🌸 Градината на Демет Йоздемир - Тема № 16 за обсъждане 🌸

Значи фестивал 3/5 е в Рио де Жанейро https://www.festivaldorio.com.br/br/noticias/festival-do-rio-div … e-premiere-latina




И най-накрая - Илхан и Евлия също са пристигнали в Торонто



Демет не се спира





И от Деря:

След две години усилена работа по Сватбата на джиновете, настъпи денят на световната му премиера, която ще е на 51-вия Международен филмов фестивал в Торонто,  TIFF 2026, в официалната конкурсна програма на фестивала  Platform за филми с изявена авторска визия от цял свят.



От интервюто на режисьора Ферит Карахан за Toronto Spark :
https://torontospark.ca/director-ferit-karahan-speaks-about-cine … in-djinn-wedding/

"За мен е много вълнуващо да бъда в Торонто и да участвам в конкурса на TIFF със Сватбата на джиновете. Торонто е един от най-важните фестивали в света и да се състезавате в раздел като Platform, който се фокусира върху киното на режисьорите и където се избират много ограничен брой филми, е много ценен за пътуването на филма.
Филмът се появи от позната местна география, свят, който познавам много добре, но се занимава с универсални въпроси като загуба, траур, вина, семейство и тежестите, оставени ни от миналото. Това, което най-много ми е любопитно в Торонто, е как публиката от толкова много различни култури ще се свърже с филма. Засега атмосферата на фестивала и проявеният интерес към филма ме правят много щастлив. Истинското вълнение ще бъде моментът, в който ще гледаме филма с публиката за първи път на световната му премиера.
Торонто (TIFF) е световната премиера на филма и първата истинска среща на филма с публиката. Започнахме да получаваме покани от фестивали по целия свят и изглежда, че ни предстои дълго фестивално пътешествие. Но за мен това, което е поне толкова важно, колкото това фестивално пътешествие, е филмовата среща с публиката в Турция. Djinn Wedding ще бъде пуснат в Турция на 30 октомври. Особено съм любопитен да гледам филма в собствената ни страна, заедно с публика, която познава неговата география и емоции от съвсем различна, лична гледна точка."

Успех на всички на премиерата

И Туба Юнсал е на линия



Интервютата на Карахан са интересни. Въпреки, че някои моменти вече ги знаем наизуст, нося два параграфа от поредния му разговор - този път за Milliyet, които ни разкриват някои нови информации:


"Сватбата на джиновете" фундаментално поставя под въпрос концепцията за собствеността. Отвъд индивидите, дали източникът на проблемите на семейството, обществото и дори на целия свят не произтича от собствеността?

Собствеността е важна част от това, разбира се. Образът с яденето на пръст се роди малко от тази мисъл. Свикнали сме да мислим за земята като за нещо, което притежаваме. Филмът поставя под въпрос обратното. Може би ние сме тези, които принадлежат на земята. Това е трагичен опит да прибавиш към тялото си това, което смяташ, че притежаваш. Но без значение колко земя изядеш, не можеш да я притежаваш. В края на краищата, човекът е този, който се превръща в пръст.
...

Има сцени, в които разрушавате четвъртата стена* чрез героите (братята и сестрата). Каква връзка с публиката целяхте с този избор?

Исках да създам краткотрайна среща между героя и зрителя. През целия филм само четирима герои гледат към камерата по веднъж. Тези погледи не са случайни. Всеки един означава, че героят е лице в лице със съдбата си, миналото си или с решението, което ще вземе. В същото време исках за кратко да премахна границата със зрителя. Исках да изградя чувството: „Аз не съм много по-различен от теб“. Защото това, което се разказва през целия филм, е не само историята на тези герои; това е и малко от тъмнината, която носим всички ние.

*терминът означава, че герой от филма се обръща директно към публиката или показва, че осъзнава присъствието на камерата и измисления характер на историята. Тук много подробно е обяснено с примери https://kinematograf.bg/breaking-the-fourth-wall-da-razrushim-chetvurtata-stena


А в далечна Австралия вече нареждат "Джиновете" сред 10-те акцента на предстоящият фестивал в Аделаида  https://www.screenhub.com.au/news/features/from-lost-loves-to-ti … festival-2708205/



Един от най-въздействащите от визуална гледна точка филми, които ще гледате тази година - най-новата емоционална стихия на режисьора на Brother’s Keeper, Ферит Карахан, пристига на AFF директно от Международния филмов фестивал в Торонто. Епична анадолска сага - филмът разкрива разпадащите се връзки между трима братя и сестра им, които като деца са ловували въображаеми динозаври, а днес едва си говорят, събирайки се за бурнa сватба. Всичко това е уловено в един-единствен зашеметяващ кадър без прекъсване (one-shot) от оператора Сердар Йоздемир.

