Какво НЕ ви е харесало на нечия сватба?

1, 3 и 4 са си груби организационни грешки, не просто нещо което не се е харесало на някой. Донякъде и 2 е такова, над времето нямаме контрол но в зависимост от прогнозата и сезона можем да предвидим навес за сянка и срещу дъжд. На нашата сватба трябваше да вали и да е хладно и аз исках хората да седнат от слънчевата страна, а ритуала да е от сенчестата, но в крайна сметка пекна яко слънце, беше жега цял ден и добре че послушахме собственичката на заведението и настанихме гостите от сенчестата страна, а слънчевата оставихме за ритуала, който беше преди да напече.

Иначе и аз не обичам сватби на които има няколко различни локации и трябва да се придвижваш насам натам сам. Също бяхме на една сватба на която имаше поканени певци, състави, акробати, беше много интересно но някак фокуса се измести от младоженците и сякаш бяхме отишли на спектакъл, а не на сватба.

Организация и покани:

1. Хумористичен текст в поканата - за подаръците не мислете, а в плик ги донесете и от сорта остроумия.
2. Уиш лист, не съобразен с реалностите - например подаръци над 250-300 евро, които за не особено близък гост може да се явяват натоварващи.

На самото събитие:

1. Неясноти от чисто битов характер - кой къде трябва да бъде настанен, тема на сватбата, която не е изяснено в какво се изразява като очакване към гостите
2. Притесни ме, защото не бях точно разбрала - младоженците искаха участие в благотворителна кауза. Оказа се, че трябвало пликовете да бъдат два - един за каузата, а друг за подаръците. Аз имах само един с всичко вътре и се почувствах леко неловко.
3. Хаотично разпределение по маси - случвало ми се е да съм с тотално непознати ми хора, а компанията, която познавам - в другия край на залата.
4. Непредвидени самостоятелни места за децата.

И нещо, което намирам за чудесна идея: аниматор за децата, които бяха заети да правят подаръци за булката. Гениална идея, шапка свалям. И децата бяха много приповдигнати, а родителите дваж, че се наслаждават на празника без да гонят деца.

Неяснота около нощувките  - младоженците покриваха нощувките на най-близките, но понеже част от нас идваха от София не се бяхме настанили предварително и отидохме директно на сватбата. Когато се прибрахме се оказа, че собственика държал две хотелчета с подобни имена като няма ясно разграничение кое що е. След много разговори и молби отидох на уж правилното място, за да се окаже, че няма абсолютно никой и трябваше спешно да звъня на приятел да ме прибира понеже реално щях да си остана на улицата при кучетата без батерия, а там ми беше билета за самолета.

Откъсната локация за хора без коли - пак същата сватба. Чебурашка дето няма книжка се оказва на майната си (с извинение) и трябва да върви 30 минути пеш по булеварди и международни пътища в 4 сутринта. Както съм свита много набързо се запознах с част от гостите, че да стигна поне до града.

Комари по сватбите - това не мисля, че може да се избегне колкото и да пръскат от ресторанта, но е такава напаст, че вече на няколко сватби виждам празничка кошница с аутан.

Другите са по-традицонни: неадекватни, граничещо с просташки игри от водещия и изтървани деца с незагрижени родители.

На църковна католическа сватба бях уморена и щях да заспя буквално, ако имах стол и удобни обувки, а две деца се съдраха от рев, като родителите ту влизаха, ту излизаха. Свещеникът си мърмореше под носа и нищо не се разбираше, a ритуалът продължи сигурно 40 минути и през цялото време си мислех за горките ми стъпала и как ще издържа до края.
Речите, ако се държат са същата работа - докато се изредят двамата татковци, две приятелки и кумовете и се молиш само да свърши по-бързо.

Нещо, което си беше лично "вина" на младоженците, по-точно техен избор и вкус, но неудачно за сватба - музика, на която не може да се танцува. В случая говорим за рок/мелодичен метъл, аз самата съм фенка и като фон ми харесваше, но за танци - никакъв шанс. В резултат и сватбата се получи "дървена", хората си се кефеха по масите, вместо да танцуват.

Всичко, превръщащо младоженците в маймунки, които трябва да забавляват гостите с различни номера... От разхвърляне на бельото на булката насам-натам пред всички гости (даже нашенската кумска ръченица ми е по-интересна), до разни "забавни" игри. Протяжни речи, каквито напоследък явно станаха модерни, и ритуали, разплакващи половината гости за това, че булката се откъсва от милата си майчица. За мен сватбата трябва да е един купон с песни и танци и минимум циркови изпълнения.

Ааа, да.. Щях да забравя веганското меню на една сватба (бащата на булката получи тлъста пържола, скрита под купчина пържени картофи, докато останалите хапвахме цветенца и листенца). Добре, че купонът беше с много танци за компенсация.

Всичко е изброено .
Аз бих препоръчала сватбен агент и координатор за сватбения ден , който да решава оперативно възникналите проблеми .
И към когото всеки гост директно да може да се обърне за съдействие .

На една сватба, на която бях:
1. Беше измислено да е бюфет и съответно за салатите всички по-възрастни хора си бяха напълнили чиниите, особено с месните добавки и бяха останали само зеленяши.
2. После заваля (цяла седмица го даваха да вали този ден) и нямаше предвиден никакъв навес, съответно ни вкараха в някаква зала. Ама в тази зала имаше 5-6 бар-маси, от тези малките кръгли високи, без столове, и няколко диванчета, на които седнаха възрастните хора. Основното беше някакви меса на бюфет и трябваше някак да се бутаме и редуваме кой да яде на правата маса. За първи път си тръгвам гладна от сватба.
Та нито видяхме украса, нито стана особен купон, за храненето да не говорим, цяла вечер прави, добре, че бяхме млади и танцувахме.
На друга сватба булката не си беше преброила гостите и се оказа с една маса по-малко и набързо направиха детската маса да е за възрастни, а децата се преразпределиха със столове край родители.

 1.Липса на време за придвижване,не може гражданския да 16.00ч. а църквония да е 17.00 ч. Като от гражданския до църквата, имаше 20 км разстояние и съответно трябваше да се бърза страшно много.
2.Разпределение на масите.
бяхме в едно остъклено помещение което беше малко госите който бяхме (около 25 човека) и нямаше почти никакво място за разминаване,младоженската маса беше на 2 метра от ДЖ-Я което според мен е абсурдно толкова близко разстояние.
3. място за оставяне на букети/кутия за пари и прочие. Можеше една малка маса да се предвиди за неща,не до младоженската маса и да внимавам да не ги смачкам или ритна(бяхме кумове).
4. Не ми хареса също че се наложи да чакаме,ДЖ-Я да си навърже техниката и тогава да влизаме в ресторанта,трябваше да висим прави и да се чудим какво става.
5.Не ми хареса че хвърлянето на букета трябваше да става в това малко помещение, шанса да беше  паднал в някоя чиния беше огромен но не стана .

1. Не ми харесва, когато има кючеци и ромска музика и гадна чалгийка.
2. Когато няма никаква огранизация и всеки пита всеки, младоженците духнат след църквата на фотосесия и всички стоят и чакат неизвестно къде да отидат, ако няма welcome drink или нещо подобно в ресторанта през това време.
Така на една сватба се случи - младоженците изчезнаха, после разбрахме че са на фотосесия, и имаше "час-два" свободно време, в което търсихме кафене, за да пием по едно, защото нямаше друго планирано, иначе сигурно трябваше да седим с официалните рокли и токчета по пейки в парковете, не знам.
3. Когато менюто е нещо с много сосове и пр. течна храна с която с лекота можеш да се окапеш и да съсипеш тоалета си (най-вече мъжа и децата де, аз не, хаха).
4. Друго дразнещо (за мен) е когато персонала в ресторанта е силно неориентиран, все едно за първи път имат сватба, и трябва да чакаш за една вода по 30 мин и те все да забравят, защото са 3 сервитьора на 20 маси.

Били сме на над 30 сватби и сме кумували 8 пъти, но най-запомнящи се гафове са били следните:

1. Сватба тип "спектакъл с показване на всички номера". Започна рано сутринта и приключи късно след полунощ, минавайки през няколко различни заведения, забележителности за фотосесии, всякакви игри, шоу елементи с танцьори, певици и актьори, различни включвания с игри с младоженците (отвъпроси, през разни домакински предизвикателства, до жартиери, булчински хора и още куп неща), с организирани на различни места кетъринг, кафе, вечеря и т.н. После няколко дни реанимираме, за младоженците не знам как са се чувствали.

2. Заря, която беше направена пред ресторанта, но от непрофесионалисти и реално падаше върху гостите. Още имам белег на деколтето и добре, че никой не се подпали.

3. Роднинска сватба, на която съпругът ми нямаше как да дойде и това беше ясно още от получаването на поканата. Моите родители и децата ми бяха с леля ми на една маса и имаха компания, а аз бях настанена сама с братовчедите на младоженеца от другия му род и ги познавах съвсем бегло, катоте бяха по двойки и всеки си общуваше с партньора си, докато аз умирах от скука.

