Не издържам вече...искам да РАБОТЯ и ИСКАМ ДЕТЕ - нормалните неща в живота

Аз не разбирам защо пък да не иска още едно дете?
Мисля, че съм писала във форума за бивша колежка която след майчинство с второ дете за няколко месеца забременя с трето и пак излезе в майчинство. Третата бременност беше и с близнаци.
Май назад писа, че мъжът й взема добри пари така че защо не?
Въпроса е да изкара пробният период от 6 месеца и да вземе постоянен договор.

Защото няма работа и при наличие на второ дете мъжът ще трябва да ходи в чужбина да бачка? Къде в цялата картинка има място за второ дете? Звучи грозно сигурно, но не става само с искане. Пък и си имат дете, за което трябва също да се мисли.

Аз пиша, за като намери работа. Не да забременява сега. Никъде не съм писала такова нещо, нито пък авторката.

Само да вмъкна относно ученето на езици на по-голяма възраст. Моята баба- бивша учителка по френски и латински, на 80 години реши сама да учи немски език. Учи го 6 години и на 86 замина за Германия да види как ще се справи. Ми беше го научила доста добре и се справяше там 2 години. После си с прибра в България. Почина на 96 години в съня си с книга в ръка. Аз говоря свободно два чужди езика и съм над 50 години малко, но си ги практикувам с клиенти и уча нови неща всеки път. Знам че това е изключение. Просто споделям.

Докато намери работа, докато мине срочния договор, докато забременее и повече ще е баба за това дете, отколкото майка.

Това си е нейн избор. Имах колежка, която забременя на почти 50 от по-младият си втори съпруг и роди здраво момченце. Излезе веднага в болничен защото ей такива "коментарчета" спомогнаха да изгуби първата си бременност.

Не коментарите, а организма на тия години не е много читав за бременност.

Допълнителният стрес от злобни хора също.
Не е моя работа да размахвам пръст на чужди хора, как да си оформят семейното планиране.

Второ дете и изобщо дете е нещо нормално, не е лукс и екстра.
Да не повтарям как не може хем да сме масово с по едно дете у нас, хем да има кой да работи и да искате да не се пенсионирате на 70.

Нещо нормално е, когато можеш да си го позволиш. Ако не можеш - лукс е.

Онази жена вероятно е била на дългогодишна работа. Нашата авторка няма такава. Да приемем, че почне някъде и добута до 6 месеца и после изведнъж от ден първи на бременността започне с болничните, мине майчинството и пак дойде ред да заработи. Дали ще си я вземат обратно в тази фирма. Законово са длъжни, ноо знам и за случаи, в които намират начин да съкратят и платят неустойки за зора да си намерят стабилен човек. Тя сега е на 43, да приемем, че забременее на 44, роди на 45. После още 2 години майчинство. Значи на 47 години със такова CV как би стояла на пазара на труда? Или идеята е мъжо като замине в чужбина, тя да спре изобщо да работи?

Стресът си го прави тя сама. При наближаваща менопауза човек с дете, се ориентира към професионално стабилизиране и спокойствие, а не да слага две дини под една мишница. Защото в момента хем търсим спокойна работа, която да не я напряга и да не пречи на плановете ѝ за забременяване, хем да е високо платена, хем да я търпят да отсъства. Аз за такова животно почти не се сещам.
Конкретно аз като планирах забременяване и установих, че имам нужда от спокойствие и толерантна работна среда, напуснах добре платената стресова работа и започнах друга - по-спокойна, с удобно работно време, без извънредни ангажименти, но и с не толкова цветущо трудово възнаграждение. Възрастта ми позволяваше да се ползва ФАР. Това да имам стабилен доход, макар и не от най-високите, ми позволи да имам нужното свободно време да работя върху себе си, да си въведа в ред чувствата и мислите и наистина започнах съвсем на чисто и когато натрупах нужния опит и създадох правилните отношения с екипа, си дадох зелена светлина да действам с бебеправенето и процедурите. От личен опит казвам, че тези неща не се получват под стрес, не се получават с лъгане и клинчене, а с откритост и доверие.

Те в чужбина неброени ги дават.

Авторката да действа, вместо да се ослушва,  че и работа и дете не винаги стават от първи път.

Действам, разбира се. В момента съм на два граждански договора, докато пращам автобиографии. Работата ми е по-важна сега, защото повече зависи от моята активност. За съжаление, второто дете е с вероятност нула цяло и нула едно, а човек да се вторачи в нещо с малка възможност...Просто не знам дали някога в този живот ще спре да ми тежи загубата на бременностите и че не се усетих по-рано да ходя по репродуктивни клиники, а се надявах, че ще стане както преди е ставало, естествено.
Да се осланяш на надеждата понякога е изключително жестоко и коварно.

Имаш си едно дете, не е да си без дете, не го мисли толкова за второ, ще гледаш внуци.