- Посока на погледа: никога неутрална, винаги умишлена.
- Икономичност на жеста: тя не се нуждае от грандиозни изрази, за да предаде смисъл.
- Задържано време: изглежда сякаш сцената продължава преди и след портрета."

Фло, напълно съгласна. ❤️

Анализ на образът на Нисан, споделен от аржентинска фен страница.
Ще оставя и линк към оригиналната публикация 👇
https://www.instagram.com/p/DYyReQFjbdM/?igsh=MWVwODBvaGsxZHczOQ==

Нисан Акьол ~ Анализ

Обобщение. НЕВЕРОЯТНО КОЛКО МНОГО ГО РАЗБРА!

„Мнозина са разбрали погрешно Нисан от самото начало.
Някои очакваха традиционна жена до мафиотски бос (...). Но „Нисан Акьол“ първоначално не е била написана по този начин.
Тя не е жена, излязла от света на мрака... тя е била хвърлена в него против волята си.
И именно тук Демет Йоздемир се превръща в много интелигентен и прецизен избор: защото тя няма това силно, агресивно присъствие. Тя притежава нещо много по-сериозно: човешка крехкост.
Тя не е „кралица на мафията“, а по-скоро последното чисто парче в един гнил свят.
Най-добрата актьорска игра понякога се крие в един кратък поглед, треперещ глас или мълчание, което изглежда по-тежко от целия диалог.
И Демет направи това с Нисан. Тя изобрази героинята така, сякаш носеше в себе си постоянен страх от света...
Тя е роза, поставена на място, пълно с огън.
И целият епизод се върти около въпроса: Ще оцелее ли тази роза... или светът ще я изгори?

Тя не е герой, написан само за да бъде красива... тя е написана, за да наранява.
Всяка сцена от Нисан сякаш казва: „Как може някой толкова нежен да издържи цялата тази разруха?“ Нисан говореше с езика на чувствата сред куршуми и предателства.
Връзката на Нисан с Ешреф не е обикновена романтика; това е конфронтация между две души: мъж, който е живял като чудовище, за да оцелее, и жена, която постоянно му напомня, че все още е човек. Тя не вижда „шеф“, а разбито дете.
И затова всеки миг между тях изгаряше дори в тишината.
Той се нуждае от нея, за да не се удави, а тя се нуждае от него, защото вижда зад насилието му човек, заради когото си струва да оцелееш.
Всичко, което се е случило, е превърнало Нисан от любовен интерес в съдбовна централна фигура в цялата история.
Най-красивото нещо в образа на Демет е, че тя изобразява Нисан като някой ужасяващо реален. Дори само погледът ѝ понякога предаваше повече от цели страници с диалози.
Дали се опитваше да спаси Ешреф... или се опитваше да спаси себе си от любовта?

Момичета

Изненадите никога не спират

А има и още 💖

Изключително много ще ми липсва Нисан.
Една наистина трудна роля изиграна от Демет.
Има една мисъл: "Талантлив си, когато умееш да правиш с лекота това, което другите постигат с много усилия".
А именно Демет го доказа точно с ролята на Нисан.
Шапка и свалям за упорития труд, за уроците по пеене-които не са никак лесни, за записаните песни и милионните гледания, за дългите часове на снимачната площадка , за дългите реплики и тежкия сценарии.
Убедена съм ,че все още я чака ролята която ще я изстреля още по- високо.
Пожелавам и я от сърце.
А с малката  Ада си приличат изключително много.