🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 5

Нези, Онче, много добри коментари.  
И аз също като Онче не съм съгласна с многото коментари в Х, които искат да изкарат Адил едва ли не злодея в цялата история. Да в началото Адил бе с доста по-неконтролируем гняв, но сега откакто Нико му стана нещо като психотерапевт виждаме и промяна в него. Но всеки човек не би пренебрегнал престъпленията на ония четирите на кораба, какво останало за баща, който трябва да живее с последиците от това деяние и да гледа и "лекува" дъщеря си и жена си ден след ден, заради ония вещици.
В интерес на истината дори си мисля, че въпреки всичко не би направил нищо на Мелина ако  тя бе добра майка за Елени. Тези четири вещици закона нямаше как да ги достигне,  те можеха да получат само този вид сплашване. Зарифе даде снимките, за да се отърве, Мелина пък свидетелства по същата причина. Ширин нямаше да бъде предадена от Бехчет и Четин, така че и на нея й се разминава. Единствено за Хиджран имаше някаква малка възможност да я съдят, но  с добър адвокат и куп лъжи можеше да се отърве. Така че Адил каквото законно наказани можеше да има го предаде на съда. И накрая да кажа и аз за пореден път, Адил нямаше да ги остави да умрат.

Хехехе, ама защо на Адил се приписва наказанието? Това бяха наказанията на трите жени. В случая той е изпълнител на техните наказания.
И въобще не бива да се забравя каква история гледаме, какви са хората, които ни показаха. Няма как те да са като нас и да реагират и оценяват събитията като нас.

Онсе, Да, права си.
Аз обобщих твърде много различни ситуации под общата тема за избора и сякаш поставих всички герои в една категория. А те не са.
При Оруч и Илве наистина виждам трагичен избор в класическия смисъл -сблъсък между две ценности, които не са зло сами по себе си. Любовта към Елени и верността към семейството при Оруч. Любовта към детето и привързаността към братовчеда при Илве. Каквото и да изберат, те губят нещо скъпо.
При Исо съм склона да се съглася с теб и с Фадиме. Неговата ситуация беше по-лека. Той не беше длъжен да разкрива тайната, но можеше поне да бъде честен относно самото си мълчание. Да каже: „Има нещо, което знам, но не мога да ти кажа сега.“ Това пак щеше да боли, но нямаше да е същото предателство.
И тук идва голямата разлика с четирите жени на кораба.(аз нямах предвид тях)
Не, те не са били изправени пред трагични дилеми. Никой не ги е принуждавал да избират между две равностойни ценности. Те не са губели едно добро, за да спасят друго добро.
Точно обратното. В техните случаи изборът е бил морално ясен.
Да не отвличаш дете.
Да не купуваш дете.
Да не лъжеш едно момиче за произхода му.
Да не прикриваш престъпление десетилетия.
Това не са ситуации от типа „каквото и да направя, ще сгреша“. Това са ситуации, в които човек избира да извърши зло или да стане съучастник в него. Тук ще спомена, че сцената между Шериф и Ширин в затвора беше страхотна!
И може би именно затова Адил реагира толкова различно. Той може да разбере слабостта, страха, лошата преценка. Може да разбере Оруч. Може дори да разбере Исо.
Но не може да разбере хора, които отново и отново са избирали себе си за сметка на други хора и след това са превръщали последствията от този избор в бреме за невинните.
Така че да, мисля, че твоето разграничение е правилно. Не всяка вина е еднаква. И не всяка драма е трагична дилема. Понякога човек е разкъсан между две добри неща. Но понякога просто е имал възможност да постъпи правилно и не го е направил.
И точно затова ми се струва напълно естествено, че Адил посочваше с пръст вратата на едни, но не и на други. Защото едните са сгрешили, а другите са извършили зло. А това не е едно и също.
Цвети,  аз си мисля, че ако Мелина беше отгледала Елени с истинска любов и се беше оказала добра майка, Адил би направил разлика между първоначалния грях и последвалите години. Той не е човек, който не вижда доброто. Но в случая почти всички започнаха да говорят и да съдействат едва когато вече нямаха друг изход.
Затова и не смятам, че желанието му виновните да понесат последствията е жестокост. Напротив. Той направи това, което можеше да направи по законен път, а останалото остави на съда.
И най-важното -не вярвам, че Адил би оставил тези жени да умрат. Именно това показва колко много се е променил. Старият Адил може би би оставил гнева да решава вместо него. Но днешният Адил не иска кръв. Той иска справедливост.
И според мен това е голямата му победа. Не над Фуртуна, а над самия себе си.

Да, Нез, права си за победата на Адил над самия себе си.
Цвети, вярно, че Нико му стана нещо средно между личен терапевт и приятел. Точно като на дъщеря му впрочем.

От официалния акаунт се стараят да не скучаем и пускат по някоя снимка.
Ето ги двамата "канка" зад кадър.



А тази снимка е от режисьора- пита ни помним ли от кой епизод е.



Аз мисля, че е от онази сцена на пристанището, Шериф току що бе излязъл от затвора и насочи пистолет към Адил, а Есме го спря.

А това е нещо много приятно- на концерт преди 2 дни, в който участва Бурджу /Хиджран/ са отишли няколко човека от нашия каст. И как се радват един на друг, прегръщат се, сякаш не са се виждали месеци, а няма и седмица от раздялата им.

https://x.com/5Mll_n/status/2063400785262583933?s=20

Много ме радват тези хубави отношения. Но както знаем, позитивното не "продава" и не е толкова интересно за жълтите медии. Сега пак са хукнали като хрътки след почиващите на морето Зейнеп и Али.

Момичета, като заговорихме за избори и се сетих за ситуацията, когато издирваха кой е хвърлил Елени в морето. Тогава Есме, след като разбра, че е Севджан си замълча и унищожи записите. Тя избра семейството си, сестра си. Дали така би постъпила ако знаеше тогава, че Елени е нейна дъщеря? Едва ли. Реално всеки избра  семейството си,  както и Есме направи тогава.
Онче, аз също мисля, че снимката е от епизода, когато Шериф излезе от затвора. Тогава Есме тъкмо бе хвърлила записите в морето. То и това ме подсети за избора на Есме.

Много точно, Цвети!
Забравих да спомена, че според мен с Илве постъпиха най- несправедливо. Особено Фадиме.

Добро утро, момичета!
Според мен нито дилемата пред Оруч, нито тая пред Илве могат да се нарекат "трагични дилеми". При тези дилеми всяко решение причинява  вреда и водят до разрушително чувство на вина. Но бяха морални дилеми, няма спор тук. При Оруч едната алтернатива в дилемата беше да защитава семейството си - чичо, майка, баба, които бяха извършили или прикриваха продажбата на Елени, другата - да защити истината за едно друго семейство, разбито преди 20 години. Няма тук две равностойни ценности, защото престъплението не е ценност, независимо дали е направено от роднина или друг човек. Аз разбирам поведението на Оруч, той не е възпитаван да прави избори, възпитаван е да следва традицията, а тя изисква на първо място да се пази рода. Но не мога да го оправдая, защото моралната дилема изправя човек пред екзистенциален избор - да избереш себе си независимо от последствията, да изоставиш пасивността и да понесеш отговорност за действията си. И Оруч, изправен пред непозната и необичайна за него ситуация, действа ... по традиция, връзката по кръв - избра да защитава незащитимото в случая.
Същото се отнася и за Илве. Подмяната на ДНК теста беше избор, продиктуван от кръвта, което  на практика означава, че своето е по-ценно от чуждото, па макар това да е и на близък роднина. Този избор беше направен в състояние на страх и паника. На всички ни е ясно, че ако проблемът беше споделен с Адил, можеше да бъде решен и без жертви. По-важно е обаче, че в своето дете без проблеми виждаш жертвата, а в детето на Адил и Есме виждаш възможност за компромис със съвестта си. А това опира вече до разбирането на ценността "човечност", която не прави разлика между своето и чуждото дете, а вижда детето!
Та моят извод е, че в такива общности, изградени и възпитани единствено върху кръвната връзка, човек не може да решава морални дилеми. Последните се появяват, когато животът вече се е усложнил като връзки между индивидите и общностите и човек трябва да осъзнава появяващите се противоречия между тях. Както и да намери онази основа, върху която може да избере себе си като човек на първо място. Майката не е просто връзка по кръв, тя е и роля, и не е единствената роля на жената в свят, който се сблъсква с традициите. Същото се отнася и за ролята на сина Оруч. Преди всичко трябва да виждаш в другия човек, толкова ценен, колкото си и ти, и твоите роднини - това е основата на решението на такива дилеми. И да, да избереш себе си често остава неразбран избор, водещ  до самота, както казва лично преживелият такава дилема Сьорен Киркегор в "Или - или". Но това е начинът да бъдеш, а не просто да имаш и да бъдеш "етичен човек".

Katya, злото много рядко идва при някой с думите „избери мен“. Много по-често идва с лицето на любим човек.
И тогава става малко трудно..
Мисля, че си права и за Илве. Подменяйки ДНК теста, тя всъщност направи едно мълчаливо сравнение между две деца. Без дори да го осъзнава, тя прие, че нейното дете има по-голямо право на защита от детето на Адил и Есме. А това вече е проблем на самото разбиране за човечност.
Защото човечността започва тогава, когато престанем да делим децата на „моите“ и „чуждите“.
За Оруч не бих казала, че не е направил крачка към това. Всъщност цялата му история е историята на човек, който болезнено се учи да излиза от света на кръвта и да влиза в света на личната отговорност. Именно затова неговите грешки са толкова мъчителни, защото вече съвестта му е пораснала, а навиците и страхът все още принадлежат на стария свят. Той знае кое е добро и, въпреки това не винаги намира сили да го избере.
А може би точно в това се състои зрелостта на един човек- не да престане да обича своите хора, а да откаже да нарече злото добро, само защото е извършено от тях.
Време е Оруч да порасне.
А какво ще кажете за Елени?

Момичета, много  хубави коментари. Този сериал или по-точно  ситуациите, в които  поставят  героите, те кара понякога да се луташ  в правилно и не правилно. От моя гледна точка всичко ми е  ясно, но поставяйки се  на мястото на героя, начина на възпитанието им, традициите им, вече всичко ми изглежда по друг начин.
Нези, за  Елени и аз  си  мислех... Но тя  до сега не е поставяна пред избор. Тя  не е живяла  и расла там. Дори не знаеше, че Адил и Есме са й родители. На мен от тук насетне ще ми е интересно да видя изборите й, защото във втори сезон неминуемо ще я поставят в такова положение на избор, като "кръвта"/семейството или Оруч.
А, за  Илве още преди съм писала, че не мога да я разбера. Тя имаше избор да каже истината за отвличането и да спаси както сина си, така и да не излъже. Нали в болницата след  отвличането на Елени и раняването на Есме думите й към Адил бяха - Ние сме Кочари, справяме се със всичко заедно(това е по памет).