4. Сватба, на която ужкумувахме и срещата беше директно пред съвета, като даже ни казаха, че може да идем с метрото (2 спирки от дома ни), че да пием по питие, но пропуснаха да ни кажат, че после няма организиран транспорт до ресторант на другия край на града, до който пак трябваше да стигнем пак с метрото, придружени от бащата на булката. Не бяхме предупредени да няма никакви подаръци и носехме такъв и цветя, но пък ни благодариха с типичното "нямаше нужда". Изобщо беше странно и не се чувствахме като кумове, а като натрапници. Добре, че беше в много тесен кръг и не водехме с нас децата ни и аз не бях с тънки токчета. Предварително други неща коментирахме и така не разбрахме защо се промени организацията в крачка. Отдавна прекъснахме контакти с това семейство по други причини.

5. Сватба, на която родът на булката беше от гръцко потекло и в един момент пуснаха гръцки хора, за да уважат близките ѝ, а близки роднини на младоженеца поискаха да се спре музиката, че бившата им снаха също била гъркиня и младоженецът угоди на своите роднини, вместо на тъста си и на това, което бяха планирали с булката месеци наред. Да подчертая, че роднините не бяха пияни или агресивни и младоженецът спокойно можеше да се разбере с тях да изтърпят 2-3 хора или да излязат да изпушат по 2 цигари, докато новите роднини се забавляват.
Всъщност младите се разведоха няколко години по-късно, заради поредица съобразявания все с неговите роднини.

Сватба тип коктейл - градинско парти. С бар маси, хапки, шампанско и класически оркестър. Звучи идилично, но за мен да няма къде да седна, да хапна, да пийна, да има хора и ръченици, не е сватба. Изобщо тези събития за правостоящи никак не са ми по вкуса. И е малко отбий номер, един вид с уелкъм дринк минаваш масрафа за сватбата.

Повечето ми лоши впечатления са от една и съща сватба, на която въпреки това си прекарахме добре:
- Лоша организация с настаняването - бяха ни казали че ние си поемаме нощувките, но те организират хотела, което е супер, но два дена преди сватбата смениха хотела явно се дадоха стаите в другия хотел на по-близки хора, в което няма лошо просто на мен ми се създаде неудобството да разпитвам в нощта преди сватбата кое точно е новото място защото имаше няколко места с почти едно и също име. Отделно го бяха заплатили предварително което ми отвори работа да се чудя кога/как да им връщам парите. Самият хотел беше мизерен и без климатик и след половин ден път до събитието вместо да се освежа преди церемонията се разтопих докато се обличам.
- "За подаръци не мислете, в плик ги донесете!" - да, знаем, няма нужда да се казва повече мисля. Това винаги ми е било доста грубо изрично да се казва, мисля че 90% от гостите така или иначе си знаят че всички предпочитат кеш, пък и за госта е много по-лесно.
- Всякаква просия на пари - тип хорото на булката - мега грозна гледка булката да обикаля с кошница да и хвърлят банкноти
- Нещото което ми направи най-лошо впечатления - нямаше вода за гостите. Имаше по едно газирано на човек и една бутилка вода за цялата маса. Като свърши си плащаш, и не ми е за 5те лева дето съм дала, ама ми е много грозно да не се минат да дадат някой лев отгоре за да не трябва всеки да дърпа сервитьорите да им иска вода лично. Въобще не говоря за бири, кафета и всякакви други питиета неналични, а за най-базовото да не държиш жадни хората

Малко непопулярно мнение, но едно е да си извлечеш поука за собствената организация или да обсъждаш обективни проблеми като липса на информация, транспорт или безопасност. Съвсем друго е след време да седнеш да правиш списък с всичко, което не ти е харесало на чужда сватба. В крайна сметка сватбата не е услуга, която си закупил и оценяваш като клиент. Това е личен празник, на който някой е избрал да те покани, за да сподели с теб важен момент от живота си. Повечето младоженци влагат огромно количество време, средства и емоции в организацията и често правят най-доброто, на което са способни според бюджета и възможностите си. Разбира се, има ситуации, в които нещо е било сериозно недомислено или е създало реален проблем за гостите. Но ако започнем да гледаме на всяка сватба през призмата на това какво е можело да бъде по-добре, рискуваме да пропуснем най-важното – че сме били поканени да споделим нечия радост, а не да правим одит на събитието. Лично аз предпочитам да запомня емоцията, хората и хубавите моменти.