Какво НЕ ви е харесало на нечия сватба?

Нямаше ли кой да им каже какви тъпанари са? Може и във ФБ.

Хоп, пак съм тук. Разкажете за някое свое или чуждо гафче, което може да подсети булката за нещо, което да има предвид.

Аз имах едно неприятно нещо още в началото. Обувките ми бяха изключително непретенциозни, но с една джуфка отпред, която покрая имаше нещо метално. Е, тая джуфка се беше закачила за подплатата на роклята и се спънах точно като тръгвах към арката, добре че баща ми ме държеше и бях зад едни палми, та не се видя. После изкарах церемонията така оплетена. По едно нреме дойде една приятелка и отряза края на джуфката и май част от ръба на подплатата, за да не се пребия.

Другото е, че от мястото, където чахаме с баща ми, не се чуваше музиката за излизане и какво се говори по телефона и ние не тръгвахме известно време. По едно време сестрата на мм претича да ми каже да тръгваме.

А букета го хвърлих нагоре, той се ударил в тавана и паднал зад мен. Имаше втори дубъл. Така че ако не искате да го хвърляте два пъти, тренирайте хвърляне назад.

Намирам темата за полезна.
Последната сватба, на която бях, беше доста странна. Сватбата беше във вторник в юлски пек по обед. Подписването беше в ритуалната на Красно село, после черквата "Св.Св. Кирил и Методий". После каране в задръстването по Околовръстното до ресторант , където около 50 гости бяхме набутани в малка заличка на голям ресторант с по-голяма зала и  градина, които бяха чисто празни. Нямаше разпределение на местата, кой където свари сяда, а за някои от гостите дори нямаше място, та се наложи още няколко стола да се добавят към масите. Стана ужасно тясно, от онези случаи, в които се налага да си седнеш на стола с придърпване и прибрани лакти. Младоженците не искаха фотограф и снимки никъде и с никого. Нямаше хвърляне на букет, чупене на питка, наздравица, жартиери, абе...никакви ритуали, ни-що. Само рязаха торта заедно и това беше. Музиката я пускаше един сервитьор от телефона си. И тука не става изобщо въпрос за липса на финанси. Младоженците така си бяха решили.

За ритуалите съм съгласна.. ако нямат стойност за тях, нямат смисъл. Аз също не бих правила 90% от обичайните ритуали.

Но да се бутаме на масата... не ми е много ок.
Най-вероятно просто е трябвадо да го приемате като събиране с приятели , а не сватба.

За ритуалите ми е напълно разбираемо. Много от ритуалите за мен са досадни и дори неприятни-жартиери, игра с обувки. Други нищо не им се разбира, напр не знам още популярна ли е играта с балони, отстрани нищо не чуваш.
Речи-поне кумът би трябвало да каже няколко думи, съвсем без реч ми е някак странно.
Но да няма подходяща зала и места за всички, това не го разбирам. Да не би от ресторанта като са казали 50 човека, да са предложили малката зала, с идея да се запази голямата за евентуално повече гости.

Игрите не са ритуали. Български традиционни ритуали са посрещането и захранването с питка със сол и мед на младоженците от свекървата, ритането на менче.

Игрите с гостите и с младоженците могат да се направят забавно, досадно, вулгарно. Зависи кой ги е измислил и кой участва.

Бяхме на сватба на близък приятел. Отидохме в 11:00 в тях. В 11:30 бяхме при кумовете. В 13:00 при булката. Чак в 15.00 в Ритуалната зала, после 16:30 в църквата. И в 18:00 стигнахме в ресторанта.
Много уморително беше.

Стандартна програма за всяка сватба.

Сватбата ни беше само в ресторанта. Поканихме гостите в 18.00 часа в ресторанта. Настаниха се, седнаха и когато всички бяха там, ние влязохме и там ни чакаше служителката от Ритуалната зала. Бърз ритуал и започна парти. Гостите ни бяха от различни места и решихме да не ги тормозим.
За Венчавка си бяхме решили, че е много личен ритуал и само с кумовете ще го направим.
Така, че не е за всяка, но да за повечето е така.

+1 за горното мнение за ресторанта

За мен е "малко" странно хора, които живеят отдавна заедно да се крадат, купуват, взимат и т.н. Единствено ми допада, ако сватбата е в комплекс и се направи да е интересно за младоженците и гостите.

Така го направи сестрата на мм. Разстоянията между къщичките бяха символични и се минаха пеша. Младоженецът получи по едно предизвикателство от всички членове на семейство на булката, за да стигне до нея. Беше направено интелигентно.

Те имаха и друга много хубава идея - бяха включили в украсата по масите и плодове. За лятна сватба е много хубаво да има нещо такова свежо, което да похапнеш по някое време.

Много зависи как точно са организирани ритуалите по крадене на булката, затискане на вратата, извеждане на булката, хорото пред блока и други подобни. Години наред подобни неща предизвикваха присмех у мен,  защото когато съм била свидетел, все са били някак елементарно и просташки дори направени. Докато не отидох на сватба, на която от всеки един от тези ритуали душата ти се разтреперваше, толкова хубаво беше измислено и организирано всичко, с перфектна симбиоза между българската традиция, уважение към гостите и семейството и доза хумор. Беше хем наслада за сетивата, хем интересно и забавно за присъстващите и никой не го усети като досада, а напротив - всички се забавляваха и наслаждаваха.

Мисля, че темата е полезна ако се погледне като черпене на опит за бъдещи  младоженци. В крайна сметка веднъж се организира сватба (това е целта поне 😁) и дори най-добронамерените младоженци може да не дообмислят нещо.

1. Липса на транспорт,  когато мястото е отдалечено от всякаква цивилизация 😄

Била съм канена на 2 такива сватби, все в други държави, където не говоря езика.

Едната сватба имаше организиран транспорт в деня преди сватбата от най-близкия град с летище до мястото на сватбата, както и после обратно в деня след сватбата.

Другата сватба общо взето пишеше- ето най-близките летища, наемете си кола и елате.. и един бъзик, че междуградският транспорт в държавата не става за нищо, така че да не си и помисляме. Същота с настаняването - нямаше абсолютно наоколо и трябваше да си намерим къде да спим и как да се придвижваме от и до сватбата. Аз не шофирах тогава и щях да ходя сама и цялата тази организация ме притесни и в крайна сметка не отидох..
Младоженецът до 1 месец преди сватбата ми се молеше да си променя решението и да отида, така че ми се струва, че доста хора са отказали поканата..

2. При сватби с преспиване, помислете за гости, които са сами,без мъж/жена/гадже и не са част от някоя компания. Включете ги в мероприятия преди и след сватбата, организирани от другите гости. Направете един общ чат с всички да знаят какво става вместо да се шляят само и да не знаят какво става.

3. Уточнете още при поканата как стои въпросът с настаняването и поемане на нощувките. Хората с различен опит като гости на сватби може да имат различни очаквания, добре е да се поясни всичко предварително.

4. Размер на маси в ресторанта

Бяхме сложени с родителите ми на огрооомна маса за 6 човека под тонколоните,заедно със семейство чужденци, защото уж говорили английски. Цялата вечер не можехме да си обелим нито една дума, не само заради езиковата бариера, но и защото бяхме на такова огромно разстояние един от друг, и то под музиката, че нищичко не се чуваше.

Крадене на булка и затискане на врата винаги ми е било грозно. Особено за хора, които живеят заедно какво крадене. Мен ме попита една роднина дали ще го има това на моята сватба, казах в никакъв случай, дори и през ум не ми е минало. И на видео изглежда грозно, облекли се в официални рокли и костюми, а се държат като гамени. Интересно, че и при руснаците го има, казват "выкуп",  май е характерно за славянските народи.
Като бях студентка преди много години, за първи път научих за ритуала с обувката, която се крие и се пълни с пари. Тогава беше типично за западна България. При нас, на североизток не бях виждала това, вкл и в детството ми го нямаше.

Между другото, на моята сватба нямаше Менделсон и получих критики от едно семейство по този повод. Ами просто нямаше в какъв контекст. Освен това, винаги ми е било смешно как този сватбен марш от изключително смешната комедия "Сън в лятна нощ", в която има безброй неразбории, се е превърнал в нещо сериозно и емблематично. Тук малко се отклонявам, но същата работа с "gaudeamus igitur", която песничка се е пеела за забавление по кръчмите от някогашните студенти, се е превърнала в химн, обикновено изпълняван тържествено и сериозно.

Обаче хората са различни, от различни среди, едни се радват на едно, други на друго, няма общ сценарий.

За организацията - транспорт, нощувки и тн мисля, че е задължително да има някаква яснота от самото начало.

Тези дни се видях с приятелки от ученически години. Направи ми впечатление, че на (почти) всички децата вече имат свои деца, устроени са жилищно, работят. В нито един от случаите нямаше брак, сватба. Този феномен ми е все още странен, масово да се избягва брак, но все си мисля, че май на много хора явлението сватба просто не им допада и затова прескачат този етап от отношенията.

Странно ми е, че има гости, които споделят на младоженците какво не им е харесало на сватбата. Пред свършен факт. Втора сватба няма да има, че да могат да се "поправят". Какъв и смисълът от това? Даже да съм била на сватби,които не са ми харесали по ред причини, никога не съм виждала смисъл да отправям критики към младоженците. Особено като виждам колко се радват на специалния ден и колко време, пари и енергия са отделили.. в крайна сметка няма да има 2ри дубъл, няма нужда да им се разваля споменът на хората.

Не знам, това семейство беше единственото, което не ми хареса музиката и защо нямало Менделсон, но пък стояха до края и искрено се забавляваха. А другите ми споделят и досега колко весело е било.