Ноемврийски бебета 2025 - Тема 3

  • 12 379
  • 497
# 495
Панда, ние си купихме ограда за спалня, която нещо не ни стана и така и не можахме да я пробваме - иначе и ние имаме нощи, в които малката е почти изцяло при нас.
За момента понякога ни се получава да си е на леглото за цяла нощ, друг път - не.

Последните дни се буди често нощем и с мъжа ми сме изтощени яко.

Вече е на 10м, опитвам се да вкарвам и вечеря, но честно казано не се получава всеки път- пт няколко дни започна да не яде кактп преди и много си иска мляко, често през деня. Не знам зъбки ли са или какво, дано се подобри скоро.

Ние ще правим РД и кръщене в един ден, че иначе трябва 100 пъти да имаме гости и просто няма да си го причиня - ще се съберем в заведение и до късен следобед всеки да си е по къщите. 😁
Купила съм и аз малко украса, много е вълнуващо и все пак ми става тъжно колко бързо мина това време, все повече заприличва на момиченце, и все повече се отдалечаваме от бебешките черти.

И все пак съм благодарна, че е здрава и расте нормално, повече от това не мога да искам.

Последните дни са ми малко тежки с всички новини по света, че и в БГ за малки деца и ужасите, които им се случват, та и аз съм още по-гушлива с малката.

Скоро ще трябва да търсим обувчета, макар, че още не е проходила и много се чудя какво ще вземем, като цяло ми се иска да е подходяща и не смачкваща, но и те не са евтини. Може да погледна в някоя група дали няма да излезе втора употреба.
Виж целия пост
# 496
изгубен-щъркел, как намирате детегледачка? Аз не знам как да започна, обява ли да пусна, после как се избира и преценя, че е добра?

Аз също гледам почти сама, таткото помага, когато може. Но нямаме никакво време за нас двамата, а и аз за себе си нямам. Чета ви и се чудя как намирате време и енергия за тренировки. Какво правят бебетата ви в тези моменти? Аз съм толкова хронично ненаспана, че нямам енергия дори бебето да гледам понякога. Откакто започна да се изправя му купихме ограждение за игра и понякога аз просто лежа вътре (защото има нужда от присъствието ми), а той се занимава сам колкото може.

Последните три дни му е много тежко май заради третото избиващо зъбче. Преди изяждаше цяла порция пюре, цяла порция каша, а сега максимумът му е 70-80гр. Опитах се и закуска да дам най-после (попара), и там няколко лъжички с желание се хапнаха и после не иска вече. А иначе мляко за дохранване - винаги. Мислите ли, че е от зъби наистина и кога да очаквам да отмине? Също не знам дали другите кърмещи имат подобен проблем, но как се справяте като усещате, че ви намалява кърмата покрай заместените хранения? Аз имам чувството, че вечер нямам достатъчно за да се нахрани и заради това се буди през нощта след 4 (макс 5) часа.

*Панда*, аз очите ги бърсах отделно с тампон само първия месец може би. После само с вода мия и не съм забелязала проблем.
Ограда за легло нямаме, въпреки че понякога го взимам на спалнята.. но все се надявам , че го пазя - да има полза от лекото ми (не)спане поне.

И аз имам въпрос: към хората с повече от едно дете, но и тези , които планират второ. Колко бяхте подготвени за второто дете, когато го планирахте че ще се прави/ колко се справяхте с първото и с останалите неща в живота си? Имам предвид например, че аз сега не бих казала, че се справям както ми се иска с живота, че да съм сигурна, че мога и второ да гледам, но пък след 9 месеца кой знае?! Чудя се трябва ли да чакам всичко да е наред, защото от една страна си мисля, че никога нищо няма пак да е лесно, от друга не знам дали това значи, че просто не съм готова. И не става въпрос сега веднага да си правим второ, но просто психически да се настройвам.
Виж целия пост
# 497
LieToMe аз също ще говоря другата седмица на консултацията с педиатърката за бележка за кухня, нищо че има само 2 заместени хранения, защото наддава добре. Иска ми се малката да има по-голямо разнообразие, че вкъщи въртя само 3-4 неща. Понеже от 2 седмици ми отказва кашите, следобяд почнах да ѝ правя супи. Хапва ги с огромно желание. По принцип храната от кухнята се разпределя така: обяд - основно, следобяд - десерт и вечеря - супа. Закуската остава само от мама.

*Панда* аз също почиствах очите само в началото. Вечер мия лицето по време на баня, а през деня ако забележа нещо, само тогава почиствам къде с тампон, къде с пръстче. Не знам как ти позволява да ѝ капеш нещо в очите, аз като си спомням с каква мъка и помощ от кака ѝ почиствах носа като беше болна, ми става лошо. Вече са големи и не се вглъбявай в такива неща.

За втория въпрос няма да съм ти полезна. Каката ми спеше само на спалнята и я слагах между двамата, а малката още не е направила сефтето и не мисля да си го причиня за сега, че е спокойно бебе. После много трудно става отучването (при нас едва на 7 и още не на 100%).

the_mm не се изтормозвай с такива мисли още от сега. Каката беше много ревящо и неспящо бебе. Не можех почти нищо да свърша вкъщи, защото даже и на следобедната дрямка трябваше да съм до нея на спалнята, за да може да спи. Тогава даже и не мислих за второ. Определено ми трябваше време, за да си върна нещата в нормалния си ритъм. Може би след 3-тата годинка нещата стават малко по-лесни, защото вече са разбиращи човечета, няма ги бебешките нужди и спят непробудно нощем. Ние пък точно тогава си купихме жилище и докато чакаме да се довърши строителството, после ремонти и обзавеждане и някак си минаха годините. Така ни е било писано, сега двете имат 6,5г разлика, но каката е толкова самостоятелна и въобще не ми беше трудно, даже много ми помага. Имам съседка с породени деца…няма да ви казвам колко ѝ е трудно. Аз не се представям с 2 бебета, но всеки си преценя правилния момент. Другото, което е, че децата са много различни. Може би имах късмета първото да ми е по-лошото, че вече съм на години и не знам как щях да преживея всичките безсънни нощи от преди. Малката ми е толкова кротка, че за сега не мога да се оплача от нищо (освен късното лягане преди 3-4 месеца, но знаех, че ще е временно). Със второто някак по-спокойно караш всичко и гледаш да се наслаждаваш на всеки един момент, защото знаеш колко бързо растат. Покрай нас вече има няколко приятелски семейства и с трето. Малко плашещо ми звучи, но след 3-4 години, ако не се чувствам много остаряла, може и да се навия за 3-то и аз Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия