ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 53

  • 7 489
  • 126
# 60
  Здравейте!


"Ако искате животът да ви се усмихне, първо му подарете доброто си настроение."
Нека днес всичко е изпълнено само с усмивки и добри новини!


Халит в Бурса /от вторник/



Али е в Лондон

Виж целия пост
# 61
Али се подвизава в Лондон.
Явно са отишли за няколко дни, защото другата събота, както Лили е писала,  Берг ще има музикална вечер в един страхотен летен комплекс.
Бяха там и миналото лято, предполагам и сега ще останат поне две седмици.
Истински рай!




D Maris Bay
Разгледайте Инстаграм страницата на комплекса.

https://www.instagram.com/dmarisbay/

Виж целия пост
# 62

🌿 Петък е.. 💚
Денят, в който умората отстъпва място на надеждата за малко спокойствие, повече усмивки и заслужена почивка.  Нека този петък ви донесе лекота, вдъхновение и много красиви мигове.
Усмихнете се на деня и му дайте шанс да ви изненада приятно!
☕🌷 Добро утро и прекрасен петък!

⚡⚡⚡НОВИНИ

Халит и съдружникът му  откриха още едно заведение в Лондон - LEVENT BÖREК.














Виж целия пост
# 63
Ще имаме корица, снимки  и интервю с Берг в юлския брой на списание HELLO.






Виж целия пост
# 64
Привет

"Нека да е лято, само да е лято!..."

От архивите 2014 година   Blush




От пресата

Халит на откриването на ресторант в Лондон.







Виж целия пост
# 65
Корицата на юлския брой на Hello.


Виж целия пост
# 66
Корицата на юлския брой на Hello.


Много ми харесва Берги, прическа, тоалет, всичко!
Виж целия пост
# 67




Това е зад кадър

Виж целия пост
# 68
Варна, благодаря за снимките! Heart
Берг е стилна и красива, изящна и прелестна!  Kissing Heart
Виж целия пост
# 69
Здравейте!


"Животът е като сладолед - насладете му се, преди да се е разтопил."

Нека днес имате мното поводи  за радост.
Щастлив уикенд!
 





Има още снимки на Берг за  списание HELLO ,а интервюто е преведено от рускините...
Аз предпочитам преводите на Варна*.
Hands Ok Hand Heart
Виж целия пост
# 70
Преведох по-личните въпроси от интервюто с Берг.
Другата част ще преведа в следващите дни, защото нямам много време, а не искам да ползвам изкуствен интелект, защото не всичко превежда коректно.



Реп: Известно време живяхте в Лондон, сега сте в Истанбул. Да живееш в два различни града, да излезеш от зоната си на комфорт, какво носи като преживяване?

Берг: Беше ми трудно. Докато живеехме в Лондон не го чувствах толкова силно, но сега като погледна назад, си давам сметка колко трудно ми е било. Аз не обичам да живея като дърво без корен. Не бях щастлива в град, в който ги нямаше спомените ми, който с нищо не ми напомня за мигове, които съм преживяла. За мен животът в чужбина е усещане за едно кротко, спокойно нещастие. Но си има и приятни страни, разбира се. Аз се чувствам добре там, където семейството ми е щастливо. В момента се чувстваме добре в Истанбул, но къщата ни в Лондон си стои. За една Дева е трудно да се разкъсва между два дома и два живота, но съм се примирила.


Реп: Кое е най-неочакваното нещо, на което те научи майчинството?


Берг: Не знам дали „неочаквано“ е точната дума, защото всеки ден ми поднася нещо неочаквано. Предполагам това, че приемам безусловно всичко, свързано с децата ми. Приемам ги напълно и изцяло такива, каквито са. Много е хубаво да наблюдаваш характерите им, страховете им, мислите им, нещата, които харесват и им носят удоволствие…10 години бях майка на едно дете и не съм допускала дори, че бих могла да обичам друго дете толкова силно, колкото Али. А сега сърцето ми е изпълнено с любов към три. Може би това е най-неочакваното нещо. Да открия, че и три деца да имам, ще ги обичам еднакво силно.


Реп: Големият ви син вече започва да чертае своя собствен път. С порастването на децата и майчинството се променя. Кое беше най-трудното сбогуване по този път за теб като майка?


