Пет месеца с еврото...

Това трябва да се проумее. Който е умен, пробивен, способен, ще има повече. Който е тъп и мързелив, ще кара на базови нужди. На Дъдентист не му падат парите от небето. Не може и не трябва един човек с основно образование и никакви умения да иска същите пари, защото и той бил човек. Не е надменност, справедливост е.

Живеем в прекрасен свят на брюкселски Одисеи. Страхотно е да се тупаме по гърдите какви велики европейци сме, докато пресичаме границите само с лична карта и си пием макиатото с био овесено мляко. Само че, ако си извадим главата от... пясъка, и погледнем малко по-далеч от собствения си нос, картинката става рЕзко грозна.
​
​Някои хора имат лукса и финансовата свобода да не им пука особено. И не, никой не е длъжен да благодари на съдбата за това – изработено е. Но дори и най-дебелият портфейл има лимити.
​Истинският цинизъм обаче не е в нашите портфейли. Той е в хладилниците на бабите и дядовците ни. Масово българският пенсионер крета с „гордите“ 400 евро на месец. В същия момент, държавата позволи превалутирането основните стоки 1 към 1. Това, което беше 2 лева, стана 2 евро. На хартия сме в Европа, на практика – в блатото.
​Мерси за такъв прогрес
​Как точно се нарича общество, което е готово да жертва най-уязвимите си групи в името на това да изглежда „цивилизовано“ на чуждите графики? Аз му викам геноцид
​Да гледаш как хората, мизерстват и броят стотинки за хляб и лекарства, докато костюмарите ни обясняват колко сме „напреднали“... Ами, благодаря, но НЕ. Запазете си евроатлантическия ентусиазъм за някой, който все още вярва в Дядо Коледа. Преди да станем европейци на хартия, е хубаво първо да станем хора на практика.

И преди някой дежурен „интелектуалец“, който е прочел две статии за макроикономика в Уикипедия и чийто единствен прозорец към света е централната емисия новини по телевизора, да отвори уста и да извади от речника си кухата опорка „копейка“ – просто спестете си го! Недейте.
​Това не е геополитика, а бакалска сметка на гърба на живи хора. Когато нямаш аргументи за мизерията, е най-лесно да лепнеш етикет. Но етикетите не купуват хляб и лекарства.