Да си домакиня е призвание, не всяка жена става

Домакинстването е необходимо зло, за да не живееш в мизерия. Нито го приемам за призвание, нито за подвиг. Като поддържането на външен вид, лична хигиена и пр.
В случая говоря за домакинстване в общоприетия смисъл, не като отдушник за психическо напрежение или ОКР.

Баба ми беше чистофайница до лудост. Всеки ден я помня с парцала, прахосмукачката и готвеше тристепенно меню на капризният ми дядо.
Не мисля, че с дядо ми останаха женени заради умението й да върти баници.

Другата ми баба беше ужасна домакиня. Нито умееше да чисти, нито да готви. Въртеше две-три ястия на кръст и това е, ама си останаха женени с дядо ми до края. Ако трябва да сме верни на това "призвание за домакиня" сумати бракове е трябвало да се разпаднат през 60те, 70те и 80те години защото видиш ли на мъжете ръцете са им завряни нейде и видиш ли нищо не умеят.

А, че в сегашно време все още има мъже, които целенасочено си търсят слугини и не ги намират си е изцяло техен проблем. След като една заплата не стига да се издържа едно семейство и двамата ще трябва да допринасят за домакинството. Само някакви пълни диваци смятат, че жената трябва и да работи и освен това да опъва каиша с цялото домакинство. Обикновено такива мъже си остават сами.

Здравейте, домакинка съм половин година, но не става от мен. Сигурно имат предвид, че някои хора са по-спретнати. Аз например мразя да простирам дрехи, за мъжа ми не е работа. Не обичам да готвя, но се налага, за това понякога не се получават ястията. Мъжа ми пък много обича да готви, чисти без мрънкане. Аз понякога оставям дрехи на пода, той никога. Оставям неизмити чинии понякога, той никога.
Ако имаш дете и си домакиня, не мога коментирам, щото не съм го преживяла.
Но знам хора, които работят с деца и такива, които не работят с деца.
Според мен е невъзможно да имаш поминък само с една заплата в днешно време. Икономиката не е както преди 40 години.
През зимата платихме ток, 100 евро, сега през лятото с климатик пак ще е толкова, вода плащаме всеки месец, абонамент на телефон, интернет през няколко месеца-50 евро, купуваме нужни неща от магазина-80 евро. А няма ли да се обличаме и гримираме? Гледам евтини неща. Добре, че не пуша. Колата не върви с вода, летни гуми, зимни, изисква повече от 100 евро отново.
За съжаление имах здравословни проблеми, при единия бях с направление, при другия 40 евро. После имах изследвания, пак едните бяха безплатни, а другите-73 евро. Направих си зъбите с миналогодишни спестявания, 500 евра отидоха. Имам лекарства и витамини-60 евро.
Сега лекарите ми презложиха процедура за да имам бебе, но тази процедура пак ще изисква доста пари, било то лекарства, инжекции, прегледи, затова отложихме тази тема.
Аз и добри пари за майчинство няма да получа.

По-късо, в днешно време, ако нямаш богато семейство да си домакиня е безсмислено.

Попрочетох ви и се почувствах длъжна да кажа и аз нещо по темата.Аз съм домакиня, не знам дали ми е призвание, но е нещо, което обичам да правя и така се стече животът ми.На младини не съм си го представяла така, но животът е повратен.
Обаче, не ми харесва, че изборът на някого, в случая на жена, решила да е домакиня, се свежда до елементарните действия в дома. Едва ли не жена, която не работи, се принизява до безполезна, мързелива и лентяй, в общия смисъл, в който работещите дами описват по-нагоре.
Понеже вече доста години ми се случи да не ходя на работа( с малки изключения), мога да кажа, че явно е призвание за мен, след като съм го избрала.
Дали ми омръзва- да, както вероятно и на много хора, които ходят на работа.Всичко омръзва на този свят.
Но мога с чиста съвест да кажа, че домакинстването си е доста работа( в моя случай), и ако ходех на работа или уикендните трябва да се скъсам от чистене и готвене, или да наема човек за поддръжката.
Този мой избор има минуси и плюсове:
- на “работа” съм 24/7( вече се научих да си давам почивни дни )
- на разположение съм постоянно( децата ми вече са големи, та отметнах доста работа и там)
- всички домакински дейности са зачислени на мен, но се научих да искам помощ от останалите членове на семейството, когато се налага
- нямам активна професия, така че това отчитам като най-голям минус, защото никога не знаеш какво те чака зад ъгъла
Ползи:
- децата ми боледуваха много, така че съм могла да съм до тях и да съм спокойна, че са обгрижени и сигурни
- обръщала съм им достатъчно внимание, което съм счела за необходимо за тях
- нямам работен график и сама мога да определям ежедневните си дейности
- имам време за спорт, себеусъвършенстване, четене на книги, общуване с хора
- Съпругът ми работи от вкъщи, така че прекарваме много време заедно и това устройва и двама ни
- животът ми тече спокойно и без излишен ежедневен стрес
С две думи се чувствам добре и пълноценна.
Иска ми се хората да приемат избора на останалите, без да заклеймяват от висотата на собствените предубедености, особено, когато това не пречи на тяхното житие и битие.

