Какво НЕ ви е харесало на нечия сватба?

На мен скоро ми излезе пост във ФБ с някаква булка в черна рокля, така че и по-зле може да е.

Това, че нещо масово се прави (в САЩ), не го прави задължително приемливо или проява на добър вкус. Определянето на цветова гама на сватби и подобни събития е част от инстраграмизацията и комерсиализацията на личния живот. За всяко събитие да трябва да се купуват хиляди нови вещи. Вече се говори за сватбено-индустриалния комплекс.

Едно е по собствено желание да имаш украса в определени цветове на сватбата си или като гостенка да решиш да се съобразиш с нея по своя инициатива (въпреки че така рискуваш да те сбъркат с шаферка, което също не е окей). Съвсем друго е да ти плеснат нарочно изискване за палитра на дрехите ти в поканата. И то винаги са някакви ужасни пастелни цветове, които отиват на много малко хора.

По принцип съм ЗА всеки да прави каквото си иска, без деца, дестинации и т.н.
За щастие не са ме канили на сватба с палитра, ако се случи и е задължителна е много вероятно да не отида просто, но 99% е невъзможно, не познавам такива кукувици.

Както се вижда, аз съм скарана с "етикета" и отново досадно ще попитам кой "етикет"? От една страна, това е сватба, но в нея има три, че и четири различни "мизансцена", на които героите трябва да паснат - официален ритуал, градинско коктейлно парти, официална вечеря, дискотека. От тях се очаква да запазят добър вид и добра енергия в продългение на 8-10 часа. И ако булката и младоженецът хвърчат на крилете на любовта и адреналина, то гостите се очаква да седят на припек и да се наслаждават на разговори помежду си, след това да се раздадат на дансинга...

Така. Проява на лош вкус е да се даде цветова гама на сватбата, защото това се прави заради снимките, но е проява на много добър вкус да се очаква мъжете да са с костюми, а жените с обувки с висок ток... Това не се ли прави пак заради снимките? На кое точно ще навреди един мъж, който е с панталон и риза - ще обиди младоженците ли, другите гости ли, непристойно ли е, пошло ли е?

И... да се върна на мисълта си. Това е сватба? Помните ли - каним близки и роднини, да се повеселим заедно, да се видим, не да се пулим един срещу друг кой как се е облякъл, не да се въртим неспокойно на стола, защото ни е горещо, не за да хвърляме стотици евро за тоалети.

И да, виждала съм жени с дънки на сватба, да, едната беше доста неформална, но все пак, нали, сватба. Другата беше пак градинска сватба, в арт хотел. И... двете жени са невероятно красиви. Веднага им "простих", че са с дънки и с красиви бели ризи. Харизмата не идва от дрехите. Тези жени имат осанка на графини, едно кралско излъчване. Едната, която не познавах, предразполагаше да я заговориш. Би могла да изглежда великолепно във всяка рокля, не знам защо беше решила да се облече така, но ако е смутила някого, е било с чар, не с дрехи...

Кое и за кой се счита за добър вкус, няма да коментирам.
И да, разбiра се, че не е задължително, изразявам мнение, кое е нормално или по-скоро новото нормално.

Аз също не сключих брак в изцяло бяла рокля.
Мои приятелки също.
Сякаш модата на изцяло бялата традиционната булчинска рокля избледнява.

Ами, като няма критично мислене всякакви изгъзици стават новото нормално, виждаме.

Етикетът, за който говорим, е съвременният западен етикет. Има някои разлики от държава до държава, но основните неща са стандартизирани.

Обувките на ток не са задължителни. Има официални равни или с много нисък ток. Балеринки и други модели.

Изискването за цветова гама е проява на лош вкус, защото ще вкара много от гостите в излишни разходи и занимавки. Да очакваш просто официално облекло не е същото, защото се предполага, че всеки човек има поне един костюм или рокля за такива поводи. Вече дали ще си купи нещо ново специално за сватбата ти е свободен избор на госта.

Не е голяма драма да си със сако за официалната част и ритуалите. После е напълно окей да се свали, особено ако е жега и/или ще се разхвърляш на дансинга. Правилото за несваляне на сако е остаряло и идва от времена, когато сватбите са били по-спокойни събития с по-спокойни танци и в друг климат. В днешно време важи най-вече за работни и протоколни събития с по-високо ниво на формалност.

Но най-лесно е младоженците да сложат бизнес или смарт кежуъл като дрескод. Тогава може и по дънки и риза да се появиш и няма да е проблем.

Clare, всичко това е много хубаво. Аз не съм против формалното облекло и костюмите пер се, а против очакването/изискването те да се съчетаят с неподходящи условия - високи температури и продължителни събития. Ако от гостите се очаква да спазят определен етикет, това се очаква и от домакините - да предложат подходяща програма и да изберат подходящо време от годината и от деня, плюс на самото място да има условия за доброто им прекарване.

Бих отишла дотам дори да кажа, че за гостите участието в следобеден коктейл е форсирано. Едно е да пият коктейли, докато се събират, докато траят снимките с гостите и се поднасят поздравления, друго е да пият коктейли тогава плюс още два часа, докато е фотосесията на младоженците. Колкото и прекрасно да е всичко и всички, сякаш леко писва. А те няма къде да ходят и какво друго да правят между церемонията и вечерята. Е, има - правят си малко селфита и те, хапват малко и пак писва, ддз. Може би аз съм крива, но на мен би ми станало досадно в един момент. Нека и другите да кажат.

