Да си домакиня е призвание, не всяка жена става

За прозорци ползвам кърпички от ДМ. Не стават идеални, защото до половината от един прозорец нямам достъп, но аз рядко ги чистя, та няма особено значение.

Анонимната поне да не беше анонимна, че да знаем на кого да дадем тиквения медал за най-уредна булка.

Прочетох всички. Мисля, че разногласието идва от това, че всеки гледа от собствената си камбанария.

Има огромна разлика между това да поддържаш апартамент и къща. Както и между това, което минава за къща, да кажем, в някои части на Европа (в масовия случай малки стаички, тесни стълбички и двуметрово "дворче" отпред, реално квадратурата на по-големичък апартамент) и това, което обикновено се има предвид под "къща" в България, особено в провинцията (сграда с размерите на малко читалище, две-три тераси, поне едната от които остъклена, декар двор, гараж(и), таван, огромно мазе и не знам какво още).

Едно е да си сама мома (рахат!) и да си шеташ на собствения акъл, живеейки на салатки, авокадо тост и яйца, докато фурната ти хваща паяжини, седмичното ти пазаруване е пет домата, един хляб и две кисели млека, защото само вечеряш вкъщи, и то не всеки ден, и пералните са ти само две (една с дрешки и една с чаршафи и бельо). Съвсем друго е да живееш с мъж, който яде 3-4-5 пъти повече от теб, дрехите му са 3-4-5 размера по-големи и ги сменя няколко пъти на ден заради работа и тренировки и се готвят активно цапащи манджи. А за деца, домашни любимци, възрастни родители пък да не говорим. А някои хора и домашни животни и зеленчуци и плодове отглеждат. Едно е да си купиш накъсана и измита салата от Лидъл, друго е да си набереш една торба киселец от двора, превит на кравай под слънцето, и после да ги миеш листенце по листенце, докато ти се вледенят пръстите.

Също така, хората са на различна възраст и здравословно състояние, изморяват се различно. Хронотипът също е от значение. Аз съм нощна птица и вечер преливам от енергия и не ми е проблем да чистя и лъскам до полунощ. Но ако си ранобудна чучулига, почти веднага след работа си скапан. И т.н. и т.н.

До една възраст всеки нормален възрастен трябва да разбере, че има и други камбанарийки освен неговата, без значение колко е висока или ниска тя.

Ех - аз изпитвам голямо удоволстние от готвенето, но резултатът не радва домочадието, та определено не ми е призвание.
В работата влагам много  енергия, емоции, воля, нерви, даже си мисля, че не я обичам - но резултатът е блетящ, въпреки това не мисля, че чак ми е призвание, въпреки че е полезна и значима. дейност.
Чатчо го питах за определение и ето какво рече:
Призвание — това е вътрешно осъзнато и трайно стремление на човека да се занимава с определена дейност, в която се съчетават неговите способности, интереси и ценности, и която той възприема като лично значима и обществено полезна.
С други думи, призванието е онова дело, чрез което човек намира смисъл, реализира своя потенциал и е готов да се развива дългосрочно, дори когато среща трудности.

Тя и Моника от Приятели беше топ домакиня и чистофайница, ама и видяхме килера на какво прилича, нали.

Призванието не е само приятно и лесно. Приятно и лесно може да е единствено хоби. Призванието иска пот и сълзи, яко дупе и много работа. На Кристиано Роналдо футболът му е призвание, но със сигурност не му се тренира всеки божи ден по сто часа и там всичко друго, каквото прави. Виртуозните музиканти със сигурност не биха работили нищо друго и горят за музиката, но и те имат зад гърба си десетки хиляди часове репетиции, ден след ден, десетилетия наред. В един момент и призванието се превръща в задължение и досада, ако ти е работа или гониш високи резултати. Та и с домакинстването така.

И тук опираме до въпроса за смисъла. Той движи всички тези усилия, и го казвам не наизуст, а от много десетилетия опит.

Допускам, че има - но вътрешно в себе си аз не мога да повярвам, че има - хора, които намират смисъл, реализация, удовлетворение и каквото още там се търси, в домакинската работа.

Защо да не намират удовлетворение в това? На мен понякога ми дава спокойствие и усещане за контрол (да изчистиш, подредиш, да сготвиш нещо ново, да сложиш ваза с цветя и светът става малко по-хубав, малко по-малко хаотичен).

Удовлетворение аз намирам чак след свършената работа, когато всичко ми е чисто, подредено и естетично. Самата работа възприемам като вид аскеза, това ми е смисълът, нещо неприятно, досадно и дразнещо, но заземяващо, поучително и полезно за моралното ми израстване. Доста съм ленива за всичко физическо и всякакви такива усилия са полезни и необходими за мен. Има хора, които, обратно, трябва да се учат на почивка, но аз не съм от тях А и чистенето ми напомня, че, в крайна смекта, никой не е по-висок от тоалетната чиния.

Че и анонимно. Аз се сдобих с комплекси в тази тема.

Описанието е чудесно, но не спомага за моралното ми израстване, уви.

Аз като мия чинии на ръка ми отнема под 10 мин, а миялната се пуска след като е заредена цялата. Не знам защо се слага миялна и пералня във времето за домакински задължения. У дома сме хитри и ползваме цветоулавящи кърпички, за да не делим прането и дезинфектант да не перем на високи градуси и дълги програми. Но каквото и да е - пералня и миялна сами работят. Простиране и събиране на дрехи е между 10 и 20 минути, зависи колко пране има.
Готвя по едно нещо на ден и гледам да има за другия поне за обяд. Спално бельо не сменям всеки ден, все пак няма токсични дома.
Сигурно, ако и аз нямам работа, хобита и подобни извън тенджерите, тиганите и кухненските уреди, цял ден ще се чудя какво да бърша и готвя.
Работя, имам хоби и наскоро реших да започна да свиря на пиано. Явно имам достатъчно свободно време, но не и за домакинстване.

Стигнахме ли до калиевия перманганат, или още не сме?

Ако това ви носи пари ОК, ама да лежиш на нечия издръжка и да го наричаш призвание.
Призвание, ако сам без чужда помощ съществуваш и си чистиш по цял ден с кеф.