Да си домакиня е призвание, не всяка жена става

Моля те, покажи, цитирай, коя тук се изфука с готвенето си.
Нито една. Едвам едвам и с половин уста се каза, че домакинстването може да бъде удовлетворяващо занимание. Не винаги, не всеки ден, но понякога, при настроение - да.

А защо да не се изфукаш с готвенето си? Това че някой готви изобщо не значи, че е вкусно, то половината ресторанти не стават за ядене, какво остава вкъщи. Значи може разни инфлуенсърки да се снимат как мажат оризовка или плейтват шепа боровинки, но ако някой се изфука с хубаво домашно приготвено ястие не е никакво постижение?

Това откъде става ясно?

Е, как защо да не се похвалиш, че готвиш вкусно? От страх! Ще излезе, че си леля Цонка, която влачи касетките от Кауфланд до Фантастико и назад, и муа свинско с кисело зеле, дори август месец!

Поне половината всъщност се фукат, но повечето имат и работа на плата. Все пак имаше и обяснения за домашната здравословна, че и вкусна храна. Разбирай - аз го правя яко, вие не го правите. Да, тъпо е.
Аз лично от цялата тема и изреждане какво прави призваната домакиня разбрах, че на мен ми е призвание да съм домакиня. Всичкото го правя и го правя добре. Ама нещо не мога да се изфукам както трябва. То сигурно затова не съм прокопсала - не мога да си окрякам нито уменията на котлона, нито тези на бюрото, откъдето ми идва заплатата. Евала, съвсем сериозно, на всеки, който умее окрякването. Супата се усвоява, но това - не.

Нищо подобно. Половината се фукаха, какви отговорни позиции заемат, за да се занимават със слугинаж.

И аз забелязвам винаги в такива дискусии, че ние работещите като домакинстваме, то е просто колкото да не загинем в глад и мръсотия, а при другите същата дейност е някак си по-възвишена. Не визирам никой потребител конкретно, просто такова усещане ми оставя дискусията всеки път.

Аз се фукам.
Винаги.
Щото мога да си позволя и да готвя, и да не готвя. Моите манджи ще са комплимент за всеки мъж.
Но обичам да гледам как подскачат дамите на тема домакини и готвене.

Не знам по какъв повод и от кой е казано това, но умрях от смях като го прочетох.
Да си домакиня не е нищо особено. Всяка жена може стига да иска. Възхищавам се на жени, които всичко това им идва отвътре и  и дома им е под конец всеки ден, имат три степенно меню, безупречен ред и т.н.
Само  че, това може да стане само ако са безработни или работят малко часове.
Да, има жени, които им идва отвътре, влече си ги, изпипват нещата и тъй нататък. Винаги ще те посрещнат подобаващо, ще им се възхитиш.
Но общо взето това не са уау умения като цяло и не е нещо уау, не е специално, не изисква кой знае какъв капацитет и умения.
Има жени, които редят прекрасно маса, които са изрядни от до, няма лошо, но това идва главно от собствените им желания. Просто им харесва, доставя им удоволствие.
Та, не е геройство някакво. И тиквени медали за туй не се раздават.
Никога не съм и няма да бъда типичната домакинка. Не е моето. За мен това са пълни битовизми. Досадна ежедневна работа.
Не чакам мъжа ми на вратата с чехлите, не сервирам ракия и салата всяка вечер.
Той сервира и готви за мен почти колкото и аз за него. Домакинска работа вършим по равно, като изобщо не ми пука дали днес не съм си изчистила, ще го свърша утре.
Не ми пука и да си оставя пълна мивка с чинии-това  в родната му къща се смяташе за скандално и недопустимо.
Не си лягаш, докато не измиеш и оправиш всичко (според моята баба).
Пак казвам, не се имам за добра или пък лоша домакиня.
Не се имам за такива въобще.
Харесвам жените с усет за това. И има такива, които им личи, че затова са създадени.
Но чак такива суперлативи, хайде няма нужда.
Да е домакиня може всяка жена. Стига да иска и да има желание.
За хваленето- не мога да се хваля в нещо, в което не ме бива. И в това, в което ме бива и с него не се. То и да се хвалиш си иска умения.
Не ми се налага да съм домакиня кой знае колко. И това не ми е приоритет. 
Мога да съм такава когато искам. Мога и да не съм, ако не искам. И това ме устройва чудесно.

От желанието да имаш хубаво семейство, разбира се.

Жена, която не умее да създаде уют е като изкуствено цвете.
Цвете. Ама изкуствено.
Разбирам, че всеки го мързи.
Но да си немарлив към семейството и дома си за мен е показателно за нагласа и към живот, професия.

Желанието да имаш хубаво семейство може да доведе и до по-чести посещения на театър, например. За мен това е много по-приятно. А сплотяването на семейството е работа на цялото семейство. Както и поддържането на дома.

Тук само носителки на Нобелови награди има.....не знаех, че има толкова такива българки. Направо било срамно да живееш уютно....Аз пък имам разкошни балкони с цветя, гордея се с тях. А, на театър също ходя. Храня се на тексилна покривка.

Точно така е. Напоследък е голям престиж да поканиш гости в заведение. Сакън, да не влязат в мавзолея ти, дето само спиш и се преобличаш, за си адската корпоративна акула. Как да каниш гости, абсурд!
За мен да поканиш гости е много лично и много интимно дори. В тези безлични времена на отбиване на номера с покани в лъскави ресторанти. Ето, утре една приятелка ме кани на такова. Защо, и аз не знам. Точно тя ни е посрещала у тях, когато бяха в Бари. Италианско вино, снимки, пилешко по италиански, канцонети. Еми, беше прекрасно. Сега ще ме води на кръчма. Направо съм разочарована 😀

Поумняла е значи.
И аз не каня в нас.
Мъжът ми преди време беше поканил гости, но нещо явно не му хареса цялото готвене и миене после, та му мина.

Разбира се, който му е кеф, да го прави. Аз почти винаги мога да си намеря приятно занимание вместо това. Но и в нас няма малки деца или болни възрастни, де. Всеки е здрав, прав.