Труден въпрос към родилите дете с донорска яйцеклетка

  • 941
  • 21
# 15
Някой ме беше попитал дали съм помислила, че бих сравнявала децата
 Да, наистина, опасявам се, че ще ги сравнявам, което не е ок, което ми дава наклон, че този вариант по-скоро не е за мен. Ако не мога със собствени яйцеклетки, то значи второ дете тогава не е писано.
Виж целия пост
# 16
Смятам, че за всяко нещо в живота си има време.
Много преди да срещнем репродуктивни трудности съм си мислила да осиновим дете. Аз обожавам децата и знам, че бих го обичала абсолютно безусловно.
Това не ме прави по-добър или другите по-лош човек. Хубаво е, човек да се познава и да не взима решения, за които после има голяма вероятност да съжалява.
Това е ваше право и е напълно нормално да изпитвате това, което казвате.

Моя съседка роди първото си дете на 20, на 22 ѝ откриха рак и се наложи да ѝ отстранят репродуктивните органи. Мечтаеха за три деца, но останаха само с едно. Никога не са коментирали сурогатство, осиновяване или нещо друго. Приемаш съдбата си и продължаваш.
Хората сме различни, и всеки реагира различно, това е наше право.
Виж целия пост
# 17
Четох преди време споделяне на пораснали вече деца от ДЯ, които казват, че усещат подсъзнателно липсата на третия "родител". Тоест не съвсем като биологично  нито осиновено.
Виж целия пост
# 18
Зависи как им е представен този "родител" и изобщо защо е представен като такъв, а не реално като 1 клетка, която без майката не би могла да се развие като такава извън тялото на донорката. И никога не би имала шанс да стане човек, защото донорката никога не е желала тази клетка да бъде нейно дете. Просто не я е оставила да изтече в тоалетната при цикъл, а е дала шанс на реалните родители да направят желаното си дете, да го създадат с любов, да го носят под сърцето си и в ръцете си.
Затова е добре да се направи консултация с психолог още преди пристъпване към решението да се ползва донорски материал.
Много хора и донорски органи не успяват лесно да приемат психически, камо ли дете.
Виж целия пост
# 19
Подсъзнателно го усещат, не че им е представен по някакъв начин липсващия "родител". Усещат го като липса, празнина, като липсващо звено. Имайте предвид, че човек не е само биологично тяло, а доста по-сложна структура. Тази комплексна структура дава обяснение на едно такова усещане. Нещо подобно като на ампутиран крайник, който боли или сърби. Като трансплантирани органи, които променят вкусовете или влеченията на приемателя. Същото е и с ДЯ. Носи отпечатък от дарителя, който не може да се заличи, тъй като това са процеси на друго ниво.
Виж целия пост
# 20
Възможно е. Особено ако човекът не е напълно приет от близките си.
На този етап синът ми знае как е заченат, но още е малък и не се впечатлява.
Виж целия пост
# 21
Родих детето си преди месец, с ДЯ заченато, и за миг не съм си помислила и съжалила, че го направих. От първото чуване на сърчицето и на прегледите при АГ, а като започнах да усещам бебето и ритниците в себе си, аз се влюбих и обикнах дъщеря си.
Сега е на 1м всеки ден я целувам, обичам, влюбена съм в нея, и за миг не се сещам и замислям, че е с ДЯ. Тя е моята любов и сбъдната мечта. Сърцето ми умира за нея / в период на жестоки колики сме и безсънни нощи / и не съжалявам за нищо. Дори като я родих и я видях каква кукла изписана и красива е, бях готова за следваща бременност без да чакам, искам да имам още едно дете като нея от същата донорка. Имам най-красивата и прекрасна дъщеря и не мога без нея!

А за Вас първо трябва да приемете и да вземете осъзнато решение за ДЯ. Трябва да сте готова, и да не го поставяте под въпрос и съмнение, и че го желаете това дете със сърцето и душата си. Избора и решението е Ваше!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия