Не издържам вече...искам да РАБОТЯ и ИСКАМ ДЕТЕ - нормалните неща в живота

Аз още си мисия, кое трябва да изключа от покупките ми, че да мина със 150 евро месечно.

Абе то може. Ако си дам зор, ще ти го измисля до края на деня за един, даже за двама. Въпросът е защо? Като си намалиш разхода и почти сигурно развиеш някакво неприятно състояние на стомах и/или черва, ще има тоалетни в Африка?

Веднага отговарям - месото и зеленчуците.
😈
Зареждате се с 20 замразени пици и сте готови.

Аз се отказах. Не зная в коя чужбина живее Амнисаж, ама все тази. От чужбината е много лесно да се говори ангро, особено като не си бил в България откак влезе еврото и всички цени на практика се удвоиха.
Забелязала съм, че ако човек яде хляб и боб или леща, може би ще успее да влезе в някаква рамка. НО това няма да е здрав човек. Не случайно се препоръчва здравословното хранене да е разнообразно - месо, бобови, млечни, плодове и зеленчуци, да е прясно приготвено и т.н. Все пак, отново, говорим за нормален живот, а не за оцеляване.

Аз тоя минимализъм, комбиниран със себеотрицание и тотален аскетизъм и самоограничаване, не мога да го приема за нормален живот, съжалявам. Да, нормалното хранене е жизнено необходимо, но пари трябват за лекарски прегледи, за лекарства, за облекло, ама не от втората употреба, за обувки, дори за книги. И да, за пътуване. Тя пирамидата на Маслоу го казва - най-долу са физическите и първични нужди и нагоре духовните. Пътуването е духовна нужда, затова и има толкова много програми за насърчаването му сред младите хора.

Има една много хубава поговорка, твърдят, че е английска - Не съм богат, за да си купувам евтино. Един качествен продукт, купен от нормален магазин, а не от Левчето (сега за 1 евро) е траен, ползва се дълго време и се изплаща. Една прочетена книга разширява кръгозора. А Айфона е далеч от жизнена необходимост, чудесно се оцелява и без него, но не виждам какъв би бил проблема, ако човек има възможности и може да си го позволи, без да гладува 6 месеца, да го има?

Тета, не е към теб, но се закачам за теб, защото напълно се съгласявам с мнението ти

Не само на стомах и черва, всякакви дефицити. Аз съм анемия, която зверски се задълбочи. Да, вярно, не става рязко и в един момент тялото привиква, че е нормално да няма енергия за нищо и да се чувстваш като парцал е някакво обичайно състояние и чак, като тръгнеш да се пооправяш, разбираш колко си бил зле и колко не е нормално да се чувстваш така. Отделно се получава един порочен кръг между психика и физика, психиката зле, отразява се на организма, физически си зле, влияе на психиката.

Не пожелавам на никого, но всеки ако е на зор ще се оправи някакси, но не е в това въпросът.
По скоро за мен въпросът в случая е "Каква заплата би стигала на средностатистически човек, за да живее нормално?". Мисля, че всички с разсъдъка си знаем какво се визира под нормално.

Като се влоши качеството на живот(задълбочаване на хронични страдания), се влошава и качеството на работа-ниска енергия,болнични и ставаш все по-неудобен на колектива и шефовете.И ето го условието за финансов спад
Това във връзка с анемията и стомашно-чревните заболявания.

То е ясно, че най-добре човек да се храни здравословно, да си получава всякаквите необходими вещества, за да е здрав, но е факт, че може да се живее на хляб и маргарин. Няма да е хубав живот, да кажем - оцеляване, но е напълно възможно.
И от там нататък всеки си опъва краката според чергата.
Примерно, искаш за нискоквалифициран труд да живееш като средна класа - ами малко вероятно е. За да получаваш повече, работиш повече и по-висококвалифициран и отговорен труд. Очевидно е. Правиш нещо по въпроса или мрънкаш.

Всичко това е вярно, което сте описали на последните 1-2 страници.

Кой какво направи последните 1-2-3-5 години, за да повиши доходите си, уменията си? Не е въпросът "някой да ни даде", а някой да "ни търси, да ни иска". Трябва да имаме знания, умения, отношение, подход към и за работа, които се търсят и ценят на пазара.

В екипа, с който работя, има индийци. Не искам да ги обиждам, но на някои в главата им има пъпеши, а не мозък. Но са напористи и упорити. Нищо не им се разбира от английския, но успяват да намерят работа (добре платена), не е само IT.

С какво българите са по-глупави? С нищо.
Но сме свикнали да се тръшкаме, оплакваме, някой да ни е виновен, и НЯКОЙ ДА НИ ДАДЕ. Дава се на бебета и немощни хора. Големите и зрелите стават на крака и си взимат.

Аз пък напълно подкрепям мнението на потребителката, че масово се купува скъпа, вредна и излишна храна. Затова им е много скъпо на много хора, като в разходите за храна включват алкохол и цигари, не знам защо. Купуват, защото другите купуват, или ги мързи да си приготвят, или са просто чревоугодници и искат да опитат всичко и веднага. Много храна се хвърля, не си правят сметката хората.  И на всичкото това разхищение са болни и дебели, от лакомия. Моите разходи за храна са пословично ниски, без да ям маргарин, и хляб не ям от 17 години. И съм хем в чудесна форма, хем съм здрава и енергична. Гледам ги около мен оплакващите се, хич не са здрави и стройни.

Да бе, ама поантата не беше, че плюскаме вредно. Поантата беше - какво се оплаквате, глезльовци, вие знаете ли половината свят колко е зле, много искате, не ви се полага.
По принцип и аз мисля, че много хора преяждат - дали с качествена храна, или хляб и маргарин няма значение. Само дето не беше в това идеята на тези лекции.

Факт е, че сме в златния милиард, тоест останалите седем милиарда хора по света, живеят по-зле от нас.
Анимсай ми звучи като човек в чужбина, живеещ на социални помощи, може и да не съм права. Но поне мисленето му е такова.
Аз обичам да си пестя и да не разхищавам. Ако живея сама, мога се вместя в 300 евро разходи, без да ям хляб и маргарин, но аз обичам да готвя и не изхвърлям храна. Понеже имам деца, имам много разходи, благодаря на Бога и приходи.

В чужбина знаете, че цените на основните хранителни стоки са в пъти по-ниски от тук. Сестра ми във Франция със 100 евро пълни количка в Лидъл. Тук за същите пари колко и какво ще купишю

Изключително много зависи с какво я пълни. Тоя спор го гледах в друга тема, личното ми мнение е, че на хората им липсва много ясна преценка.
Иначе количката може да се напълни и с 200 чипса по 80 цента в Лидл, няма да стигне 100 евро и ще прелее, но не е в това въпросът.

През цялото време спора е за основни хранителни продукти. Никъде не се говори за чипс.