Берг: Аз не приемам порастването като сбогуване. Това, което преживявам сега с малките, съм го изживяла и с Али, затова се наслаждавам на всеки миг. Но връзката, която имам сега с Али не мога да я сравня с нищо друго и се радвам, че точно с него минавам за първи път през тийнейджърството. С моето малко някога бебе сега общуваме като големи, идва на концертите ми, говорим си за живота, за романтичните връзки, смеем се и много се караме. Ние много си приличаме, затова не може лесно да ме подведе или излъже. Макар че съм сигурна, че сега като прочете интервюто и си чатят с приятелите, ще им каже: „Ти така си мислиш, мамо“. Но да речем, че това са прелестите на тийнейджърството.


Реп: Как си почиваш, когато успееш да отделиш време за себе си?


Берг: Като си поговоря с близки до сърцето ми приятели, докато закусвам сутрин гледам понякога филм, всяка сутрин медитирам, спортувам. Като споделям вълненията на хората от семейството ми или моите приятели, като правя снимки на децата ми, почивам си и на уроците по пеене, които вземам. Като измислям модели за марката детски дрехи, която имам, като слушам песните, които ще изпълнявам на сцената. Зарежда ме това непрекъснато да създавам някакви проекти в главата си, да мечтая. Животът е много кратък и усещането, че аз докосвам живота на другите, те докосват моя, ми носи спокойствие.


Реп: Отношението ти към славата сега и когато започваше кариерата си как се промени?


Берг: Никакво отношение към славата не можах да си изградя. Чувствам я като чужда дреха, която ми е навлечена насила. Нито модела съм избрала аз, нито размера й, нито цвета. Понякога ми стои добре, понякога ми е прекалено широка, друг път така ме стяга, че не мога да си поема дъх. Славата отдалечава човека от него самия, често се виждаш в медиите и представите на хората като съвсем друг човек и това провокира в мен тревожност, създаде ми проблеми с доверието към хората, но постепенно намерих своя път. Използвах славата там, където считах, че беше редно. Благодарение на нея успях да стигна до много хора и да им помогна. Но извън това, не мисля, че преживявам славата по обичайния начин, по който се мисли за нея. Домът, в който живея, животът ми, социалният ми кръг, връзката ми с хората е много далеч от това, което ни се представя като „слава“. И не полагаме особени усилия за това, живеем по начин, който ни кара да се чувстваме щастливи.


Реп: Влиянието на социалните медии става все по-силно. Децата много по-рано от нас влизат в дигиталния свят. Какво мислиш за това?


Берг: Аз имам много строги правила по тази тема. Наложила съм определени норми, без да забравям, разбира се, че децата ми са родени в дигиталната епоха. Малките все още нямат нито таблет, нито телефон. Не отричам света на технологиите, но ще се опитам колкото се може да отложа момента, в който ще се превърнат в част от живота им. Мисля, че до 15-16 годишна възраст децата не трябва да имат достъп до социалните медии. Знам, че е утопично. Но в чужбина, особено в Англия, семействата предприемат много сериозни мерки по тази тема. Това, което ме плаши най-много в социалните медии е, че отдалечават децата от тяхното автентично „аз“ и влияят много зле на начина, по който възприемат телата си и своята външност. Това е един свят без правила, без контрол. От друга страна, ние прехвърляме Инстаграм с телефон в ръка пред очите им, това не е много справедливо. И живеейки в този ужасен парадокс, се опитвам да опазя децата си. Когато излизаме някъде винаги вземаме играчки, боички, занимателни книжки. Но ако те искат да играят на криеница, а някое друго дете извади таблет, да им забраниш пък означава да ги изолираш от другите. Много е сложно. 17 години съм майка, това е най-трудната ми тема. Засега се справяме добре, ще видим.


Реп: В последните години обръщаш много внимание на здравословното хранене и спорта. Изненада ли те това, че медиите проявяват такъв голям интерес към този аспект от живота ти?


