Чакам да качат мелодийките от сериала. Особено от тази сцена...
за да ги слушаме и ние.
МЕРТ РАМАЗАН ДЕМИР – След Delikanlı и Bize Bi Şey Olmaz и още за момчето, което всички обсъждат. №13
- Публикувана: 24 май 2026, 22:31 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2026, 21:50 ч.
# 90
29 май 2026, 00:27 ч.
за да ги слушаме и ние.
Виж целия пост
А аз ще чакам да ги качиш и тук, в темата,
за да ги слушаме и ние.
# 92
29 май 2026, 00:52 ч.
Феновете на Мерт, в очакване да се появи, уплътняват време с:
Виж целия пост
Феновете на Мерт, в очакване да се появи, уплътняват време с:
Изберете мястото, на което ще седнете 👯♂️ #MertRmazanDemir
# 93
29 май 2026, 01:04 ч.
Виж целия пост
МЛАДЕЖЪТ
Мястото, където чувството съществува без преувеличение
Дженгизхан Йозджан – артист, архитект и креативен директор.
Работата му се оформя около връзката между пространство, време и емоция.
Някои изпълнения не се гледат, а се усещат. Понякога дори карат зрителя да се чувства неудобно, защото са прекалено истински. „Младежът“ се движи именно в рамките на това усещане. Без преувеличение и без лесни драматични ефекти, сериалът се опира на най-обикновеното и едновременно с това най-трудното състояние в актьорската игра. И поставя в центъра две имена: Мерт Рамазан Демир и Мелис Сезен. Тези двама актьори не просто разказват историята – те я преживяват.
НЕ АКТЬОРСТВАНЕ, А УМЕНИЕ ДА ОСТАНЕШ В ЕДНО СЪСТОЯНИЕ
Докато гледаш „Младежът“, най-силно усещаш едно: тук никой не „играе“.
Защото понякога актьорството не е в това да направиш нещо, а да успееш да не го направиш.
Изпълнението на Мерт Рамазан Демир се движи точно по тази линия. Докато го гледаш, не виждаш големи изблици, висок тон или драматични жестове. И въпреки това не можеш да откъснеш поглед от сцената. Защото това, което прави, е много по-трудно:
Да останеш вътре в едно чувство.
Той не отклонява поглед, не крие, не украсява.
Оставя всичко такова, каквото е.
И именно това отваря за зрителя едно необичайно пространство. Защото тук никой не ти казва какво трябва да чувстваш. Ти сам биваш въвлечен в това чувство.
Това не е контролирана актьорска игра.Това е усещане за реалност, оставена на свобода.
И това усещане остава дори след края на сцената.
МЕЛИС СЕЗЕН: ТОЧКАТА, В КОЯТО ЧУВСТВОТО НЕ СЕ РАЗПАДА, А СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА
Мелис Сезен изгражда образа си с много по-фин подход.
Силата на нейното изпълнение идва от това, че не уголемява емоцията, а я задълбочава.
Много актьори в напрегнати сцени се извисяват, разгръщат се, преливат навън.
Мелис Сезен прави точно обратното.
Тя прибира чувството навътре.
И именно това прави връзката ѝ със зрителя толкова искрена. Защото емоцията не остава само в рамките на сцената, а постепенно преминава и в самия зрител.
Едно от най-впечатляващите неща в нейните сцени е усещането за контрол. Но това не е студен и твърд контрол, а естественост, която съзнателно избира да остане незавършена.
В очите ѝ винаги сякаш липсва нещо.
Сякаш едно изречение е останало недоизказано.
Сякаш едно чувство не е довършено.
И именно тази липса прави изпълнението ѝ толкова силно.
Защото животът често е точно такъв:
Незавършен.
НЕВИДИМОТО НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ ДВАМА АКТЬОРИ
Когато Мерт Рамазан Демир и Мелис Сезен се появят заедно на екран, това, което се създава между тях, не е просто диалог.
Това е енергия.
И тази енергия не се изгражда с висок тон, а с тишина.
Понякога моментите, в които нищо не се казва, се превръщат в най-интензивните сцени. Защото напрежението между тях се подхранва не от изреченото, а от неизказаното.
Не е лесно да се постигне подобен баланс. Защото двамата актьори трябва да бъдат на една и съща честота.
Ако единият преиграе, другият се губи.
Ако единият се отдръпне, сцената пропада.
Но тук се случва точно обратното.
И двамата си дават пространство.
И двамата се издигат взаимно.
Това превръща сцените от гледаеми в усещаеми.
САЛИХ БАДЕМДЖИ: ОПАСНОСТТА В БАЛАНСА
Салих Бадемджи заема различно място в тази продукция.
Присъствието му се усеща още в момента, в който влезе в сцената, но не по очевиден начин. По-скоро създава ефект, който действа подмолно.
Неговото спокойствие носи чувство за сигурност, но едновременно с това съдържа и безпокойство. Именно тази двойственост непрекъснато добавя несигурност към героя му.
Докато го гледаш, не можеш да предвидиш какво ще направи. Но тази несигурност е по-скоро интригуваща, отколкото плашеща.
И точно тази интрига поддържа напрежението в сцените постоянно живо.
Този тип актьорска игра е много по-труден от демонстрацията на „голямо“ изпълнение. Защото не се играе за привличане на внимание, а за оставяне на следа.
Салих Бадемджи прави точно това.
МОМЕНТИ, В КОИТО ЕМОЦИЯТА НЕ СЕ ПОКАЗВА, А ПРЕМИНАВА
Една от най-големите сили на „Младежът“ е начинът, по който сериалът отказва да обяснява емоциите си.
Не ги показва директно.
Просто ги оставя да преминат.
И именно това издига актьорската игра на съвсем друго ниво.
Мерт Рамазан Демир може да предаде изключително много в една сцена, без почти да направи нищо.
Мелис Сезен може да каже повече с един поглед, отколкото с цял монолог.
Това вече не е просто техническо постижение.
Това е умение да предадеш чувство по най-естествения възможен начин.
Защото публиката днес много добре разпознава как изглежда „изиграната“ емоция. Разбира кога нещо е истинско и кога е изкуствено.
В „Младежът“ това разграничение постепенно изчезва.
В един момент започваш да се чудиш дали гледаш сцена, или просто наблюдаваш нечий истински момент.
Спираш да се питаш какво точно се случва.
Започваш просто да усещаш.
И може би точно тук се крие най-силната страна на сериала:
Той отвежда зрителя от позицията на наблюдател до състоянието на човек, който преживява.
Да бъдеш млад не означава да правиш грандиозни изявления. „Младежът“ не играе голяма игра и не разказва „голяма“ история. Но именно затова въздействието му расте.
Мерт Рамазан Демир и Мелис Сезен не просто пресъздават героите си в тази продукция; те остават в тях, носят тежестта им и я предават на зрителя по нефилтриран начин.
Именно това променя зрителското преживяване.
Защото някои изпълнения заслужават аплодисменти.
Други се наблюдават в мълчание.
„Младежът“ принадлежи към втората категория.
Мястото, където чувството съществува без преувеличение
Дженгизхан Йозджан – артист, архитект и креативен директор.
Работата му се оформя около връзката между пространство, време и емоция.
Някои изпълнения не се гледат, а се усещат. Понякога дори карат зрителя да се чувства неудобно, защото са прекалено истински. „Младежът“ се движи именно в рамките на това усещане. Без преувеличение и без лесни драматични ефекти, сериалът се опира на най-обикновеното и едновременно с това най-трудното състояние в актьорската игра. И поставя в центъра две имена: Мерт Рамазан Демир и Мелис Сезен. Тези двама актьори не просто разказват историята – те я преживяват.
НЕ АКТЬОРСТВАНЕ, А УМЕНИЕ ДА ОСТАНЕШ В ЕДНО СЪСТОЯНИЕ
Докато гледаш „Младежът“, най-силно усещаш едно: тук никой не „играе“.
Защото понякога актьорството не е в това да направиш нещо, а да успееш да не го направиш.
Изпълнението на Мерт Рамазан Демир се движи точно по тази линия. Докато го гледаш, не виждаш големи изблици, висок тон или драматични жестове. И въпреки това не можеш да откъснеш поглед от сцената. Защото това, което прави, е много по-трудно:
Да останеш вътре в едно чувство.
Той не отклонява поглед, не крие, не украсява.
Оставя всичко такова, каквото е.
И именно това отваря за зрителя едно необичайно пространство. Защото тук никой не ти казва какво трябва да чувстваш. Ти сам биваш въвлечен в това чувство.
Това не е контролирана актьорска игра.Това е усещане за реалност, оставена на свобода.
И това усещане остава дори след края на сцената.
МЕЛИС СЕЗЕН: ТОЧКАТА, В КОЯТО ЧУВСТВОТО НЕ СЕ РАЗПАДА, А СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА
Мелис Сезен изгражда образа си с много по-фин подход.
Силата на нейното изпълнение идва от това, че не уголемява емоцията, а я задълбочава.
Много актьори в напрегнати сцени се извисяват, разгръщат се, преливат навън.
Мелис Сезен прави точно обратното.
Тя прибира чувството навътре.
И именно това прави връзката ѝ със зрителя толкова искрена. Защото емоцията не остава само в рамките на сцената, а постепенно преминава и в самия зрител.
Едно от най-впечатляващите неща в нейните сцени е усещането за контрол. Но това не е студен и твърд контрол, а естественост, която съзнателно избира да остане незавършена.
В очите ѝ винаги сякаш липсва нещо.
Сякаш едно изречение е останало недоизказано.
Сякаш едно чувство не е довършено.
И именно тази липса прави изпълнението ѝ толкова силно.
Защото животът често е точно такъв:
Незавършен.
НЕВИДИМОТО НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ ДВАМА АКТЬОРИ
Когато Мерт Рамазан Демир и Мелис Сезен се появят заедно на екран, това, което се създава между тях, не е просто диалог.
Това е енергия.
И тази енергия не се изгражда с висок тон, а с тишина.
Понякога моментите, в които нищо не се казва, се превръщат в най-интензивните сцени. Защото напрежението между тях се подхранва не от изреченото, а от неизказаното.
Не е лесно да се постигне подобен баланс. Защото двамата актьори трябва да бъдат на една и съща честота.
Ако единият преиграе, другият се губи.
Ако единият се отдръпне, сцената пропада.
Но тук се случва точно обратното.
И двамата си дават пространство.
И двамата се издигат взаимно.
Това превръща сцените от гледаеми в усещаеми.
САЛИХ БАДЕМДЖИ: ОПАСНОСТТА В БАЛАНСА
Салих Бадемджи заема различно място в тази продукция.
Присъствието му се усеща още в момента, в който влезе в сцената, но не по очевиден начин. По-скоро създава ефект, който действа подмолно.
Неговото спокойствие носи чувство за сигурност, но едновременно с това съдържа и безпокойство. Именно тази двойственост непрекъснато добавя несигурност към героя му.
Докато го гледаш, не можеш да предвидиш какво ще направи. Но тази несигурност е по-скоро интригуваща, отколкото плашеща.
И точно тази интрига поддържа напрежението в сцените постоянно живо.
Този тип актьорска игра е много по-труден от демонстрацията на „голямо“ изпълнение. Защото не се играе за привличане на внимание, а за оставяне на следа.
Салих Бадемджи прави точно това.
МОМЕНТИ, В КОИТО ЕМОЦИЯТА НЕ СЕ ПОКАЗВА, А ПРЕМИНАВА
Една от най-големите сили на „Младежът“ е начинът, по който сериалът отказва да обяснява емоциите си.
Не ги показва директно.
Просто ги оставя да преминат.
И именно това издига актьорската игра на съвсем друго ниво.
Мерт Рамазан Демир може да предаде изключително много в една сцена, без почти да направи нищо.
Мелис Сезен може да каже повече с един поглед, отколкото с цял монолог.
Това вече не е просто техническо постижение.
Това е умение да предадеш чувство по най-естествения възможен начин.
Защото публиката днес много добре разпознава как изглежда „изиграната“ емоция. Разбира кога нещо е истинско и кога е изкуствено.
В „Младежът“ това разграничение постепенно изчезва.
В един момент започваш да се чудиш дали гледаш сцена, или просто наблюдаваш нечий истински момент.
Спираш да се питаш какво точно се случва.
Започваш просто да усещаш.
И може би точно тук се крие най-силната страна на сериала:
Той отвежда зрителя от позицията на наблюдател до състоянието на човек, който преживява.
Да бъдеш млад не означава да правиш грандиозни изявления. „Младежът“ не играе голяма игра и не разказва „голяма“ история. Но именно затова въздействието му расте.
Мерт Рамазан Демир и Мелис Сезен не просто пресъздават героите си в тази продукция; те остават в тях, носят тежестта им и я предават на зрителя по нефилтриран начин.
Именно това променя зрителското преживяване.
Защото някои изпълнения заслужават аплодисменти.
Други се наблюдават в мълчание.
„Младежът“ принадлежи към втората категория.
# 96
29 май 2026, 10:30 ч.
Диди, 
благодаря за статията, която си споделила с нас. Прочетох я с интерес и съм впечатлена от начина, по който авторът разкрива играта на актьорите и въздействието, което оказват върху зрителите.
Харесвам Мерт и Мелис, но този анализ направо ме подтиква да изгледам и сериала, за да се насладя на нещо специално - да съпреживея емоционалната история на двамата герои.
Виж целия пост
МЛАДЕЖЪТ
Мястото, където чувството съществува без преувеличение
Дженгизхан Йозджан – артист, архитект и креативен директор.
Работата му се оформя около връзката между пространство, време и емоция.
Някои изпълнения не се гледат, а се усещат. Понякога дори карат зрителя да се чувства неудобно, защото са прекалено истински. „Младежът“ се движи именно в рамките на това усещане. Без преувеличение и без лесни драматични ефекти, сериалът се опира на най-обикновеното и едновременно с това най-трудното състояние в актьорската игра. И поставя в центъра две имена: Мерт Рамазан Демир и Мелис Сезен. Тези двама актьори не просто разказват историята – те я преживяват.
НЕВИДИМОТО НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ ДВАМА АКТЬОРИ
Когато Мерт Рамазан Демир и Мелис Сезен се появят заедно на екран, това, което се създава между тях, не е просто диалог.
Това е енергия.
И тази енергия не се изгражда с висок тон, а с тишина.
Понякога моментите, в които нищо не се казва, се превръщат в най-интензивните сцени. Защото напрежението между тях се подхранва не от изреченото, а от неизказаното.
Не е лесно да се постигне подобен баланс. Защото двамата актьори трябва да бъдат на една и съща честота.
Ако единият преиграе, другият се губи.
Ако единият се отдръпне, сцената пропада.
Но тук се случва точно обратното.
И двамата си дават пространство.
И двамата се издигат взаимно.
Това превръща сцените от гледаеми в усещаеми.
МОМЕНТИ, В КОИТО ЕМОЦИЯТА НЕ СЕ ПОКАЗВА, А ПРЕМИНАВА
Една от най-големите сили на „Младежът“ е начинът, по който сериалът отказва да обяснява емоциите си.
Не ги показва директно.
Просто ги оставя да преминат.
И именно това издига актьорската игра на съвсем друго ниво.
Мерт Рамазан Демир може да предаде изключително много в една сцена, без почти да направи нищо.
Мелис Сезен може да каже повече с един поглед, отколкото с цял монолог.
Това вече не е просто техническо постижение.
Това е умение да предадеш чувство по най-естествения възможен начин.
Защото публиката днес много добре разпознава как изглежда „изиграната“ емоция. Разбира кога нещо е истинско и кога е изкуствено.
В „Младежът“ това разграничение постепенно изчезва.
В един момент започваш да се чудиш дали гледаш сцена, или просто наблюдаваш нечий истински момент.
Спираш да се питаш какво точно се случва.
Започваш просто да усещаш.
И може би точно тук се крие най-силната страна на сериала:
Той отвежда зрителя от позицията на наблюдател до състоянието на човек, който преживява.
Да бъдеш млад не означава да правиш грандиозни изявления. „Младежът“ не играе голяма игра и не разказва „голяма“ история. Но именно затова въздействието му расте.
Мерт Рамазан Демир и Мелис Сезен не просто пресъздават героите си в тази продукция; те остават в тях, носят тежестта им и я предават на зрителя по нефилтриран начин.
Именно това променя зрителското преживяване.
Защото някои изпълнения заслужават аплодисменти.
Други се наблюдават в мълчание.
„Младежът“ принадлежи към втората категория.
Мястото, където чувството съществува без преувеличение
Дженгизхан Йозджан – артист, архитект и креативен директор.
Работата му се оформя около връзката между пространство, време и емоция.
Някои изпълнения не се гледат, а се усещат. Понякога дори карат зрителя да се чувства неудобно, защото са прекалено истински. „Младежът“ се движи именно в рамките на това усещане. Без преувеличение и без лесни драматични ефекти, сериалът се опира на най-обикновеното и едновременно с това най-трудното състояние в актьорската игра. И поставя в центъра две имена: Мерт Рамазан Демир и Мелис Сезен. Тези двама актьори не просто разказват историята – те я преживяват.
НЕВИДИМОТО НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ ДВАМА АКТЬОРИ
Когато Мерт Рамазан Демир и Мелис Сезен се появят заедно на екран, това, което се създава между тях, не е просто диалог.
Това е енергия.
И тази енергия не се изгражда с висок тон, а с тишина.
Понякога моментите, в които нищо не се казва, се превръщат в най-интензивните сцени. Защото напрежението между тях се подхранва не от изреченото, а от неизказаното.
Не е лесно да се постигне подобен баланс. Защото двамата актьори трябва да бъдат на една и съща честота.
Ако единият преиграе, другият се губи.
Ако единият се отдръпне, сцената пропада.
Но тук се случва точно обратното.
И двамата си дават пространство.
И двамата се издигат взаимно.
Това превръща сцените от гледаеми в усещаеми.
МОМЕНТИ, В КОИТО ЕМОЦИЯТА НЕ СЕ ПОКАЗВА, А ПРЕМИНАВА
Една от най-големите сили на „Младежът“ е начинът, по който сериалът отказва да обяснява емоциите си.
Не ги показва директно.
Просто ги оставя да преминат.
И именно това издига актьорската игра на съвсем друго ниво.
Мерт Рамазан Демир може да предаде изключително много в една сцена, без почти да направи нищо.
Мелис Сезен може да каже повече с един поглед, отколкото с цял монолог.
Това вече не е просто техническо постижение.
Това е умение да предадеш чувство по най-естествения възможен начин.
Защото публиката днес много добре разпознава как изглежда „изиграната“ емоция. Разбира кога нещо е истинско и кога е изкуствено.
В „Младежът“ това разграничение постепенно изчезва.
В един момент започваш да се чудиш дали гледаш сцена, или просто наблюдаваш нечий истински момент.
Спираш да се питаш какво точно се случва.
Започваш просто да усещаш.
И може би точно тук се крие най-силната страна на сериала:
Той отвежда зрителя от позицията на наблюдател до състоянието на човек, който преживява.
Да бъдеш млад не означава да правиш грандиозни изявления. „Младежът“ не играе голяма игра и не разказва „голяма“ история. Но именно затова въздействието му расте.
Мерт Рамазан Демир и Мелис Сезен не просто пресъздават героите си в тази продукция; те остават в тях, носят тежестта им и я предават на зрителя по нефилтриран начин.
Именно това променя зрителското преживяване.
Защото някои изпълнения заслужават аплодисменти.
Други се наблюдават в мълчание.
„Младежът“ принадлежи към втората категория.
благодаря за статията, която си споделила с нас. Прочетох я с интерес и съм впечатлена от начина, по който авторът разкрива играта на актьорите и въздействието, което оказват върху зрителите. Харесвам Мерт и Мелис, но този анализ направо ме подтиква да изгледам и сериала, за да се насладя на нещо специално - да съпреживея емоционалната история на двамата герои.
# 97
29 май 2026, 10:38 ч.
Пак ще коментирам Афра, ама да не си помислите, че съм й станала фенка. 
Не, просто ми е интересно, че в момента нейната ситуация е същата като с Мерт през миналото лято. Тогава АфРамите го плюеха, отпоследваха го и се заричаха, че няма да гледат проектите му, чудеха се как ще му оправят "влошения" имидж, а солотата бяха във възторг. Сега ролите са разменени. Само че, както видяхме, проектите му пак се гледаха, на имиджа му нищо му няма, а ББСО още е сред най-коментираните и гледани заглавия. Да, „Деликанлъ“ завърши безславно, но там причините бяха други. Но... за това си положение са виновни самите те, които нито веднъж не застанаха като зрели хора да изяснят този въпрос - заедно сме, вече не сме заедно! Те са публични личности и точно тяхната връзка се следеше много повече от на всеки друг... На мен ми е ясно, че са разделени, но има фенове, които вярват в Дядо Коледа. А и самите Афра и Мерт доскоро подхранваха надеждите и теориите им. Един ден казват, че са сами, на следващия някой излиза от къщата на другия, после пак дистанция, после нови намеци… Вярно, вече от година не са ги засичали заедно и Мерт твърди, че е сам в момента след "злополучното" лято, но вече никой не му вярва. Както и на нея. Стана като в приказката за лъжливото овчарче. Постелиха си много грешно. Не знам кой е виновен за това, но още дълго ще носят последствията, докато някой не се престраши и с категоричност не заяви, че е в нова връзка. Ама не замъглени снимки или заснети отдалеч... За да повярват феновете, което идва от фанатик (това е старият смисъл, но когато се минат граници, пак важи), им трябват по-солидни доказателства.
Е, на нас ни е ясно какво видяхме миналото лято, но после наш Мерт се изтипоса с очилата... Не съм го забравила това и няма.
Виж целия пост
Не, просто ми е интересно, че в момента нейната ситуация е същата като с Мерт през миналото лято. Тогава АфРамите го плюеха, отпоследваха го и се заричаха, че няма да гледат проектите му, чудеха се как ще му оправят "влошения" имидж, а солотата бяха във възторг. Сега ролите са разменени. Само че, както видяхме, проектите му пак се гледаха, на имиджа му нищо му няма, а ББСО още е сред най-коментираните и гледани заглавия. Да, „Деликанлъ“ завърши безславно, но там причините бяха други. Но... за това си положение са виновни самите те, които нито веднъж не застанаха като зрели хора да изяснят този въпрос - заедно сме, вече не сме заедно! Те са публични личности и точно тяхната връзка се следеше много повече от на всеки друг... На мен ми е ясно, че са разделени, но има фенове, които вярват в Дядо Коледа. А и самите Афра и Мерт доскоро подхранваха надеждите и теориите им. Един ден казват, че са сами, на следващия някой излиза от къщата на другия, после пак дистанция, после нови намеци… Вярно, вече от година не са ги засичали заедно и Мерт твърди, че е сам в момента след "злополучното" лято, но вече никой не му вярва. Както и на нея. Стана като в приказката за лъжливото овчарче. Постелиха си много грешно. Не знам кой е виновен за това, но още дълго ще носят последствията, докато някой не се престраши и с категоричност не заяви, че е в нова връзка. Ама не замъглени снимки или заснети отдалеч... За да повярват феновете, което идва от фанатик (това е старият смисъл, но когато се минат граници, пак важи), им трябват по-солидни доказателства. Е, на нас ни е ясно какво видяхме миналото лято, но после наш Мерт се изтипоса с очилата... Не съм го забравила това и няма.
# 98
29 май 2026, 11:39 ч.
Споделям ти мнението, Снеж. И с риск да си навлека гнева и на афрамите, и на солотота, дори ще си позволява да заявя, че славата, на която се радват тези двама младежи днес, е именно заради това им поведение. Талантливи, ок. Ама едни от мнооооогото в Турция. Дали щеше да има чак такъв инетрес към тях, ако не бяха цирковете им в реала? Снимат ги заедно, вървят един до друг на летището, мълчат. Снимат ги с други, вървят сами на летището, мълчат. Смотолевят по нещо, колкото три месеца да се тълкува после какво аджеба са имали предвид. Феновете се държат на кукичкака, а те оглавяват всички класации без да се вясват известно време. После пак и така вече 2-3 години. Проектите им се гледат, обсъждат се, сравняват се, аналогии, критики,…, но пак всичко се пречупва през призмата "афрам". Скачени съдове. И ако един от двамата шавне да се откачи, получава порицание и отследване. На другата страна пък солотата, дето са в другата крайност - ако пак е с този/тази, ми пада в очите... И затова нищо конкретно не се казва - защото или едните или другите ще са недоволни. Ама това ли е да си фен на един актьор?
Но както каза и ти, не може само хубавото да се вземе от ситауцията, а трябва да се понесат и последиците. Ако мениджърите им не са предвидили, че точно така ще стане, значи няма да е зле да си потърсят друга работа. Защото има причина нито една от мнооооого други двойки в турския шоубизнес да не се е държала така. И все по-ясно я виждаме. Да, ние понякога се шегуваме с фанатизираните фенове, но трябва да признаем, че и самите актьори си ги направиха такива. Та сега да си ги търпят или превъзпитават… И да не се сърдят на журналистите!
Благодаря ви за всичко, което споделяте! Знаете, че аз съм активна, когато има нещо за гледане. Така че очаквам с нетърпение да пристигат новини за нови проекти.
Виж целия пост
Но както каза и ти, не може само хубавото да се вземе от ситауцията, а трябва да се понесат и последиците. Ако мениджърите им не са предвидили, че точно така ще стане, значи няма да е зле да си потърсят друга работа. Защото има причина нито една от мнооооого други двойки в турския шоубизнес да не се е държала така. И все по-ясно я виждаме. Да, ние понякога се шегуваме с фанатизираните фенове, но трябва да признаем, че и самите актьори си ги направиха такива. Та сега да си ги търпят или превъзпитават… И да не се сърдят на журналистите!
Благодаря ви за всичко, което споделяте! Знаете, че аз съм активна, когато има нещо за гледане. Така че очаквам с нетърпение да пристигат новини за нови проекти.
# 99
29 май 2026, 12:40 ч.
От тази сутрин.
Пак първи и днес.
Мерт / Шиле - Архив :2022г. - не виждано.
https://x.com/melekcocukmrd/status/2060266328062115991?s=20
Еми ,
за първи път срещам някой който да не плюе по сериала само не ми хареса този игнор за Мина можеше поне да я споменаят в едно изречение дори.
Момичета , целувам ви не ми се влиза в тази тема знаете ми мнението не искам да коментирам ЛЖ и вчера го написах щом казва ,че е сам считам да му вярвам. Ако е решил да лъже има за какво той си знае на мен ми е все тая дали е с Афра или със Селин или с Ферхунде той е мъж. Един мъж няма как да е сам това трябва да е пределно ясно на нас жените хеле мъж като него с положение както се казва винаги има мацки които ще го искат както се казва дори за една нощ. Това е! Повече искам да се говорят с проектите им любимците ми не с ЛЖ си ,но изглежда това ,че не искат да споделят ги прави интересни за камерите.
Виж целия пост
Пак първи и днес.
Мерт / Шиле - Архив :2022г. - не виждано.
https://x.com/melekcocukmrd/status/2060266328062115991?s=20
Еми ,
за първи път срещам някой който да не плюе по сериала само не ми хареса този игнор за Мина можеше поне да я споменаят в едно изречение дори.Момичета , целувам ви не ми се влиза в тази тема знаете ми мнението не искам да коментирам ЛЖ и вчера го написах щом казва ,че е сам считам да му вярвам. Ако е решил да лъже има за какво той си знае на мен ми е все тая дали е с Афра или със Селин или с Ферхунде той е мъж. Един мъж няма как да е сам това трябва да е пределно ясно на нас жените хеле мъж като него с положение както се казва винаги има мацки които ще го искат както се казва дори за една нощ. Това е! Повече искам да се говорят с проектите им любимците ми не с ЛЖ си ,но изглежда това ,че не искат да споделят ги прави интересни за камерите.
# 100
29 май 2026, 13:08 ч.
Дид, мерси за снимката. Дано скоро каже нещо и за работата през лятото, за която намекна.
Джес, напълно си права, прекалено дълго оставяха всичко в зона на догадки, намеци и противоречиви сигнали. Когато сам изградиш публичен образ около една връзка, няма как после да се сърдиш, че хората търсят яснота. Не пренебрегвам "Рибарчето", защото ако то го нямаше, нямаше как да се гради останалото. Не знам в началото дали е станало съзнателно, ама да си признаем, че по едно време не се гледаше сериалът, а реалът. Не уцелиха момента да спрат. И не е съвсем вярно, че не дължат обяснение, щом толкова време разиграваха хората. Но все още имат възможност да се измъкнат от кашата, в която сами се забъркаха, вече казах как. Иначе бял ден няма да видят нито в професионалния, нито в личния живот. Не е в полза на нито един от двамата. Наистина къде са били мениджърите им?
Виж целия пост
Джес, напълно си права, прекалено дълго оставяха всичко в зона на догадки, намеци и противоречиви сигнали. Когато сам изградиш публичен образ около една връзка, няма как после да се сърдиш, че хората търсят яснота. Не пренебрегвам "Рибарчето", защото ако то го нямаше, нямаше как да се гради останалото. Не знам в началото дали е станало съзнателно, ама да си признаем, че по едно време не се гледаше сериалът, а реалът. Не уцелиха момента да спрат. И не е съвсем вярно, че не дължат обяснение, щом толкова време разиграваха хората. Но все още имат възможност да се измъкнат от кашата, в която сами се забъркаха, вече казах как. Иначе бял ден няма да видят нито в професионалния, нито в личния живот. Не е в полза на нито един от двамата. Наистина къде са били мениджърите им?
# 102
29 май 2026, 14:03 ч.
Диди, то всеки актьор иска да го говорят с проектите му, а не с личния живот, ама виж, че проектите идват и си заминават, а тая тема никога не приключва... Но както и да е, да не я дъвчим и ние. 
Да видим какво ще си хареса сега да играе. Поне положителното нещо от цялата работа е, че със сигурност има богат избор и много предложения.
Виж целия пост
Да видим какво ще си хареса сега да играе. Поне положителното нещо от цялата работа е, че със сигурност има богат избор и много предложения. 
Препоръчани теми