Какво НЕ ви е харесало на нечия сватба?

Не виждам защо трябва да се генерализира. Гостите преценяват да вземат ли малките си деца и как ще им понесе цялото събитие. Аз не мога да си представя да им кажа: "Каня ви, ама без децата."
Но, както има една приказка: "Ум умува, ум царува, ум патки пасе."

Да, аз не говоря изрично да пише на поканите "без деца". И според мен не би било прието добре, особено в българския контекст. Очаквам възрастните сами да преценят и да съобразят събитието подходящо ли е за деца на тяхната възраст, както примерно очаквам да съобразят облеклото си спрямо събитието.

То има и деца и деца. На нашата сватба децата също бяха центъра на събитията, танцуваха и с бебето на дансинга, всички се радваха, смееха ... Но има деца, които не се кефят на такива събития , ето при нас имаше фойерверки, бяхме предупредили всички, и може някои да не са взели децата да не се плашат ако са по-малки. Няма как да се генерализира , наистина. Но е важно всички да са положително настроени към събитието, ако ще се търсят кусури , сигурна съм , че могат винаги да се намерят.

Темата с децата на сватба е много, много деликатна.
От една страна, ние канехме семейства - няма как да им кажа - не си водете децата. От друга - на сватба с малки деца - не зная какво забавление е за родителите им. От трета - ако говорим за близки хора - аз и децата обичам, или са деца на приятели, или са ми роднини...

Масово, родителите съобразяват дали е подходящо да водят детето си - например, не отидох на сватбата на братовчед ми, защото тогава детето ми беше на 40 дни и не му беше мястото на такова събитие. Същото това дете, вече на почти 4 г,  взех със себе си на сватбата на друг братовчед, където въпреки палавостта му, цялата рода му се радваше. Голяма рода сме, то единия я почерпи с близалка, другия - сладолед, помни я още, с дъщерята на булката са приятелки... не е пречила на събитията, а не е като да е била особено кротка, нали

На моята сватба, точно в деня...най-добрата приятелка на сестра ми дойде при мен и каза - не мога да оставя  малкия, иска да види булка, от два дена реве. Гледам младежа, на 3 г, едвам говори, ама пита може ли да ми бъде шафер. Имах и шаферка, на 4 и честно, тези двамата сладури са един от най-хубавите ми спомени. Той - в смокинг, тя в мини булченска рокля. Майка му, супер много се притесни от искането му, ама пък ми беше толкова кеф да го зарадвам, в цялата суматоха. Помня го  като се роди, пред очите ми израсна и грам не ми е пречел, нито пък ми е взел някакви звездни мигове. Да са живи и здрави и двамата, а това лято аз ще съм гост на сватбата на шаферката ми, дай Боже да е много щастлива.

Както и за останалите неща, тук става въпрос за деца на по-далечни роднини, познати и колеги. Естествено, че дете на брат/сестра или най-добра приятелка, към което младоженците имат лично отношение, е нещо различно и е нормално да присъства на сватбата, стига да не е съвсем малко.

Някои хора нямат на кого или не желаят да си тръсват някъде децата в първия удобен случай.
Интересна ситуация би била някой да те накара да си оставиш детето, за да му запълниш бройката (т.е. не си близък), а после на сватбата щъкат някакви други, за които обаче може. Родителите, или айде да не генерализирам, аз съм много обидчива на тема деца и с голямо удоволствие ще си спестя присъствие на събитие, където те не са желани. Като че ли булката лично ще ги гледа. Че и се маскира в някаква псевдо загриженост - да им било комфортно.
Бабите ви също не са хубав декор по снимките за инстаграм, чудя се те къде стоят.

Хора, това е нечия сватба. Точно и САМО новото семейство има право да си определи правилата, с деца, без деца, с крави, с кучета, с папагали и с каквото там - всяка сватба се прави за младоженците. Тук почна да изглежда че те с нещо са длъжни и всичко се прави само гостите да се насладят на сеира и да бъдат удовлетворени за сметка на нуждите на младоженците....Ако някой не му е кеф с тия правила, не ходи. Толкоз.

