Да си домакиня е призвание, не всяка жена става

Чак пък призвание... не бих рекла.
Домакиня се става с времето и трупане на опит.
На някои се отдава и го вършат с удоволствие,  други или ги мързи, или просто не обичат да домакинстват.

И чудо голямо (в България) че някоя казва, че я мързи. Ако кажеш че не си домакиня в Америка ще те поздравят, но в БГ ще си го запишат в досието си и ще те шантажират с информацията.

Ма абсолютно същата работа и с това да кажеш, че според теб си добра домакиня! По принцип се води нещо хубаво, в тази тема е почти срам. 😀

Хайде, хайде, да не преувеличаваме.

Различни хора сме и различни неща харесваме, различни дейности с различни усилия правим. Всички ги правим. Според потребностите си, според настроението си.
И перфектната домакиня днес ще се хване и ще излъска цялата къща с лекота, пеейки си и мечтаейки за повече такива дни, а утре ще има желание да си почете и да полива цветя. Няма всеки ден, всеки час с една и съща енергия и желание да чисти.
Аз не съм влюбена в работата си, но ставам, обличам се и отивам. Вкъщи в неделя вечер не ми се сменят чаршафи, но са сменени и предишните вече са изпрани. Предполагам, че това ме прави перфектна домакиня.

Има ли някъде класификация на домакинството? Скала, по която да се мерят уменията и призваността? Примерно, ако днес измие пода на цялото жилище, а не само тези в баните, коридорите и кухнята, забърше прах навсякъде, а не само в помещението, където прозорецът е стоял отворен, ако сготви вечеря и десерт, а не само вечеря.... Много интересно ми стана, защото познавам хора, които си мислят, че са перфектни, идеални, пък на бюрото в работа се забелязва извинителният и симпатичен "творчески хаус" - чашка тук, друга там, все искат химикалки назаем, все търсят някъде запалка, ядат банички, понички, но иначе вкъщи са сготвили безумно вкусен гювеч, и крем карамел, и таратор, и ще експериментират инфлуенсърски рецепти...

И аз това се чудя. Единият приятел на мъжа ми живееше сам дълги години. В тях беше много чисто и подредено (никой не е ходил да му чисти). Беше много добър домакин.

Тази тема копае дъното.
Нищо от изброеното не е вярно.
Както започнах с първия си пост- аз се чувствам добре, имала съм избор, работила съм също, но останах вкъщи по мои лични предпочитания.
Дали се чувствам щастлива- да, супер ми е.
Темата беше за “призванието”, не да идвате да вадите от 10 кладенеца вода и да обяснявате колко е гадно да си домакиня, при все, че
нито някой ви кара, нито по някакъв начин се налага да го правите.
Просто уважавайте избора на останалите, кое точно е трудно да се схване в този казус?

Ние ли сме единствените, които дори в ресторант не си поръчваме три-степенно меню? Не обичаме да преяждаме, а да вземеш от всичко от няколко хапки и да го оставиш е грехота, толкова хора гладуват по земята. В къщи съм правила три и повече степенно меню само по повод - Нова година, Коледа, рождени дни, Великден. И всеки се избира да хапва, каквото най-много му се яде, а каквото остане се притопля и дояжда следващите дни или раздава на съседи. За готвенето има огромна разлика колко човека са в къщи, дали си хапват добре или са злояди. Възрастните, които работят на бюро се нуждаят от много по-малко храна, от тези, които се занимават с физически труд. Докато беше жив мъжа ми правех няколко различни вида мусака, защото той много обичаше, сега много рядко. Имам тинейджърка, която не спортува, но си държи на фигурата и внимава какво яде и съответно правя по-диетични неща. А аз съм си дебела, от както влязох в перименопауза, но се стремя поне да мога да влизам през вратата и да си връзвам обувките и съответно също внимавам какво хапвам.

Аз нещо изпуснах цялата сага, но да ви кажа, че, докато работех активно и сега, когато активно не работя, все по един и същи начин изглежда домът ни и домакинството ни и все се налага да ядем, да перем и нямаме желание да живеем в кочина.
Това с делегирането на жената и на мен ми е странно, но явно повечето така го разбират.
Разликата е, че сега имам време да си изпратя сутрин децата,да тичам после в парка, да изпия едно кафе спокойно със съпруга ми, да сготвя бавно, докато чета форума или гледам подкаст, да обядвам с приятелка, да отида поне 2-3 пъти седмично на плуване или тенис, да ида на изложба или на дълга разходка и после през уикенда спокойно да пътуваме семейно. Преди бързах да отида в кантората и се налагаше да викаме бавачка или помощ за някои по-трудоемки неща,когато искаме да имаме повече време и времето за лични удоволствия беше сбутано между другото, понеже през годините все сме били с малки деца и те си искат внимание, когато сме всички у дома за по-кратко. Пък и няколко жилища, в които активно живеем, поддържаме. А аз не съм тип жена, която цял ден би обикаляла с парцала.
Винаги сме ползвали улесняващи уреди и съпругът ми е от типа мъже, които са научени, че домът е обща грижа и жената е по-слаба физически,та трябва активно да вършат тежката част от домакинството.
Пък нищо не пречи на една неработеща жена да има странични доходи при желание и предприемчивост.
Относно готвенето, ние обичаме да готвим всички у дома, но стопли ли се и сме дотам. В жегите не можем да се тъпчем и минаваме на салати, таратори, плодове и отвреме-навреме риба. Това значи, че поне 4 месеца плътно готвенето става табу.

Аз обичам да готвя, не обичам да чистя и гладя. Съответно готвя и плащам за чистене. В интерес на истината, чистене от друг е компромисно, но си затварям очите за дребни неща.