За хората, които нямат срам

То като си наранен и безпомощен нямаш много варианти освен да се изкажеш. Или имаш предвид буквално да ги проклина и да вярваме, че това ще ги хване по някакъв начин?

Точно така. Но това не е причина да ни накара зорлем да търсим злоба в постъпките си само защото еднакво никой не намира такава у себе си.

Прекрасен пример, че субективно се оправдава поведение, което се укорява у други хора.

Това е масово. Примери безброй като от учебник. Веднъж една позната ми държа дълга реч за наш познат, колко неморален и изневерява на жена си, докато същата коментаторка повече от година въртеше любовник. Но нейното е ок, защото това била истинската и любов, а и се крие. Т.е. демонстрира способност да се срамува, а всъщност не само не изпитва срам, но и смята, че върши нещо велико.
Дадох лек пример да не товаря темата, че иначе имам тонове от най-гадните.

Няма как . Укорява този, който чувства.

Аз не разбрах кое е примерът. Убийците, злите пожелания към постъпилия зле, моите думи непосредствено преди поста за примера, друго?

Клетвите, магиите, пожеланията, суеверията не са престъпление по НК. Системен тормоз, заплахи и увреда - са. Законът не вярва в... магии. Подстрекателството, макар и трудно доказуемо, също е уредено в закона.

Не вярвам в субективността на добро и лошо. Това отваря вратата за рационализация на лошо поведение, дори посегателства над хората. Там вече липсва и срам, и страх. А срамът и страхът са стълбове в обществото, колкото и да не ни се иска.
Сега е много модерно да се проповядва децата да не ги е срам, за да не се травмират уж. Но трябва да ги е срам, хората трябва да ги е срам, когато правят нещо лошо, иначе отиваме в патология.

Бела, ама ние не знаем как се чувстват тези които укоряваме. Те също имат някакви емоции и се мислят често за прави. Затова казвам, че е субективно възприемането на чуждото поведение. Повечето си имат оправдания защо действат по конкретен начин.
Рядко са тези с абсолютна липса на морал.
Тук не оправдавам убийци, изнасилвачи, насилници те са с психични отклонения за мен.

The Catcher in the Rye, съдиш по материалното. За мен е важно и душевното, там НК не важи.
Безброй действия, предизвикали увреда, са извън НК

Клетви и пожелания съразмерно на причиненото са израз на отмъстителност, но изначалната, непредизвикана злоба според мен е нещо повече от това, не са наравно по гадост.

То "каквото повикало, такова се обадило" е всъщност доста вярно и е смислен аргумент. Т.е. да не постъпваме с другите така както не искаме да постъпват с нас.

Това дето искаш общуваш така с отсрещния, че да извадиш най-дброто от него, а не най-лошото, е благородно, иска се усилие, търпение, да посгънеш егото... изобщо... много трудно нещо.

Пък сега ако някой дотолкова се дразни от теб, че даже самото ни присъствие го дразни... то тогава мисля е най-добре просто да се оттеглим. Да оставим човека на мира ако трябва за години наред. Аз го правя често. С приятелки, които изперкват на средна възраст и тяхното определено виждам вече, че не е мойто както когато сме били на по 20+. Оттеглям се, не искам да ме дразнят, не искам и аз тях да дразня. Само тази технология съм си изработила.
Но не съм много сигурна доколко е доблестно и това. Ама май го предпочитам пред едно постоянно стаявано недоволство.

Четох примерите от първия пост и тук не става дума за срам според моите стандарти. Всяка случка е извадена от контекст, така че не мисля, че всички са толкова онеправдани там.
Да, безспорно, не са пример за чест и доблест, но са съвсем нормални случки, особено ако вътре има предистория, която един случаен читател няма как да знае, за да оцени историята в цялост.

Лаещо куче - да, съгласна съм, че да викаш по трудно подвижна жена не е пример за подражание, но я си представи следното: трудно подвижната жена е съседка на развикалата се, двете са нон стоп в конфликт, защото кучето системно върши работа на изстривалката ѝ/лае цяла нощ, каквото там. Помолена е многократно да се погрижи това да не се повтаря, а не само, че се повтаря, а кучето лае и навън. Е, какво, да вземе да я помилва по главичката ли? Така че, тук може да няма срам и възрастната жена, децата ѝ и близките ѝ, които виждат, че тя не може да се грижи адекватно за домашния си любимец, но въпреки това не помагат с нищо. А с какво евеантуална съседка би била длъжна да се намесва? Ако близките на трудно подвижната отказват, защо трябва да вменяваме на околните вина, че не са помогнали? Тук не става  дума за лошотия, а става дума за това, че няма хора, които са изначално само добри и само лоши. И винаги, абсолютно винаги, дяволът е в детайлите.

И, за да не съм голословна, ще ти дам пример. Мои съседи имаха много възрастно и почти сляпо куче. То, милото, се мъчеше искрено, имаше някакви инфекции и вонеше ужасно, лаеше и виеше по цяла нощ. Душичка е, питахме по няколко пъти как да им помогнем и можем ли. Казаха, че не можем, приехме го и продължихме напред. С течение на времето, кучето започна и да се изпуска по малка нужда в асансьора, в добавка на ужасната воня, която се носеше. Нито веднъж не почистиха. Направи им се забележка от домоуправителя, разбираме всичко - че кучето е старо, болно, но не пречи поне с един парцал да пооберат и да не ходим в урината му. Отговорът им беше, че имаме чистачка. Кучето съвсем ослепя и почна да лае всички, даже беше налетяло да хапе един съсед. Кучето - не упреквам, то е животинка, която изживява последните си дни в мъки, домоуправителят помоли да му слагат намордник, защото всички вече се страхуват - не можели да се занимават с глупости. До момент, в който стана жесток скандал на Общото събрание и там те попитаха дали съкооператорите нямат срам. Какъв срам, като всички проявявахме повече от година разбиране към денонощното му виене, лаене, урината, която никой не почивствше, вонята и страха да не ги напада... Че и нагли - защо сме се дъжали с кучето като прокажено. Отиде си, милото, да му е светло там, където е, то не беше виновно, че е болно.

Друг пример. Пак една такава, трудно подвижна и доста възрастна съседка. От първите обитатели на блока, смяташе, че това ѝ дава правото да командва всички, а и не само това - целият вход е длъжен да се съобразява с нея.
Ситуацията ескалира трайно, когато се взе решение, че деца под 7 г няма да плащат за чистачка, а децата над 7 г - ще бъдат включени с половин такса. Въведохме и такса куче, логично, не въведохме такса котка, защото котките не напускат дома и не ползват асансьор. Решението надлежно вземе на Общо събрание и синът ѝ се подписа на протокола.
6 месеца крещеше по всички, че отказва да плаща вода, защото от апартемнта над нея има куче (???).
6 месеца обясняваше крещейки, че количката на единственото бебе във входа, трябвало да бъде таксувана двойно (???), защото цапа.
Отказа да плаща вход, защото било време и котките да плащат. И освен това, във водомерите трябвало да се добави и куче...
Когато един съсед не издържа и ѝ рекна малко по-рязко, че има закони и да си плати всичко дължимо, да спре да вика и да ни тормози с глупостите и заплахите си и тя така, нямал срам.

Защото и на двете истории, ако махнем детейлите, влизаме в хипотезата, че нямат срам, ама всъщност и в двете ми истории нямат срам само провъзгласилите се за жертви...

Джа̀нъм има случаи когато не е въпрос на лошотия, а на амбиции , инерция и натрупваща се динамика. Т.е. лавина. Т.е. да не се започва, защото трудно се признава грешка.

slanchezara точно така. Обаче когато реагираш базирайки се само на твоите контра примери, и то именно защото целта ти е контра в случая, а не обмисляне ... Когато реагираш на тази база има много голяма вероятност да направиш голяма грешка спрямо невинен и беззаяитен човек . Не всеки паднал на улицата е пияница , не всеки имащ нужда от пари е изнудвач и лентяй, не всеки инвалид е истеричен и нагъл претендент за внимание ... както го описа ти.
Ти си човек и имаш работа с хора. Приложиш ли принципа ... не всяка змия е отровна, но аз от къде да знам , та по-добре да действам  ... можеш много да нараниш някой и ще е на твоята съвест. Ако имаш срам. А на мен ми се струва че имаш.

То това се е превърнало в нарицателно "срам нямаш". Но действително има хора, които нямат срам и те са в друга група.
Явно говорим за ежедневни "безсрамници".

Не, не ми е идеята да съм контра, далеч не даже. Опитвам се да ти кажа, че не винаги совите са това, което са. Доста често дяволът е в детайлите и ако човек не знае предисторията, е склонен да обвинява грешната страна.
Опитвам се да ти кажа, че в твоите примери обвиняваш някакви хора, че нямат срам, ама виждаш ситуацията откъслечно и непълно.
А това удебеленото, даже не си струва да го коментирам - посочи ми, моля те, къде съм го казала.

Не зная доколко ми се получава, но това, което ти опитваш да правиш е да съдиш, според собствения си морален компас. Моралният компас на вски човек е различен и ситуациите се оценяват по различен начин. Далеч съм от мисълта, че трябва да се рита паднал човек, че не трябва да му се помогне и т.н., но приеми, че има лоши хора всякакви и навсякъде, както и добри хора - всякакви и навсякъде.

Ти сигурна ли си, че не знам ситуацията напълно?  Къде го написах?
Цитирам само това, но ти не забелязваш ли , че с цялото ти изказване правиш именно това ?
Включваш се нападателно и еностранно и това ми е достатъчно, за да не ти обърна нататък внимание.
Ти разбира се си пиши. Има различни хора. Много от тях може да са на твое мнение. Аз писа само от и за себе си .