Желая ви успешна премиера.

ROKKKKI!
И Керем Бюрсин е при Гюнфер, нали?
Вълнението е голямо за всички! И агентите се събират.

Участието на фестивала вече е успех 👏👏👏



Изключително съм любопитна за тази история. Специално търсих информация за джиновете. Дано скоро да може да го гледаме.

Успех на Демет и екипа.

ROKKKKI, добре дошла

Pe04, много ти благодаря за благопожеланията Да ви се връщат


Пуснаха общото интервю на Ферит Карахан, Демет, Каан и Сарп с Гюлай Афшар

Доста интересни неща казват, но е много дълго интервюто. Ще го изгледам цялото и после ще реша какво и как да донеса




Сигурно вече ги е обзело вълнението от срещата с публиката

Интересно музикално парче е подбрала Демет за последното си стори.
Мегазвездата Lisa също беше в Торонто за представянето на документалния филм „Винаги Лалиса“.

Да диша дълбоко Демет, защото в момента дели един въздух с такива звезди, че може само да се учи и да попива положителни практики

От видео-интервюто ще сложа само частите, в които говори тя, любезно извадени и преведени от почитателката Ая

За предложението да участва във филма

Гюлай Афшар: Нека разговаряме за опитa ви като актьори. Как се пресякоха пътищата ви с г-н Ферит? Мислили ли сте някога да участвате в независимо кино? Демет, как започна всичко за теб?

Демет: Честно казано, както обикновено се случва - или се свързват с мениджъра ми, или получавам телефонно обаждане. Но за мен това пътешествие в независимото кино не беше нещо, което наистина вярвах, че ще се случи. Всъщност бях доста песимистично настроена, защото виждах себе си като много разпознаваемо лице. Поради тази причина не мислех, че някога биха ме предпочели за подобен проект. Не ми беше хрумвало, че това наистина може да стане. Мечтаех за това много, но нямах голяма надежда, че може да се превърне в реалност. Така че това телефонно обаждане и срещата с г-н Ферит ми дадоха много надежда. Не го познавах лично преди това. Бях гледала филмите му, но не го познавах. Затова бях наистина изненадана. Казах му го и на него. Искрено не го очаквах. Беше нещо, за което мечтаех от дълго време, така че първоначално се почувствах изключително горда. Бях много развълнувана от възможността да работя с него. Но в началото на това пътуване бях и много притеснена. Докато опознавах г-н Ферит, прекарвах повече време с него и трупах опит от съвместната ни работа на снимачната площадка, осъзнах колко много улесняваше работата ми и колко добър режисьор е.

Гюлай Афшар: И така, след всичко, през което те прекара по време на снимките, би ли работила отново с него?

Демет: Бих отишла навсякъде, ако ми се обади сега.


За ролята на много различен персонаж

Гюлай Афшар: Какво е чувството да се появиш пред публиката в роля, която е напълно различна от героините, които са свикнали да те виждат да играеш? Вълнуващо? Страшно?

Демет: Разбира се, бях много нервна. Дори докато изграждахме образа, г-н Ферит ми помогна страшно много. Каквото и да става, имаме определени неща, които сме научили почти наизуст през годините. Емоциите все пак си идват от нас, разбира се, но съм снимала романтични комедии и драматични продукции за масовия екран, така че бях свикнала много с този свят. Г-н Ферит ми оказа огромна подкрепа да изиграя такъв герой и да разбера какво трябваше да направя по по-различен начин. Затова искрено се притеснявах дали ще успея да се справя.

Гюлай Афшар: След като си работила непрекъснато в телевизионни продукции за масовата публика, а също и в дигитални проекти, усети ли независимото кино като начин да се освободиш малко?

Демет: Абсолютно. Първо, това беше среда, която никога преди не бях изпитвала, така че ми беше много любопитно. Второ, за мен като актриса беше изключително вълнуващо да мога наистина да разкажа историята на един филм, да поема на това пътешествие с него и накрая да се срещна с публиката и да предам всичко, което преживях и научих чрез него. Честно казано, това ми даде малко глътка въздух.


За поемането на рискове като актриса

Гюлай Афшар: В кой момент от актьорската ти кариера чувството „искам да поема малко повече риск сега“ започна да става по-силно?

Демет: При мен винаги е било така. Дори снимането на романтични комедии една след друга беше риск. Така че всеки проект, на който вдъхвах живот, беше рисков по свой собствен начин за мен.

Гюлай Афшар: Винаги ли със същото усещане?

Демет: Да. Никога не чувстах, че съм подготвена. И мисля, че това всъщност много ми помогна.


Сцената с яденето на пръст и атмосферата на Ерзинджан

Каан: Например сцената, в която ядеш пръст - ако бяхте заснели това на някое поле в Бейкоз (филмовите студия в Истанбул са основно там, моя бележка), определено нямаше да почувстваш същото нещо.

Демет: Да.

Гюлай Афшар: Не исках да го казвам, за да не правя твърде много подсказки, но се почувствах наистина зле в тази сцена.

Демет: Докато играех, разбира се, знаех откъде започва сцената и къде свършва. Но тъй като нямах представа за движението на камерата. Когато гледах сцената след това, забелязах, че дори аз съм със затаен дъх. Атмосферата всъщност не е отделена от всичко останало, но изведнъж създава толкова различно чувство. И да се видя в тази атмосфера, с тези дрехи, ми повлия дълбоко. Не осъзнавах това, докато играех въпросната сцена.

Гюлай Афшар: Осъзна го едва след това?

Демет: Беше момент, в който се опитах много да остана сама с емоциите си. Но когато всичко се събра наедно, честно казано, беше невероятно чувство.


За разбирането на героинята Джерен

Гюлай Афшар: Героинята, която играеш, Джерен, е сестрата в семейството. Привлече ли те образът веднага? Или когато прочете сценария, какво усети, че трябва да попиташ г-н Ферит? Защото, нека бъдем честни, това не са герои, които могат да бъдат разбрани мигновено. А и историята не е лесна. Така че как я разгада?

Демет: Въпреки че г-н Ферит смята, че е направил всичко възможно, за да помогне на актьорите да разберат сценария - говоря за себе си - когато прочетох сценария за първи път, разбира се, нямаше много неща, които да са ясно изложени. Но това, което ме привлече, беше да чета за жена, живееща по тези земи и да се опитам да я усетя. Разбира се, нямам предвид, че нищо не съм разбрала. Имам предвид, че опитът да я усетя, да я анализирам и да навляза в този процес заедно с г-н Ферит беше нещо много вълнуващо. Защото мисля, че важното е следното: разбира се, че я разбрах донякъде, но вътре в нея имаше толкова много емоции, които трябваше да бъдат разтълкувани и разплетени. Процесът да я разбера и да я опозная беше това, което ме развълнува. Може би, ако бях я разбрала напълно още при първото прочитане - и говоря за най-дълбоките ѝ емоции - вероятно нямаше да бъде толкова вълнуващо за мен. Така че фактът, че тя беше жена, живееща там, по тези земи, беше една от основните мотивации за мен. Това беше нещо, което ме привлече към персонажа.

Гюлай Афшар: Трябваше да я изиграеш по изключително семпъл, премерен и сдържан начин.

Демет: Дори не ме карайте да ви разказвам за същинския процес на снимките там.

Гюлай Афшар: Не, ще говорим за това. Любопитно ми е.

Демет: Ще премина през тази част много бързо. Но всъщност точно това бяха нещата, които ме привлякоха.


Заглавието накара ли ги да мислят, че е хорор?

Гюлай Афшар:  Казахме, че сценарият е труден за разгадаване. Има нещо, за което винаги съм се чудела. Получаваш сценария. Заглавието му е „Сватбата на джиновете“. Помисли ли си веднага, че това може да е филм на ужасите?

Демет: Всъщност мозъкът ми наистина се опитваше да ме тласне в тази посока. Но отхвърлих тази мисъл, когато отворих първата страница. Дори докато снимахме в Ерзинджан, коли спираха на пътя и хората съвсем естествено питаха: „Филм на ужасите ли е?“. Така че това заглавие наистина създава такова впечатление. Но разбира се, след като го прочетох и разбрах защо се казва така, проумях много по-добре колко тежко и изпълнено със смисъл е това заглавие всъщност.


Кой поиска най-много дубли?

Гюлай Афшар: Кой поиска най-много дубли?

Демет: Може би г-н Ферит трябва да отговори на това.

Ферит: Аз вероятно направих най-много дубли. Например сцената, за която говорихме току-що (Демет, която яде пръст), отне 26 дубъла.

Гюлай Афшар: Не мисля, че това е било по желание на Демет.

Демет: Само си представете колко пръст изядох.

Ферит: Отначало не знаех това, но Демет всъщност ядеше истинска пръст там, за да изглежда реалистично. Бяхме сложили нещо друго и го бяхме подготвили, но...

Демет: Имах дефицит на витамин D, когато се завърнах! Щом нямаше камъни вътре, за мен не беше проблем.

Гюлай Афшар: За момент си помислила, че може филмът да е хорор. Доколкото знам, обичаш да гледаш филми на ужасите.

Демет: Откъде знаеш?

Гюлай Афшар: Знам. Нека да изясним тук: „Сватбата на джиновете“ не е филм на ужасите.

Демет: (тя поиска да изясни това с весело изражение).

Гюлай Афшар: Но е вярно, че има тревожна, неспокойна атмосфера.

