🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 5

  • 10 240
  • 216
# 165
Момичета, това за ТРТ не го знаех, а това за банския направо нямам думи. За някакви по-интимни сцени ми бе ясно, че няма да има  Обаче аз съм благодарна, че имахме целувки по бузата и от трите двойки, прегръдки и няколко помирисвания по косата. На мен лично ми стигаше и ми бе много по-въздействащо от целувки и креватни истории. Добре, че имахме поне развод на Есме и Шериф, че представяте ли си какво щеше да е, Есме цял живот с този откачалник.
А сега ще имаме и как Адил с гордост казва на Амирум, че преди 20 години са направили Елени.

Ето новите традиционни петъчни селфита от Ава и Бурак




И близнаците, които не останаха подминати от наказанието на Адил



Оказва се, че не съдбата разделя хората, а самите хора...

Виж целия пост
# 166
Да, Цвети, имаше такова нещо с Лейла Тънлар, помня го, защото ми е симпатична и тогава много се бях впечатлила.
Да не говорим за реакции при някакъв тип опозиционно поведение. Моят любимец Боран Кузум нали го отстраниха от сериал на дигиталната им платформа, в който щеше да си партнира с Дениз Байсал, биографичен, за известна сценаристка. Но малко преди началото на снимките Боран защити Айбюке Пусат след като я уволниха от "Разузнаване" заради нейно изказване. И веднага го махнаха. Е, при него се случи в пълна сила поговорката "Всяко зло за добро", след това отиде в проект на Нетфликс- не турския, американския. Smiley
Та Виктория е права, ТРТ не си поплюват, дано с нашите актьори всичко е наред.

Линк за онлайн гледане с Улкер:
https://vk.com/wall-129812063_998018
Виж целия пост
# 167
От Морето ни припомнят
Защото някои победи идват на много висока цена. А във войната няма победители...


Още един линк за руско онлайнозвучаване
https://turkrutv.net/eto-more-perepolnitsya-31-seriya.html#onlayn_ozvuchka

Приятно гледане!
Виж целия пост
# 168
малко алтернатива без vk

https://ruturkserial.net/vse-tr-serialy-roval58dfg96/eto-more-pe … tur-xcber05f.html

https://turkrutv.net/eto-more-perepolnitsya-31-seriya.html
Виж целия пост
# 169
С това начало на серията ни изненадаха. Възможно е да се случи точно опасението, че Волков ще накара Адил да избира, и то между трите момичета- кого да убият. Но след като показаха вързаната Есме, вероятно това няма да е краят. Дали няма да се появи Фатих, без да го видим, който ще промени плановете на Волков?
Виж целия пост
# 170
Уау, че серия. Какъв финал само.
Като гледам те са снимали и част от първата серия за втори сезон.
Оруч правилно каза на майка си, че заради семейството пожертва целия си живот.
Сега три месеца ще имаме да чакаме да видим кой от всичките места оцеля.
Аз лично мисля, че нито Оруч, нито Чакър е застрелян.
А при тировете, може би Гезеп ще помогне.
Забравих да кажа, че ме изненадаха с началото на епизода.
А ония вещици на кораба ще бъдат спасени от Фатих.
Виж целия пост
# 171
Може и така да стане.
Затича ли се към някого Адил накрая или нещо друго измисли.... и за това ще има да чакаме. Не мога да си представя този ужас. Вледеняващ избор! Но все се надявам да не успее Тимур в това страшно отмъщение.
Който е гледал "Наследник"- там главния герой беше пред подобен избор между майка си и любимата и измисли алтернативен успешен изход. Както казва Цвети, може Гезеп да помогне и това ще е чудесен начин да се върне.
Шериф получи въже. Актьорът, който играе ролята в младите му години, е напуснал сериала. Това не значи, че и порасналият Шериф се е самоубил, но ще видим. На мен той като основен антагонист малко ми поомръзна, обаче пък актьорът е много добър. Може младите актьори, които представят героите преди 20 години да не участват във втори сезон, те тайните и историята се изясниха.
А серията си я чакам с превод, че тази вечер като за финал на сезона прекъсваше най-много от целия сезон. Sunglasses
Виж целия пост
# 172
Серията свърши, а аз седя, мигам и в главата ми една едничка мисъл - ето какво означавало дяволът да ти вземе душата...
Виж целия пост
# 173
Здравейте! Никога досега не съм писала тук, но от доста време следя коментарите. Като човек, който гледа сериала от 4-ти епизод насам, този епизод ме разочарова толкова много, че най-накрая се появи нуждата да го коментирам тук, защото никой покрай мен не го следи. Гледам епизодите на живо в ютуб, турският ми е що-годе добър и затова ще си позволя да коментирам някои неща може би за пръв и последен път.
Характерите на огромна част от героите биват променяни необяснимо от много време и според мен сценаристите по никакъв начин нито си спомнят какво са писали, нито знаят какво предстои, нито са обективни. Моят любим герой от началото е Оруч и според мен той е грешно разбран. Аз не мисля, че той е изцяло бял или черен, за мен той е може би най-реалният характер, защото е в сивата зона, това го прави интригуващ, човек на противоположностите е. Оруч иска да прави точни избори, има съвест, добър човек е, но за съжаление сякаш все още няма добре изградена защитна система срещу манипулациите, особено от страна на семейството си. Това го накара да направи много грешки, тази, която боде очите, е фактът, че доведе фалшива майка на Елени. Събсем нормално е да понесе и последствия за тези си действия. Това обаче дава и друга перспектива. Ако Адил не беше такъв първосигнален, ядосан и жесток герой от самото начало, най-вероятно Оруч не би направил толкова неща, за да потули грешките на семейството си. Оруч не търси изгода, не го вълнува Фуртуна, мрази семейството си, не търси начин да е с Елени, дори за живота му вече не му пука, но иска да знае, че семейството му няма опасност за живота, надвиснала над тях. Ако Адил не беше толкова отмъстителен от самото начало, съм склонна да вярвам, че той дори би предал семейството си на закона. Но за Адил предаването на закона не е достатъчно, той иска мъст, страдание, кръв...Разбира се, това са измислени герои, но си мисля, че основното желание на всички ни би било да защитим майка си. За това допринася и факта, че виждаме в началните епизоди, че Оруч е имал добра връзка с майка си, по-силна виждам връзката между него и Зарифе, отколкото между Исо и Зарифе, той е отгледан с идеята за дълбока преданост към семейството си. Зарифе е ужасен човек, ужасна майка и я презирам като герой, но това не отрича и верността на факта, че първосигналната идея на всеки един от нас би бил да спасим живота на майка си, независимо от всичко. На Оруч му отнеха професията, беше нагърбен с цялата отговорност за Фуртуна, която никога не е искал, щеше да умре поне два пъти, загуби самия себе си заради семейството си, отказа се от любимата си, манипулираха го да седне на сватбената маса с убийца. Общо погледнато, той страда абсолютно всеки епизод, спасявал е хора от Кочари и Елени сто пъти, но продължава да плаща цялата сметка сякаш той е продал Елени преди 20 години...Не казвам да няма наказание, но казвам, че сценаристите трябва да са обективни. Той поне още от началото каза, че има тайна, каза, че ще държи Елени далеч, за разлика от Исо, за когото всички милеят, но той практически искаше да изгражда живот върху лъжа и най-нагло каза на Фадиме, че не знаел никаква тайна, когато тя го пита...Ако Исо беше по-големият брат, той щеше да постъпи по абсолютно същия начин като Оруч, просто е имал късмета да е най-малък и да не носи отговорност за нищо.
Това ме навежда и към отношението на сценаристите спрямо Елени/Оруч и Исо/Фадиме. В епизода имахме 20 минути сцени между Фадиме и Исо, както и флашбакс, но събрано към 1.5 минути между Елени и Оруч, въпреки, че те са част от 4-мата главни герои...От 15-ти епизод насам много ясно се вижда как на преден план са изтикани ИсФад, можем да видим съотношението на сцените им към тези на ОрЕл. Не смятам това за окей не само заради факта, че Ава и Бурак са главни герои, но и заради приноса им към цялата история. Динамиката между дъщерята, която Есме не е успяла да отгледа, и сина, който практически е отраснал в ръцете й, имаше огромен потенциал, но ние така и не видяхме разгръщането на този потенциал. Оруч и Елени винаги са имали толкова дълбоки сцени, защото и на двамата им се е наложило да пораснат рано, в моите очи те са невероятна двойка, защото душите им са толкова свързани чрез раните им, чрез разочарованията им, чрез емоциите им. Сякаш си казват 'аз ще бъда до теб в самотата и несигурностите ти, ще споделя раните и нещастието ти' и това ми даваше уникално чувство. Сценаристите изобщо не ги развиха, всичко беше писано за Исо/Фадиме заради фенските желания, в мен остава надеждата да има промяна през 2-ри сезон, но надали...
Динамиката между Елени, Адил и Есме също беше пропиляна. Обожавах сцените на Адил и Елени, все още мисля, че имат много специална връзка. Надявам се да увеличат сцените им заедно и да имаме нови моменти, в които да видим връзката баща/дъщеря. Мой проблем в това уравнение (за момента) е Есме. Есме ми беше любим герой заради прямостта и смелостта й, беше истински пълнокръвна. В последните епизоди я пишат по толкова нелеп начин, че просто й се изнервям. През 17-ти епизод казва на Емине, че тя е първо майка, после всичко останало, но преди 2 епизода плачеше пред Фадиме, че умирала от ревност заради женитбата на Адил за дъщерята на Тимур, докато Елени беше някъде в Грузия сам-сама с пълни психопати. Аз съм напълно против жената да е просто майка, разбира се, че жените са многостранни, любовта и любимият са изключително важни. Есме, обаче, през последните епизоди напълно бе превърната в някаква полудяла от любов 20-годишна, а не беше майка, изстрадала толкова много по дъщеря си, това просто не може да е същата Есме, която плачеше всеки ден на онзи гроб, няма как. Позволи на дъщеря си да живее с онази луда Хиджран, да се чуди дали не е шизофренична, не я посети нито веднъж и всичко това беше, за да опази Адил. Адил, който също не е 20 и който видяхме, че всъщност може да прави много добри планове, ако не е Есме с всичките тайни и желанието си да е жертва. Есме казва, че ще убие Тимур, ако реши да посегне на Адил, пак всичко прави на своя глава, няма никаква мисъл за последствията, важното е тя да страда, защото това ще спаси любимите й, тоест извлечената поука от този сценарий за Есме е нулева. Дори и жертвата й да остане с Шериф е толкова банално написана, тя реално е причинила много повече болка, отколкото да е спестила такава. Шериф е бил в затвора 20 години. Ако Есме беше отишла дори 10 години по-рано при Адил, да му разкаже какво е станало, да каже, че бракът й не е бил по желание, вече най-вероятно щяха да са намерили Елени и да са освободили от всичките тези мъки. Тук някой може да каже, че ако Есме е била отишла при Адил, са щели да го убият, но аз не съм съгласна. Виждайки богатството и хората на Адил сега, можем да предположим, че те не са от една година. Логично е Адил да е имал много хора и финансови възможности още преди 10 години, тоест да е бил напълно способен да се защити от Фуртуна, още повече ако Есме му каже, че са я заплашили с живота му. Есме, заради страха си и желанието си да е жертва, пропиля и собствения си живот, и живота на Адил. Майчинството на Есме го пишат толкова зле, че дори и в този епизод Фадиме лежи върху коленете й, а не Елени. Признавам си, аз се разсмях в онзи момент, толкова ми беше нелогичен. Дъщеря ти страда от любовна мъка, целият й живот се е променил в един миг, разтърсена е психологически, защото е научила последна за семейството си (само селяните разбраха след нея, горката), но Есме не успокоява нея, а Фадиме...Сякаш Фадиме е била продадената преди 20 години. Логическите грешки са толкова много, че вече не ги броя.
Минавам към Елени - героят, който е най-изстрадал от всички тези психопати. Елени е най-онеправдана за мен. Тя иска просто да намери семейството си, не толкова заради корените си, а за да бъде обичана. Ако Мелина и Грегори бяха обичали Елени истински, Елени нямаше да дойде в Трабзон, когато разбра, че е "осиновена". Елени страда сама, търси отговори сама, майка й я остави на произвола на съдбата, любимият й предаде доверието й, баща й има проблеми с гнева и хвърля хора под стадото си, просто ужасни карти са й раздадени. Тя беше един безкрайно слънчев, вярващ човек, изпълен с надежди. Понякога си мисля да не беше идвала в Кочари, щеше да има по-добър живот. Тя е модерен човек, изключително умен, щеше да има прекрасно бъдеще в Харвард, да се развива. Обаче може би кръвта вода не става, та се забута в тези тесногръди селца. Простреляха я, отвлякоха я 3 пъти, блъснаха я в морето, упояваха я, беше в кома, сърцето й спря, нападаха я разни диви индивиди, какво ли не й се случи. Да не говорим, че нито семейството й, нито роднините й, нито Оруч я заслужават. В последните епизоди Елени е просто периодичен герой, малкото дете, което служи на любовната история на Адил и Есме, а не независима млада жена, която е влюбена, има кариера, мечти и т.н. Писането й е също толкова нелогично. В този епизод трябва да видим вътрешния й свят, терзанията й, как се справя с новината, че е дъщеря на Кочари, конфликтът Елени/Алейна, но виждаме Елени, която иска брат/сестричка и която подготвя спалнята на родителите си...Ако забелязахте, дори при въпроса за разплатата с Фуртуна, тя иска тази разплата не заради себе си, а заради родителите си. Иска ръцете на Зарифе да са празни, защото ръцете на майка й са били празни, не заради собственото си страдание. Казва, че са им отнели 20 години, това отново слага на преден план Елени, която страда посредством болката на Адил и Есме, нейното страдание не е представено като валидно само по себе си, то е валидно само доколкото тя е дъщеря на Адил и Есме, само като част от тяхното страдание. Елени никога не е била човек на отмъщението, но сега прави планове с баща си, затваря хора по кораби, праща ги в изгнание, това ми се струва много нелогично или поне преходът към Алейна беше много рязък. Според мен това е направено само с идеята Елени да бъде свързвана вече със семейство Кочари като герой, а не със собствените си черти, които е носила 20 години...
Финално, искам да мина и през Кочари като род. Нещото, което не ми харесва, е, че Кочари винаги са представяни в тази блестяща светлина, те са героите, но това ми идва твърде нереалистично. Фуртуна продават бебета, Кочари ги спасяват. Кочари не са способни да продадат бебе, но въпрсосът тук е толкова ли е ниска летвата. Йомер Кочари не е бил някакъв ангел, той е убил бащата и дядото на Оруч/Исо, трябвало е да бъде в затвора точно като Шериф. От сериала излиза, че ако Фуртуна убият, това е ужасяващо, но ако Кочари убият, това е приемливо. Адил решава да сложи динамит на всички сгради на Фуртуна, за да вземе кръвнината на Есме, това включва 2 хотела (изрично ги споменава). Да речем, че в другите места е празно, защото е вечер, но хотелита са пълни с гости. Ако Оруч не се съгласи да даде Фуртуна, това означава, че невинни гости и персонал ще умрат заради прищевките на Адил и Есме. Това е съзнателно поет риск от Адил. Невинните кози, които Шериф отрови, бяха червена черта за Адил понеже са в Кочари, но невинните хора не са, защото са в хотел на Фуртуна... Правя забележката, че Шериф е психопат и с нищо не може да се извини фактът, че отрови животните, беше брутално, тук просто правя паралел. Оруч иска да изпрати майка си и баба си, за да не ги убие Адил, а Гезеп дава стотици хиляди на някогашната си забежка Хиджран, за да избяга. Оруч заслужава да го хвърлят под стадото, но на Гезеп просто му казват да си тръгне от Кочари...Искам да кажа, че е много лицемерно представянето на Кочари. Фактът, че Фуртуна са направили ужасни неща, не извинява жестокостите на Кочари. Мисля, че това си личи и от поведението на Есме/Адил. Двадесет години по-късно те са заедно, дъщеря им е жива, махнали са оковите, съдбата им дава нов шанс, но те не искат да изживеят щастието си, искат всички да знаят, че те са прави, искат отмъщение. Затова и съм донякъде доволна от последната сцена.  На Есме й беше време да погледне света през огледало, да види грешките си. Сега осъзнава, че цялата й борба да успокоява Адил, да спре проливането на кръв, е била напълно погубена, защото самата тя е станала причина да се пролее кръв, самата тя е наляла масло в огъня. Адил през целия си живот не е правил по-труден избор от избора на Оруч, сега съдбата му казва да слезе от моралния си трон. Поставен е в позиция на избор, в борба на съвестта и сърцето, беше му време да изживее нещо такова, за да види какво е да си от другата страна, какво е всичките ти опции да са реално безнадеждни.
Много съжалявам за този пътепис, увлякох се, имах да кажа много неща, надявям да не съм доскучала или обидила някого (всичко написано е за героите, по никакъв начин не е за актьорите). Хубава вечер!
Виж целия пост
# 174
Здравейте! Никога досега не съм писала тук, но от доста време следя коментарите. Като човек, който гледа сериала от 4-ти епизод насам, този епизод ме разочарова толкова много, че най-накрая се появи нуждата да го коментирам тук, защото никой покрай мен не го следи. Гледам епизодите на живо в ютуб, турският ми е що-годе добър и затова ще си позволя да коментирам някои неща може би за пръв и последен път.
Характерите на огромна част от героите биват променяни необяснимо от много време и според мен сценаристите по никакъв начин нито си спомнят какво са писали, нито знаят какво предстои, нито са обективни. Моят любим герой от началото е Оруч и според мен той е грешно разбран. Аз не мисля, че той е изцяло бял или черен, за мен той е може би най-реалният характер, защото е в сивата зона, това го прави интригуващ, човек на противоположностите е. Оруч иска да прави точни избори, има съвест, добър човек е, но за съжаление сякаш все още няма добре изградена защитна система срещу манипулациите, особено от страна на семейството си. Това го накара да направи много грешки, тази, която боде очите, е фактът, че доведе фалшива майка на Елени. Събсем нормално е да понесе и последствия за тези си действия. Това обаче дава и друга перспектива. Ако Адил не беше такъв първосигнален, ядосан и жесток герой от самото начало, най-вероятно Оруч не би направил толкова неща, за да потули грешките на семейството си. Оруч не търси изгода, не го вълнува Фуртуна, мрази семейството си, не търси начин да е с Елени, дори за живота му вече не му пука, но иска да знае, че семейството му няма опасност за живота, надвиснала над тях. Ако Адил не беше толкова отмъстителен от самото начало, съм склонна да вярвам, че той дори би предал семейството си на закона. Но за Адил предаването на закона не е достатъчно, той иска мъст, страдание, кръв...