Иска ми се тук и да споделя няко коментари за дуото Фадиме/Адил. Изключително лояални един към друг, имат много красива връзка, която е изградена донякъде понеже Адил се е превърнал в родител за Фадиме, нямали са си никого другиго. Наистина много ги обичам. Но си признавам, че имат някои черти, които леко ме дразнят. Чувството им за морално превъзходство и от страна на Фадиме чувството, че всеки е длъжен като нея да поставя брат й на първо място. Ще дам някои примери. При сцените с гробищата между Исо и Фадиме оставаме с впечатлението, че само бащата на Фадиме е бил убит. Исо се обръща към Йомер Кочари с "чичо", но Йомер Кочари е убиец на неговия баща. Доста е несправедливо да виждаш само своята страна на нещата, имайки предвид, че Исо е жертва на същата система като теб. Адил така или иначе през всеки епизод се носи с това чувство за морално превъзходство, а извърша десетки престъпления дори спрямо обективно невинни хора. В началото на сериала беше вързал един банкер, заплаши го, играеше си на психологически трилър с ножа и кавурмата, за да може банкерът да не отпусне кредит на Шериф...Връщам се към лоялността на Фадиме. Брат й е всчико за нея, затова и тя е готова да жертва дори и живота си за него. В това няма нищо лошо и дори е е мило до момента, в който това не започне да го очаква от всички. Много странна ми беше ситуацията с Илве. Фадиме казва на Илве, че е жертвала брат й, за да спаси сина си. Да? Това е абсолютно естествено. Адил е много близък на Илве, но е очевидно, че ако психопатът Шериф те заплаши с живота на детето ти, ти ще мислиш първо за сина си. Какво се очакваше от нея? Да сложи братовчед си Адил пред Атакан? Съгласна съм, че може би трябваше да опита да говори с Адил за Атакан, когато го отвлякоха, но и разбирам страха й, става въпрос за живота не детето ти. След това тя говори с Есме и стана ясно, че Есме не иска да се казва все още на Адил за Елени. Всичко това се връща като паралел в последната сцена на финала. Сега Адил е поставен в ситуация да избира между семейството си (Елени, Есме) и разширеното си семейство (Фадиме). Виждаме, че накрая посоката, към която тича Адил, е Елени, тоест дори и той е избрал детето си. Много е лесно да съдиш другите, когато не си поставен в същата ситуация на избор като тях. Надявам се Адил, Елени и Фадиме да успеят да си направят нужните заключения по тази тема.