Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир след Рибарче🧿 личен живот, проекти и колеги-Тема 101

И специално за широката публика, вашето мнение не е миродавно, всеки си е сам център на света!
Мога да съм фен, мога и да не съм, но сама определям това, и то не зависи дали на друг му хареса моя начин или не.

Нинка, много добре и точно казано.
Същото се отнася и за мен:

Мога да съм фен, но мога и да не съм. Това е!

Мерт и Sober.
1. Sober има две на пръв поглед взаимоизключващи се линии в мъжката мода - деконструирани и структурни силуети.
Деконструираната дреха (особено сака и палта) пада естествено по тялото. Раменете не са квадратни и изкуствено повдигнати, а следват естествената линия на тялото. Материите са "дишащи", качествени, но леки, така че да се движат заедно с мъжа. Цветовете са тези на земята. Носят мекота и впечатлението за небрежен лукс на градския мъж.
Стуктурният силует  "добавя архитектурна прецизност, геометрия и ясни линии". Дрехата изглежда като произведение на изкуството или на архитектурата.
"Комбинацията от деконструирана мекота и архитектурна структура позволява на мъжа да изглежда изключително елегантно и авангардно, без да се чувства пристегнат или скован в дрехите си. Това е основата на модерния градски стил – дрехите изглеждат скъпи, минималистични и артистични, но са създадени за максимално удобство и свобода в ежедневието."
2. Мерт и празнотата на пространството. Всеки ще прочете описанието на пространството на първата снимка. То наистина оставя усещането за безвремие. И тук се намесвам със своето разбиране. Безвремие твърде често се бърка с вечност, но те са различни по съдържание. Мисля, че най-кратко и точно са изразили безвремието  А. Камю в "Митът за Сизиф" (и П. Яворов във "Видения"). Камю го  описва така: "простор без небе, време без дълбочина, целта е достигната". В това се състои абсурда на всекидневните усилия на Сизиф, затворени в кръг нагоре-надолу. И екзистенциалният въпрос за смисъла на тези усилия в света на индустриалните удобства, вещи, блясък...
3. Мерт, стъпил на стол в тишината на пространственото безвремие.
Много интересна хрумка. Сизиф побеждава безвремието с движение,  бунт, с мисъл, когато слиза надолу за своя камък. Героят на фотосесията е в статично положение, но на стол. Дали се е издигнал в собствения си свят? Загърбената светлина на външния свят, отпуснатата стойка, затвореното лице и извърнатите очи... по-скоро внушават отчужденост, а не превъзмогване суетата на света му.
Авторът пише, че Мерт е успял да постигне смисъла. Цялостното впечатление внушава не показност, а емоцията и характера на актьора -  "зрял, спокоен и впечатляващ мъж". Но аз не виждам това и на втората снимка - на частично разголения Мерт. Лицето и очите в близък план са напрегнати, търсещи, съсредоточени. Но стойката отново внушава раздвоеност - увереността, демонстрирана с ръката на кръста, се подкопава от другата, подпряната на стената. 
Изводът ми е, че балансът и комбинацията на двете линии в мъжката мода на Sober липсват като цялостно присъствие на Мерт. Може би защото липсва свободата да изрази себе си, да открие небето през прозорците, да направи времето си собствената история.
Това от мен по двете снимки от фотосесията. Дано не ви уморя от четене.

Кате,благодаря. Умаряй ни по този начин. Посланията от фотосесиите винаги са ми били интересни. При изграждане на персонаж имаш време да пресъздадеш характерът.При фотосесиите е част от секундата,щракването на лещата,един кадър,който трябва да разкаже поне няколко неща .
Дано повече неща подобни четем .

Сигурно по същата причина, по която името на Афра е в тяхното



Пак се бъркат компютри с компоти

Ире, точно



ИИ

Кате, а Sober правят ли стъпки в посока към небинарност, защото това е едно от най- влиятелните движения в съвременната мода все пак?
Опитвам се да си обясня цветето, което стои много закачливо на фона на концепцията за безвремие.
P.S. Блудната дъщеря се е завърнала. Еве, много липсваше в темата, да знаеш! Обичам бунтарския ти дух и проявите ти на лошо момиче.

Оха, идва

Фи, взаимно

И още

Дами, ако трябва да сравнявам това

с това...

Ами... даже е неуместно подобно сравнение, но... В Мадрид цялостната визия на Афра беше изкуство. Знам, че тогава някои се опитаха да правят внушения за една турска Бианака Ченсори, обаче... моите предпочитания определено са за Живанши пред ДеФакто.

Fi, техните дрехи се описват с унисекс потенциал. Обаче тя концепцията за небинарност в модата отдавна е завладяла тая сфера. Самите  Унисекс облекла залагат на свободни линии, падащи рамене, широки панталони и дълги силуети, които стоят еднакво добре на различни типове тела.  В мъжката мода навлизат материи като коприна, дантела, по-ярки цветове и детайли, които доскоро са били считани за чисто женски. Тук се включват и детайлите от рода на розата.
"Розата от плат е директна заемка от висшата дамска мода (Haute Couture). Превръща палтото от чисто утилитарна връхна дреха в драматичен, поетичен елемент. Често се използва на червения килим от съвременни модни икони."