За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 118

  • 16 996
  • 765
# 750
Аз за всеки случай бих го завела на лекар. Моята така се държеше, като имаше отит
Майка ми ме беше посъветвала да пробвам да натисна ушетата и ако плаче повече когато го натиснеш значи е хубаво да се заведе да се провери. Може да пробва жената, някаква медицинска сестра така е разбрала при мен, че ме е боляло ухо като съм била бебе

Отитът се вижда много лесно от медицинско лице, няма нужда от бабини методи според мен
Виж целия пост
# 751
Регресия, скок в растежа. Това може да е.

При нас се оказа регресия. Съвпадна и с двете ваксини плюс ротата. Леле коликите се завърнаха мощно😅
Виж целия пост
# 752
Имах предвид, че при мен като бебе така е открит, без да иска сестрата ме е натиснала и съм запищяла. Иначе са ме лекували от нещо друго с тежки антибиотици, защото не са се сетили за ушите. За това казвам, че ако някое бебе пищи и нищо не помага може да пробва, защото когато съвпада с рефлукс, ваксини и колики, понякога не знаеш от какво от всичките неща е, както в било и при мен като бебе. 😊
Виж целия пост
# 753
Абсолютно същото при нас. Моят господин е последните дни на май месец и точно по това време миналата година регресията съвпадна с последните ваксинации - ротата + пневмококи + шествалентна, 3в1 ваксини + регресия. 😂 Беше и послесният път, в който се появиха някакви колики 😂

Така или иначе щом утре имат ваксинация ще се направи преглед на уши, гърло, гърди дали е здраво детенцето. Но е много вероятно да е регресия.

Не знам колко ще успокоя някого, но 1г по-късно всичко ми е песен в сравнение с онези първи 4 месеца от живота му 😂
Иначе и на нас лекарката каза, ако има силно пищене, че трябва да се прегледат ушетата или ако вдигне висока темп без видими признаци на разболяване пък да пускаме урина, защото може да е от бъбрек. Аз така на 4-5м съм направила остър пиелонефрит с 39.9⁰, завели ме на плаж за пръв път и от едно кратко потапяне в морето съм цъфнала и вързала.
Виж целия пост
# 754
Абе всеки период си има неговите особености. 😀
И всели път ми се струва трудно, ама като отмине и се върна си викам еее то не било кой знае какво.
Виж целия пост
# 755
Genome..даваш ми кураж защото всеки казва, че колкото по-голямо става детето толкова и проблемите са по-големи - тепърва ще разбирам, но не знам дали има нещо по-неприятно да плаче и да не може да си каже какво му е. А и си мечтая да може да си спи по цяла нощ. :д
Виж целия пост
# 756
И аз се надявам да станат песен нещата. То не бяха колики, регресии, скоци, бутане на шишета, пищенета. Все по-зле ми се виждат нещата и, че няма оправия😅. За зъбите не ми се и мисли
Виж целия пост
# 757
Моята е на почти 2 и още не спи по цяла нощ, но взех да я слагам при мен в леглото и така всички се наспиваме. И определено е по-лесно, когато може да си каже какво иска, но някой път просто почва да реве и нищо не помага. Вчера не знам за какво се ядоса, но взе страшно да реве и така и не разбрахме какво иска. Мина и де и почна да се смее.
Виж целия пост
# 758
Аз влизам за успокоение😅 Каката ми е на 4, определено нещата стават по-лесни във всяко едно отношение. Така че, дръжте се. Сега обаче като гледам колко оправна и самостоятелна става, направо понякога ме хваща носталгията за ,,онзи” период, който описвате😅 Е, припомням си го със сестра й де, но определено колкото и да не ни се вярва, липсват тези периоди.
Виж целия пост
# 759
Genome..даваш ми кураж защото всеки казва, че колкото по-голямо става детето толкова и проблемите са по-големи - тепърва ще разбирам, но не знам дали има нещо по-неприятно да плаче и да не може да си каже какво му е. А и си мечтая да може да си спи по цяла нощ. :д

На мнението на Genome съм, коликите са в пъти по-гадни при моя от зъби, кътници, прохождане и т.н. Сега моят син на 1г 6м нещо е тегав, ама просто е осъзнат и прави на пук, че и ти се подиграва, също съвпадна с махане на биба, започване на ясла и т.н. Най обича да го гоня с корем 7ми месец, докато търчи по пишка из къщата. Оставям ви да си представите сами колко смешна картина сме Grinning

След първоначалния шок при мен всичко е по-леко, даже се навихме за второ. Даже някои дни си викам, мамка му, хубаво е. Не е задължително като порастват да става по-зле! Много мразя да ми каже някой, примерно с дете с колики съм и да каже "МА ТИ ДА ВИДИШ ЗЪБИТЕ КАКЪВ УЖАС СА, ПОВЕЧЕТО ДВОЙКИ СЕ РАЗВЕЖДАТ ТОГАВА", еми... не. Това една позната ми го казва за всеки следващ етап, не се оказва права.

Непоискан съвет, за което някои мами са върло против, но за мен беше гейм чейнджър. Работи за самостоятелно заспиване, бели шумове, играчка, формичките за таван от тему, прожектор, биби миби, каквото работи за вас. Има приспиване различно от на ръце и това много ми помогна. Самостоятелното вечерно заспиване не пречи да спите следобед заедно, така беше при нас бая време, сега и двете си заспива сам, понякога със спор, но го прави. Това помогна да спи по цяла нощ. (изключвам някое друго измяукване при мнооооооооого болящ и подут венец)
Виж целия пост
# 760
Никой никога не ми е казвал за ушенцата и ще го имам предвид. При нас, коликите свършиха към третия месец и детето започна да заспива в кошарата сам с малко гушки (преди заспиваше върху мен). И към средата на 4. месец, хоп и обрат. Аз не знам какво беше това, но ни държа до 6 месец. Будене на всеки час, трудно заспиване за дневни дремки, пълзене насън и мрънкане, а към 6 месец и 2 зъбчета. Много съм щастлива когато се буди само за кърмене около 2 и 5. Тогава се наспивам Grinning Сега почнаха и горните зъбки и нов скок. Изправя се в просъница. Ами, майчиния сън, свиквам все още Grinning
Виж целия пост
# 761
Да се включа в темата и аз.. Потрисам се горчиво от всякакви такива “заплахи”. Преди да родиш са: “Малее, то раждането .. еди какво си”, “Малее, то кърменето.. еди какво си”. Родиш и се почва: “Малее, то коликите, то зъбите, то спането.” Казваш, че правиш нещо и се започва тирада от двеста майки как е супер грешно и еди си какво ще се случи. Една не пита: “Как си? Четеш ли някоя книга? Кой филм гледаш?” Абе някаква си такава тематика, извън заплахите.. 🤣🤣🤣🤣 Напрягам се още от бременността и доста контакти ограничих, защото аз съм човек, както всички.

Та, при моят син колики почти нямаше, обаче зъбите ни разказват играта. Казвам си, че е период, пия по 5 кафета през деня и .. съм чук. 🤣🤣🤣 Самообвиненията в нашите глави са ни достатъчни и се чудя как не можеш да дадеш кураж, ами още повече жената да се товари.. Не говоря за темата или форума, а в живота.

Регресиите са кофти, но в такива моменти или го взимам при мен на спалнята, гушкам, мяукам, говоря си сама, приспивам на ръце. Една позната като ѝ казах, ме го приспивам та ръце в 4 месец ми каза, че той просто ме мотаел и манипулирал. Предпочитам това, пред ненаспало се, пищящо бебе. Съжалявам, не съм искала мнение. 🤣 “Не го гушкай много, нали ще става мъж.” или “Социализирай го повече, иначе ще стане затворен” - бебе на 4-5 месеца.. Дразня се и това е.
Виж целия пост
# 762
Нашата спеше на ръце само в регресиите, буквално като започне и заспива само така и като отмине и започва да се дърпа сама в леглото да си спи😀 а с нас не спи откакто лази, та даже не иска. Последния успешен нощен сън с нея я хванах за единия крак, прелитайки от леглото😀
Сега като е болна я взехме, но  в други случаи не е искала 😀
Виж целия пост
# 763
Аз все много се обяснявам, но всеки период си има някакви трудности, но колкото по-голямо става, толкова по-осъзнато е вече.
Нашият тези дни направи 1г4м, 4те кътника избиват заедно, и от 4-те кърви венецът, къде иска да яде, къде не. Обаче вече комуникираме много по-лесно, има някакви си негови думички за нещата, води ме, посочва ми какво иска. Отказва да яде примерно обяда заради зъбчетата, но буквално ми посочи кашкавала от плота, нарязох му и това яде. После му погледнах устата и видях колко е тегаво положението. Като е жаден ми казва, че иска вода, сочи чаша или шише - не реве 20минути да се чудя какво има.

Надолу го слагам в скрит текст, че съвсем наспамих темата:
Скрит текст:

Да, тръшка се по земята всеки път, когато го прибера от отвън или не става на неговото, буквално се отпуска като мекотело, ляга на морска звезда посредата на пътя и пищи. Обясня му, че така не се прави, защо се прибираме, че ще отидем да правим нещо интересно вкъщи и след няколко минути е забравил, че е бърсал цимента. Научи се и отваря всички врати сам, всичко трябва да се заключва, качва се сам по спалнята, по дивана, все съм в готовност да хвана някой полет от въздуха, на трапезната маса се качи сам - покатери се по стола, качи се, изправи се, покатери се и на масата. Ако падне го питам къде се е ударил - посочва ми, къде те боли- в повечето пъти посочва по себе си и все е зачервено там.

Изморително е, кръстът ме боли, но хиляди пъти го предпочитам от коликите, които почваха в 23 до 5ч и реве до полилавяване, ако го пусна, а ако е бил оставен и взет му трябваха 20мин да клякам с него, че да се успокои и поне да плаче без да му спира въздуха. Да, гоня го на разходките, но пак го предпочитам от това да бутам празна количка, а него да го стискам в другата ръка и да плаче и всеки втори да се обръща да ме гледа все едно "тая пък едно бебе не може да успокои". Да добавим и че през деня почти нямаше дремки, ако заспеше беше само върху мен и то трябваше да съм права, че е грях да седнеш - почва се плач. И така всичките му дремки макс 15мин продължителен сън през деня изкарвах на крак, а през другото време миех чинии с една ръка. Joy И това всичкото с натъртено или спукано/така и не направихме рентген/ ребро от секциото, но конкретното и преди е било пукано и болката беше 1:1. А от зъбите пищеше през 20мин вечер няколко дни преди да избие.

Гледам му снимките като бебе, мъчно ми става, че не съм могла на 100% да му се радвам, много ми е мил по спомени като бебе, но после се сещам всичко от гореизброеното.

В един момент сам поиска да заспива сам. Аз по навик го държах, а той риташе да го пусна, въртеше се, въртеше се и заспиваше. Днес примерно за дрямката просто избяга от кухнята, отиде в спалнята - качи се на нашето легло, залепи ми се за възглавницата и каза "нани". Съблякох го, легнах до него, разказвах му някакви неща, просто се обърна и заспа - и така 2ч40мин без да измънка. Сега става към 8-9ч, спи от 14-17ч, в 21:30ч заспива, много е активен, любознателен, което води до физическа умора от моя страна, но да - предпочитам го пред 22часа рев в денонощието, да не знам защо плаче, какво има, боли ли го, гладен ли е. Като е болен и ние си го взимаме при нас, даже покрай зъбите, ако много мънка в съня си пак има вечери, в които го слагам при нас, защото не ми се става, но противно на "не го слагай на вашето легло, после няма да го отучиш", спи си навсякъде, а около 6-ти 7-ми месец супер много вечери от 4 до 8ч беше в нашето легло.

Всяко дете е различно, но като пораснат малко поне може да разбереш какво иска.
Виж целия пост
# 764
И ние й хванахме цаката. Например ако й дръпна бибата защото не искам да е с нея извън леглото, после ще я търси и плаче. Давам й я, след малко я питам дали може да ми я даде и я дава. Днес имаше АМ шише и вода, сама посочи водата, аз мислех, мляко, че иска.
Носи ми памперса като иска да ходи до тоалетна (не винаги ама последно време се случва).
Отваря си шкаф с дрехи; първоначалната реакция е да кажеш НЕ, обаче тя какво прави - избира си дрешка😀 като си хареса и се пробва да я облече, питам я дали иска да й помогна и ми я носи и после тича на огледалото и се фръцка.
С прически е същата работа.
И вместо да й се карам как не може да пипа там, че ще разхвърля (за мен е нелепо да се карам за това), тя се научава, че освен, че има избор за дреха, се научава и че в един момент освен да вади дреха от шкафа може и да я прибере. Една вечер си легнах и на сутринта видях, че тя е вкарала дрехи в коша за пране, а ги беше разпръснала преди това.
Когато сме навън гледам така да разпределям времето, по възможност да е преди дрямка. Понякога плаче ако тръгна да я прибирам, но стигаме входа и следва въпрос  - асансьора или стълбите? И тя си избира и воала, няма рев 😀
Е, свеки не е много доволна от начина ми на възпитание, ама не ми дреме😀 питам я дали е гладна, ако започне да прави с уста знак за ядене и отива на стола за хранене, я слагам, ако не, чакам пак. Ако й се спи я питам Нани?
Ако ми отговори нани и отива в спалнята - ясно.
Сякаш ако питам въпрос и дам възможност за отговор е по-лесно и за нея. Дори и да не може с думи да каже..

Та в някои ситуации е нужно да я слушаме повече отколкото тя нас и се получават нещата.
Гледаме да я изморяваме физически навън, за да може после да се трупяса. Засега това работи, то всеки месец различно нещо се случва, така че да, ще видим и напред.  Ама забелязах, че се радва, когато й даваш възможност да е самостоятелна и да прави нещо сама, чувства се горда и много бързо научава. Тоест дай поле за изява и всичко е ок. Само с повтаряне на това не, онова не, при нея не става. Гледам да забранявам само неща, които са опасни, например контакти (имат предпазители, но по-добре да не знае), както и една врата на гардероба, където има неща; които може да й се срутят и да я наранят. И като сме й казвали Не, не и,сега ако отворим вратата на гардероба идва със замахване на пръст и ни казва  Не не не не😀
П.с. не знам как става скрит текст, аз съм от телефона, ако някой знае да каже, защото и аз не искам да спамя.

Иначе сега пак се затопли, има някаква температура, но по усет се водим. Дрезгавее гласа и ходих за един спрей, абе..
Вирус ли е какво е, да минава, че ми е много гадно така :/ за капак загубих чашката и мундщука за инхалатора, а са нови, поръчах резервни, но ще дойдат поне в други ден.. 🥲
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия