Тормоз от госпожа в градината

В крайна сметка разговаряхме със заместник-директора вчера.
Той реагира бързо и адекватно, получихме пълно съдействие. 2 часа след разговора той и директорката бяха отишли на проверка във филиала, в който е сина ми.
И оградата, през която почти е успял да избяга ще бъде спешно поправена, и прозорецът - обезопасен.
Отделно са разговаряли с госпожата и получих пълни гаранции, че отношението към него ще се промени коренно.
Ние също разговаряхме със сина ни и му обяснихме, че човек помни основно това, което е наранило него. Както той помни несправедливостите, които е понесъл, така и тя - обидата, че не е харесвана, влошеното му поведение и т.н.
Говорихме, че за една деескалация са необходими усилия и от двете страни, но не му казахме, че сме посетили директор - просто, че госпожата със сигурност също би се радвала да са в добри отношения. Мисля, че и той разбра.

До този момент се въздържах от оплакване към по-висша инстанция, защото човекът, който го гледа по цял ден, има сериозна власт над детето. Ако е умна и иска да си отмъсти, една госпожа може да срине психически детето напълно по устав, и копче няма да можеш да кажеш.
 Това ме възпираше, но съм грешала. Трябваше да вземем ясно отношение по-рано. Да видим какво ще стане сега, надяваме се на успех.

А относно сина ми - според невроложката, която посетихме, не може да става дума за дефицит на вниманието. Даваше му различни задачи и упражнения, проведоха и разговор.
Той е способен да се концентрира, да изпълнява многостъпкови инструкции, да владее емоциите си (никога не е имал склонност към истерични пристъпи).
Това, на което най-много ми прилича на мен, е някаква степен на хиперактивност. Неспособен е да стои дълго време седнал, а ако е седнал - започва да се върти и обръща. Трудно му е да проведе разговор, особено ако е сериозен, без да прави нещо с ръцете си в този момент.
Разбира перфектно нормите на социума, но в някакъв момент му става практически невъзможно да се съобрази, особено в градината. Там излизат и играят на двора сравнително рядко и за кратко, през останалото време са по-скоро в структурирана среда, изискваща да не се повишава тон, да не се тича и скача.
На другите деца определено им се получава по-лесно от на него.
Абе - малко като Доктор Джекил и Мистър Хайд е.
В единия момент ще докара бабата от съседния блок до дивно умиление, защото е казал "Добър ден" и е предложил да помогне с чантите, а в следващия - ще търчи върху масата, защото бил супергерой, без оглед колко неподходящо е.
Досега сме се опитвали да работим по въпроса със съпруга ми вкъщи, пришки ни излизат от разговори и примери. Просто ще се консултираме със специалист, защото иначе вероятно в първи клас ще бъде кошмар.