КГБ = Клуб на Готините Баби - 248 "Юни - официалният старт на лятото! "

Не знам какво да кажа за внуци.  Аз искам един по един, не смогвам с двамата. Те не дават да се делят децата.
 Нямам представа как ще издържа, защото не знам кога, дали ще съм във форма,  няма помощ, чичо е зает  до късно. Някак ще е ,да не кажат, че не ги искам. Няма да са заедно цял жиовт, все ще са разделени един ден, поне като се оженят е сигурно.  Той копира сестра си ,сякаш е робот към нейните настройки.  Сякаш няма мнение ,не е отделен човек.  Докато покаже отделно мнение ,та стой та гледай.

Боряна, те уж и мрънчоците не се деляха според баща им.
Но като не му се плащат 400 Е за лятна занималня бързо преосмисли и ги раздели. Все пак г-жа ГБ плаща полетите в двете посоки....
Иначе при Мрънч е над 35 градуса. С баба голяма мъка се мъчат - на басейн са, пратиха ни снимка. А и цените на басейна там са близо 1/10 от софийските, не ти преравят чантата на входа за да не внесеш водичка. И в заведението цените са поносими.

Прибрах се от купона. Дойдоха всичките 13 - обичайните заподозрени. Един не дойде, че скоро е направил лек инсулт, но ни се обади по телефона.
Домакинята ни посрещна с огромна снимка на класа, на цял екран на телевизора. На масата нямаше къде игла да се пусне - тарталети с руска салата и със Снежанка, хапки черен хляб със сьомга. сельодка под шуба, шопска салата, картофена салата, домашна лютеница. Сладолед. Съученичките донесоха банички със сирене и щрудел, тирамису, бонбони, кайсии, а момчетата донесоха мезета, сирена, ядки. Напитки - много като количество и асортимент. Всеки път се сещаме за най-различни случки и истории и много се смеем.
Съученик ме докара до нас. Сега съм се разтопила на диванАта, разказах на Ромео, разказах и на вас. Следва почивка.

Брей, Фло от сладолед и  се разтапя.  Ромео да я оближе.

Привет от рибарите! Много риба, много нещо, ама в чиниите. Но имаме снимки с въдицата. Огромни шарани плуваха около нас, обаче не им хареса менюто на кукичката. Затова пък има детски кът и домашна лимонада. Изморени и доволни се прибрахме. На тръгване пИятелят заяви, че ще живее тук, а риба не е хванал, защото мъжкият гъсок в язовира, непрекъснато е ,,гъсочел,, и е плашил рибата. Поредната нова дума.

Макавели, преди малко дъщеря ми изпрати  снимка на този трабант с метла и тример на багажника. Пред него е карал един розов, но не е могла да го снима. Топъл - топъл кадър

Дребосъчковците вечерят таратор и спагети. За утре ще ходим до Декатлон за нови бански. Намислила съм нещо.

Направо завиждам за малките внучета.На Касс-за бебешкия аромат.Моите вече са големи,не мога да ги целуна по бузите,ако не се наведат.
Боряна,скоро ще се разделят сами.Децата на щерката са породени и бяха като близнаци,навсякъде заедно.В пубертета вече се промениха,големият кисне на комп.,малкият кара колело.Понякога играят баскетбол.Обаче,когато трябва да дойдат при мене,да работят с баща си-големият тръгва с желание,а малкият все има за учене.Майка му е намерила начин да го накара.като му оставя да пуска пералня,простира,скътава изсъхнали дрехи.Първия път беше голяма трагедия-принц да е перач.Изхитрил се и помолил баба си,но тя-предварително предупредена,само съвети дава.Повече май няма да остава сам.
  Софи беше тук с приятелка.Снощи са били на някакво комедийно шоу,та покрай нея не съм влизала тук.
  И на мен не ми стига времето.Интересното е,че почти нищо не правя.Ама съм заплес-сутрин по 2-3 часа на двора,да полея нещо,да изскубя тревичка,да огледам всяко стръкче.После чак си правя кафе,но го пия в движение.И понеже вечер не ми се спи,лягам късно,а се будя рано.И после съм увяхнала цял ден.Напоследък спя и през деня,уж малко.

Ха, добър ден!
Нещо ме завъртяла вихрушката и не стигам до писане. Не, че съм много "писмена".
Заговорихте за коли и татковци. Ние нямахме кола, но още от много младите ми години татко имаше мотор - ИЖ. Познавах бръмченето от километър.Татко имаше въздълга коса, но едно лято му писнало и се остригал нула номер. Като се прибра, чух мотора, видях го , но реших, че някой го е окраднал. Мотора познах, а татко не. Голям смях беше.
Ето и една песен от "ония" години.

С ИЖ щях да се претрепам. Тежи. Симсончето на съученик карах от време на време. Ухажваше ме, но за мотора беше скръндза
Мерси за песничката, Тану

Мамси, весело посрещане на рождения ден! Да дадеш знак тук

Ениска, гъсочел е много по-точно от крякал. Или има друга дума? Кокошките кудкудякат, а гъсоците?

Фло, радвам ви се на хубавите сбирки на класа.

Идея нямам, Тетка! Да се произнесат филолозите.

Аз следобед нищо не правих , мързелувах.
Теди каза , че утре ще чистим заедно.
Хубава вечер , баболини!

Тетка, има все още тук-там трабанти в движение. И ние срещаме - носталгично е. Нашия го дадохме на братовчед ми - той отряза тавана и ни го даде. Сложихме го за покрив на гнездата за носене на кокошките. Е, вече няма кокошки, но той си стои там. От колата направи бъги и ходеше на лов с нея. Вече не зная къде е.
Тану, върна ме много назад във времето - любима песен
Чакаме всеки момент децата - Хепи менюто е на път да пристигне и то.

Спокойна и тиха вечер баболинки

Дребосъчковците са още у нас, умора нямат . Тетин още в 9 се оттегли в покоите си, а мама изобщо няма намерение да си легне докато децата са тук. Чакаме дъщерята и зетя да се приберат от сбирка по тъжен повод за техен приятел. Живот...

Като ви чета и си мисля колко интересно детство сте имали!
Моите родители нямаха лека кола, ДС също нямаше желание за кола, макар да имаше шофьорска книжка и така ми мина живота да се возя в градския транспорт и в таксита. Сигурно е хубаво да се качиш в твоя си кола и “да се закараш“ където ти душа сака!!! 
Сега дъщерите, внучката и внуците ме возят, да са ми живи и здрави! 
Единият ми дядо живееше в село на 18 км. от Варна, водеха ни там със сутрешен автобус и вечерта се прибирахме.
Като много малка съм виждала как оряха, жънеха, на хармана ронеха царевица с машина, чукаха узрелите слънчогледови пити с едни пръчки, виждала съм как се мачка грозде с боси крака.....
Макар в селото да не се сееше тютюн, съсед на дядо ми беше  сял, та с внуците му с едни големи игли с голямо ухо и аз низах тютюн на някакъв канап май беше.
Била съм сигурно 6-7 годишна, помня че листата бяха неприятно лепкави и миришеха гадно.
Вечерта вдигнах температура и повръщах, извикаха лекар и той каза, че съм се натровила от миризмата.
Дали е било така, кой да знае! Това помня като на сън от частното, после дядо влезе в ТКЗС и до там!
Само веднъж се опитах да карам колелото на братовчед и на десетия метър като паднах повече нямах желание да се кача.
Вчера ходихме с тракийките на заведение в квартала, отпразнувахме завършването на Пенсионерската учебна година и вече сме официално в лятна ваканция до м.Септември.
Днес имахме следобедна радост, дойде Малък Стефчо да види баба и дядо, че в понеделник пак към Нидерландия! Нали Лора, гаджето му е варненка и тя завърши тази година, сега търсят къде да си карат стажа преди дипломирането си. Не я познавам, виждала съм я на снимка. Лорчето живее в апартамент отделно от родителите си. Сега двамата го обзавеждат и са много заети.
Здраве да е, за него поне имам надежда, че ще се прибере в България!

Лека нощ, баболинки! Който спи през деня, късно вечер гаси ламБите!