Какво за вас е "обсебващ човек" и защо са такива??

Няколко пъти съм виждала подобно поведение и честно казано, не знам на какво се дължи и какво го поражда.

Преди много години хазайката ми обожаваше дъщеря си и семейството й, ставаше в 4 ч. да сготви и да изпере дрехите на 50-годишната си дъщеря, мъжа й и децата й, защото дъщерята била много заета. Съответно пренебрегваше всякак сина си и неговото семейство.

Свекърва ми донякъде също е обсебващ човек. Тя редува вниманието към сина си и дъщеря си и периодично обожава единия и недоволства от другия. В периода на обожанието звъни и пише непрекъснато, по всяко време, за всяка дреболия. В периода на недоволството може с месеци да не я чуем, а като се чуем, са само упреци.

Имала съм и такива приятелки, и такива гаджета, но там бързо приключваха нещата. Колкото и да съм търпелива и възпитана, всичко си има граници.

Как се справяте с тая жена

Трудно. Много внимавам кога и какво говоря, защото понякога казаното от мен се преиначава и се връща като бумеранг към мен. Разстоянието също помага - тя е в Северна България, ние - в Южна.

Момичета, имам нужда от странично мнение и личен опит. На 33 г.съм .Запознах се наскоро с един мъж, който като цяло е свестен, но още от самото начало има няколко неща, които ме карат да се замисля дали си пасваме, или аз съм станала прекалено взискателна с годините.
Още след няколко часа познанство ме беше записал в телефона си като „Любов“, което честно казано ме изправи на нокти. За мен това е прекалено прибързано, когато двама души тепърва се опознават.
Когато споменах, че имам хормонални проблеми и трябва да се консултирам с гинеколог, той веднага започна да търси специалистки сред братовчедките си и да ми предлага варианти, без аз да съм го молила за това. Възможно е да е искал да помогне, но ми дойде малко в повече, защото едва се познаваме.
Друг момент, който ме накара да се замисля, беше, когато ме запозна с негова близка приятелка, която има две деца. Той ме попита дали аз бих се справила с две деца. Не знам дали просто е искал да разбере как гледам на децата, или по този начин проверява дали бих се вписала в някакви негови представи за бъдещето.
По някои теми, като политиката и цените, също мислим различно и още в началото имахме спорове. Аз обичам от време на време да пътувам, включително през зимата, а той не си пада по зимни пътувания . Когато споделям проблемите си в работата, понякога разсъждава като родителите ми и не усещам разбиране. На моменти имам чувството, че ми дава насоки как да постъпвам и какво е правилно, вместо просто да ме изслуша.
Не мога да кажа, че е лош човек. Просто още отсега някои негови реакции и начинът му на мислене ме напрягат, и започвам да  не съм сигурна дали имам достатъчно желание да продължа да го опознавам.
От една страна, си казвам, че никой не е идеален и не е нужно да сме еднакви във всичко. От друга, не искам да правя компромиси само за да имам някого до себе си. Понякога се питам дали не съм свикнала прекалено много да бъда сама, тъй като с предния партньор се разделихме преди 3 г.или просто усещам, че този човек не е моят.
Вие бихте ли дали още шанс на подобно запознанство, или бихте се доверили на първоначалното си усещане? Как разбирате кога различията са напълно нормални и кога още в началото има знаци, че не си пасвате? Ще се радвам на искрени мнения и личен опит

Да, притеснително е това, което описваш.
Явно е от старата генерация, обича да командори, жената да мълчи, но да бачка там.
За хормоналните проблеми не би трябвало да му споменаваш. Поне аз такива неща не смятам, че трябва да се казват в началото.
Да, обсебващ е. Това "любов" си крещи направо.
Ама не сте на 15 години, че след няколко часа любов да те кръщава. И аз бих се уплашила и дори бих прекратила.
За мед. специалистите. Ти само си ми споменала, той  като почна да търси ти защо не каза - Гошо, ама аз не съм ти искала да ми търсиш специалист!!!
И мен веднъж един ме попита с две деца бих ли си справила. Кандидат ухажор беше.
И той така подпитва. Попарих го. Казах, не с две, ами и с едно няма да се справя. Не че няма, не искам.
Ти какво му отговори?
Ако един мъж още отначало те напряга и притеснява, смятай след време какво ще е.
Общуване с един мъж, трябва да ти носи позитиви, не негативи.

Така са програмирани мъжете. Той буквално тълкува думите ти за призив за съвет и да ти каже какво да правиш.
Той не е някоя приятелка жена да седи и да те слуша.

Абе има неща може и да ги преглътнеш, ама други няма как.

Момиче, на 33 години не мисля, че имаш много време да експериментираш с всякакви, които не са ти по вкуса. А този явно не е. Защо ти е да се задоволяваш с някой, който не ти е по мярка? А това да те запише "любов" е направо червена лампа. Опитай да сложиш дистанция "нещата се развиват твърде бързо за мен, нека да ги забавим" и гледай сеир. Няма да се учудя, ако си покаже рогата.

На всяка възраст такива мъже не бива да се толерират и търпят.