Разбира се, това са измислени герои, но си мисля, че основното желание на всички ни би било да защитим майка си. За това допринася и факта, че виждаме в началните епизоди, че Оруч е имал добра връзка с майка си, по-силна виждам връзката между него и Зарифе, отколкото между Исо и Зарифе, той е отгледан с идеята за дълбока преданост към семейството си. Зарифе е ужасен човек, ужасна майка и я презирам като герой, но това не отрича и верността на факта, че първосигналната идея на всеки един от нас би бил да спасим живота на майка си, независимо от всичко. На Оруч му отнеха професията, беше нагърбен с цялата отговорност за Фуртуна, която никога не е искал, щеше да умре поне два пъти, загуби самия себе си заради семейството си, отказа се от любимата си, манипулираха го да седне на сватбената маса с убийца. Общо погледнато, той страда абсолютно всеки епизод, спасявал е хора от Кочари и Елени сто пъти, но продължава да плаща цялата сметка сякаш той е продал Елени преди 20 години...Не казвам да няма наказание, но казвам, че сценаристите трябва да са обективни. Той поне още от началото каза, че има тайна, каза, че ще държи Елени далеч, за разлика от Исо, за когото всички милеят, но той практически искаше да изгражда живот върху лъжа и най-нагло каза на Фадиме, че не знаел никаква тайна, когато тя го пита...Ако Исо беше по-големият брат, той щеше да постъпи по абсолютно същия начин като Оруч, просто е имал късмета да е най-малък и да не носи отговорност за нищо.
Това ме навежда и към отношението на сценаристите спрямо Елени/Оруч и Исо/Фадиме. В епизода имахме 20 минути сцени между Фадиме и Исо, както и флашбакс, но събрано към 1.5 минути между Елени и Оруч, въпреки, че те са част от 4-мата главни герои...От 15-ти епизод насам много ясно се вижда как на преден план са изтикани ИсФад, можем да видим съотношението на сцените им към тези на ОрЕл. Не смятам това за окей не само заради факта, че Ава и Бурак са главни герои, но и заради приноса им към цялата история. Динамиката между дъщерята, която Есме не е успяла да отгледа, и сина, който практически е отраснал в ръцете й, имаше огромен потенциал, но ние така и не видяхме разгръщането на този потенциал. Оруч и Елени винаги са имали толкова дълбоки сцени, защото и на двамата им се е наложило да пораснат рано, в моите очи те са невероятна двойка, защото душите им са толкова свързани чрез раните им, чрез разочарованията им, чрез емоциите им. Сякаш си казват 'аз ще бъда до теб в самотата и несигурностите ти, ще споделя раните и нещастието ти' и това ми даваше уникално чувство. Сценаристите изобщо не ги развиха, всичко беше писано за Исо/Фадиме заради фенските желания, в мен остава надеждата да има промяна през 2-ри сезон, но надали...
Динамиката между Елени, Адил и Есме също беше пропиляна. Обожавах сцените на Адил и Елени, все още мисля, че имат много специална връзка. Надявам се да увеличат сцените им заедно и да имаме нови моменти, в които да видим връзката баща/дъщеря. Мой проблем в това уравнение (за момента) е Есме. Есме ми беше любим герой заради прямостта и смелостта й, беше истински пълнокръвна. В последните епизоди я пишат по толкова нелеп начин, че просто й се изнервям. През 17-ти епизод казва на Емине, че тя е първо майка, после всичко останало, но преди 2 епизода плачеше пред Фадиме, че умирала от ревност заради женитбата на Адил за дъщерята на Тимур, докато Елени беше някъде в Грузия сам-сама с пълни психопати. Аз съм напълно против жената да е просто майка, разбира се, че жените са многостранни, любовта и любимият са изключително важни. Есме, обаче, през последните епизоди напълно бе превърната в някаква полудяла от любов 20-годишна, а не беше майка, изстрадала толкова много по дъщеря си, това просто не може да е същата Есме, която плачеше всеки ден на онзи гроб, няма как. Позволи на дъщеря си да живее с онази луда Хиджран, да се чуди дали не е шизофренична, не я посети нито веднъж и всичко това беше, за да опази Адил. Адил, който също не е 20 и който видяхме, че всъщност може да прави много добри планове, ако не е Есме с всичките тайни и желанието си да е жертва. Есме казва, че ще убие Тимур, ако реши да посегне на Адил, пак всичко прави на своя глава, няма никаква мисъл за последствията, важното е тя да страда, защото това ще спаси любимите й, тоест извлечената поука от този сценарий за Есме е нулева. Дори и жертвата й да остане с Шериф е толкова банално написана, тя реално е причинила много повече болка, отколкото да е спестила такава. Шериф е бил в затвора 20 години. Ако Есме беше отишла дори 10 години по-рано при Адил, да му разкаже какво е станало, да каже, че бракът й не е бил по желание, вече най-вероятно щяха да са намерили Елени и да са освободили от всичките тези мъки. Тук някой може да каже, че ако Есме е била отишла при Адил, са щели да го убият, но аз не съм съгласна. Виждайки богатството и хората на Адил сега, можем да предположим, че те не са от една година. Логично е Адил да е имал много хора и финансови възможности още преди 10 години, тоест да е бил напълно способен да се защити от Фуртуна, още повече ако Есме му каже, че са я заплашили с живота му. Есме, заради страха си и желанието си да е жертва, пропиля и собствения си живот, и живота на Адил. Майчинството на Есме го пишат толкова зле, че дори и в този епизод Фадиме лежи върху коленете й, а не Елени. Признавам си, аз се разсмях в онзи момент, толкова ми беше нелогичен. Дъщеря ти страда от любовна мъка, целият й живот се е променил в един миг, разтърсена е психологически, защото е научила последна за семейството си (само селяните разбраха след нея, горката), но Есме не успокоява нея, а Фадиме...Сякаш Фадиме е била продадената преди 20 години. Логическите грешки са толкова много, че вече не ги броя.
