Термин Август 2026 - тема 3

  • 2 692
  • 135
# 75
Момичета, на някоя от вас да ѝ е вливан феринжект? Вчера ходих на хематолог, малко ми прилоша при взимането на кръв, че беше минало доста време от вечеря, пуснаха ми глюкоза и NaCl по една банка и след това ми вляха желязото. От тогава усещам бебето много рядко и е много по-неактивен в сравнение с предните дни. Чудя се дали трябва да се притесня и да ходя до спешен кабинет или е в рамките на нормалното..
На мен ми вливаха Феринжект, но беше преди месец, защото през устата не мога да пия желязо. Еднократно се влива, контролни изследвания след 4-6 седмици, за да се види ефекта и дали ще има нужа от още, но за мен една ампула беше достатъчна. Това е депо желязо. Едва ли има нещо общо с движенията на бебето. Има дни, в които аз самата съм като футболно игрище, има дни, в които изобщо не го усещам, но всичко е наред, така че спокойно.
Някой приема ли нещо за киселини? Нещо започнаха яко да ме тормозят.🙄
Фамотидин е спасението..абсолютно позволено през цялата бременност.
Виж целия пост
# 76
Благодаря, Сас. Да, явно е нормално, просто като се случи точно след вливката и търся някаква логика или причина. Сега се пораздвижи малко, мисля че се е завъртял и го усещам по различен начин, може и да му е станало по-тясно и да няма на къде така да ме рита чак.
Виж целия пост
# 77
Слънце, нормално е според мен. Те вече започват да си изграждат режим на будуване и сън, така, че движенията ще става спорадични. Колкото по-големи стават, движенията се променят, започват да се усещат плавни и едни такива тежки 😅. Синът ми беше много поспаливо бебе в корема ми, редовно и на тоновете спеше и все ме викаха по-късно пак. Това е много енергично, но вече и при него забелязвам забавяне на темпа, според мен не се притеснявай, макар че е трудно. Аз и в моментите, в които започне много да се движи си мисля неприятни неща, но се опитвам да се контролирам.
Виж целия пост
# 78
Аз за киселините взимам всеки ден по една таблетка Пантопразол сутрин и нямам никакви откакто го взимам.

Вливаха ми и на мен еднократно желязо, бебето се мърдаше нормално.

Аз шишета и при първото не купувах и сега няма. Вода не се дава и без това първите няколко месеца.

От истории за раждания не се влияя. Всяко раждане е толкова различно. И при мен не беше бързо, и аз имах вътрешни и външни шевове, но всичко се забравя толкова бързо.
Виж целия пост
# 79
За разказите и аз не се влияя, макар да са ми разказвани само негативни такива 😅. Майка ми е първият пример, макар да ме е родила супер бързо и само с един шев ( не мисля, че това е много) тя винаги ми е повтаряла как това е най-голямата болка, нямало друга такава, после пък, като родих секцио се започна нова песен. Най-хубаво било нормално, нищо ти нямало след това, веднага си възстановен, така че, тя самата си противоречи.
 Вижте, баба ми едно време наистина много се е измъчила с баща ми и чичо ми, защото са по 4.900 и 5.200кг родени, но явно жената е имала гестационен диабет, но по онова време кой да ти обърне внимание. Тя самата винаги е била 50кг и е 1.55м, така, че не можем да говорим за ген.
Виж целия пост
# 80
Ами за болката какво да ви кажа, мен лично вадене на рамото ми се струва доста по-кофти като болка от раждането. А за съжаление ми се слупва доста пъти.
Септември ми се случи да ме удари кола (нямах счупвания, само охлузвания), ами по-гадно беше.
Та.... раждането е усилие и болка, която поне скюи заслужава и знаеш, че минава и заминава, а после си имаш и малкия човек, който да те разсейва от неприятните усещания Wink
Виж целия пост
# 81
Ами според мен е до нагласа, то е нереалистично, че няма да има никаква болна, назависимо за секцио или нормално говорим. Когато раждах синът ми за жалост бях последна и преди мен имаше една жена, която беше кошмар за всяка първескиня 😂. Тя не спря през цялото време да обяснява колко е гадно, колко боли, раздвижването колко е трудно, щели сме да видим и т.н. Ми да си кажа и аз за секциото, да не е от най-приятните неща, но като цяло не е болка за умиралка. Аз съм имала бъбречна криза пък и вижте, от това вече много ме е страх да не се повтори 🥲
Виж целия пост
# 82
Аз бях секцио и понеже бях чела истории как на 2рия ден вече жените хрювърчали спокойно, и все едно нищо не е било,имах очакване и при мен да е така. Все пак не се имам за някоя лигла! Е, да ама не... Възстановяването беше доста дълго и ми дойде като шамар.  Затова и сега никак не очаквам с нетърпение този момент, но и това ще мине!😵‍💫
Виж целия пост
# 83
Аз бях от първите, които спомена, но въпреки всичко не искам пак да ме режат. После 100% ще има още повече сраствания, кръвозагубата е по-голяма, а аз с моите анемии никак не съм във възторг. Като цяло не ми се ражда, лохиите са гадни също, не ми се стои и 5-6 дни в болницата, особено сега вече като имам и дете, ще ми липсва още повече. Аз не съм се отделяла от него за по дълго от ден, два. Като се знам каква съм ще има голям рев. Аз в първите три месеца не спрях да рева, че ще пренебрегвам малкият заради бебето.. хормоните са нещо страшно, а третият ден след раждане, да не говорим. 😕
Същевременно пък от сега ми тежи корема, вечер не мога да спя, ставам по 3-4 пъти да пишкам, та и бременна не ми се стои 😂
Виж целия пост
# 84
Сикрет, твое секцио къде го правиха? По Щарк ли беше? Моето беше класическо,  в Токуда.
Виж целия пост
# 85
Онзи ден на курса за бременни беше сесията с психолог и говорихме доста подробно за така нареченият baby blues. Аз лично не бях запозната. Случва се при 90% от жените и започва между първи и втори ден след раждането и продължава около седмица. Не е депресия а моментно състояние на тревожност, честа смяна на настроения и подобни. Предупредете половинките да са изключително разбиращи в този момент и да се грижат постоянно за вашите нужди, да Ви отменят колкото се може по-често за бебето за да може да си почивате максимално.
Виж целия пост
# 86
Аз съм от Стара Загора, в една от нашите частни болници ме оперираха. Д-р Христов, ако трябва да съм по-конкретна, със сигурност не беше по метода Щарк, просто може би комбинация от оператора и организъм. Имаше болка, но още вечерта в реанимация можех да се обръщам в леглото и нямах проблем със ставането сутринта. Сега, имах замайване, което споменах вече, че беше провокирано от кръвозагубата и това, че ме приеха да раждам със 100 хемоглобин. Така, че ако мога да дам съвет наистина дерзайте до последно с опитите да го вдигнете, важен е и после с възстановяването.
Доволна съм от самата болница и всичко, корема ми се прибра напълно до 40тия ден все едно не бях раждала, раната си зарасна, но винаги си има риск, дори и най-добрият да те оперира. Просто, съм убедена, че нормалното раждане е по-добре, но нищо не можем да направим, когато се налага да е секцио 😕
Виж целия пост
# 87
Аз имам въпрос ако има жените от Стара Загора или Пловдив, или са се насочили да раждат в тези градове, към коя болница, лекар и как ще раждат.
И разбира се имате ли предишен опит в някоя болница в тези градове.
Аз на този етап не съм решила къде, но събирам мнения за лекари, болница и имат ли към тях добра неонатология.
Виж целия пост
# 88
Аз имам въпрос ако има жените от Стара Загора или Пловдив, или са се насочили да раждат в тези градове, към коя болница, лекар и как ще раждат.
И разбира се имате ли предишен опит в някоя болница в тези градове.
Аз на този етап не съм решила къде, но събирам мнения за лекари, болница и имат ли към тях добра неонатология.

Аз съм от Сливен, но се следя и ще раждам в Пловдив в болница Селена при д-р Яна Константинова. Засега съм много доволна, моя приятелка беше ппри нея и също е много доволна.
Виж целия пост
# 89
Аз вече казах при кого раждах, той е и собственика на болница Ниамед, така че, беше там 😅
Доволна останах и от отношение и от обстановка, предвид колко бях досадна и притеснена, всички бяха много мили и търпеливи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия