Той не иска да се жени за мен

Момчето ми предложи да живеем заедно приблизително 3 или 4 месеца, след като почна връзката.
Аз тогава категорично му рекох, че небракувана няма да се дам

Ама като гледам сега, че не ще да се бракува, почнах да се замислям да се дам и так, без брак 

А е на тавана, че апартаментът, който купи, е в строеж. Надявам се с мен или без мен, да се откъсне от родителското тяло след това и да си иде да си живее на самостоятелно, и неговото ЕГН напредва вече....

на мен пък ми се струва странно след 3-4 месеца да се мисли за съвместно съжителство  2 години, обаче не са вече толкова малко време,и да ен живеете заедно,  би трябвало да имате някакви общи планове за бъдещето 

  

Е, в такъв случай просто остави нещата сами да се развиват. Щом го обичаш уважи начина му на мислене. Най- важното е да се разбирате и да сте толерантни кам разбиранията си и различните периоди. Мъже- можеш ли ги разбра

Има, има Кумата ми се омъжи за такъва човек, много ми бяха сладки. Живееха заедно няколко години, бяха си някак негласно решили, че ще са семейство, но той не й предложи докато не събра достатъчно пари за пищна сватба, пръстен с диамант и романтично предложение
Много ги обичам и двамата, но и на тях съм казвала, и на теб ще ти призная - това за мен са смехории За мен лично!!! Аз съм си такава, и мъжът ми е като мене същият. Ние решихме, че ще се жених, седейки на дивана в хола по домашни чехли - ей тъй, заприказвахме се и... Не си падам по романтиката и традициите по отношение на брака. Но уважавам изборът на всеки Щом ти толкова държиш на това, ако той те обича, според мен трябва да ти го даде. Мъжът трябва да се научи да глези жената и да й дава това, от което тя се нуждае, независимо дали му идва отвътре или не Адски капризно и претенциозно звучи, но е факт от живота - един мъж трябва да угажда на жена си, за да са доволни и двамата. Природата така ни е устроила. Изключенията са много, много малко.
Та... Според мен, поживей с него. Ако сте щастливи, можеш ясно да му покажеш какво би те направило истински щаслива. Ако държи на теб - ще си го получиш. Ако не...значи или има някаква фобия от брака/което можеш да се напънеш да преглътнеш, по твоя преценка/, или просто иска да си живее така, както него го устройва, без значение как ти се чувстваш. В който случай следва да му биеш шута
И така, и така, трябва да поживеете заедно, за да разбереш. И без друго не е хубаво да се жениш, без да сте споделяли преди това покрив, легло и покривка поне една година Да няма после изненадани

Това дразни мъжете според мен. Много са малко тези, дето ще се заженят, защото момата е поставила това условие, за да живеят заедно. И то в началото на връзката. Брат ми е един от тях(в неговия случай- за съжаление...).
Поживейте заедно, пък дано се ожените скоро и да сте щастливи

Не се сърди, ама много остаряло виждане имаш... няма да се дадеш без брак, напредвала му възрастта 
Аз пък смятам, че е важно двойката преди да сключи брак (дали въобще ще го направи са подробности) да са живяли заедно и да са се опознали... за да няма неприятни изненади след първата брачна нощ.
Нали е на 30- за какво му напредва ЕГН-то? Ти не си ли с 4 год. по-млада?

Напредва му ЕГН-то не да се жени, Рени, а да отдели от майчината си трапеза.

На 31 твоят мъж мама ли го переше и хранеше?

Малко трудно можеш да определяш на някой друг за какво му е дошло време и за какво- не.
И не е нужно възрастен човек някой да го пере и да го храни.

Чесно казано, не си стара въобще, не си и закъсняла с брак и т.нат.
Недей да насилваш нещата, но пък и наистина връзката трябва да има развитие.
Не ви познавам и ми е трудно да си кажа мнението конкретно.

А по отношение на брака, наистина е по-добре малко да поживеете, да видите дали ще си паснете. Има разлика да си движите като гаджета и да преспиваш там от време на време и да живеете заедно.
Ако се разочароваш, по-добре ли без брак и със?

Моят съвет е да се съсредоточиш върху себе си. Не казваш с какво се занимаваш. Но мислите ти да са само по този въпрос е изтощително.

Запиши се на курс, спортувай, обръщай внимание на себе си, срещай се с повече хора, гради кариера. Бъди самостоятелна и сигурна, спокойна.
Все едно последната ти грижа е дали ще се ожените или не, което и трябва да бъде. Радвай се на живота.

Бракът често в представите е по-хубав, отколкото е в действителност. 

Грушенка, мерси Дойде ми сърце на място   

Мерси и на всички останали

Белинда, много хубави думи, специално благодаря 

В обобщение само ще кажа: идеята беше да споделя и като си казах, ми олекна. Макар и различни мненията ви, има човек какво да вземе:)
Факт е, че времето ще покаже, но факт е също така, че го обичам тоя мъж и ми се иска да продължа да съм с него. Дано да иска същото и той...

Ние с моят съпруг си гаджелувахме 3 години,като всеки ден бяхме заедно,ту в дома на единият,ту в другият.Накрая ей така сам осъзна че не ще на 60г. да изпраща абитуриент и поиска бебе.
И аз му казах sorry.Обаче без брак няма да стане.
Старомодно или не,това е моето решение........и последва

Здравейте! Да се включа и аз по темичката Ще ти кажа моето мнение аз живея с бащата на второто си дете и нямам намерение да се обвързвам с брак,не само заради това,че веднъж си изпатих,но някак си така нещата ми се струват много по-естествени в смисъл никой от нас не се чувства като принадлежност на другия и това ме прави донякъде по-спокойна,донякъде  и свободна.От личен опит разбрах,че един брак  не гарантира абсолютно нищо нито гаранция за семейно щастие нито за идеални отношения.Сегашният ми мъж понякога ме пита дали не искам да сключим брак,но аз категорично съм решила да не го правя,просто не виждам какво би променило това от към по-добро сегашната ни връзка.По мое мнение не го притискай прекалено ,можеш да му кажеш и покажеш ,че държиш много на това да сключите брак,че за тебе е важно,но го остави сам да реши за себе си.Желая ви щастие!!