Търся идея за спокойствие при възрастен родител

Възрастните хора стават доста трудни и всеки е с особеностите си. Ако могат да се движат и обслужват, което е относително, няма да си сменят жилището. Някои от тях бързо се предават и искат да получават ежедневно внимание, да заемат важна част от живота на децата си и да бъдат щедро и ласкаво обгрижвани. Други си въобразяват, че "мога сам!", "мога сама!" и правят бели.
Няма някакъв общовалиден съвет, който да се даде.
Имам познати, които живеят в стандартен апартамент хол с кухня заедно, стая за децата и спалня и.... Няма къде да бъде "заврян", колкото и грубо да звучи, дядото или бабата, така че и на него, и на останалите да им е спокойно.
Сутрин, когато всички цепят минутата и закъсняват кой за лекция, кой за работа, точно тогава бабата решава, че ще става и ще ходи в тоалетната, ще си вари чай, ще яде, ще пие лекарства... Това е социалният им момент и контакта със семейството. После цял ден са сами. Гледам ги, когато пресичам детските площадки. Седят сами на пейките и чакат някой да мине, за да го заговорят. Големият град не е за тях. Всеки бърза, няма клюки, не се познават. Уж има някакви клубове, но всъщност няма. Читалището в нашия квартал е място за танци и ако не са груповите занимания, няма да може да се издържа. Не могат да си позволят да осигуряват просто седянка за възрастни хора, които нито ще консумират нещо, нито ще плащат ток и парно.
Много сложно става, когато възрастен родител или баба и дядо останат сами. И няма съвет, който да работи за всички и еднакво.

Не можеш да вземеш никого насила. Много често няма пък къде да го вземеш. Ако възрастните са с деменция става съвсем сложно.

Който живее в къща и има свободни стаи, може. Например у нас ще трябва да спи или до мене на спалнята, или в хола да си разтяга дивана, но тогава аз няма да имам достъп до хола. Това може и с години да продължи. Просто някои съвети са като за чужди хора. Да заживеете две поколения с различен режим и разбирания на обща площ от 70-80 кв. м с обща баня и тоалетна, с общ гардероб, си е малко.... мъка за всички.

Така е. Просто няма "лесен" вариант и все някой отстрани може да разкритикува що така, що не иначе.
Отделно наистина най-дълголетните - дай боже всеки му, са най-сложни. Пак късмет ако децата му/ й са живи, все нещо да измислят като вариант.

Това всичкото няма никакво значение ,ако човекът е физически или психически немощен. Тогава няма вариант -ние спим в спалнята,децата в детската ,искам като стана да пия кафе в хола на спокойствие...като дойде проблемът  ..не пита ...Има няколко варианта-1.взимаш го при теб.2.Наемаш хора да живеят и се грижат за него.3.Ти живееш при него.4.Настаняваш го в институция  с постоянно наблюдение и грижи.

И аз съм на същия хал както се казва и моят баща е с подобен характер. На 85 е и нито иска в дом, нито иска да го наглеждат, нито иска социален патронаж, нито чужд човек да влиза в къщи. Щели да го оберат или уморят. Аз не живея и в БГ и нещата са още повече усложнени. Направо идея си нямам какво да правя. Иначе излиза, има компания в някаква градинка се събират, но аз не познавам никой от задругата там. Ходи пазари си, готви си, чисти си, пере се, глади се. Но това нищо не означава. Тъкмо го бях склонила за социален патронаж, и взела че го срещнала някаква далечна роднина, и му казала че храната гадна и нямало да я яде. И тази женица ми направи живота още по-труден. Сега и аз като съфорумката създала темата, си блъскам главата и се чудя какво да правя. За капак до сега по скайп се чувахме, но нали го спряха и ползваме Teams, но той нещо не може да се оправи. Влизам през TeamViewer през компютъра му за да вдигна като го търсим. Но и тази програма взе да не ми работи и едва се свързваме. Телефона си не вдига като го търся. АБе вързал ми е ръцете от всякъде.

Ами ти с това раз, два, три оправи светът. Взимаме го при мене, той се чувства добре, има си тоалетка с гримове, в банята всичко е както, той си го ползва и оставя, последно не разбрах сутрин ще става с всички нас и вечер като се приберем, ще му гърми главата... Ние лягаме към 12. Дали ще е щастлив да се напасне по живота на тийнейджърите, аз не знам. Ти как ги виждаш нещата?
Няма много желаещи, които да живеят при стари хора, това можеш да го провериш още сега. Не говорим да пусна от етноса на смени, нали

Някои хора се нагаждат. Но с моя баща не е така. От млад си е мрънкало, пък на тези години е чудо. Той сам няма да иска с нас. Като по-млад (в неговите 65) беше ни гостувал. Майко мило. Ние луди станхме с тоя човек. Бебе гледах тогава, ние за бебето забравихме, всички около тоя човек се въртяхме и все недоволен, и все нещо не харесва. Свекърва ми беше идвала също на гости. Каквото ѝ дадеш, каквото ѝ сложиш, където да я настаниш, една дума не е казала да се оплаче. Топло, студено, сладко, солено, тясно, широко, все се нагаждаше. Но всеки е различен.

Нагаждала се е, защото е била здрава и с всичкия си. Като остареят и се разболеят, не могат сами да се понасят. Скучно им е, ревниви са, ту му млякото горещо, ту пък друго нещо. Колежка се тревожи, че като отидат там, му пречат, като не ходят, реве, че са го забравили. Не дава нищо да му пипат, да хвърлят. Абсурд е да се премести при тях, без покъщнината си. Купища вестници на масата. Искат да разчистят, за да обядват. Не дава да му се местят, че после не знаел кое къде му оставяли. Тя казва, че поне 30-40 вестника има на масата. Четял си ги. Като не им харесват, да не ходят. Спи с две пижами една върху друга. Тя му носи нова, по-плътна. Не я иска. Била груба и щяла да се свие при прането. Спи си с две тънки, с изпопадали копчета и на дупки.

Моя баща нямаше как да го взема, защото той не искаше. През съзнателния ми живот сме се виждали един път, когато бях на 9. После нито ме е търсил, нито ми се е обаждал. Последните 2 години от живота му ме намериха негови приятели и ми съобщиха за състоянието му и аз започнах да се грижа от разстояние чрез пращане на пари, плащане на сметки и звънене по телефона на него и съседи и т. н. т.  Категорично не пожела да се срещне с мен и да го взема, а за дом казваше, че ще  му продам апартаментта. Как да стане да го прибера в този случай?

Да, така е с възрастните хора. Нито се води, нито се кара за моя казвам. И единствения начин да го закарам в старчески дом, ще е ако съвсем го хване дименсия и не знае какво става около него. Преди това абсурд. На сила няма как да го вържа и да го закарам където и да е против волята му.

Esmee, баща ми на ръка се пере. Пералня има, не иска да я пуска. ОПравял се. Защо бе го питам, така си решил и от къде на къде ще му държа сметка кое как прави. Да съм си гледала работата. Как да се разправяш. Не ми влиза в положението от никъде. Иначе много неща мога да направя, най-малкото социален патронаж и да плащам на някой да минава 2 пъти седмично да го наглежда. Дума да не ставало.

Втория ми баща, който живееше при мен също запали вкъщи, но хванах пожара в началото. Той пък зад гърба ми продаде къщата на село - не било моя работа или на сестра ми.  На него му купувах лекарствата всеки месец и след смърта му открих всички кутии непипнати в кашон под леглото. Той живееше в малка къщичка в същия двор и не ми даваше дори да влизам да му шетам. През вратата вземаше яденето. Дрехи му купувах и така ги раздадох на хората. Носеше си старите скъсани и засечени анцузи. Бог да ги прости ама и двамата бяха много криви хора и в последните си години ми стопиха нервите и всичко. Колко пъти бърза помощ виках и го вземаха и отказваше линейката и да лежи в болница. Аз съм карала след линейката и съм стояла в спешното до сутринта, след което се прибирам и водя дъщеря си на училище и докато се прибера той се е прибрал с такси. Другия пък на 300 км от мен живееше и от тук му звънях на линейки след като ми звънне, че не му е добре. Обяснявам на 112 по 20-30 мин. защо звъня от друго населено място, че на тях им излиза и автоматично ме свързват с нашата болница и им обяснявам, че става думата за друг град докато се разберем и му пратят линейка той вече бил добре и отказва да се качи.

Постъпи както намериш за добре .Стоя зад думите си от опит с трима възрастни роднини -звъннат ли ти и ти кажат -падна и не може да стане ,примерно ...всичките тези разсъждения и анализи стават безпредметни и се избира между четирите опции .

Ок аз съм съгласна. Избира се между опциите, но кой избира?

Аз ли? Друг пуска темата и споделя, че нещата не стават едно, две и три в последователност и по план.
Ти си стой зад думите си, но за нас това са просто думи и ние не стоим зад тях. Пусната тема за разсъждения. Много съжалявам, че не можеш да оправиш целия свят по начина, по който се справяш успешно със своя живот. Щеше да спечелиш Нобелова награда.