Да си домакиня е призвание, не всяка жена става

Жената може и да има призвание, но ако е много заета на работа, едва ли може да си изяви призванието. За да бъдат добри домакини, жените трябва да работят с 2 часа поне по-малко от мъжете. И тогава да се очаква от тях да създават уют.

Майка ми говори същите глупости. Все едно слушам нея.

Еми минимум 3-4 часа на ден ми е домакинската работа, и аз на всичкото отгоре не работя, а преди как съм смогвала с работа и домакинстваме + училище и деца, не зная. Винаги има по някоя чиния в мивката, по някое неоправено легло, по някое пране за изпиране, по някоя мръсна вана или тоалетна за ичегъртване или дрехи за слагане в гардероба, някакви продукти в хладилника, които да трябва да се обелят и нарежат и опекат защото ще се развалят, или трябва да се ходи до магазина да се купят продукти за закуска на следващия ден..... и тн и тн. Фивър явно само с едно докосване свършва всичко, при уви мен не е така. Моето дневно домакинстваме отнема по-скоро 4 часа и то без да готвя. Нищо, че и аз ползвам роботи. Обаче миалната за чинии не мие добре и това си става ръчен труд за мен. Перем по една пералня на ден. Не се оплаквам - просто гледам да не го мисля а да го стриймлайнна така че да не ме затормозява. Но един ден като си намеря мъж, трябва да дойде със слугиня, щот няма как да чистя и за него. Ъпсурт.

И аз слушам книги в Сторител, за да не чувствам висенето в кухнята, като тотално загубено... Явно не съм оправна домакиня и се подмотквам, като гледам колко книги съм изслушала.

Моята свекърва, готвеше вечерята само, за по 3 часа... Примерно аз се прибирам към 5:30, 6, тя започва тогава, офлянква се , и накрая е готова с яденето в 8:30 когато аз съм вече умряла от глад. Казваше ми че съм Фаст Фуд, защото готвя за по 45 Мин до 1 час макс.

Ами аз не мога да нарежа зеленчуците за 5 минути, за себе си говоря. Освен това, по рецепта, която ползвам, се слагат последователно зеле, ориз и домати,през определенонвреме, а не веднага едно след друго. Допълнително овкусяване и после запичане във фурна. Елементарно ядене, отне ми един час, в рецептата пише 55 минути,т е колкото и да съм туткава, не се оплаквам, а коментирам технологично време. Докато готвя, слушам в последно време"Хари Потър", защото не съм чела книгата навремето и така.

Понякога вадя всичко от гардероба или шкафове те и ги пререждам наново, защото съм решила, че искам някаква по-различна подредба, решила съм, че нещо ще е по-удобно. Друг път цял час подреждам цветя във вазите, харесва ми.А цветята трябва и да се наберат отнякъде. Друг ще си купи пластмасово стръкче от Пепко, трети ще се потресе само от мисълта за набрани цветя. Различни сме, нормално.

Да си оплевя цветята в градината ми отнема понякога и половин ден. Не се бутам при перфектни те домакини, но не се и
оплаквам, въпросът е, че редът и уютът изисква някакво време, а малко по-високата степен (ако мога така да се изразя) на уют и ред, изисква и още повече време.

Не ме влече особено кулинарията, но наскоро гледах "Моята кухня", ами там готвачи с претенции, някои и професионални, се напрягаха при недостиг на време.

И няма значение кой какво върши, въпросът е, че нещото за вършене изисква време, не всичко става "на бърза ръка".

Не сме многострадални, просто казвам че всичкото това пипкане из къщи на разни дейности отнема половин работен ден време.
Не ми е проблем да го правя, но ми се вижда като загуба на пари. За 4 часа висене на компютъра ще изкарам повече и някакви нови работи ще науча или пък ще релаксирам качествено вместо да се вторачвам в мръсни прозорци.

За прозорци ползвам кърпички от ДМ. Не стават идеални, защото до половината от един прозорец нямам достъп, но аз рядко ги чистя, та няма особено значение.

Прочетох всички. Мисля, че разногласието идва от това, че всеки гледа от собствената си камбанария.

Има огромна разлика между това да поддържаш апартамент и къща. Както и между това, което минава за къща, да кажем, в някои части на Европа (в масовия случай малки стаички, тесни стълбички и двуметрово "дворче" отпред, реално квадратурата на по-големичък апартамент) и това, което обикновено се има предвид под "къща" в България, особено в провинцията (сграда с размерите на малко читалище, две-три тераси, поне едната от които остъклена, декар двор, гараж(и), таван, огромно мазе и не знам какво още).

Едно е да си сама мома (рахат!) и да си шеташ на собствения акъл, живеейки на салатки, авокадо тост и яйца, докато фурната ти хваща паяжини, седмичното ти пазаруване е пет домата, един хляб и две кисели млека, защото само вечеряш вкъщи, и то не всеки ден, и пералните са ти само две (една с дрешки и една с чаршафи и бельо). Съвсем друго е да живееш с мъж, който яде 3-4-5 пъти повече от теб, дрехите му са 3-4-5 размера по-големи и ги сменя няколко пъти на ден заради работа и тренировки и се готвят активно цапащи манджи. А за деца, домашни любимци, възрастни родители пък да не говорим. А някои хора и домашни животни и зеленчуци и плодове отглеждат. Едно е да си купиш накъсана и измита салата от Лидъл, друго е да си набереш една торба киселец от двора, превит на кравай под слънцето, и после да ги миеш листенце по листенце, докато ти се вледенят пръстите.

Също така, хората са на различна възраст и здравословно състояние, изморяват се различно. Хронотипът също е от значение. Аз съм нощна птица и вечер преливам от енергия и не ми е проблем да чистя и лъскам до полунощ. Но ако си ранобудна чучулига, почти веднага след работа си скапан. И т.н. и т.н.

До една възраст всеки нормален възрастен трябва да разбере, че има и други камбанарийки освен неговата, без значение колко е висока или ниска тя.

Ех - аз изпитвам голямо удоволстние от готвенето, но резултатът не радва домочадието, та определено не ми е призвание.
В работата влагам много  енергия, емоции, воля, нерви, даже си мисля, че не я обичам - но резултатът е блетящ, въпреки това не мисля, че чак ми е призвание, въпреки че е полезна и значима. дейност.
Чатчо го питах за определение и ето какво рече:
Призвание — това е вътрешно осъзнато и трайно стремление на човека да се занимава с определена дейност, в която се съчетават неговите способности, интереси и ценности, и която той възприема като лично значима и обществено полезна.
С други думи, призванието е онова дело, чрез което човек намира смисъл, реализира своя потенциал и е готов да се развива дългосрочно, дори когато среща трудности.

Тя и Моника от Приятели беше топ домакиня и чистофайница, ама и видяхме килера на какво прилича, нали.

Призванието не е само приятно и лесно. Приятно и лесно може да е единствено хоби. Призванието иска пот и сълзи, яко дупе и много работа. На Кристиано Роналдо футболът му е призвание, но със сигурност не му се тренира всеки божи ден по сто часа и там всичко друго, каквото прави. Виртуозните музиканти със сигурност не биха работили нищо друго и горят за музиката, но и те имат зад гърба си десетки хиляди часове репетиции, ден след ден, десетилетия наред. В един момент и призванието се превръща в задължение и досада, ако ти е работа или гониш високи резултати. Та и с домакинстването така.

И тук опираме до въпроса за смисъла. Той движи всички тези усилия, и го казвам не наизуст, а от много десетилетия опит.

Допускам, че има - но вътрешно в себе си аз не мога да повярвам, че има - хора, които намират смисъл, реализация, удовлетворение и каквото още там се търси, в домакинската работа.

Защо да не намират удовлетворение в това? На мен понякога ми дава спокойствие и усещане за контрол (да изчистиш, подредиш, да сготвиш нещо ново, да сложиш ваза с цветя и светът става малко по-хубав, малко по-малко хаотичен).

Удовлетворение аз намирам чак след свършената работа, когато всичко ми е чисто, подредено и естетично. Самата работа възприемам като вид аскеза, това ми е смисълът, нещо неприятно, досадно и дразнещо, но заземяващо, поучително и полезно за моралното ми израстване. Доста съм ленива за всичко физическо и всякакви такива усилия са полезни и необходими за мен. Има хора, които, обратно, трябва да се учат на почивка, но аз не съм от тях А и чистенето ми напомня, че, в крайна смекта, никой не е по-висок от тоалетната чиния.