Минавам към Елени - героят, който е най-изстрадал от всички тези психопати. Елени е най-онеправдана за мен. Тя иска просто да намери семейството си, не толкова заради корените си, а за да бъде обичана. Ако Мелина и Грегори бяха обичали Елени истински, Елени нямаше да дойде в Трабзон, когато разбра, че е "осиновена". Елени страда сама, търси отговори сама, майка й я остави на произвола на съдбата, любимият й предаде доверието й, баща й има проблеми с гнева и хвърля хора под стадото си, просто ужасни карти са й раздадени. Тя беше един безкрайно слънчев, вярващ човек, изпълен с надежди. Понякога си мисля да не беше идвала в Кочари, щеше да има по-добър живот. Тя е модерен човек, изключително умен, щеше да има прекрасно бъдеще в Харвард, да се развива. Обаче може би кръвта вода не става, та се забута в тези тесногръди селца. Простреляха я, отвлякоха я 3 пъти, блъснаха я в морето, упояваха я, беше в кома, сърцето й спря, нападаха я разни диви индивиди, какво ли не й се случи. Да не говорим, че нито семейството й, нито роднините й, нито Оруч я заслужават. В последните епизоди Елени е просто периодичен герой, малкото дете, което служи на любовната история на Адил и Есме, а не независима млада жена, която е влюбена, има кариера, мечти и т.н. Писането й е също толкова нелогично. В този епизод трябва да видим вътрешния й свят, терзанията й, как се справя с новината, че е дъщеря на Кочари, конфликтът Елени/Алейна, но виждаме Елени, която иска брат/сестричка и която подготвя спалнята на родителите си...Ако забелязахте, дори при въпроса за разплатата с Фуртуна, тя иска тази разплата не заради себе си, а заради родителите си. Иска ръцете на Зарифе да са празни, защото ръцете на майка й са били празни, не заради собственото си страдание. Казва, че са им отнели 20 години, това отново слага на преден план Елени, която страда посредством болката на Адил и Есме, нейното страдание не е представено като валидно само по себе си, то е валидно само доколкото тя е дъщеря на Адил и Есме, само като част от тяхното страдание. Елени никога не е била човек на отмъщението, но сега прави планове с баща си, затваря хора по кораби, праща ги в изгнание, това ми се струва много нелогично или поне преходът към Алейна беше много рязък. Според мен това е направено само с идеята Елени да бъде свързвана вече със семейство Кочари като герой, а не със собствените си черти, които е носила 20 години...
Финално, искам да мина и през Кочари като род. Нещото, което не ми харесва, е, че Кочари винаги са представяни в тази блестяща светлина, те са героите, но това ми идва твърде нереалистично. Фуртуна продават бебета, Кочари ги спасяват. Кочари не са способни да продадат бебе, но въпрсосът тук е толкова ли е ниска летвата. Йомер Кочари не е бил някакъв ангел, той е убил бащата и дядото на Оруч/Исо, трябвало е да бъде в затвора точно като Шериф. От сериала излиза, че ако Фуртуна убият, това е ужасяващо, но ако Кочари убият, това е приемливо. Адил решава да сложи динамит на всички сгради на Фуртуна, за да вземе кръвнината на Есме, това включва 2 хотела (изрично ги споменава). Да речем, че в другите места е празно, защото е вечер, но хотелита са пълни с гости. Ако Оруч не се съгласи да даде Фуртуна, това означава, че невинни гости и персонал ще умрат заради прищевките на Адил и Есме. Това е съзнателно поет риск от Адил. Невинните кози, които Шериф отрови, бяха червена черта за Адил понеже са в Кочари, но невинните хора не са, защото са в хотел на Фуртуна... Правя забележката, че Шериф е психопат и с нищо не може да се извини фактът, че отрови животните, беше брутално, тук просто правя паралел. Оруч иска да изпрати майка си и баба си, за да не ги убие Адил, а Гезеп дава стотици хиляди на някогашната си забежка Хиджран, за да избяга. Оруч заслужава да го хвърлят под стадото, но на Гезеп просто му казват да си тръгне от Кочари...Искам да кажа, че е много лицемерно представянето на Кочари. Фактът, че Фуртуна са направили ужасни неща, не извинява жестокостите на Кочари. Мисля, че това си личи и от поведението на Есме/Адил. Двадесет години по-късно те са заедно, дъщеря им е жива, махнали са оковите, съдбата им дава нов шанс, но те не искат да изживеят щастието си, искат всички да знаят, че те са прави, искат отмъщение. Затова и съм донякъде доволна от последната сцена.  На Есме й беше време да погледне света през огледало, да види грешките си. Сега осъзнава, че цялата й борба да успокоява Адил, да спре проливането на кръв, е била напълно погубена, защото самата тя е станала причина да се пролее кръв, самата тя е наляла масло в огъня. Адил през целия си живот не е правил по-труден избор от избора на Оруч, сега съдбата му казва да слезе от моралния си трон. Поставен е в позиция на избор, в борба на съвестта и сърцето, беше му време да изживее нещо такова, за да види какво е да си от другата страна, какво е всичките ти опции да са реално безнадеждни.
Много съжалявам за този пътепис, увлякох се, имах да кажа много неща, надявям да не съм доскучала или обидила някого (всичко написано е за героите, по никакъв начин не е за актьорите). Хубава вечер!

