То аз не съм сама в тази ситуация де. Баща му също се е хванал за главата, особенно сега тези последните няколко дни.
Мисля си, дали няма да е добре това дете да го заведем на психолог. Честно... откачам.
Сега седи и се дере в детската стая и то за нищо. Не смея да припаря до него... от страх да не ме удари (представете си). Туй Вожда на Червенокожите пасти да яде пред това дето ние си го имаме в къщи.
Обичам го, не го мразя. Искам да му помогна, да съм му близка... но не ми дава да го сторя. Искам да сме едно семейство, но с неговите нервни кризи (баш на такива ми изглеждат) ме е страх, че ще събера багажа и беж да ни няма.
Има прекрасен баща, самият той е хубаво дете... ама... защо е такъв...
В началото си мислехме, че е защото той се дели между 3 къщи (нашата, тази на баща му и тази на майка му). Нанесохме се под един покрив... ама продължава. То че и мойте двамата хубостника си имат своите недъзи (па за мойте да не говорим ), имат си ги, но това надвишава позволеното. Да има как да го запиша, да чуете и видите какво е, ще ми повярвате.
Не искам да звуча като злата мащеха (то май на такава ви се виждам), само търся съвет и упора.
P.S.
Спря да реве. Отивам да видя какво е положението.