ЕДИНАДЕСЕТОКЛАСНИЦИ - повечето мина, мъничко остана

Отивам да погледна преди да сме отишли на другата страница. 😂 То па точно аз се нанесох там. 😂

И моята е фенка. Изчете ги всичките, че даже последната я поръчвах още на pre-order. Обаче четенето хич не ѝ е сила, дори и за кеф не ще да чете. Тъжно ми е, защото аз чета всяка свободна минута, ама... който казва, че децата се учат от пример, не е познал.

Като бяха малки им четях всяка вечер. Без глас оставах, ама четях - приказки, романи. Големият като се научи да чете сам, продължих още две години заради малкия. И след всички тези мои усилия изобщо не се запалиха сами да си четат. Големият имаше един период около 4-5 клас, когато четеше страшно много. Там пък беше друг проблем, че не спеше през нощта, за да чете. После имаше период с години не пипна книга.  Сега отвреме навреме си чете нещо. Наборът сякаш е малко по-постоянен. Не го е обхващала тази лудост да чете нон стоп, но обикновено има някоя книга, която уж е подхванал. Често обаче ги зарязва на средата, защото няма много свободно време, чете по малко преди заспиване и като проточи една книга по-дълго време изпуска нишката на историята и губи интерес към нея.

И аз четях, четях...като бяха малки. Набора чете, ама манги на английски. Много в томове по хиляди страници. Каката отново чете психо романи и аз не зном какво, но отново на английски. Тъжно ми е, но поне четат.

Благодаря за новата тема!
Стана ми мъчно, признавам.
Ние сме на вълна дрешоляци за излизания. И ние се търсим, не се намираме. Аз съм в пълна бойна готовност да поема финансовия удар от частните уроци или поне така си мисля. Фемилито очаква аз да взема решение какво ще се учи по-нататък. Защо аз?!?

Анра, защото си - МАЙКА, а майките знаят най - добре, могат най - добре и т.н., докато останалите чакат на мама да свърши всичко.

Мойта четеше, но не училищна, манги четеше, но уви, за кратък период. Дано поне прочете някое произведение или стихотворение, та за следващата година да и е по - лесно. Знае ли се какво ще и хрумни да пише във втората част от изпита.
Сега с ИИим е лесничко, но на изпита няма да го има 😂, трябва да се размърдат тез клетки.

Айде и аз се нанасям тук. Нинка, благодарности. ☺️
И аз нямам какво да го похваля нито оплача🤔 Ама не е зле така. 😁
Ходи си на шофьорски курсове, успеха за сега е отличен, е решил да продължи след 12 клас в ТУ софтуерен инженер а аз го карам да разгледа и други специалности,  но  не иска  и това е. Даже обяснява, че и това не му трябва, но ...🤷   Аз  му предлагам да разгледа и възможности с право, политология защото там буквално му се отдава и ще учи с лекота, но не иска, защото реализацията била бавна. Да си решава, но вероятно ще се яви на матура и по информатика или математика а задължителните ще са по бел и английски.

Защото ще е по-удобно да има виновен. Ти така ориентира детето ,ти му подсказа тази идея. А и да не забравяме Фройд- " за всичко е виновна майката".

Здравейте! Аз съм от рядко пишещите, но редовно четящите .   Чета, че доста от наборчетата още "търсят себе си". И моята дъщеря е в тази група. Лута се от Медии и комуникация на немски, през Архитектура или Дизайн на английски до Българска филология В Пловдивския университет. За съжаление, вече не съм сигурна как или дали въобще да се опитвам да я насочвам. В един момент усещав, че всяка моя изречена дума се обръща към мен. Приказки от рода, че досега винаги се е опитвала да е на ниво в училище и да се старае заради нас, което й е попречило да се занимава със странични неща и курсове,  доста ми влияят на родителската увереност. Не зная докъде трабва да се простре това леко насочване. Затова съм решила да я оставя засега да си обмисли, търси информация, в крайна сметка има и "gap year" .
Иначе листовките ги мина и взе, сега започва кормуване. На уроци по БЕЛ няма да ходи, доверила съм се на 100% на госпожата в училище, а и няма да намеря учител, който да може да даде повече от нея. За други уроци - като "се намери", вероятно ще се наложи да ходи. Предстои да вземе сертификати по английски и немски и това е засега. Моля се за едно спокойно и лежерно лято, а наесен ще се стягаме.
Догодина съм в комбинация 12 + 7 клас, така че трябва да зареждам батериите и виното отсега .

