Вече не издържам. Почти 6 месеца търся работа в град като Пловдив. Започнах да се чувствам, сякаш не съм човек, сякаш не ставам за нищо или ако ставам, то никой не го забелязва и не иска да ми даде шанс.
Аз ще ви разкажа, вие кажете това "нищо" ли е, дъното ли е, не знам, вече се обърках.
На 43 съм. Бакалавър икономика, магистър PR. Работила съм във вестник, в лизинг компания, на рецепция в студио за култура, офис мениджър, съпорт на клиенти по телефона - това в младите ми години. Изкарах над 10 години като контент мениджър в голяма компания на национално ниво. Паралелно се опитвах като копирайтър на свободна практика, но много малко пъти са ме търсили да поемам поръчки, а вече AI изяде нашата професия. Напуснах дългогодишнара си работа, защото не се чувствах оценена - те даже в момента не плащат чисто 1500 лева на служителите си. След това имам два неуспешни опита на други места - маркетинг и PR, на едното заетостта беше изначално временна по заместване, а на другото не ми се получи.
Вече 6 месеца не знам колко пъти подадох cv, на колко интервюта отидох - няма нищо за мен! На 3 конкурса в публичната сфера, на последния две жени от 17 бяхме минали теста, но се спряха на младото момиче, идващо от университета. Имам изкарана и педагогическа правоспособност по икономически дисциплини - никой не ми дава шанс в образователната система, като нямам опит. Тук в Пловдив ми предлагат на административни позиции по 700 евро заплата.
Миналата седмица уж щях да започвам работа. Хареса ме редакторът на Марица, ходих няколко пъти, писах им няколко неща по сайта. В петък ми казаха: ела в понедъв 10.00. В понеделник в 09.00 ми звънят: не идвай, появил се е кандидат с повече опит.
Не издържам вече, защото мъжът ми ни гледа със заплата от производство в завод 1000 евро. Не искам някой да ме издържа.
Ходих и в една закусвалня - да гледам един ден, без да работя, само да наблюдавам. За следващата ни уговорка - появи се кандидат с опит.
Свързах се с разни HR за сервиране на граждански договор в хотели. Уж щеше да стане, и там - предпочитат хора с опит. Естествено и разбираемо е.
И от отчаяние реших, че ще ходя в Шнайдер в производството като машинен оператор, тотално различно за мен, но нали е работа. Мъжът ми, който това работи от години: не, ти нощни смени няма да даваш.
! И това, което никой работодател не знае, защото ако му кажа, със сигурност никой няма да ме вземе - въпреки че съм на 43 с изчерпан яйчников резерв и проблеми, искам да пробвам инвитро. Имам едно дете, но второто три пъти го загубих през годините.
- За което трябва да го финансирам.
- Които финанси трябва да дойдат от труд.
- На който никой няма да ме издържи, ако вмесеца отсъствам 1-2 пъти за ехографски прегледи (особено ако е в Турция).
Как да изляза от омагьосания кръг?
Виж целия пост
Аз ще ви разкажа, вие кажете това "нищо" ли е, дъното ли е, не знам, вече се обърках.
На 43 съм. Бакалавър икономика, магистър PR. Работила съм във вестник, в лизинг компания, на рецепция в студио за култура, офис мениджър, съпорт на клиенти по телефона - това в младите ми години. Изкарах над 10 години като контент мениджър в голяма компания на национално ниво. Паралелно се опитвах като копирайтър на свободна практика, но много малко пъти са ме търсили да поемам поръчки, а вече AI изяде нашата професия. Напуснах дългогодишнара си работа, защото не се чувствах оценена - те даже в момента не плащат чисто 1500 лева на служителите си. След това имам два неуспешни опита на други места - маркетинг и PR, на едното заетостта беше изначално временна по заместване, а на другото не ми се получи.
Вече 6 месеца не знам колко пъти подадох cv, на колко интервюта отидох - няма нищо за мен! На 3 конкурса в публичната сфера, на последния две жени от 17 бяхме минали теста, но се спряха на младото момиче, идващо от университета. Имам изкарана и педагогическа правоспособност по икономически дисциплини - никой не ми дава шанс в образователната система, като нямам опит. Тук в Пловдив ми предлагат на административни позиции по 700 евро заплата.
Миналата седмица уж щях да започвам работа. Хареса ме редакторът на Марица, ходих няколко пъти, писах им няколко неща по сайта. В петък ми казаха: ела в понедъв 10.00. В понеделник в 09.00 ми звънят: не идвай, появил се е кандидат с повече опит.
Не издържам вече, защото мъжът ми ни гледа със заплата от производство в завод 1000 евро. Не искам някой да ме издържа.
Ходих и в една закусвалня - да гледам един ден, без да работя, само да наблюдавам. За следващата ни уговорка - появи се кандидат с опит.
Свързах се с разни HR за сервиране на граждански договор в хотели. Уж щеше да стане, и там - предпочитат хора с опит. Естествено и разбираемо е.
И от отчаяние реших, че ще ходя в Шнайдер в производството като машинен оператор, тотално различно за мен, но нали е работа. Мъжът ми, който това работи от години: не, ти нощни смени няма да даваш.
! И това, което никой работодател не знае, защото ако му кажа, със сигурност никой няма да ме вземе - въпреки че съм на 43 с изчерпан яйчников резерв и проблеми, искам да пробвам инвитро. Имам едно дете, но второто три пъти го загубих през годините.
- За което трябва да го финансирам.
- Които финанси трябва да дойдат от труд.
- На който никой няма да ме издържи, ако вмесеца отсъствам 1-2 пъти за ехографски прегледи (особено ако е в Турция).
Как да изляза от омагьосания кръг?