Ама никой не ви кара да присъствате и да си тръсвате някъде децата. Доколкото знам, присъствието е по желание.
Изобщо не става дума за декор за снимките. Бабите не пищят в църквите, не се тръшкат и не тичат между масите, поне аз такива баби не съм виждала.
Enter Sandman, доколкото знам, имаш три деца, да са ти живи и здрави. Всичките ли ги взимаш на сватби на твои познати и колеги?

Виж, разбирам гледната ти точка, ама няма как да ги филтрираш. Ако събитието е без деца, трябва ясно да го упоменеш, изясниш и да не позволиш никакво изключение. Защото иначе е обидно. Всички гости на сватбата трябва да са развнопоставени, ако каниш семейтвото - то децата са част от него; ако каниш колега, само него без семейството - тогава е друго.

Ако ме канят на сватба на колега - отивам сама, защото съпругът ми не ги познава. Ако ми кажат семейно, но без деца - преценявам искам или не да съм част от празника и отивам или не отивам. Ако ми кажат - искам да инвестираш в еди си каква рокля, съобразена с темата на сватбата - отново преценявам мога ли, не мога ли. Това, което аз се опитвам да кажа, че би ми било доста обидно като гост, ако за някои гости - деца може, но за моите не може. Иначе съм напълно наясно, че каквото младите са решили да направят - ще го направят, но и аз имам правото, ако не харесвам условията или се чувствам зле по някаква причина, да не съм част от празника.

На сватба, на която кумувахме, младоженците взеха детето си на почти 2г само за ритуала, църковния брак и обяд в тесен кръг. Нашият юнак, тогава малко над  4г по същата програма. После ги оставихме на бабите. Сватбата беше вечерна, продължи до около 4 сутринта, абсурдно беше за такива малки деца. Т. е, понякога е неподходящо и за толкова близки деца, като собственото.

Е, мисля, че е ясна разликата между детето на сестра ти, примерно, и трите деца на колежката от предишната работа, която би ти било мило да видиш на сватбата, но е решила да вземе и трите си деца, които ти не познаваш, защото няма на кого да ги остави и защо да не се позабавляват и те.
Както младоженците не са длъжни да канят всичките си познати, близки и далечни, така и същите тези познати не са длъжни да ходят на събития, където условията не ги устройват и ако няма на кого да си оставят да гледа децата.

Ми не знам, на моята сватба бях поканила само близки хора, чиито деца не ми пречеха, та не разбирам. Колежката от бившата работа няма да е сред поканените, защото явно не ми е толкова близка, ще се черпим с нея след събитието. Мило, не мило - залите не са с безкраен капацитет. Просто в средата, в която съм, особено когато сме близки, питаме и сравняваме очаквания. Та ако се върнем на колежката, тя ще ме е попитала предварително дали е удобно да доведе децата си, а ако няма как да ги гледа, то просто няма да дойде.

Ами връщаме се на това, което вече казах в началото - ако се канят само най-близките, се избягват проблеми от всякакво естество. Едва ли някой има близък кръг от 100 души, с които се чува/вижда всяка седмица, че да е абсолютна необходимост да са на сватбата.

Точно това исках да напиша и аз, че е редно да се покани семейството (освен ако изрично не са желани никакви деца) и после от страна на гостите е редно да се попита дали ще има и други деца, дали ще има аниматор, ресторантът ок ли е за деца (може да има басейн, примерно) и заедно да решат.

Както бях написала и преди, на нашата сватба имаше непоканено дете. Внучка на гости от страна на родата на мъжа ми. Когато излязох за церемонията, вместо да видя близките си хора и да се усмихна, точно пред очите ми беше това момиченце, за което нямах поръчана храна, нито стол. И почнах това да мисля. После това дете се оказа доста палаво и тичаше и се катереше, където не трябва, и увличаше и приятелското дете. И се занимавах аз с тях.

Последните две сватби, на които бяхме поканени, бяха без деца и беше обявено в поканите.
Беше чудесно!