Единствено би било приемливо, ако е както каза Вълшебство - абсолютно всички гости са настанени в комплекс. Така по време на фотосесията, тези хора могат да се приберат и да се освежат, ако желаят.

От известно време си мисля за една пиеса "Криворазбраната цивилизация". Само дето досега нямахме добри примери от "цивилизацията", а само разбрах, че и в Италия етикетът е едностранен и щом е прието да се мъчиш с костюм, ще се мъчиш...

Ооо, аз съм сантиментален тип. Сватбите винаги са ми харесвали заради щастливите младоженци. Малкото сватби, на които съм присъствал, са били много емоционални и хубави за мен, но тази на племенницата ми беше една от най-готините. Беше в хижа в Родопите, много нестандартна, и приятелите ѝ я направиха уникална.
Всъщност само моята сватба не ми хареса, защото тогава нямахме пари и беше само подпис плюс съвсем малко приятели с почерпка в заведение, което не беше затворено заради нас или нещо подобно, а просто с запазена маса. След години исках да направим истинска сватба с жена ми с булчинска рокля, шафери и всичко останало, но тя така и не се съгласи.

Бях на сватба лятото, близък приятел на мъжа ми. Имаше дрес код - всички в зелено... и още "по-страхотното" - без деца... Хайде цвета някак се преживява, въпреки че да задължаваш 150 човека да са в зелено, е доста егоцентрично. Но да ограничаваш хората да си водят децата, все едно какво... ще им провалят събитието ли? И това при положение, че масово приятели и братовчеди на младоженците са около 40, масово с деца... Зачудих се един ден дали на младоженците ще им стане приятно някой да им каже "елате вие, ама детето ви не може". Малко е обидно сякаш... И айде ние имаме кой да гледа детето, ама има хора, дето нямат този лукс. Та да... всичко явно се прави за Инстаграм и перфектния кадър, а че затормозяваш най-близките си, няма значение, те са някакъв бездетен зелен фон за снимка.

И на мен ми е доста обидно това "без деца", по същия начин се чувствам и за "подаръците в брой". По темата с децата - разбирам,че някои са оставени на самотек и наистина не се спират и в някакви по-ключови моменти,но просто за мен се бият двете- празнуваме любовта,новото начало и създаването на семейство (от което често се раждат деца), но децата си не ги взимайте на празника. Също така не всеки има на кого да си остави детето/децата, за да отиде на сватбата. За дрескода няма да отварям дума, за мен е нелепо да си задължаваш също и т.нар. шаферки (казвам т.нар., защото моята представа за шаферки е друга) да се обличат в определен модел и цвят,без да поемеш финансовата част,но масово така се прави.

Моя приятелка я бяха побъркали като шаферка. 100 изисквания от булката. В кой магазин, какъв плат и цвят трябва да е роклята. Уж модела да си изберат шаферките, за да им е комфортно, но имаше преглед какви  ще са моделите и неодобрение и фасони... и разбира се шаферките всичко си платиха сами... имам чувството, че по сватбите всички участници и гости се приемат като циркови артисти, които трябва да хвърлят всичките си пари, енергия и време, за да докажат колко обичат и уважават младоженците. А реципрочност - никаква.

Ама нещата са доста по прости- всеки може да откаже да играе в цирка. Хем младоженците може рязко да се свестят, хем могат да си пресеят хората около себе си.
За мен пък е нормално да имат претенции и изисквания, това е техния ден. Не е за гостите, колкото и да им се иска на някои. Ако нечии изисквания не ми харесват и не желая да ги изпълня - явно човека не ми е достатъчно важен. Ако не мога да ги изпълня - логично е близкия да ме разбере и да не се сърди, че не мога да ида. (Пример: няма на кой да оставя децата, нямам финансова възможност да купя зелен аутфит)
Бях кума преди 2 години, луда и отгоре станах, но за този човек бих си дала и душата и исках всичко в деня и да е перфектно. Шаферката от долния пример можеше просто да откаже или да обясни, че няма възможност да инвестира тези средства.
И аз имам шаферки, никоя няма да ми стане по-малко приятелка ако не може да си позволи роклята Х или ако не иска да бъде шаферка поради някакви причини. Просто ще дойде като обикновен гост, а ако съвсем няма възможност може и без подарък да дойде, все ми е тая. Човека ми е важен. Голям праз, че няма да се води шаферка.

Според мен като се държи на това шаферките да носят определен тоалет в определен цвят,булката трябва да плати. Иначе и аз съм на мнението,че този ден е за младоженците и гостите трябва да се съобразят. По този повод получихме няколко изненадани реакции,че сватбата ни ще е в неделя, то нямало да е мн удобно за гостите,че следващият ден бил работен. Казахме,че за нас е важно да е в неделя, това е денят за сватба и църковен брак според нашите разбирания и който иска/за сватбата се знаеше година по-рано/,ще предвиди отпуск. Който не иска или не може, ще пропусне и така. Но за мен има разлика между това и задължителен дрескод/без деца. Вторите ги причислявам към "странни", да не ползва друга дума, приумици.
MrsPenguinButt, и нашите кумове много се посатараха за нас,но в никой случай не сме ги направили луди и отгоре. Както ти си готова на всичко за твоята кумица, така е редно да има реципрочност (донякъде поне) си мисля.