Аз под призвание разбирам да го правиш с кеф и желание, и да ти се удава. Аз обичам да ми е чисто и подредено, както и естетически издържано. Не пречи да ми е супер досадно да го поддържам така (изключая естетическата част, харесва ми да "украсявам"). Моята част гледам там да минава по-бързо и не се престаравам.

Иначе няма абсолютно нищо лошо да те кефи, даже както каза Филомена е много хубаво, защото така и така се налага, пък и е търсено умение. Мен ме дразни, че често този труд не се цени достатъчно, а хората които въртят домакинството определено заслужават признание, защото това е работа без край, която отгоре на всичко и не ти се заплаща.

Точно.

Мен лично много ме дразнят хора, които "не могат". Всеки човек трябва да може да си изчисти и да си спретне нещо за ядене

Да, аз мисля, че е призвание, просто не е моето. Има жени, които се наслаждават на това. Ясно е, че всеки човек, нямащ домашна помощница, чисти и домакинства. Обаче аз удоволствие и удовлетворение не изпитвам, в момента, в който имам пари, ще наема някой да идва да го прави вместо мен.

Хич не ми е призвание. Само да готвя ми е що годе ОК, но не всеки ден. Иначе по отношение на прахосмукачка, парочистачка баня и прозорци делим с мъжа ми призванието, но той поема  повече.

ДХЗ, не приемам изказвания, че домакините са по-малко хора от другите жени. Първо, защото съм феминист и съм ЗА всеки избор. Второ, защото никога не съм била толкова уморена и изнурена, както когато съм била стай ет хоум. Много по-лесно ми е било да ходя на работа. Особено, откакто децата пораснаха и нямат толкова голяма нужда от мен.
И понеже за мен домакинството е голяма работа, бях учудена от съфорумка, за която беше някаква голяма промоция хем да работи, хем да домакинства, но НМ да плащал сметките. За мен си беше минавка, но хората имат различни усещания от мен.

Животът ми е бил и Е шарен.
Била съм всякакви варианти тип домакиня – само такава без да ходя на работа, смесен тип и обратно – не пипам нищо (в момента).

Намирам го не за призвание, а за умение да го правиш леко и с балетна стъпка.

Без това да ти влияе на психиката, настроението, нагласата или самочувствието.
Да, има моменти на досада, отегчение, но това е при жени, които носят всички дини под 1 мишница. Ако имаш достатъчно свободно време и това не те мачка по някакъв начин, не го намирам за нещо повече от поддържане на бита. Поддържане на рутината.
Защото, си говорихме наскоро с дъщеря ми – на мен естетиката, чистотата, подредеността (не крайната) ми носят спокойствие и ред на ума, гонят хаоса и се чувствам много по-уютно и приятно.
Откакто се научих, че нищо НЕ ТРЯБВА, а го правя, когато и ако аз реша, нямам никакви притеснения или тегоби на тема домакиня.
А готвенето е наистина едно друго преживяване. Не слугинското, задължително готвене. А онова другото с влагането на грижа и желание да доставиш радост и удоволствие на любими хора.

Не е вярно това.
Просто самата дейност е досадна и неприятна.

От няколко години не работя, но нямам призвание да домакинствам, а и имам уреди. С други неща си уплътнявам времето. Домакинствам колкото и като работех, сега просто имам повече време за дейността. Пък и мъж имам, не съм сама, а поддържането на домакинството е задължение на всички в него, не е приоритет по пол.

Аз никъде не прочетох някой да твърди такова нещо.

Няма нищо сложно, нито са нужни специални умения и образование да готвиш и чистиш, особено в днешно време където има сумати електроуреди и стоки в магазина. Вече никой не меси, не копа зеленчуци, дои крави и чисти на кокошки по задължение.
У нас не сме се скинали от домакинстване, но не сме и потънали в боклуци. Вършим минимума, а от скоро детето се включва. Аз съм поела на 99% готвенето, защото другите не ги бива, но като ме мързи вземам нещо готово. Останалото си го поделяме. Не знам какво признание е и гордост цял ден да тракаш с тенджери, тигани и да лъскаш с парцала. Не знам и тези, които се обричат дълги години да се занимават само с децата и къщата.

Ако си я организираш паралелно да си върви музика, да си гледаш филм или да слушаш онлайн книга, да си запалиш свещ, пък чат с приятели – грам не ми е досадно. Правя си го да ми е комбо. Приятното с полезното. А не задължителното с досадното.
Това са неща от живота, не виждам причина да ги приемам като някаква гадост и досада. Лично на мен ми е много по-досадно да се налага да бързам за някъде или да общувам с досадни хора – без значение роднини, клиенти, познати.
Надупвам музиката и с танц и свиркане се върши всичко.
Като цяло съм доста комбинативна и оптимизираща в домакинската работа, та нямам време да ми стане досадно.
Ако това е призвание – да го организираш леко и лесно – значи съм с призвание.
От 3 години не съм домакиня. И ми липсва. Като отида на гости на приятелки и се впускам да режа салати, мезета, искам да готварствам.
И чинии обичам да мия. Успокоява ме пяната и водата. Не постоянно, разбира се. Но за разкош.