Какво НЕ ви е харесало на нечия сватба?

Именно. Хора сме, събираме се, разделяме се. За нашата сватба двама от гостите се разделиха с половинките си и едно момиче забременя (не можа да присъства на партито), а я организирахме за 2-3 месеца. За 1 година, ехеее... Даже едно момиче беше писало тук, че забременяло, родило и отишло на сватбата на приятелката си.

А и в ресторанта бяха гъвкави. Бяхме говорили първо за един брой хора, че ще поканим. Разбирасе, с реално потвърдилите този брой намаля. И до последно даже правихме промени с точния брой, че пък двама души как бяха потвърдили, не знам, но ние не бяхме разбрали, че ни потвъждават, и научихме в случаен разговор от общ приятел, че ще дойдат.

Както и да е, мисълта ми е, съгласна съм, че не трябва да сме толкова "тежки" и обидчиви. На кой "кръг" са ни поканили, пък с колко луксозна хартиена покана, пък пише ли в поканата, че предпочитан подарък са пари за пътешествие, примерно; цветя ли да носим или книги, или билети за театър, и всякакви щуротии, за които да се хванем и да си разваляме настроението и отношенията.

Оказва се, че сме много обидчив народ. Аз може би бях позабравила това след толкова години в чужбина, но сега покрай сватбата някои дребни нещица излизат на преден план. И то не толкова от роднини (засега), а от форума. Явно лице в лице хората спазват възпитание, но във форума под защитата на анонимността си казват както им е на сърце.

Ето например аз бях забравила, че на сватба много българи носят цветя. Ако в поканата напомним, че ние идваме и си отиваме със самолет и няма как да вземем или съхраним цветя и физически подаръци, явно това ще се възприеме сякаш просим пари! A то не е така! Толкова много гости пътуват от страната и чужбина, че не бихме се обидили, ако няма подаръци въобще. Но пък кажем ли в покана, че нашият подарък е тяхното присъствие, то тогава (съдейки по мнения из форума) ще ни вземат на подбив, че сме неискрени.

Има хора с огромно его. Имам чувството, че им е ужасно трудно да живеят със себе си. Толкова по-лесно и приятно е да не се поставяш на пиедестал - ама как те поканили, ама защо, ама да не би да си "резерва", да не те "използват"....Божеее.

Вярно е ,че много младоженци пишат направо в поканата разни глупави текстове ,като,,Посуда имаме си рой,така че подаръците в брой,,и ,,За подаръците не мислете в плик ги сложете,, ние сме  получавали покана от колега на мъжа ми на която пишеше ,,Моля,подаръците в брой-100лв.на човек,,.Ами не ми хареса никак... В днешно време почти всички дават пари вместо подарък на сватба .И пак щяхме да дадем пари..

Някои булки не искат цветя-ок. Искат книга вместо цветя-ок.
Ама  има и такива ,които искат пари вместо цветя,че даже и кутии с надпис ,,цветя ,,продават вече.Един вид ,,аз цветя не искам,ама дайте ми това,което се полага за цветя,,...
Или пък ,,Дайте пари за благотворителност. ,,-това пък е ,,с чужда пита помен прави,,..
Все за пари иде реч...
Вижте темите ,,Колко пари е нормално да се дадат на сватба,, и ,,Сватбени селски номера и пинизи,, -там има много материал.
Всичко това оставя едно много неприятно впечатление .

Не казвам,че всички младоженци са такива.Не!
Но и не е рядкост това.

Чувам ви и разбирам, ако ви се е случвало. Но тогава става много сложно решението какво и как да напишем в поканите, че този и онзи да не разберат погрешно и да не вземат да се обидят. Признавам си, че аз самата от доста време отлагам писането на текста на поканите отчасти и заради това. Накрая все си крив.

Моите младоженци тази година написаха единствено, че преподпочитат да не се носят цветя.
Кой какъвто подарък си прецени, предполага се че повечето ще предпочетат пари така или иначе, защото е по-лесно.

Ако харесвам хората, мястото ми е удобно, поканата не е от днес за вчера и имам възможност, бих приела. Празникът си е празник, не ми е проблем, че съм "резерва".

На събития, в чиито покани ми искат задължително пари като подарък, изобщо отказвам да присъствам.
На сватби, на които ми искат пари вместо цветя, не давам нито допълнителни пари, нито цветя, просто защото аз така или иначе от години не предвиждам цветя за сватби, понеже булките все мрънкат, че нямало какво да ги правят 100 букета и ето аз ги улеснявам.
На сватби, на които ми искат пари за благотворителност от името на младоженците, не участвам в събирането на подаяния. Като искат младоженците да даряват, да си извадят от джоба и да дарят, а не с чужда пита помен да правят и да задължават гостите си, особено ако се касае за кауза, която не им е на сърце.

Много хора забравят, че подаръците са ДАР и се правят единствено по желание от гостите. Подаръците не са входна такса или билет за нечия сватба. Никой домакин на събитие няма и капка право да се сърди, че някой му е подарил сервиз за чай вместо пари или пък, че парите му били малко. Подаръците са дар, бонус, екстра към хубавото изживяване и емоциите на празника, а не са събиране на капитал за нечия сватба. И ако някой селяндур тръгне да ми държи сметка за парите или да ми се сърди, че малко съм му дала, изхвърча от живота ми. Аз искам да съм заобиколена от хора, които ценят и уважават мен, а не парите ми и които са ме поканили, защото искат да споделят щастието си с мен, а не за да им плащам куверта.

Аз разказах преди няколко страници за младоженците, които пред нас - най-близките им приятели, се хвалеха как са на плюс от сватбата, какви гимнастики са правили, за да са на печалба и как са спестили от всичко което касае гостите, защото "те и без това хората не ходели по сватби, за да се наяждат", как ядохме буламачи, как нямаше и по една вода за всички гости и как бяха поканили "братовчеда на чичото на колежката на баджанака, дето дядо им бил с него в казармата" само и само да им излезнат сметките с бройката гости. Е, тези хора отдавна не са в живота ми.

Аз съм щедра и на сватби и кръщенета давам вероятно доста повече, отколкото "се дава". Но го правя от сърце и го правя само за хора, на които всъщност не им пука колко точно има в плика.

Гореописаният случай наистина е брутален, но подаръкът или финансовата му себестойност са част от етикета, когато си гост на сватба. Както, ако си поканен на рожден ден, се очаква да занесеш подарък за рожденика. Ако си канен на вечеря в нечий дом, се очаква да носиш вино и/или бонбони, десерт. Невъзпитано е да не го направиш.

Изключваме случаи, в които младоженците изрично са посочили, че не желаят подаръци/пари. Тогава нямат право да се сърдят, че не са получили.

Защо те дразни, че пише в поканата, че искат кеш, а не физически подаръци? Да, не е никак елегантно, липсва финес наистина, но ги разбирам хората, а и така е по-лесно и удобно за всички. По-приятно ли ще ти е, ако забутат сервиза ти някъде и не се ползва?

Бихте ли реагирала по същия начин, ако младоженците не живеят в България и идват със самолет само за сватбата, т.е. нямат възможност да вземат със себе си физически подаръци и цветя, тъй като няма как да транспортират толкова багаж? Тогава приемате ли една подсказка от типа "Няма нужда от физически подаръци и цветя, тъй като няма как да ги транспортираме до дома си" (но по-елегантно формулирано) или това също го възприемате като "искат ми пари", както се изразихте по-горе? И какво всъщност подарявате обикновено на сватби?

В нашият случай наистина не знам какво бих правила, ако получа букети и физически подаръци (oсобено ако са повечко или по-обемни). Ние не живеем в България. Ако не предупредя гостите предварително (в покана), то какво се очаква от мен: да оставя цветята в ресторанта? Да оставя подаръците при някои роднини в България (с надеждата да не са същите, които са ми ги подарили )

Не мога да си представя приятели да се сджавкат за парите в плика, това ми звучи абсурдно.

Аз лично се чувствам неудобно от твърде щедри подаръци.

Като правихме сватба, три приятелки на свекърва ми не дойдоха, не бяха и поканени, но две от тях ми пратиха подарък, много красив като есететична стойност, ръчно правен, и аз им бях подготвила също символични подаръци пак в тона на сватбата. Беше ми много приятно така задочно, без да се познаваме, да се уважим взаимно. Третата приятелка беше пратила пари в плик (доста) и свеки не й беше дала символичното подаръче, защото нямало да го оцени....

Така че аз съм за това нещата да се правят с мярка. Мисля, че всеки усеща мярката в повечето неща и е редно да я уважи.

И това не е само за сватби, а за всякакви събиряния между приятели и роднини.

Magrat, доста тъжно, че свекърва Ви не е предала третото подаръче. Може и да е права, че е нямало да го оценят, но си мисля, че това решение не ѝ принадлежи, щом Вие сте имала желание да направите такъв жест.

Парижанка, благодаря.

Вие смятате ли, че гостите няма да се усетят да не подаряват подаръци, макар и символични, защото живеете в чужбина. Не знам, то май е ясно.

Интересно ми е, как е в културата на вашите приятели не българи, там какви подаръци се подаряват на сватби? Актуално ли да се правят уишлистове и подобни?

Ами, не се усещат някои гости. А други нарочно пренебрегват изричните желания на младоженците.

Едни мои младоженци, които живеят в чужбина, но се жениха в България, си бяха написали изрично, че не могат да пренасят физически подаръци. Даже и парите ги искаха по Револют, не в брой. И въпреки това, една от най-близките гостенки на булката ѝ подари голям и обемен подарък (в добавка към парите). Беше много готин в интерес на истината, но на булката ѝ стана видимо неприятно.

Най-отдолу завърших с "Аз съм щедра и на сватби и кръщенета давам вероятно доста повече, отколкото "се дава". Но го правя от сърце и го правя само за хора, на които всъщност не им пука колко точно има в плика."

Възпитан човек съм, уважавам приятелите си и през живота си не съм ходила с празни ръце, дори ако приятелка ме е поканила просто на следобедно кафе.

Но хората наистина забравят, че подаръците не са задължение, а дар от любов и уважение и са по желание. Никога не бих се разсърдила, ако някой ми подари нещо, което няма да ползвам или не ми харесва, защото за мен материалната страна на подаръка няма никакво значение, а - жестът. Подарявали са ми абсурдни неща и никога не ми е минало през главата да се разсърдя на даряващия. Аз съм голям човек и ако искам скъпа сватба, ще си извадя парите и ще си я платя, ако искам почивка на остров Бали, ще си извадя парите и ще си платя, ако искам да даря за болни дечица, ще извадя пари и ще даря. Материалното ми благополучие не зависи нито от гостите ми, нито от който и да било друг човек.