Благодаря за темата!
Пожелавам на всички спокойно, здраво и щастливо лято!

Забравих да почерпя виртуално😃 Имам си един 13годишен Константин.  Всички носещи имената Константин и Елена да са здрави и усмихнати! Честит празник! ☺️🍷

Привет и от мен в новата тема, записвам се, да не ви изгубя из дебрите на темите.
И аз отчитам неориентирано дете, ама хем ѝ се иска нещо да се случва, хем тя зор да не си дава.
Хвашам се за това:
Не знам какви сме били "ние" (поколение едикоеси) като деца, но сегашните са обиграни манипулатори и психолози. Напипват лабилния и го атакуват по най-болезнената тема. А това се оказва изненадващо полезно умение. Обаче...не се давайте! Ние като родители сме направили най-доброто, което сме преценили че е трябвало да бъде направено. Така, както нашите родители са направили най-доброто, според техните представи. Дали представите им са формирали личности, подходящи за века и мястото където живеем - спорно. Ама те как да знаят какво е трябвало да възпитат? В какво мога да ги обвиня, че са ме деформирали?
Възпитали са ме да се отнасям с уважение към всеки срещнат /особено висшестоящ/, да си върша винаги работата качествено и в срок на принципа "първо работата...", да не коментирам или особено, да не  критикувам колеги, началници, когото и да било ("ти си гледай твоята паница...да не си безгрешна"), безапелационно спираха всички мои бунтарски напъни, научиха ме да се съмнявам в себе си винаги, първосигнално - ако някой казва, че си сбъркал, вертоятно си сбъркал, потърси грешката в себе си, извини се.
Полезно ли ми е това - не! Бих предпочела да са възпитали повече увереност и самоуважение, ама...
Уважение се заслужава, не се полага. Смесва се възпитано поведение с уважение. Ма той ще се държи като г..з, ще ме мачка емоционално, аз ще навеждам глава и ще приемам, че съм си го заслужила? Или ще мълча "щото зависиш от него" - Наистина ли? Като си вършиш работата първи, получаваш повече, ако е качетвено - още повече. Ако сбъркаш - всички са потресени - МАКАК ТАКА! В същото време ако някой, дето вечно е в закъснение, закъснее - нищо ново. Ако е пълно с грешки - ми нормално, той все бърза , щото го прави в последния момент. Справедливо ли е - НЕ! Случва ли се постоянно - ДА!
Мога още много да пиша, но започвам да звуча, сякаш прехвърлям отговорност някому, че ми е вменил чувство за вина, за несправяне, за липса на перфектност.
ОБАЧЕ!
НА 50 /почти/ години човек вече си знае цената. Знам, че съм добър специалист и ако някой се опитва да ме шантажира, не е познал. Знам, че съм добър родител и съм направила всичко по силите си да отгледам, възпитам, образовам децата си и да им дам любов и разбиране.
Те сега ту се задушават от любов (ако прекалено се вторача в тях), ту са пренебрегнати (ако забравя, че са ми поискали нещоси). Ту изисквам много от тях (в сравнение с филанкишията), ту не съм ги насърчавала в нещо.
ИМЕННО! ЧУДЕСНО! Значи добре се ориентират - търсят, анализират, пробват да излезат победител.
Дали бих променила нещо ако мога да се върна назад - сигурно, но има ли смисъл да го мисля това? Важно е как ще продължим напред. Каквото и да ни се е случило или не ни се е случило, не трябва да циклим в самобичуване, а да извлечем максимално ползи за бъдещето. А бъдещето вече си е тяхно и няма начин да им го решавам. Не защото не мога или не искам да поемам отговорност, а защото е дошъл момента те да го направят. Съвет - да. На принципа - това са възможностите. Решение - не. И да не мислите, че ми се получава - стискам зъби, старая се, боря се със себе си, да видим какво ще излезе накрая Така де, НЕ СТЕ САМИ!

Честито на имениците

Тататунче, честит ти именяк, полей го зарад мен с цяла кофа студена вода, издърпай му и двете уши. А туй дет си изтипосалааааа, малеееее, напрау за диабет тип 1, ама нищо, ша си лапна блажено от всичко по много, останалите да се наредят след мен.

Честити да са и всички които празнуват днес, ако имаме още именяци.

Мойта хич даже не ме упреква, след 7 клас, седнахме, гледахме, избрахме, редихме и пуснахме. Тя си избра първите 3 - 4 позиции, останалите заедно. Досега нито за миг не се е оплакала и да ми каже - ти ме набута там. Дори бих казала, че е доволна. Да видим след 12 клас какво ще е.
Вчера една баба ( младичка е, прясно пенсионирана ), се оплаква на майка ми, как внучката и работела на 3 места. Беше почнала и изкара 1 год. в университета, не успяла да се вреди на желаната позиция, но ходеше. След това нещо се беше разболяла, изпусна 1 год., решила да се върне ноооо, се отказала. Та вчера нейната баба вика - говорих и, напътствах я, а тя - няма да се върна, да не съм луда да ходя заедно с онези стари лелки да уча. Като ми го разказа майка ми, се шокирах, викам и - то вместо дет се вика, лелките да съ притесняват, то туй младото се притеснило и му било неудобно. Да беше казала, че не и се учи.
И така, както има време,така и не остана много, ще трябва да се разгледа къде и какво ще се избира, но май пак първо аз ще трябва да метна едното очо, пък после да включа и нея.
И като казах, че ходи на разходка и по цял ден нищо не правят, не мога да разбера, как става така, че всеки ден е изморена. Прибере се,метни си чантичката, якето, сменя дрехите, хапне нещо набързо и бам в леглото, след 5 мин. вече даже е откъртила. Не знам дали помните преди когато писах колко много спи, еее, не се е променило. Ако ние легнем и поспим за около 2 - 3 часа, тя до сутринта може да си го откара тъй, стига да не я събудим. Ей го на, вчера вече беше оздравяла, днес се прибра след спортния в уч - ще, беше 11 и нещо, преобляка се и легна, на мига заспа, кой знае кога ще се събуди.
Та нищоправенето в уч - ще пасти да яде пред това вкъщи.
Дано следващата година да е по ангажирана, че да не се отпуска като някой плужек.

Мисия импосибъл!
Не е чел книга за училище от 6-7клас 😪

Сега чете листовки и понякога един учебник по бокс.

Тататуни, здрав и успешен да ти е именика!
Ако имаме и други в темата, също!

Култов пост, за мен влиза в златните. Сори, аз от 10класната тема долетях за малко и се припознах в този пост 

Мандаринка, +++++++1 от мен. Описала си мен. И да! Питам: защо аз трябва да взема решение за нечие бъдеще, пък било то на родното ми дете, на моята плът и кръв. Ами, точно затова не трябва. Това е неговият път. То трябва да вземе решение. Може да сгреши, може да падне, но е неговата грешка, неговото падане. Ще се изправи, надявам се. Аз ще подкрепям, но отстрани.
Честити да са празнуващите!!! Да са живи и здрави, работливи и упорити, че тези качества вече са на изчезване! Да разчитат повече на себе си, отколкото на късмета си! И да намират себе си!
Добре дошли на новите майки, с които ще делим нерви и сълзи в 12 клас! Изискваме от вас пълна подкрепа в емоциите, които предстоят! И аз ще ви подавам кърпичка, когато имате нужда. За всички важи.
Май взех да ви вземам за част от семейството. Одъртях и станах сантиментална.