формулите разни в главата си върти.
Времето не стига, пише без да спре,
за миг му с е привиждат пясък и море.
Квесторът проклет е, нещо го подвежда,
във врата му диша, критично го поглежда.
Но пуберът си спазва чинно инструктажа,
за миг се пак прокрадва мечтата му за плажа.
Старателно си пише, а изпитът изтича,
файлът споделен тук майките привлича.
Едни ги домързява, chatgpt разпитват,
други пък сами в еднага се опитват
за сложността идея бегла да добият,
капанчета прикрити в теста да открият.
Вторите накрая радостно споделят,
че МОН след n години успели да нацелят
изпит по-премерен, който разслоява,
логическата мисъл който проверява.
Но радостта е кратка, критериите качват,
ентусиазма майчин със тях веднага смачкват.
Дават бонус точки за отговор погрешен,
опит жалък правят, изцяло неуспешен,
решението свое уж да оправдаят,
поддръжниците техни триъгълник чертаят,
но той е изроден, за малките неясен -
та гафът си е гаф и е пределно ясен.
Множеството жалби дали са оправдани,
хора се намесват, чувстват се призвани
грешка подир грешка в теста да откриват,
ръчичиките на МОН по мейла да извиват.
Задачите обаче просто са си верни
и МОН не заслужава тези краски черни.
Със избора на всички зададени въпроси
експертите им хич не изглеждат боси.
Но, уви, нещата някак се размиват,
понеже МОН и с други жалби го заливат.
По-важно е сега баш гафа да оправи,
от стигнатото дъно с чест да се изправи,
а не във понеделник проверка щом стартира,
шанса за промяна финално да блокира,
решавалите вярно така да ощети,
допусналите грешка да ги награди...
Браво, Мишленце!