"Пази се от гнева на търпеливия човек." Само това ще ви кажа по отношение на Алейна. Тя е Кочари...
Виж целия пост
# 175
Съгласна съм с mermaid- особено призивите  на Кочари в началото са си открит призив да тероризъм към населението. Вечната тема- към кого трябва да е насочена любовта на сина- съпругата или майката- много сложен въпрос. Съпругата ще роди внуците на тази майка. И най-важното, което ми помага като майка  да съм снизходителна в тези отношения- със съпругата можеш да се разведеш, с майка си - никога. А ако животът те раздели с нея или ти направиш този избор- няма по-нещастно същество. Елени като интелигентна жена, престрадала и лекар трябва да е носител точно на тази линия на помирението, а не да ми казвате "тя е Кочари". Обществото си е създало механизми за противодействие и това е правосъдието. Тези лични вендети освен до безкраен цикъл нещастие до друго не водят. Съжалявам, че сериалът поема в тази посока. Имаха шанс да си изживеят живота в мир и любов- наместо това гонят отмъщение.
Виж целия пост
# 176
Момичета, още няма излязъл превод, но пък рейтинга е излязъл.
Много е добър, за финален на сезона
1. Общо: 11.64
1. AB: 10.22
1. ABC: 11.61

И една снимка зад кадър.
Ние "умряхме" от страх и ронихме сълзи, в тази  сцена, а на тях им е смешно и  забавно,
даже с кеф позират за снимката
Виж целия пост
# 177
Съгласна съм с mermaid- особено призивите  на Кочари в началото са си открит призив да тероризъм към населението. Вечната тема- към кого трябва да е насочена любовта на сина- съпругата или майката- много сложен въпрос. Съпругата ще роди внуците на тази майка. И най-важното, което ми помага като майка  да съм снизходителна в тези отношения- със съпругана можеш да се разведеш, с майка си- никога. А ако животът те раздели с нея или ти направиш този избор- няма по-нещастно същество. Елени като интелигентна жена, престрадала и лекар трябва да е носител точно на тази линия на помирението, а не да ми казвате "тя е Кочари". Обществото си е създало механизми за противодействие и това е правосъдието. Тези лични вендети освен до безкраен цикъл нещастие до друго не водят. Съжалявам, че сериалът поема в тази посока. Имаха шанс да си изживеят живота в мир и любов- наместо това гонят отмъщение.

Тя е Кочари, тоест независимо от цялото лустро, има темперамента на това семейство. А той се наследява...

Елени и Фадиме тръгнаха да си отмъщават, но първата си изкопа и гроб. За да стигнат до мир, трябва да укротят демона в тях, а това няма стане със сладки приказки...
Виж целия пост
# 178
Излезе превода на Нерон за последната серия
https://neronbgbezplatno.blogspot.com/2026/06/31-neron-angelov.html

ally_80,
Скрит текст:
извинявам се предварително за забележката, но моля те не цитирай целия пост на който отговаряш, достатъчно е да напишеш само името на потребителя, на когото отговаряш. Постовете са дълги, а всеки преди това ги е  прочел. Или може да го слагаш  в скрит  текст.
Виж целия пост
# 179
Сега изгледах последните кадри- на кораба и на  знаковия мост. Гонят ефекта на психотрилър. Кого избира Кочери и към кого ще бяга? Малко от типа на "изборът на Софи" - въздейства на публиката. Кочери вика името на Есме. Не на сестра си и не на дъщеря си. Дори това не е признак на зрелост- нормален мъж ще избере дъщерята. Ще останем да мислим и гръмнаха ли Оруч- какво значение има... Не ми харесва накъде поеха в сценария. Някаква пропаганда на безкрайното насилие под знака на "справедливостта". Което насилие води само до още насилие. Иначе всички се превръщат в убийци и започват да заслужават съдбата си. Обществото и цивилизацията са създали съда. Знам че ще ми възразите, че в техния случай прокурорите и съда са подкупни и корумпирани. Пак от обществото зависи да не е така. Но не може самоуправството едва ли не да се пропагандира в този сериал... Силно съм разочарована... Мисля си, че турската държава , ако е заинтересована от морала на сериалите си и да не се пропагандира насилие, не трябва да се занимава само със стрелбата в сериалите, но и с този бандитизъм и самоуправство, които се представят за норма. Само да не се окаже, че накрая ще обсъдят само дали е морално поведението на актьорите извън кадър.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия