Цитат на: Fayona
link=topic=1882091.msg51702108#msg51702108 date=1793739515
link=topic=1882091.msg51702108#msg51702108 date=1793739515
Днес и нашата девойка стана на годинка! 
Казва ма-ма, та-та, ба-ба, но най-вече всичко е па-па. Ако нещо е паднало, хвърлено, търкулнато или изчезнало от поглед - па-па, часовникът също е па-па. Като цяло се опитваме по интонацията и жестовете й да разберем какво е имала предвид. Маха за здравей и чао, дава целувка, на въпроса какво прави нослето го бърчи и подсмърча, пляска с ръчички, а най-обича да хваща чуждите и да пляска с тях. Качва се и слиза от дивана сама, ходи, държейки се за мебелите или за две ръце, а ако пуснеш едната се заковава на място, вдига втората ръчичка и не мърда, докато не я хванеш отново. Сънят й се подобри и се върнахме пак на едно нощно ставане, вече съвсем се отказах от мисълта, че ще го премахнем, но почнах да свиквам. От 3 месеца насам си е все така с 8 зъба, тези дни си мислехме, че ще се подава нов, тъй като два дена отказваше топла храна, дори и мляко, но все още няма нищо белеещо се.
Много са ми смесени емоциите.. От една страна са тези, които ги виждам и при вас - радвам се, че расте, но ми е и тъжно за малкото бебе, което вече го няма. Допълнително, последният месец и половина светът ми се обърна с краката нагоре - диагностицираха баща ми с рак в късен стадий и миналата седмица почина.. Тъжно ми е, че малката няма изобщо да си го спомня, но междувременно се радвам, че баща ми успя да прекара и това малко време с нея. И съм страшно благодарна, че нещо ме побутна да направим кръщенето й още лятото, за да може поне от това да е част.
Рождения й ден остана малко на заден план и вместо голямо тържество ще направим две отделни малки събирания с двете страни страни на семейството. Имаме украса, за събиранията поръчахме торти, а днес прекарахме само тримата вкъщи и направих домашна торта само за нея, с която хубавичко се омаза. Покрай всичко остана и без подарък, та утре ще излезем и ще й изберем нещо.
Казва ма-ма, та-та, ба-ба, но най-вече всичко е па-па. Ако нещо е паднало, хвърлено, търкулнато или изчезнало от поглед - па-па, часовникът също е па-па. Като цяло се опитваме по интонацията и жестовете й да разберем какво е имала предвид. Маха за здравей и чао, дава целувка, на въпроса какво прави нослето го бърчи и подсмърча, пляска с ръчички, а най-обича да хваща чуждите и да пляска с тях. Качва се и слиза от дивана сама, ходи, държейки се за мебелите или за две ръце, а ако пуснеш едната се заковава на място, вдига втората ръчичка и не мърда, докато не я хванеш отново. Сънят й се подобри и се върнахме пак на едно нощно ставане, вече съвсем се отказах от мисълта, че ще го премахнем, но почнах да свиквам. От 3 месеца насам си е все така с 8 зъба, тези дни си мислехме, че ще се подава нов, тъй като два дена отказваше топла храна, дори и мляко, но все още няма нищо белеещо се.
Много са ми смесени емоциите.. От една страна са тези, които ги виждам и при вас - радвам се, че расте, но ми е и тъжно за малкото бебе, което вече го няма. Допълнително, последният месец и половина светът ми се обърна с краката нагоре - диагностицираха баща ми с рак в късен стадий и миналата седмица почина.. Тъжно ми е, че малката няма изобщо да си го спомня, но междувременно се радвам, че баща ми успя да прекара и това малко време с нея. И съм страшно благодарна, че нещо ме побутна да направим кръщенето й още лятото, за да може поне от това да е част.
Рождения й ден остана малко на заден план и вместо голямо тържество ще направим две отделни малки събирания с двете страни страни на семейството. Имаме украса, за събиранията поръчахме торти, а днес прекарахме само тримата вкъщи и направих домашна торта само за нея, с която хубавичко се омаза. Покрай всичко остана и без подарък, та утре ще излезем и ще й изберем нещо.
Честит празник да ви е здрава и щастлива рожденичката!
Моите искрени Съболезнования, много е тежко. Моя баща почина месец преди да се роди също от рак и честно казано много липсва на празниците и сега на рождения ден на детето.