Някой по-назад писа, че на 62 трябвало да си си оплел кошницата за пенсиониране и да имаш 40 точки и... Тези хора на 55-65 по време на най-продуктивните си години попаднаха в прехода през 90-те. Тогава осигуряването беше абсолютна бангаранга - работиш 8 часа, я те осигурят на 50% я не. Колко хора работиха без заплати и след това чакаха по 5-6 месеца да пият по една студена вода. Други си мислеха, че са осигурени докато не дайде време да си събират документите за пенсиониране и да разберат, че работодателя им "забравил" за тези задължения.
Държава с население в подобно положение не влиза в клуба на богатите. Една десета от населението й ще влезе, други ще избягат ако са по-млади, образовани и кадърни, останалите ще са обитатели на една територия ограничени до максимум защото ресторанта не е по джоба им, фризьор веднъж на годината и почивки до някъде за два дена с храна от вкъщи.
Спомнете си обещанията на най-отявлените държавни поддръжници на въвеждането на еврото и доводите, с които агитираха. Да сте ги виждали в последно време.
Ние просто не бяхме готови още за това влизане в клуба на богатите. Ако аз съм фризьорка, зъболекар или собственик на магазин сигурно ще съм доволен от еврото след като имам възможност да си добавя едни 30% върху цените в цялата суматоха. Но останалите?
