Бихте ли направили компромис във взаимоотношенията си заради щастието на детето ви

Животът е сложен и разнообразен и не може да се обобщи с един пост във форум. Като махнем насилието, всичко останало е въпрос на детайли и лична нагласа и едва ли различните ситуации си приличат една с друга. Даже и изневярата не ми е абсолютен фактор, защото и там има нюанси.

Когато сме категоричви, нулираме  други решения като неправилни.
 Всъщност дори виждайки грешка, виждайки близък нещастен,  е добро да сме обрани и сам да стигне до изводи. Да е готов за промяна.
 Да влияеш също е насилие, меко насилие, мислиш ,че отваряш очи, но резултатът не е това. Всеки върви по свой път и няма правило да оеднаквява пътища.
  Нямам укор за нечии решения, дори на близки,  има лично отношение, пазя си го точно лично.

Във една връзка трябва да се правят компромиси, винаги. Ако има намесени деца - още повече.
Тук обаче идва въпроса до колко този компромис е компромис и до колко е пренебрегване на собствените ни чувства за щастие и пълноценност във връзката. Също така какви са караниците между хората и за какво.
Някой да ти изневерява не е компромис. Това е да стоиш във връзка, в която не си желан и обичан. Унижение е. Компромис би било ако разбереш за изневяра, другият съжали и се разкае, обсъдите случая, решите да забравите и да си дадете втори шанс.
Среда, в която двамата се карат често, единия изневерява, а другия търпи не е здрава среда. Дава също лош пример на децата и им “задава” грешни основи и модели.
Лошият съпруг не винаги е лош баща (и за жените важи). Той като баща може да е прекрасен, но ако и провал като съпруг задава неправилни критерии у дъщеря си за това какъв съпруг трябва да бъде един мъж.
Хората с проблеми в отношенията като възрастни често са деца, израстнали в семейства с недобри отношения и изградили модел на поведение от детството. Не случайно се казва, че жените, избиращи винаги грешните мъже, един и същ тип мъже, повтарят един и същ модел на поведение във връзката, който идва от детството.
За изглаждането на детския характер трябват двама родители, ако не е възможно да са двама родители, то поне требва да имат двама примери. На момичето е нужна жена, с която да се идентифицира, на момчето - мъж, който да му е авторитет за пример.
Аз имам в моята среда и от двата примера:
Момчета израстнали без силна фигура на баща и мъж - неуверени, плахи, много добри и емпатични, но с ниско ниво на самооценка, борещи се за внимание и утвърждаване, често чрез някакви външни материални заявки.
Жена, чиито баща е изневерявал системно на майката, която после е починали. Жената сега е прилепчива, вкопчила се за мъжа, с голям страх от изоставяне, контролираща много, научила се още от малка, че трябва да се оправя с всичко сама.
Нивото на компромиси и търпимост за мен е малко като прага на болка - всеки има индивидуално. Някои не биха зарязали мъж дори след поредни изневери, други - още след първото напиване.
При всички положение на децата е важно да се даде пример как се решават проблеми. За това си мисля, че всеки случай е индивидуален. Не всяка раздяла е решение на проблем и не всеки компромис.

Не знам. Зависи за какъв компромис става въпрос. Насилие, унижения, скандали за най-малкото - категорично не бих търпяла. Нито ще имам нервите да изтрайвам такива глупости, нито пък ще искам да давам лош пример на детето си. За изневяра...не съм сигурна. Ако нямах дете и ако партньорът ми изневери, директно ще му бия шута. Но сега съм на друг акъл може би. Нямало е изневери вкъщи, мъжът ми е страхотен съпруг и баща, живеем добре. Ако някой кривне веднъж, според мен ще можем да работим в посока връщане на доверието. Ако е повече от веднъж.. ами явно не иска да стои в този брак и семейството не е приоритет. Тогава защо да продължаваме заедно?
Ако всичко е добре вкъщи, но сме изстинали един към друг или единият спре да обича, няма за мен причина да се развали семейството. Но при такива обстоятелства ми се струва, че "необичащият" рано или късно ще изневери, поне това виждам в приятелски семейства.

