КГБ = Клуб на Готините Баби - 248 "Юни - официалният старт на лятото! "

КАК ДА ПОСТЪПВАМЕ С БЛИЗКИТЕ, КОИТО НЕ НИ ЦЕНЯТ: 5 СУРОВИ, НО ЧЕСТНИ МЕТОДА ОТ КАРЛ ЮНГ
Карл Густав Юнг е роден през 1875 г. в Швейцария, в семейството на пастор.В своя биографична книга Юнг описва детството си като “тъжно”. Той е свидетел на напрегнати отношения между родителите си и на истерични припадъци на майка си. Израства със затворен характер на дете, което не намира добри социални връзки и атмосфера в семейството си. Юнг пише, че за утеха му е служило едно малко дървено човече, което той издялкал от парче дърво. Съхранявал го в кутия и в минути на отчаяние от домашната атмосфера изваждал своя дървен приятел, за да разговаря с него. Като ученик Карл Юнг не изпитва интерес към учебните предмети и е порицаван от учителите. Търси успокоение в рисуването на старинни замъци и четене на проза. Детските и ученически преживявания на Юнг постепенно отстъпват на заден план, когато се запознава с творчеството на Платон, Хераклит и Питагор. Като студент по медицина в университета в Базел се увлича и по трудовете на философи-мистици. Създател е на концепцията за колективното несъзнавано, която впоследствие прераства в направление в психологията, известно като “аналитична психология”. Известно време професионалните пътища на Фройд и на Юнг вървят заедно, но след време настъпва разрив във взаимоотношенията им и те се разделят.  Юнг е убеден, че не съществуват типове личност в чист вид. Той стига до заключението, че има два типа личности: Екстровертен тип. Личност, която отдава енергията си към другите и към света около нея. Интровертен тип. Личност, която изхожда от своите собствени усещания, а не от обективните факти в средата. Юнг уточнява, че двата типа личности съществуват едновременно във всеки човек, но все пак единият от тях е по-изявен от другия. В своята книга “Психически типове” (1921) той обяснява интровертността и екстровертността в контекста на биологията, като подчертава, че двата типа са резултат от приспособяването на човека към средата в която живее. И сега да се върнем към темата на днешната ни лекция – Как да постъпваме с близките, които не ни ценят? Сурови са методите на Юнг, но са справедливи и честни. Има една странна и болезнена несправедливост – че именно най-близките могат да ни наранят най-дълбоко. Това не е случайност – това е почти природен закон.Близките познават слабостите ни, знаят кои бутони да натиснат. Знаят къде сме по-уязвими, отколкото изглежда. И най-страшното е, че често го правят несъзнателно – по навик, от умора или по модел, който самите те са наследили от семействата си. „Твоята задача не е да търсиш любов, а да откриеш и разрушиш всички бариери в себе си, които си издигнал срещу нея.“- Карл Густав Юнг. И така, живееш с този човек – съпруг, съпруга, родители, пораснали деца – и усещаш как радостта бавно си отива от теб. Но да си тръгнеш е страшно. А и как да си тръгнеш, когато зад гърба ти има съвместен живот, деца, ипотека, страх от самота? Или просто не искаш да режеш – това са близки, не врагове…И тук започва вътрешното раздвоение. От едната страна – навик и лоялност. От другата – все по-силното чувство, че не те забелязват. Или, още по-зле – че те приемат за даденост. „Докато не направиш несъзнаваното съзнавано, то ще управлява живота ти и ти ще го наричаш съдба.“- Карл Густав Юнг.Нека направим някои неща съзнателни. Ето пет твърди, но действащи метода, вдъхновени от идеите на Юнг. Те не са вълшебно хапче, не са „ръководство за отмъщение“ и не са вик на болка. Това е опит да си върнеш достойнството и да се научиш да живееш в свят, в който те уважават. Дори ако си на 55 и още переш чорапите на порасналия си син, който смята, че „мама трябва да прави това“.
1. Престанете да бъдете удобни Всеки, който някога е бил „удобен“ за всички, знае колко горчиво е това. Не искаш, не се оплакваш, не досаждаш. И пак те упрекват – за супата, за липсата на инициатива, за това, че „все мълчиш“ или „говориш прекалено много“. Юнг нарича това сблъсък със собствената сянка – онази част от нас, която отричаме. Когато човек се прави на удобен, дълбоко в себе си не се смята за достоен за уважение. Търпи, преглъща, отгатва желания. А после стои в банята със сълзи в очите и се пита: „Защо никой не ме цени?“ Отговорът е прост и болезнен: защото вие сами сте позволили това.Уважението не се проси и не се „изработва“. Или го има, или не. И започва с едно просто „не“:
– Не, няма да ходим при майка ти за пети път този месец.
– Не, няма да се обяснявам защо съм си купила нова блуза.
– Не, не ми е интересно да обсъждам кой на кого какво не е дал преди 20 години.
Понякога първото „не“ звучи като скандал. Но след него идва и първото „да“ – към себе си.
2. Ледено спокойствие: спрете да храните агресора
Юнг смятал, че агресията не е заради вас. А заради другия човек, който не може да се справи със собствената си сянка и търси някого да я проектира. А удобният партньор е идеалното огледало. Викаш - получаваш вик. Упрекваш - получаваш упрек. Обвиняваш - получаваш обвинение. Всичко по схема. Ако успеете да не отговорите – схемата се срива. Това е началото на промяната.
– Провокират ви? Усмихнете се и кажете: „Интересно. Ще си го запиша.“
– Свекървата крещи, че сте несръчна? Отговорете: „Благодаря за обратната връзка. Приятен ден.“
– Съпругът/съпругата хвърля обвинения? Спокойно кажи: „Ще го обсъдим по-късно. Сега не съм в състояние.“ Без емоции. Без обяснения. Без истерии. Избираш да не отговаряш на несъзнаваното с несъзнавано. Това е акт на сила, не на слабост.
3. Железни правила: границите са по-важни от любовта
Любов без граници не е романтика. Това е катастрофа. Особено в семейството. Ако не сте очертали какво е позволено и какво – категорично забранено, някой друг ще го направи вместо вас. Или майка му. Или миналото му. Създайте си три основни правила. Те трябва да са кратки, ясни и безусловни. Например:
• Не си позволяваме обидни думи – дори когато сме гневни.
• Не изясняваме отношенията си пред трети лица.
• Не отвръщаме на стари обиди – или е простено, или не е.
Изговорете ги спокойно. Сложете ги на вратата на хладилника, ако трябва. И ги спазвайте. Всяко нарушение има своите последици – не като наказание, а като закономерен отговор, както в природата.„Не можеш да прекосиш океан, ако се боиш да изгубиш брега от погледа си.“- К. Г. Юнг
4. Бъдете ценни: ефектът на златната чаша Пластмасовата чашка се заменя лесно. Златната – не. Но ако години наред сте се държали като човек, когото „може“ да забравиш, прекъснеш, пренебрегнеш – не очаквайте някой изведнъж да ви види като безценен. Ценността не се доказва. Тя се усеща. Какво да направите? Живейте не като фон, а като герой. Отделяйте време за себе си. Разхождайте се сами. Не обяснявайте всяка крачка. Отидете на масаж, театър, козметик, фитнес – дори ако съпругът или децата ви смятат това за „глупости“. Това не са глупости. Това са граници. А границите са основа на идентичността. Ще се изненадате колко бързо хората се „събуждат“, когато загубят достъпа си до вашите услуги. „Това, към което не се отнасяш с уважение, един ден ще си отиде от теб.“ - народна мъдрост, потвърдена от Юнг.
5. Сянката на присъствието: изчезни, за да станеш видим. Една много проста и жестока истина: докато си тук – не те виждат.
Топлината ти става фон. Усилията ти – норма. „Винаги съм тук“ – досаден шум като от хладилник. И чак когато изчезнеш – се появява тишина. Тишина, в която се чува:– Защо е толкова празно у дома?– Кой ще ме изслуша?– Къде са ми чистите ризи?..
Това не е манипулация. Това е реалност. Юнг го нарича „връщане на сянката“: когато отсъствието се превръща в огледало, в което другият най-накрая вижда кой си бил и какво си дал. Нека ви няма за ден, за два. Не пишете първи. Спрете да предлагате рамото си при буря. Нека и другите поемат отговорност.„Човек осъзнава ценността само чрез отсъствие. Карл Юнг
Вместо финал: Не сте длъжни да заслужавате любов. Най-разрушителното убеждение, което влачим десетилетия: „Ще ме обичат, ако…“Ако съм търпелив. Удобен. Полезен. Красив. Спокоен. Мълчалив. Невидим. Но любовта не зависи от условия. И уважението – не изисква жертви. Карл Юнг посвети живота си на това - да покаже, че истинската зрялост започва, когато човек срещне своята сянка – престане да бяга от нея, да я отрича, да се крие. Когато признае: – Да, не съм идеален.– Да, изморен съм.– Да,  не мога повече така.
И един ден този човек престава да играе роля. Престава да бъде удобен. Престава да заслужава. Престава да бъде жертва. Престава да моли. Престава да бъде невидим. Престава да бъде даденост. Престава да мълчи.