Термин септември 2026 - 3

Д-р Василев ли те следи в Токуда ?

Не съм в същата ситуация,но съм с миоми - 5-6бр,като най - голямата засега е 10см, 1 - 8см и една до шийката 5см ( другите са дребосъци - по 2см)
На мен лично ми правят поразии, предизвикват болки и контракции. Моите са на стената на матката( предна и задна) и плацентата е наполовина върху единия възел ( така пише поне в документа,като ходих последно по спешност)...
Което знам със сигурност е,че ще съм секцио и се молим да издържим по септември, че често имам болки заради тях, съответно контракции.
Та 4+см е сравнително малка и не би трябвало да ти създава много проблеми...

Здравейте, момичета. Днес бях на трета ФМ при проф. Марков и той също потвърди растежната ретардация при бебето, която най-вероятно се дължи на плацентарна недостатъчност, тъй като всички доплери са добри. Също ми каза, че трябва най-късно 36/37 седмица бебето да се роди със секцио. Сега съм всяка седмица на преглед и тонове и се надявам поне още месец бебето да продължи да расте и максимално да се забави раждането. Мисля да си приготвя багажа за родилното и започнах да търся помпи за кърма. Харесах на momcozy M5, някой ползвал ли е с предишна бременност този модел?

FBID, да при него.

Sunny37, дано всичко се развие с благополучие! Стискам палци.

Пиши му , той винаги отговаря. Аз също се следя при него, АГ по ЗК също ми каза миналия месец, че шийката е къса да поставям утрогестан. Писах му веднага и той също ми каза да поставям до прегледа при него за всеки случай и като измери той ще прецени има ли нужда. На прегледа шийката беше 31.7, по ЗК я измериха 29 около 2 седмици по-рано. Той ми каза да не го поставям повече за момента.

Sunny37, успех. Седмица за седмица карай и стискаме палци за 36-37ма.
Коя седмица си сега - 30 някъде?

Сега съм 28 гс и бебето тежи 1066грама

Аз приемам магнезий още от около 14-16г.с.
Не съм имала стягания тогава, за разлика от сега. Често, като стана от леглото, веднага ме стяга. 3х2 са ми изписани. За болките вляво и вдясно, ако са по-силнички и продължителни, пия 2 Ношпа. На мен веднъж ми мери шийката 29мм, др път 37. Казва, че разликата идва от това, че ми се пишка понякога. По принцип шийката ми е фуниевидна, та я следим да няма рязко скъсяване. При мен, докато плацентата беше ниско и имаше съмнения за срастване с матката, секциото беше задължително. За миомите предполагам, че важи същото.
 Sunny37, стискам палци, всичко да е наред. Член съм на една група "Лежащи мами" (със серклаж и много скъсени шийки) и вчера едната мама роди в 34г.с. Бебечето е добре, но тежи 1800г и ще изчакат да качи малко, иначе всичко е наред.

Здравейте момичета ,

одавна не съм де включвала, но последно време беше лудница около мен.
Таа идвам сега да споделя, с надежда малко да ми олекне.
До миналата сряда бях на работа, бях обявила,че излизам в болничен на 17.06 още м.Март т.е. очевидно шефовете ми имаха достатъчно време да намерят заместник....на приказки. Ситуацията към днешна дата е,че аз обучавах 3 човека, който след 2-3 ден не се връщаха повече и бяхме в изходна позиция.
Финално уж наеха една жена(на която предавах работата едва 4 дни) и първия ден, който й беше самостоятелен тя напуснала....
Имаше опит за намек да се върна, пук да съм в болничен, НО да си работя от вкъщи и всякакви такива щуротии....а единственото,от което имам нужда аз е да разполагам с времето си и да си почивам(макар,че със започнатия ремонт вкъщи и това не е много важно,но независимо всичко се случва много повече)
Днес получих поредното обаждане, били наели нова жена, кога да дойдели да ме вземат в понеделник,че да съм ходела да им разказвам за работата... Този път поставих малко по осезаеми граници(или поне така мисля) и казах,че наистина нямам физическата възможност да ходя да стоя по цял ден в офиса и за пореден път да предавам на някой работа, че просто имам лекарска препоръка за повече почивка, че разбирам,че и те са в трудна ситуация,но аз наистина не мога да се отзова на място... Щели да ми звънят тогава, да ме питат някакви неща....

Аз наистина много се сдухах, защото искам просто да се оттърся от всичко това, напрегнато ми е , не спокойно, не разбирам защо ме поставят в тази ситуация, каквото зависи от мен го направих когато трябваше, сега мисля,че заслужено мога да се отдръпна...

Стана дълго, извън темите,които коментирате,но имах нужда да го кажа...
Не ми е добре емоционално, хормона пак ме въртящ явно...
Дайте съвет, как да постъпя, как да покажа,че това, което искат от мен е в повече ...

Според мен достатъчно ясно си се изразила. Друг е въпросът, колко те го възприемат или по-скоро "ако мине номера''...

MomofUnicorn, Дори не си длъжна да им държиш сметка защо желаеш да използваш правото си на почивка. Аз с 1вата си бременност нямах категорична медицинска причина да не работя, но усещах, че ми е тежко, че се изморявам много, че не мога да се концентрирам толкова и питах АГ дали мога да взема болничен преждевременно - нямаше никакъв проблем, издаде ми фиктивен болничен по медицински причини 1 месец преди 45-дневния и си подадох документите. Моята работа също е свързана с високопрофилна квалификация и също бях предупредила около месец по-рано, че ще излезна в отпуск преждевременно, но шефовете са страшно точни и нямаше хъката-мъката при мен, даже не ме занимаваха с това дали са успели да намерят или не заместник - това си е ангажимент на работодателя! Ти си работник с права, а той собственик на бизнеса и колкото и директно да звучи, проблемите са си негови. Навсякъде е трудно с наемането на персонал в момента. И по-трудно ще става с тази демографска криза. Вместо да ни стимулират да раждаме още, ни изцеждат до последно. После - нямало работници!!

Имаш права според българското законодателство имаш ли болничен, пуснала ли си официално уведомление за излизането ти в болничен, даже на никого не е нужно да се обясняваш. Не могат да те уволнят, не могат да тв съкратят, не могат да те уволнят и по време на 2-те години платен отпуск по майчинство. Единствено след това евентуално “на пук” биха могли да ти направят мръсно и да те съкратят като се върнеш. Ама… ако са такива хора, иска ли нормален човек да продължи да работи за такива? Ако за бременността ти правят проблеми, то като почне да боледува детето в яслата/градината…

MomofUnicorn, отказваш да ходиш по време на официален болничен и не се чувствай кофти.
Мисли за себе си и за бебчо. Вина на фирмата е, че оставят определена работата да се върши само от един човек. А какво става, ако този човек излезе в неочакван болничен... все пак всичко се случва.
И аз казах още след пренаталния в 12та седмица (сега съм в почти 29та ), но пак не успяхме да намерим заместник. С шефката имахме план Б и започнах да предавам работата си на нея в началото на юни - записваме срещите + описвам всичко във файл. Няма тя да я върши, но поне да може да обучи новия човек. Имам още 2 седмици на работа и се съмнявам някой да започне.

Аз се чувствам точно както shishar4e описа за първата й бременност - тежко ми е, уморявам се, не мога да ходя в офиса вече (40 градуса е, а аз съм с градски транспорт на час и половина от офиса), едва издържам с това седене по цял ден, не мога да се съсредоточа, забравям какво сме говорили преди 2 седмици.
Ами аз не съм ефективен работник.... По-добре да си стоя на хлад вкъщи (при нектарините ) и да си подреждам бодита и памперси.

Спирай направо да им вдигаш или им отговаряй с няколко часа закъснение, ако продължат да ти досаждат. В крайна сметка си в болничен и не си длъжна повече да си им на разположение. Както са споменали вече, не могат да те освободят - докато детето не навърши три години е даже. Най-вероятно няма да е много приятно като се върнеш на работа, но заслужаваш в момента да си изживееш пълноценно последните по-свободни месеци.

MomofUnicorn, аз съм в подобна ситуация. Казала съм преди 4 месеца и толкова бавно се случват нещата, че новият човек на мое място ще започне на 13.07 и от 15.07 излиза отпуска (защото има платена почивка в чужбина) и реално стартира на 27.07, когато мен вече няма да ме има. Шефът ми заяви “ние ще те търсим и като си в болничен - харесва ти или не, експертизата ти ни е важна”. Е вие сега се сетихте, че ви е важна.
И аз искам да се откъсна от работата, защото е натоварваща, и да се отдам на това, което ме очаква. Не искам всичко да правя в последния момент и да бързам, както винаги се случва. Защото точно 1 месец след като изляза болничен влизам за секцио.

Какво им става на всичките шефове?!
Душа ли нямат, да не казвам, че някои са и жени и са минали през това!
Аз още март исках да изляза в болничен, помолиха ме да остана, докато намерят човек, аз обаче не бях добре здравословно, пуснах болничен и им излязох крива, че не може ли да ми имат доверие?!
В крайна сметка стоях до появата на нов човек, обучавах няколко дни и пак се влоших здравословно, официално казах че повече не мога,  а те “Да знаеш, че ще те търсим да помагаш”.

От две седмици съм в болничен, а работя, няма ден празно без да ме занимават.