Ето една интересна извадка за анализ
- Първо, хората (повече мъжете, но и жените, иначе няма как да стане) изневеряват даже и въпреки, че си обичат половинките. Ей така, защото им се отворил парашутът, за адреналин, за гъдел, за его...  Тоест някоя спонтанна еднократна изневяра на командировка изобщо не значи, че не си желана и обичана (и за мъжа е същото, но на жена отговарям).
- Второ, казваш, че ако се разкае може да се направи компромис. Е да де, ама ако изневярата е била защото не се обичате вече, как разкаянието ще накара виновния да заобича пак??? Абсурдно е.
- И накрая, ако някой от двамата замине на гурбет за дълго време е почти невъзможно да няма изневяра. Въпреки, че се обичат и чакат да се съберат. Просто и тялото, и психиката си искат своето, а самотата понякога може да отпусне и най-здравите спирачки. Тоест ако в семейството се вземе решение за такава раздяла после е абсурд да се вторачват във верността по време на раздялата. По-добре да не ровят изобщо.

П.П.  Животът ме е научил, че много голям процент от хората, които твърдят, че в тяхното семейство не е имало изневяра, всъщност просто имат умни и дискретни половинки   Начела съм се на мнения как Марийка веднага ще подуши ако Иванчо е кръшнал Как пък не. Ще надуши, ако Иванчо е тъпанар, или ако му отпусне края и прекали. Но най-често нищо не се разбира. Това не важи за любовница/паралелна връзка.  Важи за еднократни забежки или мъжът посетил публичен дом. И за това здравото семейство почива на доверието Тоест както е казал шопът:
- Требе да си верваме, оти ако не си верваме че почнеме да се следиме, а почнеме ли да се следиме. че се хванеме...

И малко по зен. Казват, че ако в гората падне дърво, но никой не види и не чуе, то дали наистина е паднало дърво?
Тоест ако във връзката има уважение, прояви на обич, добър секс, няма скандали, има разбирателство и благополучие от къв дявол някой ще почне да рови???

Ако има чувства, няма нужда от кръшване, защото и при невъзможност винаги има алтернативи, без да се включва друг човек.
Ако няма любов, какъв пък е смисълът да си с някого!?
Никога не съм разбирала "смекчаващите вината обстоятелства".
Човек е мислещо същество и би следвало да може да поставя разума над нагона. Когато някой го води само нагонът, трудно може да се разчита на него и във всяко едно отношение.

Еми Черна Станция, не те четох до края, защото отначало видях, че не разбираш (или пък много ги разбираш, знам ли?).
Еднократна изневяра може да е именно някаква глупост и секс. Да живееш с непрестанни изневери и съвсем друго нещо. На гурбет викаш, винаги имало изневяра … дооообре … два пъти сме живяли с моя мъж разделени докато той е бил в чужбина и осигури всичко за да заминем и ние. От теб разбирам, че задължително ми е изневерил.
Аааа момент! И аз съм му изневерила щото … самотата, човешкото тяло, психиката и нам какво още беше …

Обаче аз не разбирам и следното:Голяма любов, пълноценна връзка, две деца, няма скандали, няма изневери и изведнъж... Ами аз не я обичам. (реален пример около мен). Какво значи "Аз не я обичам вече", какво си очаквал, цял живот да ти прихлопваше сърцето ли. Не говоря за случай, в който жената се е променила драстично. В този случай мисля, че е по-разумно да си седиш на... каквото се седи, в крайна сметка имаш деца, към които имаш задължения. При равни други условия грижа, отговорност и тн, никой не може да ме убеди, че грижовен баща в семейството е равностоен на грижовен баща извън семейството.

За скандалите, пак зависи на какво му се казва скандал. Познавам жени, буквално "стъпват на пръсти" около мъжете си, това не е за търпене.Обаче ако става въпрос за обикновени спорове понякога, не мисля, че е особена причина за раздяла.

Но аз не съм човек, който ще кажа кой как и с кого да живее. Единствено за насилието съм категорична, там директно трябва да се режат отношения, иначе последиците са непредсказуеми.

Изневеряващите, които аз познавам, не обичат официалната си половинка. Няма значение полът , въпреки че познавам всъщност само мъже Стоят с официалната, защото а) ще им създаде твърде голямо битово-финансово неудобство да се разделят, б) защото не искат да бъдат ясно коментирани, че са изневерили, по-добре се чувстват, когато коментарите са на уше зад гърба им, в) не искат те да са инициатор на раздялата, удря реномето, г) смятат, че ще изглеждат като идиоти/по-малко мъже, защото показват, че не умеят да въртят официалната патка и още поне една неофициална гъска. Но любов определено няма.

Аз казах, че е нямало изневери вкъщи. Аз поне не съм изневерявала. Мъжът ми ако го е правил...ами доста добре се е покрил. И това предполагам е майсторлък. Не ми е давал поводи да се съмнявам и нищо вкъщи не се е променило, така че изобщо не мисля да чопля.
Под "скандали" имам предвид постоянни спорове на висок глас, постоянно несъгласие дали на единия партньор, дали на двамата, вечни разминавания, които с времето ескалират. Знам за такива семейства и там децата (близки мои приятели) са ми споделяли колко са били облекчени, когато родителите са се развели. Не си е работа да живееш в такава среда.

Познавам такива, но ако няма да е такъв още по-малко повод жената да стои като заложник, за да бил грижовен с децата. Жените как и без брак с бащата трябва да сме грижовни и отдадени родители?


Вече за кой кого не обичал вече – еми, случва се. Рядко нещо е завинаги. И хората се променят, като са млади са с бодър дух, после може да се окаже, че характера, интересите, отношенията са се променили и вече не са ок. Не е нужно двама души да се избиват, за да се разведат.

В ситуация като описаната в първия пост, аз бих си задала въпросите “Бих ли била ок ако това се случва не на мен, а на моето дете? А то би ли било щастливо ако разбере, че това се случва на мен?”

В духа на няколко наскоро отворени теми, ако децата е ок да знаят каква заплата взимат родителите, какво е здравословното им състояние и какви имоти имат, нямат ли право и да знаят ако баща им изневерява на майка им, а тя търпи за да бъдат те щастливи?

В интерес на истината тя повтаря същия модел като родителите си. И нейната връзка, от която има 2 малки деца е с около 19 години разлика. Сега тя е на 33 но след като стане на 42-3 може би ще повтори същия сценарий с изневерите както го е видяла преди в семеен план. Не знам, споделям си просто и знам, че има различни гледни точки. Тя сподели, че няма едно семейство, което да се е разделило и да са го направили цивилизовано. Факт е, че и аз имам доста познати дето хич не са в добри отношения дори заради децата, но кой знае какво е било, когато са били заедно. Явно няма съвсем правилен отговор и е важно всеки да се чувства добре с крайния си избор.

Не всички двойки се разделят заради скандали и изневери. Някои се развеждат/разделят заради тежка болест на единия от съпрузите/партньорите, особено ако са по-млади, когато възниква болестта/травмата. Повечето ми познати с множествена склероза, гръбначни или черепно-мозъчни травми, инсулти и някакви други тежки хронични или инвалидизиращи заболявания, се развеждат. По мои наблюдения повече се запазват бракове/връзки, в които или и двамата партньори/съпрузи са с някакви заболявания/ увреждания, или когато към момента на сключване на брака единият е здрав, а другият вече е бил болен.

Понякога двойки се развеждат/разделят и заради смъртта на единственото си дете. Познавам и такива случаи.

Свят шарен...

Аз познавам семейство , които в период от живота им , когато им е било много трудно много се разправят. И то за натоварване над 100% , когато никой не може да помогне на другия защото е напълно зает , а помощ от никъде няамат и сами се справят със всичко. Обаче тези периоди отминават - децата порастват, къщите се изплащат, службите се сменят с по-добри и т.н. Когато хората са стабилни, имат си доверие, уважават си качествата и постигат нещата заедно - те се успокояват, разбират и си живеят добре.
Така че е добре да се гледа цялата картинка и да се оставят хората сами да си преценят. Аз в тези неща съвети отвън не бих давала . Би  лих ли направила компромис  ... ами не знам ? Зависи в какво, зависи защо, зависи с кого, зависи от крайната цел, зависи от залога , зависи от възможностите ...