Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 263

Bay,AN @wesergi

Сой, потопена пирамида във водите на Босфора 

Силата, гордостта и черната перла, вдъхнати в момента, когато завесата се повдига

В мига, в който завесата се повдигна, косата ми настръхна. Мога да кажа, че вдъхнах атмосферата на сила и гордост; това е усещане, което е трудно да се опише. Тъмният блясък и смелостта в очите на актьорите от самото начало подадоха сигнала, че историята ще бъде разказана тихо. Проклятието и мистерията бяха толкова завладяващи, че за миг ме пренесоха обратно в 2000-те. Да преживея отново онова вълнение в този проект ми донесе едновременно усещане за спокойствие и завист.

Режисиран от Максим Александър, *Сой* събира Бариш Ардуч, Фарах Зейнеп Абдулах и Туба Буюкюстюн в една и съща тъмна вила. Джан, който се отправя към загадъчна вила в Истанбул по покана на умиращия си дядо, заедно с приятелката си Башак и приятели, се изолира от външния свят зад завеса от мъгла. Древно проклятие от Египет (свързано с проклета портрет) се събужда отново; тайни, предателства и свръхестествени сили се развиват едновременно. Атмосферата е студена, затворена, блести почти като черна перла, но те влече навътре. Визуалната дисциплина на Александър в хорър киното се усеща и тук: избелели цветове, отделни звукови мотиви за всеки герой, психологическото напрежение, което бавно нарасва.

Джан на Ардуч носи както харизматичността, така и уязвимостта на мъж, който търси корените си. Башак на Абдулах е фигура, която проследява следите на проклятието – тиха, но решителна; погледът ѝ от самото начало разкрива призивът на историята. Съществото, което оживява Буюкюстюн, излъчва надменна и древна самота; шепотът и присъствието ѝ обгръщат вилата. В актьорския състав Мехмет Йълмаз Ак, Озге Озакар и Тамер Левент задълбочават темите за семейството, принадлежността и товара на миналото. Тъмната смелост в очите на актьорите е една от най-силните страни на филма.

*Сой* не се опира само на хорър ефекти. Време, памет и проклятие, предавано през поколенията, се сливат с психологическо напрежение. Като турско-арабска копродукция, тя се основава на оригинална история; сценарият носят подписите на Шъкрю Неджати Шахин и Мелих Озйълмаз. Възраждането на духа от онези вълнуващи опити за местен хорър-герilim от 2000-те с международна техника прави проекта едновременно носталгичен и съвременен. Усещането за цикъл в финала също остава в ума дълго време.

Поздравявам актьорите и проекта. Силата, гордостта и атмосферата на мистерия, вдъхнати в първия миг, когато завесата се повдигна, правят *Сой* един от най-впечатляващите местни хорър филми на екран. За почитателите на хорър и напрежение – студено, завладяващо и незабравимо изживяване.