🌸 Градината на Демет Йоздемир - Тема № 16 за обсъждане 🌸

Кате, благодаря! Ферит Карахан е много интересен творец.
Време беше за интервюта, все пак това е събитие за турското кино. Трейлър няма, а утре започва продажбата и на редовните билети!
 



Джерен:

Днес излезе още едно много интересно интервю с Ферит Карахан, но е доооста дъълго - почти 39 мин., така че ще се забавя с отсяването на по-важните моменти. Все пак да споделя, че целият екип на "Сватбата на джиновете" ще бъде в Торонто Както и че евентуално филмът може да се появи по кината в Турция през месец ноември


По-рано днес, наблюдателни фенове заподозряха, че Ебру е при Демет, сравнявайки зеленината на заден фон:



И се оказаха прави

Кате, суперновини си ни донесла! Щом всички отиват в Торонто, ще има големи емоции за нас!
А ние май наесен пак ще ходим в Турция.

Живот и здраве


Това е дъъъългооооото интервю на Ферит Карахан, за което споменах вчера:

Четох го няколко пъти и всичко ми се струва интересно, затова няма да го съкращавам, а просто ще подчертая това, което ми се струва по-важно

Водещ: Здравейте на всички от BirGün TV. Днес наш гост е режисьорът Ферит Карахан. Здравей, Ферит!
Ферит Карахан: Здравей!

Водещ: Ферит Карахан гостува в предаването ни с новия си филм „Сватбата на джиновете“ (Cinlerin Düğünü), който съвсем скоро ще има своята премиера на Международния филмов фестивал в Торонто.
Ферит Карахан: Да.

Водещ: Имаше ли възможност да отидеш в Торонто преди? Имам предвид като участник - знам, че филмът ти не е бил там, но поне ходил ли си да видиш фестивала?

Ферит Карахан: Не, не съм ходил. А и Торонто е много важен фестивал за целия свят, особено за Америка и Азия.
Водещ: Вярно.

Ферит Карахан: Освен това, когато си в основния конкурс, се привлича още повече внимание. Взеха филма в суров вид - без завършен звук, без цветова корекция и т.н. Но Торонто наистина е страхотен фестивал.

Водещ: Да, Торонто е един от 4-те или 5-те най-важни фестивала в света. Обикновено се провежда близко по време с Венеция. По-рано ти спечели награда на Берлинале с филма Okul Tıraşı през 2021 г. Сега сме 2026 г. Малко по-рано гледах в социалните мрежи, че всъщност сте започнали снимките преди почти 2 години - през октомври 2024 г. Това означава, че Okul Tıraşı е сниман през 2019-2020 г. Има почти 5 години разлика между двата ти филма. Толкова ли е трудно в Турция да заснемеш нов филм или стана по-трудно за режисьора? Какво ще кажеш?

Ферит Карахан: Всъщност е трудно, но основно положението е следното: аз съм режисьор, който прекарва много време в монтажа, правя го сам. Okul Tıraşı също отне 2 години, „Сватбата на джиновете“ отне 23 месеца. С „Изгонени от рая“ (Cennetten Kovmak) беше същото. Монтажът на всички мои филми отнема по 2 години. За мен е малко трудно да се разделя с филма. Защото всъщност гледам на самите снимки малко като на събиране на материал. Тоест, за мен филмът се прави по време на монтажа.

Водещ: Значи за теб основната работа тогава е монтажът?
Ферит Карахан: За всеки е така. В киното, ако има дисциплина, която е присъща единствено на него - това не е нито сценарият, нито декорът, нито актьорската игра. Монтажът е това, което е специфично само за киното.
Водещ: Много вярно.

Ферит Карахан: Затова ритъмът на филма, усещането и монтажът са изключително важни за мен.
Водещ: Да, и това отнема време, продължава дълго... Е, а какво ще кажеш за „Сватбата на джиновете“ ? Аз изгледах филма през един линк, в суров вид. Личи си малко, че има пропуски в звуковия миксаж, а в монтажа очевидно все още не си се разделил напълно с него, или поне версията, която гледах, беше такава. Съзнателно или не, човек малко го сравнява с Okul Tıraşı. За разлика от него, това е филм, в който много повече на преден план излизат мистични и сюрреалистични елементи. Дори докато го гледах, за момент си помислих дали пък няма да се превърне в хорър филм. Но, разбира се, това е съвсем различна история. Колко от нея да разкриваме? Нека да не даваме твърде много подробности, тъй като е филм, който все още не е гледан, но да те попитам следното: филмът се разделя на три части: „Ангели“, „Джинове“ и „Окови“, нали? Но преди това има пролог и се връщаме доста назад във времето, като виждаме как едно семейство се нанася в къща, останала от техни длъжници. Първо да попитам това: тази сцена, този пролог, тази къща, тази география специално препратка към нашето минало и история ли са, или си мислил за нещо по-общо?

Ферит Карахан: Всъщност при нас... искам да го разгледам и от този ъгъл: Okul Tıraşı например изглежда хиперреалистичен, но всъщност не е. Okul Tıraşı си беше криминален филм. Вярно е, че вътре нямаше полицаи, но имаше драма, в която всеки поред се превръщаше ту в полицай, ту в престъпник. И тук... аз всъщност съм много близък с направлението на магическия реализъм - както в литературата, така и в киното. Освен това в нашите географски ширини реалността е толкова сурова, че отнема доста време да я приемеш. Дори когато обясняваме нещо на собствените си деца, използваме свръхестествени елементи, за да направим реалността по-поносима. По същество, с помощта на свръхестествените елементи от магическия реализъм е възможно още повече да подчертаем реалността. Затова предпочетох такъв стил.

Ако се върна на твоя въпрос: преди да започна този филм, в определен момент заложих едно изречение. Изречението беше следното: „Може ли човек, който отрича собствената си тъмнина, да надскочи съдбата си?“ Ако развия това малко повече като идея, всъщност искам да кажа следното: у човешкото същество има куп чувства - добри или лоши. Има жажда за власт, завист, насилие, похот... Въпросът не е в това, че ги има - те съществуват у всеки. Но когато не ги приемеш, тоест когато отречеш тъмнината вътре в себе си и я зачеркнеш, ние създаваме врагове от всяка една от тези тъмни точки. След известно време тези врагове порастват толкова много, че се превръщат в цяла армия, а човек в известен смисъл се превръща в марионетка на тази армия.
Тази система важи в същата степен и за обществата. Тоест първата сцена не взема под прицел определен период, етническа или религиозна група, а се прицелва в ситуациите, които са се случвали в цялата човешка история. В известен смисъл започва още от шумерите. Дори при шумерите има традиция на ламентацията (оплакването). Това, което наричаме ламентация, са плачовете и напевите след изчезването или разпадането на една култура, държава или страна.

Да, ние всъщност все още продължаваме традицията на шумерите. Според едни това е свързано с разпадането на Османската империя, според други - на Римската, а според трети - на други империи или култури. Всъщност поисках да придам такъв смисъл вътре в тази култура на оплакването.

Водещ: Да. Без да разкриваме твърде много от историята, нека кажем това: след този пролог следващите части всъщност се развиват във времена, по-близки до днешния ден.
Ферит Карахан: Да.

Водещ: И може би към края на филма се доближаваме съвсем до настоящото време, нали? И всъщност виждаме това: трима братя и сестра им (единият е с увреждане) - това е история, фокусирана върху живота на тези трима братя и сестра им в три различни периода: първо детството им, след това годините, в които пристъпват към зрялост и накрая годините, когато вече са напълно възрастни. Както казахме, филмът е разделен на три: „Ангели“, „Джинове“ и „Окови“. Филм, който разказва как всички тези товари, идващи от миналото, влияят на индивидите и на живота ни.

Освен това има много голям актьорски състав: Демет Йоздемир, Каан Йълдъръм, Илхан Шен, Хелин Кандемир, Сарп Бозкурт... да продължа ли: Туба Юнсал, Мине Чайъролу, Баки Даврак, Ерол Бабаолу, Кубилай Чамлъда, Дениз Барут и дори можем да продължим още. Много богат актьорски състав. Нека да поговорим малко за него - как го състави? Имаше ли роли, които написа специално за някои имена?

Ферит Карахан: Не, не работя така. Преди да минем към актьорите, всъщност искам първо да допълня отговора си на предишния ти въпрос, а след това да навляза в темата за актьорите.
Водещ: Добре.

Ферит Карахан: Преди да започна да пиша, в главата ми я имаше онази мисъл, за която споменах преди малко. Но за мен... исках да разкажа една история и тази история беше за последния ден от детството на една група братя и сестра им. Всъщност и Okul Tıraşı беше малко така, както и Cennetten Kovmak.

Водещ: Приключва с това кога свършва детството, нали?
Ферит Карахан: Да, да. Когато филмът свърши в Okul Tıraşı, този ден всъщност става последният ден от детството на детето. Започваме да разбираме някои неща. И тук беше така - всъщност написах последния ден от детството им. След това самият аз започнах да любопитствам каква е била младостта им. Седнах и написах последния ден от тяхната младост. След това поисках да напиша и един последен ден за това приключва животът им.
Всъщност филмът разказва за три периода - има и пролог, има и епилог - но основно разказва за три отделни дни през призмата на трите героя.
Водещ: Точно така.

Ферит Карахан: Що се отнася до актьорите - мисля, че малко и благодарение на Okul Tıraşı, тоест като видяха отношението ми и връзката, която изграждам с актьорския състав, хората, на когото и да изпратихме сценария, почти веднага приеха и дойдоха. Но актьорският състав има доста различна композиция: има хора, които са станали много популярни от телевизионните сериали, има такива, които играят в стрийминг платформи, има актьори от театъра, има и любители. Сглобихме такъв общ колектив.

Но аз, понеже не съм в индустрията на телевизионните сериали, не знам как работят те - изобщо не знам. Аз очаквам актьорът да се отдаде напълно. Имам предвид не просто да си присвои ролята или да се покаже, а в известна степен да се посвети на филма. Мога да кажа, че видях това у всички тях.
Бяха изключително сговорчиви. Това беше един от сетовете, на които сме работили най-спокойно. Настина бяха много себеотдадени и разбрани. А и аз преди бях работил с повече любители актьори, както в Okul Tıraşı.
Водещ: Да.

Ферит Карахан: Тук например казваш нещо и то се прави веднага - самият аз се изненадвах! Без да е нужно да правим по 40 дубъла, приключвахме за около 15–20 дубъла.
Водещ: То това пак не е малко!

Ферит Карахан: Тъй като има доста дълги кадри (master shots / single-takes), затова правим малко повече дубли.
Водещ: Да, вярно е.

Ферит Карахан: Между другото, аз съм режисьор, който обича да прави много дубли, обичам го.
Водещ: Да, но се удължава монтажът.
Ферит Карахан: Така е.

Водещ: Добре, всъщност щях да те попитам следното: в Okul Tıraşı училището беше много по-пренаселено с деца. Тук отново има деца. Наскоро четох едно изявление на Ашгар Фархади, който казва: „Работата с деца беше една от най-трудните страни на режисурата за мен, но я обичах, защото децата придават друго измерение, емоционално измерение на филма и засилват драмата.“ Ти как определяш работата с деца? Разбирам, че ти харесва, но има ли определени правила за работа с тях? Например държиш ли педагог на терен? Никак не е лесно.

Ферит Карахан: Държим, разбира се. На терена има както педагог, така и актьорски треньор за децата и т.н. Но всяко дете е различно. Според мен всеки човек си има, така да се каже, „инструкция за употреба“. При децата е същото - а и те са изключително умни! Понеже не могат да се изразяват добре като нас, когато наблюдаваш поведението им, се сблъскваш със страхотен интелект. Те могат да те използват и на най-неочакваното място, трябва да внимаваш с това! Не са чак толкова невинни, между другото. Много ги обичаме, защото са много сладки, а те използват и това. Не можеш много да им се караш или да им кажеш нещо... Или например, за да направиш нещо, което да промени посоката на детето, то веднага започва да се ошлайфа. В Okul Tıraşı малко, така да се каже, се обиграх („имунизирах“) с 500 деца! Затова работата с тези тук наистина ми се стори много лесна, прекалено лесна - даже си виках „не може да е толкова лесно, сигурно правим някаква грешка“.

Водещ: Между другото, Okul Tıraşı обиколи целия свят - вървя и в Чили, и в момента мисля, че може да се гледа в платформите. Не знам, едно време беше в MUBI, май сега е в HBO. Какво ще кажеш - Okul Tıraşı е много специален филм, нали? От гледна точка на кариерата ти как го виждаш?

Ферит Карахан: Аз не гледам на нещата като вас. Тоест, разбира се... Аз по-скоро виждам недостатъците му.
Водещ: Хм, да.
Ферит Карахан: Въобще не виждам позитивите му. Защото да виждаш това, което си направил, като нещо прекалено голямо, носи със себе си определена надменност и его. Аз не се намирам на това място. По-скоро, когато го гледам, си казвам: „Ех, защо не направихме това и онова така...“ Наистина по-скоро виждам пропуските си.

Според мен и гледането само от добрата страна не развива човека. Това, което те пренася към следващия ти филм, всъщност е свързано с недостатъците на предишното произведение на изкуството, което си направил.
Водещ: Да, особено в творчески сектори като нашия, това да виждаш собствения си пропуск и постоянно да се критикуваш всъщност не е лошо нещо. И според мен е така.
Ферит Карахан: И според мен не е лошо.
Водещ: Защото в следващия филм наистина си малко по-внимателен и по-прецизен.
Ферит Карахан: Да.

Водещ: Добре, а честно казано, в този филм - ти разбира се казваш, че и другият ти филм не е хиперреалистичен, и си прав - но тук сюрреалистичният тон особено много изпъква. Например ми е любопитно следното: връзката между героя, когото виждаме на преден план и картината/фона отзад, или дори фактът, че докато той върви натам, тя се отдалечава - има много приятен визуален изказ. Нека поговорим малко за това: как свързваш историята, която разказваш, с кинематографичния език, който използваш?

Ферит Карахан: Според мен филмът е основно за времето. Тоест, когато обединиш времето и пространството, във филми като моите, където непрекъснатите кадри (single-takes / кадър-планове) са повече, мизансценът придобива определен смисъл вътре във филма.

Сега да не го казвам, за да няма подсказки, но такъв заснемащ подход и стил, който осигурява още един слой във филма, беше необходим за този проект. А и от гледна точка на актьорската игра - актьорите не просто пресъздават определена роля, а когато играят в продължение на 3-5 минути в един кадър, са длъжни да изградят връзка с пространството и времето. А когато изградят тази връзка, всичко става много по-живо.
Например идва цял конвой, ние го проследяваме, отиваме на друго място и т.н... Или например в сватбената зала има камера, която прави пълен 360-градусов оборот.
Водещ: Вярно е.

Ферит Карахан: Можем да дадем още много такива примери. Тогава според мен се получава изказ, който е по-естествен и с който човек по някакъв начин може да изгради връзка. От друга страна изглежда и много магично. Изглежда добре, защото и самата география е много красива - заснех филма в Ерзинджан, там всичко е като естествен декор. Това също привлича човека. Мога да кажа, че постигнах тази връзка между актьорите, пространството, времето и съдържанието на филма.

Водещ: Да, в „Сватбата на джиновете“ всъщност в самото си същество има и една сватба в центъра на нещата, нали? И там всъщност чрез тази сватба навлизаме малко повече в живота на тази общност... От имама, та чак до цял куп най-различни герои във филма. Но, разбира се, поставя се и въпросът за жената - съществуването на жената и друг един проблем, който изплува покрай тази сватба... В края на филма всъщност виждаме история как една жена (онази млада жена, да не разкриваме твърде много) излиза оттам и се хвърля в света. Според теб има ли наистина отчетлива „женска история“ в този филм? Правилно ли го разбираме?

Ферит Карахан: Според мен е така. В най-дълбоката си основа това е женска история. Но каква женска история? Това, което наричаме женско тяло, се е превърнало в пространство за обществените норми. Всички морални очаквания по някакъв начин се прокарват през женското тяло. Аз всъщност исках да направя филм, в който жените превръщат собствените си тела в огнище на съпротива.

Жената, която виждаме още в самото начало, не приема къщата, в която я поставят и по някакъв начин се съпротивлява. Нейните внучки също се съпротивляват по някакъв начин. Всъщност можем да кажем, че това е филм за женската съпротива.

Водещ: Почти всички женски персонажи, както каза, са по-активни във филма, по-скоро те са героите, които оформят и тласкат историята напред. Малко е като във филмите на Фархади - история, в която жените всъщност разтърсват и развалят установения ред.

Ферит Карахан: Така е, защото по някакъв начин жените са тези, които променят собствената си черупка и собственото си разбиране. Според мен мъжете са с по-фиксирани идеи (инатливи). А жените малко приличат на омарите - защото омарите, за да пораснат, трябва да сменят черупката си. Тяхната черупка е твърда, но за да извадят това крехко и чупливо тяло, те отиват на по-закътано и защитено място. Отиват там, остават в онова скривалище, в тъмното, и си правят нова черупка.

Човешката психология според мен е същата - за да израснеш, трябва малко да смениш обвивката си. Ние, мъжете, може да сме с по-фиксирани идеи, докато жените са с по-отворено съзнание и постоянно сменят черупките си. Светът, който ние предвиждаме за тях, много стеснява техните граници. Мога откровено да кажа, че това е малко и филм за този въпрос.

Водещ: Малко по-рано спомена, че с Okul Tıraşı обиколи целия свят, участва на много фестивали, взе много награди. Мисля си обаче, че откри и много нови светове. В този смисъл - на местата, на които отиде, как видя възприятието към Турция и турското кино?
Ферит Карахан: Ами, първо - със сигурност ни познават много повече от сериалите, това е ясно.
Водещ: Да, разбира се.

Ферит Карахан: Но нашият основен проблем в Турция е, че нямаме филмови разпространителски компании. Като кино все още не сме част от световната индустрия. Задължително трябва да имаме разпространителски компании, защото основният въпрос е да стигнеш дотам.

След като стигнеш там, виж например турските филми: всички филми, които отиват в Кан, Берлин, Торонто, Венеция или Сан Себастиан, по някакъв начин се връщат с награда. Статистиката е сигурно 80%. Тъй като при нас ги няма онези лобистки отношения, не сме успели да се наложим в този смисъл, а това е голям пропуск.

Това е пропуск на цялото ни кино, на всички нас, не само на държавата или на определени институции. Не става с думи от рода на: „За да правим филми, които да се гледат от всички хора и от целия свят, трябва да вземем миметични теми...“ - под миметични имам предвид теми, които си приличат една с друга, да ги вкараме в повествуванието и да приложим формули с любов, предавaтелство и т.н. Не е така.

Колкото повече се локализирате - тоест колкото по-местни ставате, толкова по-далеч стига гласът ви. Проблемите и грижите на вашето собствено общество по някакъв начин вълнуват повече останалите хора - било то някого в Етиопия или в Парагвай. Ето защо, когато правите филм за Япония, за Америка или за което и да е друго място, според мен не трябва да правите компромис със собствената си автентичност. Всъщност основният въпрос е този. Ние понякога в името на т.нар. „универсалност“ много го преекспонираме това. Според мен да бъдем себе си е най-голямото предимство.

Водещ: Прекалено ли опростяваме нещата понякога?
Ферит Карахан: Според мен ги надценяваме и правим прекалено големи проблеми. Понеже си казваме: „Е, защо този въпрос да им е интересен на тях?“ Аз не гледам така на нещата - не е задължително да им е интересен, но защо пък и да не е. Защото за нас са важни проблемите вътре в нашето общество, нашите собствени хора. Ако вие изнесете тази светлина и тази тъмнина наяве по някакъв начин, има куп хора по света, които ще изградят връзка с това. Мисля, че трябва да сме малко по-отворени към това.

Водещ: Разбирам те. Спомена за въпроса с разпространителите и в съзнанието ми изникна следното: през последните една-две години и особено тази година стана много очевидно, че местните филми започнаха да изостават от чуждестранните филми на вътрешния пазар по брой зрители. Ти спомена за световния разпространител, това ясно. Но се сетих за друга тема: досега голяма част от зрителите гледаха предимно местно кино, а сега виждаме, че това започва да се променя. Според теб защо е така, какво пропускаме или какво бъркаме? Защото ако не можем да съберем филмите със зрителя на едно място, това е проблем.

Ферит Карахан: Малко поради платформите, малко поради КОВИД... Всъщност основно КОВИД беше много сериозен удар, но той беше удар за целия свят.
Водещ: Да, така е.

Ферит Карахан: Ситуацията с киното в целия свят е такава, ние дори сме в добро състояние. Например в съседни страни като Грузия, Гърция или Русия положението не е по-различно, целият свят страда от това по някакъв начин. Но ако не пълним киносалоните, няма как да финансираме тези филми. Разбира се, че не можеш да правиш филми само с парите от платформите. Трима души ще направят, петима души ще направят, но те не могат да стигнат до всички, пък и те самите не биха искали подобно нещо. Няма да излизат толкова прецизни работи, защото те търсят форма, предназначена за по-ограничен брой зрители и по-близка до сериалите. Между другото, техните филми са в такъв формат. Аз не съм много подходящ за това.
Водещ: Да, така е.

Ферит Карахан: Нито един от филмите ми не е такъв - нито Okul Tıraşı, нито останалите. Разбира се, друго е, ако го купят отвън и го излъчат. Трябва малко да се излезе от това пространство на киното, да се насочим към по-различни начини на разказване и да се разчупи клишето. В момента например хорър филмите вървят добре и хоп - всеки прави хорър филми. Или пък комедии - и всеки прави комедия. Е, това не се продава навън. Трябва да имате собствена рецепта. Ако нямате собствена рецепта и собствен проблем, който да ви вълнува, хората не изграждат връзка.

Да кажем, понеже с този филм все още нямаме този опит, да дам пример с Okul Tıraşı. В него всъщност принципът е един спасителен опит - принципът на едно дете да спаси друго дете, нищо повече. В подтекста има куп неща, но не сте длъжни да ги разберете. Това си е моята тема и аз така я разказвам. Затова, ако на зрителя му е любопитно, отива и гледа. Мисля, че трябва да има много повече такива истории.

Водещ: Но това всъщност не е ли малко секторен проблем? Тоест ти можеш да имаш свой собствен, уникален начин на разказване, или например Нури Билге Джейлан, има различни режисьори... Но в сектора сякаш няма такава насоченост или стремеж тези неща да изпъкнат.

Ферит Карахан: Проблемът е, че нещата са станали твърде обвързани с въпроса за парите. Не трябва да се мисли толкова много за финансовата страна. Киното на първо място е култура. Човекът е същество, което живее в общество, а това е вид изкуство, което се консумира колективно и с възможностите на технологията се пресъздава и консумира отново и отново. Разбира се, че е индустрия, разбира се, че хората трябва да носят хляб у дома и да работят, но в края на краищата това е изкуство.

Ако хората изпитват по-голямо удоволствие от някое TikTok видео или от нещо видяно в Instagram Reels, това е проблем на всички ни като сектор. Ако разнообразим начините на разказване, ако ги направим по-дълбоки и повишим малко образованието - защото това е и проблем на образованието...
Водещ: Разбира се.
Ферит Карахан: ...тогава хората отново ще започнат да ходят на кино. Те и без това започнаха да ходят според мен, защото да си седиш вкъщи и да гледаш едни и същи неща няма никакъв смисъл.

Водещ: Прав си. Особено ми е любопитно как ще изглежда този твой нов филм на киноекран. Кога ще излезе по кината или има ли вече планирана фестивална програма в Турция?
Ферит Карахан: Все още няма. Започнахме да го изпращаме по фестивали по света, той всъщност беше завършен едва тази седмица. Изпратихме го само в Торонто. Вероятно през ноември ще излезе по кината.

Водещ: Ноември, чудесно.
Ферит Карахан: Не знам на кой фестивал в Турция ще бъде, сега го изпращаме тук-там и чакаме.

Водещ: Да, защото всички филми трябва да се гледат в зала, но ми е много любопитно как изглежда на голям екран.
Ферит Карахан: Изглежда добре на екран. Защото има по-различна заснемаща техника - заснехме го с анаморфни лещи. Те са доста специални обективи и изглежда страхотно. Аз направих и тест в киносалон, а и цветовата обработка я правим директно за кино.

Водещ: А това скъпа продукция ли беше?
Ферит Карахан: Да, в сравнение с независимите филми е скъпа продукция. И в сравнение с Okul Tıraşı е по-скъпа и по-трудна продукция. Първо е по-дълъг филм, а и актьорският състав е много по-широк.
Водещ: Да, дори в най-малките роли виждаме познати лица.
Ферит Карахан: Да, ако не броим децата, така е.

Водещ: В този смисъл, това нещо специално ли го искаше - дори за малка роля, като например онзи командир в пролога...
Ферит Карахан: Да, Сайгън Сойсал.
Водещ: Заедно с Берил Качар... Всички те всъщност са познати лица, а се появяват само в една сцена и след това ги няма.

Ферит Карахан: Да са живи и здрави, че се съгласиха да дойдат за една сцена. При мен това произтича от следния начин на мислене: аз чета и възприемам киното малко и през призмата на литературата. Според мен на всеки разказ, който има начало и край, може да се гледа като на история/повест.

Как е в класическата драма? В първите 15 минути се случва даден проблем или събитие и тези 15 минути съществуват, за да изградят връхната точка, а после всички останали сцени служат на това. Аз не правя филмите си така. Искам да правя филми, в които всеки един момент е важен. И за да бъде всеки момент важен, отделям изключително голямо внимание на всяка част.

И когато всеки момент е важен, без значение дали става дума за малки или големи роли (което според мен не е толкова съществено, а и за самите тях не е) - дали даден актьор играе в една сцена или за 10 секунди - тогава актьорът става много важен. И затова от самото начало трябва да работите с много добри актьори, защото всеки един момент за вас е скъпоценен.

При някои филми това не е толкова важно - има един централен герой, а на второстепенните герои не се обръща толкова внимание. Но при мен разказите обикновено не са такива.

Водещ: В този филм, разбира се, историята на жените е на преден план, това трябва да се признае, но както каза, е трудно да се каже, че има един централен герой, който дърпа всичко напред, нали?
Ферит Карахан: Трудно е, да, няма такъв. Аз и без това не го замислих така. Нарочно избягах от това. Вместо да проследявам историята на един-единствен герой, за мен беше по-привлекателно и по-интригуващо в този филм да разкажа историята на определен период, на дадено чувство и атмосфера. Докато пишех, на самия мен ми беше много по-любопитно в какво ще се превърне съдбата на множество различни хора.

Водещ: Всъщност тук има много герои, но тези трима братя и сестра им са малко по-в центъра и в известен смисъл проследяваме техните различни истории и житейски линии.
Ферит Карахан: Да, точно така.

Водещ: Добре, а какво мислиш по една тема, която много се обсъжда напоследък - изкуственият интелект и киното? Каква е връзката между тези две неща според теб? Изкуственият интелект нещо, което може да се използва в киното ли е, или по-скоро трябва да се стои далеч от него?

Ферит Карахан: Според мен всичко може да се използва. Аз не виждам изкуствения интелект като нещо по-различно от специалните ефекти. Всъщност е точно така. Ако той прави нещата по-лесно, според мен може да се използва. Но ако говорите за писане на сценарий с изкуствен интелект - можете да опитате, но няма да успеете да напишете. Няма такава реалност. Защото срещу себе си имате компютър, който в рамките на поставените от вас граници не знае къде да спре. Изкуството е много отвъд това - то е свързано с усещане, с чувство за ритъм. Понякога монтираш/прекъсваш на такова място или продължаваш така, както компютърът никога не би могъл да съобрази. Ето защо според мен софтуер за писане на сценарии няма да се получи.
Същото е и с актьорството - ако опиташ да го направиш с него, пак няма да се получи. Творческите области няма да бъдат заменени. Изкуственият интелект може да помогне като съпътстващ инструмент - да анализира сценария ви или нещо друго (макар че и това е малко проблемно, защото отварянето на сценария ви към компютъра означава да го разкриете пред цялото човечество). В технически смисъл обаче можем да се възползваме много - защо не, изобщо не съм против.

Водещ: Като стана дума за сценарий - лесно ли пишеш? Как протича процесът по писане на сценарий при теб? Разбрахме, че монтажът отнема дълго време, а сценарият как е?
Ферит Карахан: При мен и той отнема доста време - около една година. Монтажът е по-техническа работа, затова отнема време - пред компютъра си, местиш кадри от едно място на друго, сглобяваш, има звук и т.н. Но при сценария не е така.

Когато пиша сценарий, аз се изолирам малко - нищо не гледам, нищо не чета, за да не се влияя от нищо. Ако е възможно, се отдалечавам и от семейството си - от детето си, от съпругата си... оставам сам със себе си. Разбира се, не оставам сам за цяла година, но процесът отнема около година и през това време се изолираш от много неща.

Водещ: Знаеш, че обикновено има три етапа: сценарий, снимки и монтаж. Като кинематографист кой от тези етапи ти носи най-голямо удоволствие и кой ти причинява най-много мъки?
Ферит Карахан: Мога да кажа, че и трите етапа едновременно ми причиняват мъки. А частта, която носи удоволствие... Честно казано, мога да кажа, че нито един от етапите не е чисто удоволствие. Тъй като страданието/мъката също е част от живота.
Може би по време на снимките е малко по-приятно, защото опознаваш различни хора. Защото в монтажа и при сценария си съвсем сам.

Водещ: Снимачният процес наистина е много важна част. А как работиш на терен - сговорчив ли си, отворен ли си към идеи?
Ферит Карахан: Много съм отворен, изключително много. Но правя следното: преди да започнем снимките, рисувам визуално цялата история.
Водещ: А, така ли? Страхотно!

Ферит Карахан: Да, според мен филмите са дизайн. И преди да започнем, аз вече съм записал всички подробности: кой кадър откъде и как ще бъде заснет, при каква светлина, откъде ще се взима звукът, какъв обектив ще се използва, накъде ще се движи камерата... Разнообразявам нещата още там. Не заснемам нито една сцена, без да имам тази предварителна подготовка.

Водещ: Предполагам, че преди това правите и някаква предварителна работа на маса с актьорите, нали?
Ферит Карахан: Правя, да, правя.

Водещ: Чудесно. Тогава за финал да те попитам следното: разбира се, всеки кинематографист си има история, от която се е повлиял... Например, ако те попитам кои са трите филма, които са оформили твоето кино или са ти дали вдъхновение като режисьор, какво би ти хрумнало?

Ферит Карахан: Ами, всъщност това е свързано с начина, по който започнах да се занимавам с кино.
В университета бях в една политическа група и моята задача беше да организирам новите студенти. Тогава имаше една група от около 280 души. Бяхме ги разделили на 7 групи. Споразумяхме се с едно кино - наистина тайно/подземно кино, слизаше се две нива под земята, имаше един много интересен прожекционист. Това беше в Истанбул, в Мармара учех... Уредих киното, организирах хората. Разбира се, аз не попитах какъв е филмът. Тъй като съм израснал в Муш и Агръ, преди това никога през живота си не бях ходил на кино.
Водещ: Така ли? Дотолкова...

Ферит Карахан: Да. Както и да е, аз съм много развълнуван, разбира се, отидохме, седнахме и филмът започна. Започна да тече един филм, който понякога беше цветен, понякога черно-бял. Залата се изпразни - след половин час, след един час вече нямаше никой освен мен. Аз, разбира се, от чувство за дълг останах там. Първия ден така, втория ден така, третия ден така... защото бяхме наели киното за цяла седмица. На петия ден започнах да харесвам филма.

Водещ: И през цялото време вървеше един и същ филм?
Ферит Карахан: Вървеше постоянно един и същ филм, друг филм нямаше. На шестия ден вече с нетърпение чаках да дойде моментът да го гледам, цяла нощ не можах да спя от вълнение. На седмия ден пак така. Първият филм, който гледах в киносалон през живота си, беше „Огледало“ на Тарковски.
Водещ: Не вярвам! Онзи филм той ли беше?

Ферит Карахан: Да. Затова в края на тези 7 дни в киното си казах: „Каквото и да прави този човек, аз искам да правя същото.“ За мен „Огледало“ има наистина много специално място.
Водещ: Чудесно. Отговорът на въпроса всъщност са не три филма, а този един филм, гледан осем пъти. Много ти благодаря за този приятен разговор. Желая ти успех в Торонто отсега, сигурен съм, че ще мине страхотно. Впрочем с целия екип ли отивате?

Ферит Карахан: Екипът отива, всички отиваме. Целият актьорски състав сме там - продуцентът, актьорите, всички. Ще бъдем голям екип там.
Водещ: Надявам се на връщане отново да поприказваме или да се срещнем на някой фестивал. Ферит Карахан, благодаря ти!

Водещ (към зрителите): Днес наш гост беше Ферит Карахан. Новият му филм „Сватбата на джиновете“ тръгва на път към Филмовия фестивал в Торонто и така започва фестивалното му пътешествие. Сигурен съм, че както Okul Tıraşı, и той ще обиколи целия свят. Да се надяваме, че през ноември ще излезе по кината и в Турция. Горещо ви препоръчвам да го гледате, и то специално в киносалон, не чакайте да се появи по платформите. Защото е филм с много специална атмосфера и много специален начин на разказване. Това е всичко за днес, до следващата ни среща - довиждане!

Кате, в Градинката много те обичаме и много, много ти благодарим! Сядам да чета.

Демет и Илхан на работа:

Flo, в един момент си помислих, че толкова дълъг текст никой няма да го прочете Сега за компенсация да донесем и много картинки

Успешен Старт на Премиерата на " Мечтата на Ешреф ". Началото е вълнуващо , силно и въздействащо.💥 🔥🔥❤️‍🔥😍👌👁️👀 Аз съм пред големият екран и ще гледам.

Дано да са се постарали и с дублажа за да се предадат емоциите на актьорите. Епизодите няма да са като турските и тук ще режат и дълго ще се излъчва в което няма лошо да се наслаждаваме на любимците си. 🥰

Благодаря, Кате, за интервюто!
 Когато го започнах и аз не вярвах, че ще го прочета целия текст, но този Ферит Карахан се оказа много интересен, неординарен човек, необременен с клишета, а  всъщност разказа и как се прави КИНО...Родният му град Муш е май също  носител на такава мистична реалност, която трудно се приема физически... 1400 метра надморска височина...

Успех на Ешреф!
Струва ми се, че има промяна в монтажа. Излъчиха ли раняването в началото?

Не знам кое раняване визираш, Фло, убийството на "предателя" на гробищата го дадоха, но аз бях пуснала сериала за фон, така че нямам задълбочен поглед дали някъде нещо не са .


Иначе компанията си изкарва добре:








Да ни е жив и здрав Евлия Айкан, вчера беше рожденик:




Mari08, много се радвам, че и на теб Ферит Карахан ти е бил интересен

Кате, това, с което започна "Ешреф Рюя". Явно купувачите не са били навити да купуват при такова начало.

Припомням една статия от юни 2025 год., която описва това, което можеше да бъде сериала: https://episodedergi.com/yeni-kult-adayi-esref-ruya/

"Любовта на турския зрител към мафиотските истории е всеизвестна. Но когато една мафиотска история се комбинира с романтика, се получава нещо съвсем различно. Говорейки за мафия и любов, на ум неизбежно идва „Езел“ – сериалът, който беляза цяла ера и успяваше да изпразни улиците във вечерите, в които се излъчваше. 14 години след „Езел“, „Ешреф Рюя“ е първата продукция, която успява да улови отново същата магия."

"Сериалите в турския телевизионен ефир обикновено са насочени към женската аудитория. Но няма да е грешно да кажем, че „Ешреф Рюя“ привлича огромен интерес както от мъже, така и от жени."

 Всеки епизод предлага онова кинематографично качество, чиято липса отдавна усещахме в ефира на националните телевизии. Актьорският състав извън главните роли също е подбран изключително внимателно, диалозите са силни и всеки детайл – от шапката на сериала до финалната сцена – е изпипан с прецизност."

"Смятам, че „Ешреф Рюя“, който вече натрупа голяма фен база в различни страни, има огромен потенциал за успех в много региони. Като човек, който от дълго време следи отблизо турските сериали, се надявам „Ешреф Рюя“ да продължи да балансира по същия начин криминалните и романтичните елементи, задълбочавайки както вътрешния свят на бандата „Сираците“, така и емоционалната история между Ешреф и Нисан. Докато поддържа тази линия, за „Ешреф Рюя“ е неизбежно да се превърне в модерна класика."


Утре започват разходките с гондоли:

Изобщо не бях забелязала липсата Сега като казваш - вярно!


Още снимки от Демет:

Чакам с нетърпение фестивала, където вероятността за победа на "Джиновете" е 1:12, т.е. бих я оценила като доста ниска, но... само по себе си, появяването на подобен форум вече е голям успех и признание за вложените усилия! Дано професионалната публика и кино любителите бъдат благосклонни към творбата След всичко, което Ферит Карахан сподели, мисля, че екипът го заслужава. Иначе казано - дано филмът е наистина хубав и да се хареса



От Деря:



С Ебру Айтемур https://x.com/DemetOzdmrMedia/status/2094755469109698994/




Птичката от днес в Швейцария https://x.com/globalagency/status/2094771814434042347