Подарък за класна на 12 клас

в https://arwen.bg/ има ваучери за сребърно бижу, така ще остане спомен , а сама ще си го избере. Магазина е примерен има и други, този харесвам аз има много нежни неща и цените са ок. Може много хубава гривна или колие да си вземе за 100-150 евро. Дори комплект. Има бижута с кожа , с перли, Пандора , интересни и прекрасен спомен от учениците биха били в доста магазини. Злато и диаманти  не коментирам, скъпо е, и не е за подарък от ученици според мен.

Най-добрият подарък е да съберете пари и да дадете на класната избор къде да ги дари. А ако това не я зарадва, значи не заслужава никакъв подарък. Но от опит казвам - това ще се говори дълго и от нея и от колектива, в положителен план. Не забравяйте и че класните имат един контейнер с безполезни подаръци, трупан през годините.
ПП: Проблемът е, че в наши дни на морален упадък и материализъм, това е идея, която учениците не могат да проумеят и им е по-важно да се похвалят какво са подарили.
ППП: Моля Ви, не купувайте ценни метали. Опорочавате всичко.

Дарението е специален акт на добра воля и не по задължение и поръчка.
Класът да подари пари на изпроводяк и "за спомен от тях" на класният ръководител, които той да избере къде/на кого да дари?! Тази жена може да е правила и да прави дарения, когато си поиска, подобен церемониален натиск за мен е отблъскващ и цели лъскане на имидж - "това ще се говори дълго от нея и колектива".
Първо, не това е идеята на дарението като акт и второ, не това е идеята да оставяш спомен, според мен.

Хората искат да направят подарък.
Според мен букет, картичка,  снимки и едно малко тържество с почерпка, може и в близкото кафене да се организира, са достатъчен спомен, но в темата се пита за подарък. Няма нужда да ги съветваме как да не правят подарък. Питат ни за подарък, не как да оползотворят едни пари.

Ето това е най-смисленото предложение - да прекарат няколко часа с класната в неформална обстановка, да си направят снимки и после да направят едно албумче със снимките. След определена възраст аз поне все повече ценя времето, прекарано с хората, а не подаръците.

Не бе, не е лъскане на нищо, доброта се нарича. Не знам защо са тези еквилибристики, доброто дело е добро, независимо дали ще се разгласи или не. Учителите са и възпитатели и да видят, че децата са поели частица от морала, добродетелите, въздигани на пиедестал в изкуството на цивилизациите няма как да го извъртите като нещо лошо. И това е толкова "задължително", колкото и купуването на часовници и други боклуци, които РЕАЛНО се ползват за инстаграм постове, фукни и "колко сме важни", демек "струваме", където ценността се изразява във финансите, а не в постъпките.
Но, както казах, такова дело е рядкости защото самите деца няма да го разберат, защото и техните родители вече тънат в морална деградация и също не могат да им го предадат. Наследствена деградация.

Размахвай пръст и нареждай за деградация някъде другаде. Добротата и морала на думи ги знаем, практиката нещо куца.

Има една тема за най-тъп и безполезен подарък, който сме получавали. Тази тема е на път да се превърне в продължение. Зависи от човека много трудно можем да дадем идея за човек, когото не познаваме. Аз съм маниак на тема чанти, но съм получавала и такива, които не харесвам. Имам си мой вкус. Скоро близък приятел каза, че само аз мога да ходя с такава чанта и да ми отива. Бих се зарадвала на икона, рисувана от художник и осветена в черква, убедена съм, че такъв подарък носи късмет. Същевременно много съфорумки определиха иконата като най-тъпият възможен подарък.
Бих дала съвет - децата имат време, нека по-внимателно да наблюдават учителката си и да се опитат да вникнат в характера й и какво харесва. Дали обръща внимание на облекло и аксесоари или не се вълнува много. Дали носи бижута и от какъв метал. Фрапантни или дискретни? Има ли отношение към изкуството? Ходи ли на концерти? Мои близки си подаряват билети за концерт, това си е доста скъп подарък на днешно време. Същевременно сега има много концерти, за всякакъв вкус и стил, доста известни изпълнители вече гастролират и у нас.

Един клас изгори 700 лв. В смисъл, купиха букви, които горят и ги изгориха. Разни хора, разни идеали.

Poni69, мога да ти подаря икона. Чудя се на кой да я подаря и да му носи късмет.
Не познавам учители, но доктори много. Всеки благодарен пациент за Рожден ден или просто за спомен му подарява икона. Особено ако се казва Георги, Николай или Димитър, цял иконостас могат да оформят в домовете си. Естествено, не го правят, а освен няколкото в кабинетите, останалите преподаряват. Но от персонала също вече не се натискат, освен ако някой не търси подарък за класна, сватба и др. Моята приятелка се жени и специално помоли да не й се подаряват икони, защото има опасност да получи 10-15. Всеки мисли. Вкъщи си имам 3. Точно преди да прочета твоя пост гледах, че пред едната съм сложила музикална колонка.
Наистина мога да ти подаря икона.

Аз си имам, подарък е от родителите ми и е малка, но много хубаво изписана, закачила съм си я над леглото. Имам и няколко от баща ми, който беше Николай, съответно са на Св. Николай Чудотворец.
Мой близък доктор се оплакваше, че непрекъснато му носят алкохоли, а той не пие. Даже от вратата ме пита с кола ли съм, за да ме черпи с питие.

Класната вероятно е получила своя подарък отдавна. Хората сме различни и е нормално да харесваме различни неща. Но има едни уж "универсални" подаръци, които в своята универсалност стигат до баналност.
Аз, напр имам много икони, но зад всяка от тях има някаква история. Повечето съм си купувала сама, подарък имам само от кумовете за сватбата, която беше на църковен празник и иконата изобразява светците. Имам и от майка ми за детето, като беше малко. Има (за мен) нещо много лично в иконите и някак не приемам всеки на всеки да подарява.

Тук имам една история(няма как в скрит текст от телефона) малко отегчително ще е, но е свързана с отношението ми към иконите.
Когато бях малка, баба ми имаше иконостас с много икони и кандило. Това беше по соц време, не беше популярно и за мен тази част от стаята и беше магична. В един момент баба ми подари абсолютно всички икони на внучката на своя приятелка, която се омъжи в Италия, като казваше"Вие няма да ги наредите, а тя там ще си ги нареди в стаята", остави за себе си една малка. Аз бях някъде 6,7клас.На майка ми не и стана приятно, но какво да каже. От друга страна предстоеше ново жилище и наистина, едва ли щеше да реди икони, но често споменаваше с нотка на съжаление случката. Минаха няколко десетилетия и аз на 40+,когато отидох в Италия, от една не толкова популярна църква купих за мен и за майка ми икони. Само за нас, двете, не за приятелки и други роднини. Някак символично исках благословията, която е откетяла за тази страна, да се върне пак оттам. Нищо, че иконите са католически. Майка ми много се зарадва и я сложи над леглото си, заедно с една ортодоксална.Мсйка ми я няма вече две години, иконата е там.
Нещо такова имам като отношение към иконите, иначе всеки на всеки да подарява не ми е много приемливо, колкото и хубаво чувство да се влага.

Аз разбрах, че авторката завършва догодина и подаръкът всъщност е за тогава, просто са решили да действат по-отрано. Така че има време да помислят и изберат спрямо индивидуалността на учителката. Дадоха се доста идеи.

Никъде не пише, че завършват догодина.

Тук пише.