Демет: Не ни се предоверявайте прекалено и за това!


Заминаването за Ерзинджан

Гюлай Афшар: След това отидохте на снимачната площадка. Разкажи ни малко за това. Предполагам, че си очаквала да бъде по-малко комфортно.

Каан: Между другото, не сме отишли в Африка.

Гюлай Афшар: Имах предвид просто снимки извън Истанбул.

Демет: Между другото, продукциите за каналите с национално покритие също не са никак лесни. Не знам какво си представят хората. Всъщност там се чувствах по-комфортно. Няма трафик. Близко си до природата. Когато работиш по даден проект, докато все още живееш в собствения си дом, може да има толкова много неща, които да отклонят вниманието и мислите ти. Имаш планове, приятели и семейство. Можеш да изразходваш много повече енергия за тези неща и би могло да бъде по-трудно да им кажеш „не“. Но когато си кажеш: „Отивам там, за да си свърша работата и да заснема филм“, мисля, че Ерзинджан беше невероятно място за нас. Защото можех да се съсредоточа напълно върху своята дисциплина.

Гюлай Афшар: Така че всъщност може да бъде предимство. Пребиваването в тази атмосфера може дори да ти помогне да извадиш ролята по-добре.

Демет: За моята концентрация това беше огромно предимство. А и мисля, че отидохме през добър сезон. Г-н Ферит, много благодаря за това, между другото. Разбира се, когато аз пристигнах, нещата вече бяха малко по-добре. Така бих го казала. Защото не започнахме всички заедно от първия ден и не приключихме заедно. Когато пристигнах, останалите вече бяха започнали, ако си спомням правилно. Говорейки за себе си, моето преживяване беше комфортно. И бях щастлива от това.


Значението на филмовия фестивал в Торонто

Гюлай Афшар: И доколкото знам, има ново правило, че ако един филм спечели наградата „Платформа“ (Platform Award) - голямата награда, той може директно да бъде номиниран за „Оскар“ в категорията за най-добър международен филм.

Ферит: Сега има шест филмови фестивала - това, което наричаме А-плюс фестивали: Торонто, Кан, Берлин, Венеция, Сънданс и Бусан. Ако спечелиш наградата за най-добър филм на един от тези шест фестивала, можеш директно да влезеш в процедурата за „Оскар“. Ето защо хората се борят толкова здраво, за да влязат в тези основни конкурсни програми.

Гюлай Афшар: Мечтаете ли за „Оскар“-ите?

Демет: Дори не искам да мисля за това. Искам да продължа живота си тихо и кротко. Ако се случи, разбира се, че ще бъда много щастлива. Естествено, че това присъства в мечтите ми. Но ако започна да го очаквам и да се вълнувам прекалено, ще разваля удоволствието от фестивала в Торонто. Иначе това е нещо невероятно. За мен, който и да е фестивалът, е нещо страхотно. Защото дали светът, който г-н Ферит е искал да разкаже, е предаден точно така, както си го е представял - не знам - но дори самият факт, че въобще се предава на публиката, за мен като актриса е напълно достатъчен. Разбира се, има мечти, свързани с това - за колегите ми актьори, както и за г-н Ферит. И най-вече идеята филм от Турция да постигне нещо такова би била невероятно желание за мен и нещо много вълнуващо. Но определено дори фактът, че филмът се среща с публика, вече е напълно достатъчен за мен.

Ферит: Всъщност Демет каза нещо много вярно. Филмовите фестивали не са крайната цел. Аз не гледам на тях по този начин. За мен те са трамплин. Те са просто начин да стигнеш до публиката. Една от основните причини да приема Торонто беше, че има голяма аудитория и широка медийна мрежа. Защото правим филми за хората. Дали филмът ще спечели награда, или ще стигне до „Оскар“-ите - тези неща са много субективни. Те са извън нашия контрол и не можем да ги определим. Никой режисьор не може искрено да каже: „Започнахме това пътуване с тази цел“. Но дори възможността да говорим за такъв път е много приятна.

И сега накъде да поемем - към Бразилия ли, към Турция ли...? Все по-любопитна ставам, нямам търпение да го гледам този филм!



==============================================================================

Сарп:




Демет:

Многобройни снимки и клипчета са излезли вече Радвам се за всички от екипа








Демет

















Каан:





През погледа на Туба Юнсал:







И главният виновник

Браво!

Още една значима дата в кариерата на всички замесени











"Демет Йоздемир зашеметява на #TIFF26 на световната премиера на DJINN WEDDING на Ферит Карахан."









https://x.com/PortalDemetBR/status/2100387309644398992/



Поздрави за феновете https://x.com/PortalDemetBR/status/2100385337373507638



И проверка дали всичко си е на мястото https://x.com/PortalDemetBR/status/2100385827482116417