Берг: Ако влезете в Инстаграм профила ми и погледнете снимките отпреди 10-13 години, ще видите, че и тогава съм спортувала и съм държала на здравословното хранене. Разликата е, че сега съм много по-дисциплинирана и последователна. На мен ми харесва да живея здравословно, но за съжаление, много обичам да ям. По време на пандемията преминах през две бременности една след друга и така си останах в главите на хората. После като се преместихме в друга държава започнах да прекалявам с храненето на чисто емоционална основа. През 2023 пътищата ни се пресякоха с диетоложката Нилай Кечеджи и свалих 10-14 кг. По време на снимките на „Дилема“ бях дори по-слаба от това, но тогава инжекциите за отслабване не бяха толкова популярни и никой не говореше на тази тема. „Колко хубаво си отслабнала“, ми казваха. После качих 7-8 кг, от септември 2025 свалих тези килограми. Не знам защо  се превърна в такова събитие за медиите. Споделих няколко видеа, в които спортувам, те ли привлякоха вниманието, нямам представа. Не съм използвала никакви инжекции или хапчета. Можех да го направя, това си е моя работа, не засяга никого. Щях да го споделя. Разбирам хората, социалните медии упражняват ужасен натиск върху всички да изглеждат перфектно и всеки иска да постигне това по най-бързия и лесен начин. Затова не бих омаловажавала начините, по които други хора са се опитали да отслабнат, само защото аз не съм използвала тях. Честно казано, вижда ми се доста безсмислено да се обсъждат нечии килограми или фигурата на някоя жена да се превръща с център на живота на друга.


Реп: Когато става дума за телата на жените, всеки има мнение. По тази тема кои гласове в себе си накара да замлъкнат през годините?


Берг: Аз винаги съм се харесвала. Не съм се притеснявала да споделям снимки и когато съм била по-дебела. Но дори и да се опитам да редактирам снимките, какво? Нали аз  знам много добре какво е тялото ми. Освен това, целулита, малките бръчици, бенките, мазолите по ръцете ми, белите коси… всички те са много хубави, защото са си мои. Знам всяко от тях защо е там. Това са неща, за които трябва да сме благодарни. Само ако краката ми бяха с един номер по-малки, животът щеше да е една идея по-лесен.


Реп: Когато дъщеря ти порасне какво би искала да й кажеш по темата за красотата и начина, по който приема тялото си?


Берг: О, дойдохме до най- болната ми тема. Непрекъснато напомням на дъщеря си, че е специална. Че може да се облича, както пожелае, както се чувства добре, че всяка част от тялото й принадлежи само на нея и е нещо много лично. Двете й предни зъбчета са раздалечени и забелязах, че когато я снимах преди няколко дни се усмихна, но си закри устата с ръка. После когато си говорехме, ми каза, че се притеснява от зъбите си, попита ме защо са такива, защо не са като на другите. Казах й, че в различността има красота, че всяка особеност в тялото й е уникална и специална. Че не бива да се притеснява  да се смее от сърце само защото някой няма да й хареса зъбите. Постоянно й повтарям, че любовта й към себе си не бива да зависи от това дали някой друг я обича или харесва. Лейла живее в дом, в който да обичаш себе си, не се приема за проява на егоизъм. В нашето семейство най-важното изречение е това: „Не ни интересува кой как е облечен, колко пари или каква къща притежава. Интересува ни само какво сърце има.“ Heart HeartHeart



ДОПЪЛНЕНИЕ

Реп: Как дефинираш успеха днес? По-различно ли от времето, когато си била по-млада?

Бергюзар: Да мога да говоря за неща, които сама съм постигнала. Успех е, когато независимо като актриса или когато пея на сцената,  съумявам да потопя публиката в мига. Да забравят за Бергюзар Корел и потопени в този истински миг да поемат към едно пътуване. Разбирането ми за успеха не се е променило много. Неподправеност, искреност, да докосвам и променям живота на хората, никакво връщане назад, само напред.

Реп: За какво е най-благодарна днешната Бергюзар?

Бергюзар: Всеки ден благодаря, че аз и семейството ми сме здрави. Нека другите неща, за които съм благодарна си останат за мен.

Реп: Ако днешната Бергюзар седне на една маса с Бергюзар от 2010, 2018 и 2024 година  какво бихте си казали?

