Поне за мен, когато каня някого на празник е, защото този човек ми е близък и искам да сподели моята емоция. И понеже ми е важен, ако иска да идва с подарък, ако иска да идва с деца, за мен е важно присъствието му/ѝ.
И понеже става дума за близки хора, те би трябвало да те познават достатъчно добре, за да знаят какво се случва с теб и как да споделят радостта ти.
Ако се знае, че младите обзавеждат жилище и ще купуват много големи неща - естествено, че парите се подразбират, от гледна точка на гост казвам това. Ако не съм сигурна - ще ги питам директно какво предпочитат, защото бих се радвала да им угодя, важни са ми, щом ще ида на сватбата им. Имах близки приятели, които мечтаеха за екскурзия - меден месец до много скъпа дестинация - еми и там се досетих и дадох пари. Това, което се опитвам да обясня, че не е проява на добър вкус, според мен, толкова директно такива неща да се слагат в поканата. А ако особено много се държи да се напише, да е с малко финес - мечтаем да пътуваме до Япония, да речем, и ще се радваме да ни помогнете да сбъднем мечтата си. Пак е същото, ама е с повече уважение, мисъл и такт.
Колкото до прахосъбирачки и подобни. Я си помислете, че баба ви, откак се е родила, е купила серивиз и не знам какви неща, които да подари точно в този ден. За нея е важно, тя поне 20-30 г се вълнува по тази тема... сигурна съм, че и пари ще даде. Защо, за Бога, трябва да се разваля и нейната емоция?
Децата - я дайте да се уточним за колко големи деца говорим? Ако детето е между годинка и две - ми не му е баш там мястото, или бебе, да речем. Колко ще загрози снимките едно дете 8-10-12-16 годишно? Бях на няколко сватби - децата бяха добре дошли, имаше аниматор за тях, бяха много щастливи и се радваха на булката и изработваха хартиени цветя за нея и кумата, беше много сладко и забавно. На друга - ги изведоха да търсят съкровище за около час, докато сервирят вечерята. Толкова бяха щастливи, ама като не ги искате - ОК, ваше право си е.
Ма как така... къде отиде уважението и обичта. Не е ли надценена китка в целуфанче за 100 евро, не ми го хвали...
подчертах дебело, че може да е прочетена и никой не е задължен да купува нова. Вероятно форумната общност и от тази претенция ще е възмутена, но за мен е най-ценното нещо, което ми останало като физически спомен от сватбата. Имаше нови книги, имаше книги, с които имаме общи спомени, имаше детски книжки за някой ден нали ... и всички бяха избирани с толкова сърце, че ми става изключително мило и сега, когато отворя някоя.