Бергюзар: 2010…Бергюзар, която съвсем скоро е станала майка, току-що е приключила много успешен проект, но е предпочела да има дете. Бергюзар, която не си позволява да се зарадва истински на своите мигове щастие, прави това, което искат другите, чувства се непрекъснато виновна, с очи, зад които се крие тревога, страх, тъга. 2018 е годината, я която започна моето преобразяване. През 2024 – една много щастлива Бергюзар. A днес съм спокойна, лежерна, ценя себе си, заела съм се да направя всичко, което досега съм отлагала. Решителна съм, много смела, когато трябва да поставя граница пред нечие нахалство и арогантност, не се опитвам да променям нещата, върху които нямам контрол. Въпреки всичко, което съм преживяла, съм готова да подходя с любов към всеки и всичко.  Днешната Бергюзар би казала на предишната: „Не се страхувай!“, би я прегърнала с думите „Не забравяй да си кажеш „браво“, не позволявай на никого да те тегли надолу, нямаш нужда от ничия любов като условие да обичаш себе си“. И предишната Бергюзар и днешната винаги е обичала да се смее на висок глас. Предполагам, че ако се срещнат, отново ще намерят на какво да се посмеят, ще се шегуват със себе си. Мисля, че смехът е най-добрият начин да се справим с болките, разочарованията и травмите, които ни нанася животът днес.


Виж целия пост
# 71
Варна



Цитат
Славата отдалечава човека от него самия, често се виждаш в медиите и представите на хората като съвсем друг човек и това провокира в мен тревожност, създаде ми проблеми с доверието към хората, но постепенно намерих своя път. Използвах славата там, където считах, че беше редно. Благодарение на нея успях да стигна до много хора и да им помогна.



Виж целия пост
# 72
Добро утро!

Нашите хора са вече на море, съдейки по снимката на Али. Blue Heart






Ето я и Берг

Виж целия пост
# 73
Здравейте!  


✔️Понеделник.❤️
✔️Нови мисли.🩷
✔️Нови усещания.💛
✔️Нова седмица.🩵

Нека започнем седмицата с тиха вяра, че всичко ще си дойде на мястото. 🫶🌞🌞
С нова енергия, с чисти мисли и с малко повече доброта – към себе си и към другите.



„Разбира се, че ще падне върху нас.“ 🥹



 Варна, благодаря! Flowers Hibiscus

Цитат
В нашето семейство най-важното изречение е това: „Не ни интересува кой как е облечен, колко пари или каква къща притежава. Интересува ни само какво сърце има.“
Heart Heart  Heart




Петровден е...
Честито на всички именици!

Скрит текст:
Виж целия пост
# 74
Добро утро! Heart Eyes


Кратки откъсчета от интервюто с Берг ще ви превеждам, защото нямам много време.
Въпросите от личен характер вече са преведени в предишен пост.


Част 1

Реп: За 22 години списание “Hello“ това е четвъртата ни среща. И всеки път срещу нас откриваме напълно различна жена, всеки път си в нов, различен етап от живота ти. Как би описала периода, в който се намираш сега?

Бергюзар: Щастлива съм, вече съм приела много неща такива, каквито са. Отдавам по-голямо значение на това да съм щастлива, отколкото на всяка цена да докажа, че съм права. Отхвърлила съм много товар от плещите си. Държа далеч от себе си хората, които ме напрягат, които ме потискат емоционално. Много по-смела съм, но и по-спокойна. Опростих значително живота си. Това е период, в който осъзнавам колко много съм се променила.


Реп:  От 20-те ти години насам сме били свидетели на много различни етапи от живота ти. Млада актриса, щастлива съпруга, звезда на върха на кариерата си, майка на 3 деца, жена, градяща нов живот между Истанбул и Лондон, отворена към новостите, които това ще й поднесе. Ролите, времето, местата се променят. Кое не се променя в живота ти?

Бергюзар: Искреността. Подхождам винаги искрено към хората и живота. Винаги съм готова да пристъпя с любов към всеки. Посрещам живота   напълно откровено и приемам само искрени хора в своя свят.

Реп: След актьорството, музиката също навлезе професионално в живота ти. Издаде два албума. Сега излиза на още по-преден план със серията концерти, която правиш? Какъв беше целият процес зад всичко това?


Б. Корел: Изминаха 10 години, откакто издадох първия си албум. През тези 10 години съм правила паузи или защото темпото на работа не пасваше на промените в живота ми, или защото не намирах за подходящи проектите, които ми предлагаха. Вторият албум съвпадна с пандемията, а след това дойдоха две поредни бременности. Сега се оказа подходящото време за музиката. Споделих с моя вокален педагог Йонджа, с която работехме  заедно и върху албумите, че искам да изляза на сцената; тя ме запозна с Мустафа Хайбат. За много кратко време Мустафа събра перфектен екип музиканти с невероятна дисциплина и бързина. Хората от този екип са моят най-голям късмет. Да работя с най-добрите музиканти в бранша, които свирят със солисти, които сме слушали с възхищение с години, е огромно доверие и щастие за мен. Веднага започнахме репетиции и музикалното пътешествие „Спомени“ започна.

Реп: Кои бяха нещата, които не познаваше и изпита за първи път на тази сцена?

Б. Корел: Пак ще отговоря искрено- това беше много труден, направо болезнен процес за мен. В актьорството имам дълъг стаж, там рефлексите, техниките и опитът ме спасяват, те са вече на много високо ниво, ако погледнем изминалите 20 години. Това е област, в която познавам себе си и нямам граници, но с пеенето не е така. Да, изпълнението носи твоя специфичен  почерк, но  има много ясно определено  „правилно“ и „лошо“ пеене в техническо отношение. Тъй като съм маниакален перфекционист, преминах през изтощителна подготовка. Зрителят купува билет и идва да ме слуша, имам два албума,  позната, известна фигура съм – не мога да сложа всичко това в джоба и да лежа на старите лаври. Винаги трябва да надграждам и да се развивам. Докато пея на сцената сега се чувствам точно както се чувствах на 24 години като начинаеща актриса. Преминах през процес, в който бях жадна за учене, работех изключително много  и попивах всякакъв вид информация, и все още преминавам през него.


Реп:  Ако се върнем към първата вечер от тази концертна поредица; онзи магически миг, в който оркестърът започва да свири, публиката те очаква с любопитство, а ти навлизаш в песента с първата нота... Кое беше най-силното чувство в теб в онзи момент?

Б. Корел: Страх, ужасен страх. Постоянно самоанализиране, но въпреки всичко – огромно щастие.


Реп: Ако трябва да сравниш актрисата Бергюзар и Бергюзар, която пее на сцената,къде се припокриват и къде се разминават?


Б. Корел: Актрисата Бергюзар  е доста по-опитна; има повече контрол върху кризи от всякакъв характер, които могат да възникнат по време на снимки, владее много технически, емоционални, теоретични, практически и концептуални аспекти на актьорството. Вълнението ѝ е същото, детско, страховете ѝ също... Умее в по-голяма степен  да поема рискове. Бергюзар, която пее, е също толкова искрена, но като опит ѝ е нужно време, за да настигне актрисата Бергюзар. На сцената се чувствам като младите актьори, които идват на нашите снимачни площадки; те слушат всичко, гледат с широко отворени очи, забавляват се много; защото всичко е ново, много  пъстро, като в увеселителен парк...Според мен пеещата Бергюзар прилича на тях.


Реп: В киното актьорът влиза в образ, който може да му служи като броня. Певецът излиза със своето „аз“  на сцената. Това сякаш го прави  много по-крехък, беззащитен и сам. Тази страна на нещата зарежда ли те или те затруднява?

Б. Корел: Аз съм от хората, които не си позволяват грешки. Ако върша нещо, трябва да е безупречно. Не сме офис служители, докосваме сърцата на милиони хора, затова много си се ядосвам, когато допусна грешка. Поради тази причина нямам лукса да бъда крехка или беззащитна на сцената. За разлика от актьорството, тук разказвам историите като Бергюзар, а не чрез определен персонаж. Щом публиката отделя време и идва да ме гледа всяка седмица,  трябва да съм на нивото, което очакват от мен от музикална гледна точка. Затова зад гърба ми има перфектен оркестър, а моята задача е да изпея тези песни чисто, без да се отклонявам от своя жанр и без да губя идентичността си. Не се отнасям фриволно към тези концерти: „Имам мечта, искам да попея малко“. Не, трябва да работя като войник и го правя. Да започнеш от нулата, да си в ролята на ученик,   ме кара да преосмислям много неща на 44-годишна възраст. Ако преди 10 години бях по-решителна и си бях казала: „Не, искам да го направя“, сега вече щях да имам 10 години опит зад гърба си. Това чувство за пропуснато време малко ме натъжава, но и ме амбицира. Работя повече, непрекъснато предизвиквам собствените си граници. На сцената затварям очи и при всяко изпълнение преоткривам песните. Оформям ги в главата и сърцето си, според спомените към които ме връщат.



Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия